Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 86 08.11.2019 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
М.
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Ива Рангелова разгледа
докладваното от съдията М. Маринов КНАХ дело № 116 по описа за 2019 год. и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните
нарушения и наказания / ЗАНН
Образувано е по жалба на М. К. К.
от гр. Р. срещу Решение № 317 от 29.07.2019 год. по НАХД № 246/2019 г. на
Районен съд Разград. С него съдът е изменил
НП № 11-01-662 от 25.02.2019 год. на директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 112, ал. 1,
т. 2 от Закона за обществените поръчки / редакция ДВ бр. 13/2016 год./ му е
наложена глоба от 2400 лв. на основание чл. 254 от същия закон в същата
редакция, като е намали размерът на наложената глоба от 2400 лв. на 2192,22 лв.
и е потвърдил НП в останалата му част. Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Според жалбоподателя той
е действал в условията на крайна необходимост, а дори да е налице нарушение, то
е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че
въззивнта инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като не е допуснала до разпит поискан от наказаното лице свидетел за
установяване на обстоятелствата обуславящи хипотезите на чл. 28 от ЗАНН.
От съда се иска да отмени въззивното
решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Агенцията за
държавна финансова инспекция, чрез процесуалния си представител – главен
юрисконсулт Г. Н., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище,
че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди въззивното решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
От фактическа страна районният съд е приел, че с
Решение № РД - 135/12.10.2016г., жалбоподателят
в качеството си на Изп. Директор на МБАЛ „ Св. Иван Рилски „ АД – Разград
– възложител по ЗОП, е открил процедура за възлагане на обществена поръчка с
предмет „ Доставка на храна за нуждите на МБАЛ „ Св. Иван Рилски „ АД – Разград
по периодични заявки“. След проведена процедура на първо място е класирана офертата
на кандидата „ Феноменал „ЕООД – гр. Лозница. На 03.12.2016г. в гр. Разград, жалбоподателят в
качеството си на възложител по ЗОП, е сключил с представляващия „ Феноменал
„ЕООД – гр. Лозница договор за изпълнение на поръчката. При сключване на договора
изпълнителят не е изпълнил задължението си по чл. 67, ал.6 от ЗОП да представи
актуални документи: свидетелство за съдимост на управителя на дружеството за
удостоверяване на липсата на обстоятелства по чл. 54, ал.1, т.1 от ЗОП;
Удостоверение от органите по приходите и удостоверение от общината по
седалището на възложителя и на кандидата или участника за удостоверяване на
липсата на обстоятелство по чл. 54, ал.1, т.3 от ЗОП и удостоверение от
органите на ИА „ Главна инспекция по труда „ за удостоверяване на липсата на
обстоятелство по чл. 54, ал.1,т.6 от ЗОП. Изплатената сума по договора била 91
342,58лв. За това деяние, установено от извършена финансова инспекция на МБАЛ „ Св. Иван Рилски
„ АД – Разград, бил съставен АУАН въз
основа на който е издадено и обжалваното НП. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 112, ал.1,т.2 от ЗОП
/ред. ДВ, бр.13/2016г./.
От правна гледна точка
районният съд е приел, че НП и АУАН са съставени в предвидените за това
срокове, и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и
съдържание. Констатираното административно нарушение е правилно
квалифицирано и индивидуализирано с посочване на дата и място на извършване,
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочване на нарушените с
деянието норми, въз основа на които следва да се подведе нарушителя под
наказателна отговорност. Според районния съд по безспорен начин е установено,
че нарушителят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е наказан.
Приел е, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. По
отношение на наложеното наказание е приел, че размерът му неправилно е изчислен
от АНО. Следвало е размерът на наказанието да се определи като 2 % от 109611.10 лв., каквато според
районния съд е стойността на договора с ДДС, което е равно на 2192,22 лв. По
тези съображения съдът е намалил размерът на наложената глоба от 2400 лв. на
2192,22 лв.
Разградският административен съд намира така
постановеното решение за неправилно, като постановено при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Още с жалбата си
до районния съд нарушителят е поискал от съда да допусне до разпит двама
свидетели при режим на довеждане, с
които да установи твърдените в жалбата обстоятелства. В единственото по делото
съдебно заседание на 27.062019 год. процесуалният представител на жалбоподателя
отново поискал от съда да допусне до разпит
един свидетел, когото водят в съдебно заседание, за доказване на
твърденията на жалбоподателя, че ръководството на болницата е било изправено
пред необходимостта от сключване на процесния договор и че са налице основания
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С определение на съда това искане на
жалбоподателя е било отхвърлено. Съдът е приел, че искането е неоснователно предвид
предмета на доказване по делото и
естеството на самото нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.
102 от НПК, приложима в съдебното производство по ЗАНН на основание чл. 11 от ЗАНН, предмет на
доказване по делото при обжалване на НП е извършеното административно нарушение
и участието на наказаното лице в него;
характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, както и другите
обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително
и относно семейното и имущественото му положение. Безспорно е че в случая в предмета на доказване попадат и твърденията
на жалбоподателя, че са налице обстоятелства
обосноваващи евентуалното прилагане на чл. 8 и чл. 28 от ЗАНН, т.е. че
деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост,
както и че деянието е маловажен случай на административно нарушение.
Наказаното лице има право на
защита, което се реализира с участието му в процеса и с правото му да представя
доказателства, да прави искания за събиране на доказателства, които го
оневиняват или които имат значение за определяне на неговата обществена
опасност като деец и обществената опасност на извършеното от него деяние – т.е.
доказателства относно неговата вина, мотиви за извършване на деянието и т.н.
Всички тези обстоятелства имат значение за формиране на правните изводи на
съда, дали нарушението е извършено
виновно от дееца и каква е формата на вината, дали са налице обстоятелства,
които изключват вината или пък квалифицират деянието като маловажен случай на административно
нарушение. Още повече, че в случая се касае до отговорност на физическо лице.
Ето защо, касационната
инстанция намира искането на процесуалния представител на наказаното лице до
районния съд да допусне до разпит на водения свидетел с оглед събиране на
доказателства за наличието на обстоятелства обосноваващи прилагането на чл. 28
от ЗАНН, за основателно и обосновано. Дали поисканите от нарушителя
доказателства, обосновават и подкрепят неговите твърдения може да се прецени,
само ако те са събрани.
Като е приел противното
районният съд е ограничил правото на защита на наказаното лице, което се явява
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК,
което води до незаконосъобразност на
постановения съдебен акт, поради което същият следва да бъде отменен, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
При повторното разглеждане
следва да се уважи искането на жалбоподателя за събиране на гласни
доказателства относно наличието на обстоятелства обосноваващи прилагането на
чл. 28 от ЗАНН. След събирането на тези доказателства, съдът следва да прецени
материалната законосъобразност на
обжалваното пред него НП.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 317 от 29.07.2019 год. по НАХД №
246/2019 г. на Районен съд Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/