№ 15651
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110122486 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от Г. П. Н. (ищец) срещу „Български пощи“ ЕАД (ответник),
искове, както следва:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 15/21.02.2024г. на работодателя;
2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „ръководител отдел“ с код НКПД и шифър по Класификатора на
длъжностите в „Българки пощи“ ЕАД 1330 3004 016-1-15-7, с място на работа отдел
„Вътрешен финансов контрол“ при ЦУ при ответника;
3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в
размер на 25020.12 лева, представляващо брутното трудово възнаграждение за шест месеца,
за периода 22.02.2024 г. – 22.08.2024 г., ведно със законната лихва от 228, ал. 3 КТ, до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност
„ръководител отдел“ на отдел „Пощенска сигурност“ в дирекция „Сигурност“ към ЦУ на
‚Български пощи“ ЕАД по трудов договор № 69 от 01.12.2014г. Заявява, че трудовият
договор е изменян няколкократно, последно с допълнително споразумение №
682/29/09/2023г., по силата на което ищецът заел длъжност „ръководител отдел“ с код НКПД
и шифър по Класификатора на длъжностите в „Българки пощи“ ЕАД 1330 3004 016-1-15-7, с
място на работа отдел „Вътрешен финансов контрол“ при ЦУ при ответника с основно
1
месечно трудово възнаграждение от 3000.00 лева. Твърди, че брутното му трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението е в размер на
4170.02 лева. Сочи, че със заповед № 15/21.02.2024г. на работодателя, за която бил уведомен
на 21.02.2024г., правоотношението му било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ,
считано от 22.02.2024г., поради сключване на договор за управление на предприятието.
Оспорва уволнението си като незаконно с довод, че не са налице предпоставките на
основанието, на което е прекратено правоотношението, с довод, че длъжността му не е
ръководна и ищецът не е част от ръководството на предприятието; че на новия изпълнителен
директор не е поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, която да
постигне, и не е разработил бизнес програма, която да изпълни по време на действие на
договора. При тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски. Представя списък. Прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв, с
който оспорва предявените искове. Обяснява, че с договор № ВД-12/07.02.2024г. за възлагане
управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, сключен
между министъра на транспорта и съобщенията, от една страна като възложител, и Ц.И.С. –
от друга, е възложено управлението на стопанската дейност на ‚Български пощи“ ЕАД въз
основа на решение на министъра на транспорта и съобщенията по т. 5 от Протокол № ПД—
26/07.02.2024г. Излага, че чл. 4, т. 3 от договора вменява задължение на главния
изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД да изготви и представи на министъра на
транспорта и съобщенията за одобрение бизнес програми при спазване на законовите
изисквания и в съответствие с действащите вътрешни правила и политики, приети по реда
на чл. 57, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закон за публичните предприятия в срок до 3
месеца от сключването на договора. Твърди, че бизнес програмата на „Български пощи“
ЕАД за периода 2023-2025г. и бизнес плана за 2023г. са приети с решение на Съвета на
директорите по т. 11 от Протокол № 13 на заседание, проведено на 28.03.2023г., които били
приети от Ц.И.С. с декларация от 21.02.2024г. в качеството на член на съвета на
директорите. На заседанието на Съвета на директорите, взели решение за възлагане на
главния изпълнителен директор да представи бизнес програмата за 2023-2025г. на
министъра на транспорта и съобщенията. Сочи, че договора за управление – чл. 4, т. 4,
предвижда задължение на главния изпълнителен директор да представя на министъра на
транспорта и съобщенията писмен отчет за работата си – за резултатите от изпълнението на
програмата, за финансовото и икономическо състояние на дружеството, да следи за
спазването на колективни трудови споразумения, да изпълнява заложените в писмената
концепция цели и мерки за тяхното постигане и други. Извежда предпоставките на сочената
хипотеза, въз основа на която е прекратено правоотношението, като извежда, че то е
приложимо при сключен договор за управление, в рамките на 9 месеца от началото на
изпълнението му и за служители от ръководството на предприятието. Релевира, че договор
за управление е сключен – договор № ВД-12/07.02.2024г. за възлагане на управлението на
еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала между министъра на
2
транспорта и съобщенията – от една страна, и Цветилия иванова Стоилова – от друга, както
и договор за възлагане на управлението и представителството на „Български пощи“ ЕАД от
07.02.2024г., сключен между ответника, представляван от председателя на Съвета на
директорите и Ц.И.С. – изпълнителен член на съвета на директорите. Сочи, че в рамките на
девет месеца от започване на изпълнението, ищецът е уволнен, от главния изпълнителен
директор в качеството му на представляващ работодателя и съгласно раздел IV, чл. 6 и III,
чл. 4, т. 4 от договора и пар. 1 ДР на КТ. Обосновава, че ищецът е заемал ръководна
длъжност, тъй като е бил в пряко подчинение на главния изпълнителен директор и с оглед
естеството на работата и конкретните задължения от длъжностната му характеристика, а
именно да организира, контролира и отчита цялостната дейност на отдел „Вътрешен
финансов контрол“, да координира и контролира фирмената политика в областта на
управлението на финансовите средства и стопанисването на материалните активи на
дружеството; да контролира точното изпълнение и прилагане на вътрешно-дружествената
нормативна уредба, спазване на сроковете и разпоредбите, издадени от ръководството на
дружеството, да разработва, усъвършенства, актуализира и съгласува методологията,
касаеща дейността на „Български пощи“ ЕАД в областта на финансовия и оперативния
контрол; да осъществява административно, методическо ръководство и контрол на пряко
подчинените му длъжностни лица в отдела; периодично изготвя отчет за дейността на отдел
„Вътрешен финансов контрол“ и анализира причините за установените нарушения на
финансовата дисциплина в регионалните управления и специализираните поделения, както
и техните подразделения; следи за изпълнението и спазването на методическите указания за
извършване на документиране на финансовата проверка в структурните подразделения на
„Български пощи“ ЕАД от главните експерти от отдела, който ръководи; изготвя и предлага
на главния изпълнителен директор предписания и задължителни указания за отстраняване
на допуснати нарушения; контролира спазването на трудовата и технологичната дисциплина
в поверения му отдел; резолира входящата кореспонденция в отдела, съгласува или
подписва в зависимост от пълномощията си изходящата кореспонденция; подписва заповеди
за извършване на финансови проверки в обекти на работодателя от служители на отдела;
участва в комисии и работни групи по въпроси, свързани с финансовата дейност и
актуализиране на вътрешно-нормативната база на дружеството, изпълнява и други задачи,
възложени му от главния изпълнителен директор. Твърди се, че съпоставяйки задълженията
по длъжностна характеристика и бизнес програмата, от ищеца зависело насочването и
успеха на целите, заложени в нея. Ответникът прави възражение за прихващане с
вземането на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ако главния иск бъде уважен, с вземане в
размер на 12510.00 лева, представляващо изплатено от ответника на ищеца обезщетение за
неспазен срок на предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за три месеца. Оспорва акцесорните искове като неоснователни поради
неоснователност на главния иск, от който са обусловени. При тези доводи моли предявените
искове да бъдат отхвърлени, а ако бъдат уважени – съдът да се произнесе и уважи
възражението за прихващане. Претендира разноски. Възразява по допускането на съдебно-
счетоводна експертиза като ненеобходимо доказателство. Представя доказателства.
3
В о.с.з. на 09.07.2024г. е допълнен доклада по делото с оглед направените от ищеца
оспорвания, като е указано на ответника, че в негова тежест е да докаже, да докаже
приемането на бизнес програма на ответното дружество за периода 2023-2025 г. и бизнес
план за 2023 г. от Съвета на директорите на заседание на посочената в тях дата и че
програмата е приета от новия изпълнителен директор на посочената дата.
В ход по същество представителят на ищеца моли предявените искове да бъдат уважени.
Навежда довод, че приемането на програмата от Съвета на директорите и от новия
изпълнителен директор е с датата, съвпадаща с датата на оспорената заповед, поради което
счита, че тези документи са антидатирани, а от там че бизнес програмата не е приета от
изпълнителния директор на ответното дружество към датата на прекратяване на
правоотношението, поради което и прекратяването е незаконосъобразно. В срок депозира
писмени бележки, в които се поддържа довода за липса на приета бизнес програма от новия
управител и поради недостоверност на датата на деклараицята, като се излагат принципни
разбирания за доказателствената стойност на документ, неговата дата, оспорване на датата
му и доказателствена тежест.
Представителят на ответника моли исковете да бъдат отхвърлени, придържайки се към
заявеното в отговора на исковата молба. Заявява, че в тежест на ищеца е да заплати
направените разноски в посочената банкова сметка и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 360 лв. Правя възражение за прекомерност на исканото адвокатско
възнаграждение, с оглед на фактическата и правна сложност на настоящия спор. Излагат се
съображения за неоснователност на възражението за прихващане поради липса на
доказателства за плащането на сумата, търсена от ответника, след като това е оспорено.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено е за безспорно между страните и се доказва от представения трудов договор №
69/01.12.2014г. и допълнителните споразумения към него, че между страните е съществувало
трудово правоотношение по силата на трудов № 69 от 01.12.2014г. в рамките на което
ищецът е изпълнявал най-напред длъжността длъжност „ръководител отдел“ на отдел
„Пощенска сигурност“ в дирекция „Сигурност“ към ЦУ на ‚Български пощи“ ЕАД, изменян
няколкократно, последно с допълнително споразумение № 682/29.09.2023г., по силата на
което ищецът заел длъжност „ръководител отдел“ с код НКПД и шифър по Класификатора
на длъжностите в „Българки пощи“ ЕАД 1330 3004 016-1-15-7, с място на работа отдел
„Вътрешен финансов контрол“ при ЦУ при ответника.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че брутното
му трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди
уволнението е в размер на 4170.02 лева.
Към трудовия договора е приложена длъжностна характеристика за заеманата позиция с
отбелязване за връчването на ищеца, съгласно която в основните задължения на
служителя се включват да ръководи, планира, контролира и отчита цялостната дейност на
4
отдел „Вътрешен финансов контрол“; да координира и контролира фирмената политика в
областта на управлението на финансовите средства и стопанисването на материалните
активи на Дружеството; да разработва, усъвършенства, актуализира и съгласува
методологията, касаеща дейността на „Български пощи“ в областта на финансовия и
оперативния контрол; да осъществява административно, методическо ръководство и контрол
на пряко подчинените му длъжностни лица в отдела; периодично да изготвя отчет за
дейността на отдела и анализира причините за установените нарушения на финансовата
дисциплина в регионалните управления и специализирани поделения, както и в техните
подразделения; да контролира спазването на трудовата и технологичната дисциплина в
поверения му отдел; да изпълнява други задачи, възложени му от изпълнителния директор.
Длъжността е пряко подчинена на главния изпълнителен директор на „Български пощи“
ЕАД.
Страните не спорят, че правоотношението е било прекратено със заповед №
15/21.02.2024г. на работодателя, за която бил уведомен на 21.02.2024г., на основание чл.
328, ал. 2 КТ, считано от 22.02.2024г., поради сключване на договор за управление на
предприятието. В заповедта е указано на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1
КТ за неспазено предизвестие и по чл. 224 КТ – за неизползван платен годишен отпуск.
Видно от фиш за заплати, на ищеца са начислени суми за тези обезщетения, а именно
10804.35 лева за обезщетението по чл. 224 КТ и 125100.00 лева за обезщетението по чл. 220
КТ.
Видно от протокол № ПД-26 от 07.02.2024г. министъра на транспорта и съобщенията е
взел решение за освобождаване на Павел Иванов Масов, Филип Николов Алексиев, Мико
Станимиров Миланов и Мартин Цветков Богданов като членове на Съвета на директорите.
Със същия протокол е взето решение за избиране за представители на държавата до
провеждане на конкурсна процедура на Ц.И.С. и Мартин Руменов Ангелов за членове на
Съвета на директорите на „Български пощи“ ЕД, а за независими членове – Емилия
Димитрова Дачева и Цветомир Ангелов Досков, всички считано от датата на протокола.
Между министъра на транспорта и съобщенията – като орган, упражняващ правата на
държавата като едноличен собственик на капитала на „Български пощи“ ЕАД – от една
страна, и Ц.И.С. – от друга, като член на Съвета на директорите, е сключен договор № ВД-
12/07.02.2024г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с
държавно участие в капитала, по силата на който министърът е възложил, а другата страна –
Ц.И.С., е приела да управлява и представлява дружеството в рамките на предоставените му
правомощия в съответствие с действащото законодателство, Устава и решенията на
министъра за срок – до провеждане на конкурсна процедура и има действие от 07.02.2024г.
Според чл. 4 от договора, директорът, съвместно с останалите членове на Съвета на
директорите, е длъжен да осъществява ефективното управление на стопанската дейност на
дружеството; да осигурява опазването и ефективното използване по предназначение на
имуществото на дружеството; да изготвя и представя на министъра за одобряване бизнес
програма при условията на чл. 57, ал. 6 ППЗПП в срок до 3 месеца от сключването на
5
договора и да представи актуализация на програмата в съответствие с чл. 59 ППЗПП; да
представя на министъра в 30-дневен срок след изтичането на всяко финансово тримесечие и
до 25 април на следващата година писмен отчет за работата си и други. Възнаграждението
на изпълнителния директор се определя по реда на чл. 56 ППЗПП и решение на едноличния
собственик на капитала досежно тантиемите.
Установява се, че договор за възлагане на управлението и представителството на
‚Български пощи“ ЕАД е сключен и с председателя на Съвета на директорите – Емилия
Димитрова Фачева и новия изпълнителен член на Съвета на директорите – главен
изпълнителен директор Ц.И.С. от 07.02.2024г., по силата на който вторият е приел по
възлагане на първия да управлява и представлява едноличното акционерно дружество с
държавно участие в капитала „Български пощи“ ЕД, да организира, ръководи и контролира
оперативно дейността му съобразно действащото законодателство, устава, решенията на
едноличния собственик на капитала. Възнаграждението на изпълнителния директор се
определя по реда на чл. 56 ППЗПП.
Видно от препис-извлечение от протокол № 13 от 28.03.2023г. на Съвета на директорите
на „Български пощи“ ЕАД е взето решение за приемане на Бизнес програма на дружеството
за периода 2023г.-2025г., на Бизнес план за 2023г. и е възложено на главния изпълнителен
директор да представи Бизнес програмата с включен в нея Бизнес план за 2023г. на
Принципала. По делото е представен и приет в цялост посочения протокол.
С протокол № 7 от 21.02.2024г. на Съвета на директорите на ответното дружество е
взето решение за приемане на действащата Бизнес програма на дружеството за периода
2023г.-2025г., която е с посочените икономически и стопански показатели, които да бъдат
постигнати в посочения период.
Представена е декларация от новия главен изпълнителен директор – Ц.И.С., от
21.02.2024г., с която е декларирала, че въз основа на решение на Съвета на директорите на
„Български пощи“ ЕАД по т.8.1. от протокол № 7/21.02.2024г. приема действащата бизнес
програма 2023-2025г., ведно с посочените икономически и стопански показатели, които да
бъдат постигнати в посочения период.
Приложена е бизнес програма за периода 2023-2025г. на „Български пощи“ ЕАД, ведно с
приложенията.
За периода след уволнението от 22.02.2024г. до приключване на съдебното дирене пред
тази съдебна инстанция ищецът не е постъпил на друга работа видно от приложения заверен
препис на трудова книжка и констатацията на оригинала, представен в о.с.з. на 09.07.2024г.
Установява се, че на 24.07.2024г. ищецът е навършил пенсионна възраст.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ ищецът отрича
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
6
едностранно изявление. Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя
липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата,
установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор, разпределено в негова
доказателствена тежест с доклада по делото.
В настоящия случай се доказа, че страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение възникнало с подписване на трудов договор № 69 от 01.12.2014г. в рамките
на което ищецът е изпълнявал най-напред длъжността длъжност „ръководител отдел“ на
отдел „Пощенска сигурност“ в дирекция „Сигурност“ към ЦУ на ‚Български пощи“ ЕАД,
изменян няколкократно, последно с допълнително споразумение № 682/29/09/2023г., по
силата на което ищецът заел длъжност „ръководител отдел“ с код НКПД и шифър по
Класификатора на длъжностите в „Българки пощи“ ЕАД 1330 3004 016-1-15-7, с място на
работа отдел „Вътрешен финансов контрол“ при ЦУ при ответника, както и че това
правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 15/21.02.2024г. на
работодателя, за която бил уведомен на 21.02.2024г., на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано
от 22.02.2024г., поради сключване на договор за управление на предприятието.
Спорно е осъществяването на фактическия състав по чл. 328, ал. 2 КТ, пораждащ
правото на работодателя да упражни потестативното си право.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск
и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес, в конкретния случай са свързани със следните оспорвания: че
длъжността на ищеца не е ръководна и ищецът не е част от ръководството на предприятието;
че на новия изпълнителен директор не е поставена бизнес задача с конкретни икономически
показатели, която да постигне, и не е разработил бизнес програма, която да изпълни по
време на действие на договора, както и че такава бизнес програма липсва, тъй като
представената е антидатирана.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните предпоставки: компетентен
орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; ищецът да е бил
измежду лицата, които представляват "ръководство на предприятието" по смисъла на § 1, т. 3
КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за
управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и да е
започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-
месечен срок от този момент. Основанието за уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е сключеният
договор за управление и възложените с него на управителя задачи за успешно управление на
стопанската дейност и изпълнение на определената с него бизнес програма, като именно за
изпълнението на която и за ефективната дейност на ръководената от него стопанска дейност,
законът предоставя на управителя и право да си подбере нов екип по негова преценка.
В конкретния случай съдът приема, че ищцата е заемала длъжност, която е част от
ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ вр. чл. 328, ал. 2 КТ.
7
Съгласно цитираната дефинитивна правна норма "Ръководство на предприятието" е
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието.
Следователно, тази разпоредба разширява приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като освен
ръководителят на предприятието и неговите заместници са включени и лицата, които
съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое
управленско равнище се намират. В този смисъл в "ръководството на предприятието" са
включени всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни функции
по отношение на определени лица или по отношение на производствената и служебната
дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и, за да се облекчи
управлението на предприятието, новият ръководител, комуто е възложено управлението на
дружеството или поделението - работодател, по силата на договор за възлагане на
управление, може да промени в 9-месечен срок от сключването на този договор членствения
състав на своя управленски екип. В това се изразява нормативната цел на разпоредбата на
чл. 328, ал. 2 КТ. Тази преценка на новия ръководител е автономна, субективна, поради което
не подлежи на съдебен контрол. Трайната практика на съдилищата приема, че когато
дефинира правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ не се занимава с въпроса за деловите и
професионални качества на служителите, които могат да бъдат уволнени на това основание.
Изхожда се от идеята да се даде възможност на лицата, на които е възложено управлението
на предприятието, свободно да подберат своя екип от ръководни специалисти. Съгласно
непротиворечивата съдебна практика въпросът дали един служител е част от ръководството
на предприятието се разрешава при преценка на естеството на възложените на служителя
трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на
предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали
служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством
други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по
отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във
всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на различните звена за резултатите от
работата на предприятието обаче не е еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане на
предвидените в "бизнес плана, респ. концепцията" стопански резултати като му дава
възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели.
Затова то трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които
ръководят звена от работата, от които зависят стопанските резултати на предприятието, но
не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, от които постигането на
тези резултати не зависят. Това е специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на
управлението и постигането на резултати в предприятието, като при съмнение дали даден
служител е от ръководството на предприятието, т.е. дали заеманата от него длъжност е
ръководна, следва да се съобразят задълженията му по длъжностна характеристика, мястото
на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в
длъжността трудови функции. От значение за тази преценка са специфичните трудови
8
функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и
йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и
което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставената
бизнес - цел. За да бъде едно лице служител от „ръководството на предприятието“ е
достатъчно да му бъде възложено ръководството, дори само на един етап (или фаза) от
трудовия процес, независимо от това има ли подчинени и колко са те. /решение № 78 от
11.02.1995г. по гр.д. № 1168/94г. III ГО на ВС/. Без значение за определянето на една
длъжност като ръководна е дали в структурното звено, за трудовия процес в който отговора
служителят, се изпълнява основния предмет на дейност на предприятието или съпътстваща
го дейност.
В случая, конкретно възложените трудови функции на ищеца са установени от
представената длъжностна характеристика и трудов договор. Възложените на ищеца
дейности са такива по упражняване на ръководство, организация, контрол и отчетност на
работата в отдела – „Вътрешен финансов контрол“ при ЦУ при ответника; да координира и
контролира фирмената политика в областта на управлението на финансовите средства и
стопанисването на материалните активи на Дружеството; да разработва, усъвършенства,
актуализира и съгласува методологията, касаеща дейността на „Български пощи“ в областта
на финансовия и оперативния контрол; да осъществява административно, методическо
ръководство и контрол на пряко подчинените му длъжностни лица в отдела; периодично да
изготвя отчет за дейността на отдела и анализира причините за установените нарушения на
финансовата дисциплина в регионалните управления и специализирани поделения, както и
в техните подразделения; да контролира спазването на трудовата и технологичната
дисциплина в поверения му отдел; да изпълнява други задачи, възложени му от
изпълнителния директор. Казано по друг начин, ищецът е заемал длъжност, дейностите към
която му позволяват да взима ръководни решения, касаещи управлявания отдел, да възлага и
следи работата на служителите в отдела, които дейности обуславят длъжността му като
такава по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Отделно от това, ищецът е бил пряко подчинен на
главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД. Изложеното дава основание да
се заключи, че длъжността на ищеца е била ръководна.
Според настоящия съдебен състав по делото се установи, че предприятието -
работодател е възложило управлението чрез договор за възлагане на управлението на дадено
лице след сключване на трудовия договор с ищеца и преди неговото прекратяване. Видно от
договор № ВД-12/07.02.2024г. /л. 44-45/ лицето, упражняващо правата на държавата спрямо
публичното предприятие – ответника, е министърът на транспорта и съобщенията. Именно
той е сключил на 07.02.2024г. с Цветилия Иванова Стоянова – член на Съвета на
директорите на ответното дружество, на основание чл. 52, ал. 1 Правилника за прилагане на
Закона за публичните предприятия договор за управление. По силата на този договор на
Цветилия Иванова Стоянова се възлага да управлява дружеството, като се задължава да
представи парична гаранция в размер на 3-месечното брутно трудово възнаграждение по чл.
54, ал. 1, т.5 от Правилника, а възнаграждението е уговорено като зависещо от финансовите
9
резултати на дружеството /чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от договора, който препраща към чл. 56 от
Правилника и към решение на едноличния собственик/.
Според чл. 244, ал. 7 ТЗ отношенията между дружеството и изпълнителен член на
съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена
форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите. Съгласно чл.
54, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия в договора за
управление или за контрол се определят като задължителни реквизити, както следва: правата
и задълженията на страните, размерът на възнаграждението и начинът на плащането му,
отговорността на страните при неизпълнение на договора, основанията за прекратяване на
договора, размерът на паричната гаранция, но не по-малко от 3-месечното им брутно
възнаграждение, която те дават за своето управление, взаимоотношенията между страните в
периода от прекратяване на договора до заличаване на името на освободения член на орган
за управление или контрол в Търговския регистър. Съдебната практика застъпва
становището, което се споделя и от този състав, че договора за управление на предприятието
е граждански договор със страни собственикът на предприятието /принципалът/ и лицето,
което ще управлява предприятието. Според чл. 235, ал.1 и ал.2 от Търговския закон
членовете на съвета на директорите представляват дружеството колективно освен ако
уставът предвижда друго. Съвета на директорите може да овласти едно или няколко лица от
съставите им да представляват дружеството, което съгласие може да бъде оттеглено по всяко
време. Оттук следва, че със сключването на договор за възлагане на управлението между
принципала и съвета на директорите, последният поема задължението да управлява и
представлява акционерното дружеството – работодател. Дали и кога впоследствие някои от
членовете на съвета на директорите ще бъде избран за изпълнителен директор е без
значение за фактическия състав на основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ. Това е така,
защото избраният за изпълнителен директор ще действа като пълномощник на съвета на
директорите. В този смисъл е решение №179/04.06.2012г. по гр.д. № 665/2011 г., IV ГО ,
ВКС. Обстоятелството, че договорът за управление не е вписан, не рефлектира върху
съществуването на такъв договор и законността на уволнението, тъй като законът не
въвежда изискването този договор да бъде вписан или обявен.
По делото се установява, че между министъра на транспорта и съобщенията – като
орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на
„Български пощи“ ЕАД – от една страна, и Ц.И.С. – от друга, като член на Съвета на
директорите, е сключен договор № ВД-12/07.02.2024г. за възлагане на управлението на
еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, по силата на който
министърът е възложил, а другата страна – Ц.И.С., е приела да управлява и представлява
дружеството в рамките на предоставените му правомощия в съответствие с действащото
законодателство, Устава и решенията на министъра за срок – до провеждане на конкурсна
процедура и има действие от 07.02.2024г. Според чл. 4 от договора, директорът, съвместно с
останалите членове на Съвета на директорите, е длъжен да осъществява ефективното
управление на стопанската дейност на дружеството; да осигурява опазването и ефективното
10
използване по предназначение на имуществото на дружеството; да изготвя и представя на
министъра за одобряване бизнес програма при условията на чл. 57, ал. 6 ППЗПП в срок до 3
месеца от сключването на договора и да представи актуализация на програмата в
съответствие с чл. 59 ППЗПП; да представя на министъра в 30-дневен срок след изтичането
на всяко финансово тримесечие и до 25 април на следващата година писмен отчет за
работата си и други. Възнаграждението на изпълнителния директор се определя по реда на
чл. 56 ППЗПП и решение на едноличния собственик на капитала досежно тантиемите.
Установява се още, че на 07.02.2024г. е сключен договор за възлагане управлението на
„Български пощи“ ЕАД между това дружество, представлявало от овластен член на Съвета
на директорите, избран от министъра на транспорта и съобщенията, и Ц.И.С.. Представения
договор съдържа посочване на конкретните задължения на главния изпълнителен директор,
сред които е да организира и контролира изпълнението на бизнес програмата на ответното
дружество и ежегодното актуализиране, както и достигането на конкретните
икономически показатели, заложени в нея. На 07.02.2024г. министърът е избрал за член на
съвета на директорите Ц.И.С.. Както се посочи по-горе, договорите са писмени и съдържат
всички необходими според ТЗ и Правилника реквизити. При наличието на тези два
договора, съдържащи основните реквизити, изисквани по закон, съденият състав приема, че
и тази предпоставка за законност на уволнението е изпълнена.
Законът и съдебната практика не поставя условието уволнение по реда на чл. 328, ал. 2
КТ да се извършва само от изпълнителен директор, заемащ длъжността след конкурс.
Напротив, такова изискване няма и съдебната практика го е отчела, поради което
опорочаване на уволнението няма в случая, след като новият главен директор е назначена до
конкурс.
Процесната заповед за уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ е подписана от
изпълнителния директор на дружеството и връчена на 21.02.2024 г. на ищеца Г. П. Н., т.е.
след започване изпълнението по новия договор за възлагане на управление в рамките на
законовия 9-месечен срок, предоставен на новия изпълнителен директор да подбере
ръководния си екип.
Бизнес програмата на ответното дружествор относима за периода 2023г.-2025г., също е
приложена по делото. Наличието на бизнес програма се оспорва по делото с довод, че
документът, с който е приета, е антидатиран. Съгласно чл. 57, ал. 6 от ППЗПП бизнес
програмата се разработва от публичното предприятие и се приема от неговия управителен
орган. Одобряването на приетите бизнес програми се извършва от органа, упражняващ
правата на държавата в предприятието, съответно от общото събрание, и при спазване на
специфичните изисквания на специалната нормативна уредба. Одобрената бизнес програма
се предоставя на Агенцията за публичните предприятия и контрол в електронен формат по
реда на чл. 21. Установява се по делото от представените протоколи, че управителният орган
на ответното дружество е приело Бизнес програма за периода 2023г.-2025г. още през
28.03.2023г. Страните не спорят, че на последващо общо събрание на управителния орган
Съвет на директорите на ответното дружество, вероятно поради обновения му състав,
11
отново е приета Бизнес програма за 2023г.-2025г., която е със същото съдържание. Казано по
друг начин, оспорването на датата на протокола от събранието на Съвета на директорите от
21.02.2024г. не се явява доказано, след като същата програма е била приета още през 2023г. и
по това обстоятелство страните не спорят. Освен това, според този съдебен състав, след като
в предприятието са били поставени за изпълнение определени стопански цели, въз основа на
бизнес план за предходен период, който продължава да бъде изпълняван и поради това е
сключен нов договор за управление, няма значение дали задачите и бизнес програмата са
нови и кога са били възложени - преди или след възлагане на управлението, доколкото
съществуването им е от значение за самото сформиране на управленски екип от
управляващия предприятието в законовия деветмесечен срок и това следва от съдържанието
на сключения договор за управление. Ето защо няма законова пречка лицето, на което е
възложено да продължи да изпълнява одобрения за предходен период бизнес план, в
деветмесечния срок да прекрати трудовото правоотношение на лице от ръководство на
предприятието, по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, като упражни правото по чл.328, ал.2 КТ.
В този смисъл са решение № 230/08.06.2015г. по к.д. № 346/2015г. на IV ГО на ВКС,
решение №718/21.12.2010 г. по гр.д.№67/2010 г., ІІІ г.о., решение №249/04.7.2013 г. по гр.д.
№1358/2012 г., ІV г.о., и други. Съдебният състав приема за доказано приемането на бизнес
програма от управителния орган преди датата на уволнителната заповед, като намира
оспорването за неоснователно и защото служителят няма легитимация да оспори
достоверността на датата на частния документ – протоколите от събраните на Съвета на
директорите. Според съдебната практика, страна в процеса, която не е участвала в
съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК лице, не
може да оспорва датата на съставянето му. С решение № 193/4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
176/2010 г., ІІ г. о., ГК, е даден отговор на въпроса, касаещ изясняване кръга на т. нар. „трети
лица”, за които съгласно чл. 145, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 181, ал. 1 ГПК частният документ
е необходимо да има достоверна дата, за да може да им бъде противопоставен. Визираната
разпоредба постановява, че частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в
който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за
подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ или изобщо от
деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа.
Съставът на ВКС в посоченото решение е счел, че за установяване точния смисъл на
понятието „трети лица” следва да се изходи от целта на разпоредбата-чл. 46, ал. 1 ЗНА. А
целта на разпоредбата е да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един
документ за прехвърляне на едно право чрез антидатиране, така че да може да бъде
противопоставен на лице, което придобило по-рано същото право. С оглед на тази цел e
възприето по-тясно тълкуване на понятието „трети лица”, а именно че „трето лице” по
смисъла на чл. 145, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето,
подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че
датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно, касае се до тези
неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и
биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа
12
лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. Следвайки това
разбиране, този съдебен състав приема, че протокола от общото събрание на съвета на
директорите е вътрешен акт, който не създава права за служителя, нито черпи права от някой
от издателите, поради което и за него не съществува интерес от оспорване на датата му. По
въпроса за липса на правен интерес от оспорването на датата на заповед на работодателя е
решение №177 от 13.06.2012г. по гр.д. № 1672/2011г., III ГО на ВКС.
Бизнес програмата е и приета от новия управител с декларация, подписана от него,
което е допустимо според съдебната практика, цитирана и от самия ищеца.
От съдържанието на бизнес програмата се извежда, че на ищеца са били възложени
дейности, от които зависят пряко стопанските резултати на предприятието – ръководство,
организация, контрол и отчетност на работата в отдела – „Вътрешен финансов контрол“ при
ЦУ при ответника; да координира и контролира фирмената политика в областта на
управлението на финансовите средства и стопанисването на материалните активи на
Дружеството; да разработва, усъвършенства, актуализира и съгласува методологията,
касаеща дейността на „Български пощи“ в областта на финансовия и оперативния контрол, а
длъжността, заемана от него, е била пряко подчинена на изпълнителния директор на
предприятието. Резултатите, заложени в бизнес програмата, са свързани с финансовия план
и прогноза, подобряване на капитала на дружеството, оздравителни мерки, включващи
предоговаряне на цени и нови партньори, промяна в системата за разпределение на разходи,
рефинансиране на задължения, дигитална трансформация, корпоративно преструктуриране.
Посочените дейности имат отношение към възложените на ищеца дейности с оглед неговата
длъжност, тъй като реализирането им е непосредствено свързано с решаването на
финансови въпроси и част от заложените цели засягат мерки, свързани с финансовото
състояние и въпроси на ответното дружество.
По изложените мотиви се приема, че работодателят е уволнил законосъобразно ищцата
на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод
съдът не достигна. Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение е предявен в размер на 25020.12 лева за времето, през което ищецът е останал без
работа след твърдяното незаконно уволнение в периода от 22.02.2024 г. до 22.08.2024 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.04.2024г., до окончателното
плащане. Уважаването на този иск предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат
13
от уволнението за процесния период. В случая съдът не достигна до извод за незаконност на
извършеното уволнение, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По възражението за прихващане, релевирано от ответника:
Ответникът е направил възражение за прихващане с вземането на ищеца по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, ако главния иск бъде уважен, с вземане в размер на 12510.00 лева,
представляващо изплатено от ответника на ищеца обезщетение за неспазен срок на
предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение
за три месеца. Тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие, под което е
предявено възражението за прихващане, съдът не дължи произнасяне по него.
По разноските
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски. По делото се претендират такива за юрисконсултско възнаграждение, което се
присъжда в размер на 200.00 лева съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 25, т. 1 НЗПП и съобразно
предявените три иска.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ остават за сметка на бюджета.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г. П. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София, ж.к. „Дианабад“, ..., срещу „Български пощи“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Акад. С. Младенов“ № 1, ..., представлявано от
изпълнителния директор Ц.И.С., обективно кумулативно съединени искове с правно
основание:
конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 15/21.02.2024г. на
работодателя;
конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „ръководител отдел“ с код НКПД и шифър по
Класификатора на длъжностите в „Българки пощи“ ЕАД 1330 3004 016-1-15-7, с
място на работа отдел „Вътрешен финансов контрол“ при УЦ при ответника;
осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението в размер на 25020.12 лева, представляващо брутното трудово
14
възнаграждение за шест месеца, за периода 22.02.2024 г. – 22.08.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2024г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. П. Н., ЕГН **********, да заплати на
„Български пощи“ ЕАД, ЕИК ..., сумата от 200,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15