№ 495
гр. Варна, 03.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000663 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК,
образувано по въззивна частна жалба вх. № 263946/20.10.2021г. на „Винарна
Добрич" АД – гр. Варна, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Г.Х. чрез адв. Г. Д. от АК – гр. Добрич, срещу определение №
260377/30.09.2021г., постановено по т. д. № 206/2020г. по описа на Добрички
окръжен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за допълване
на постановеното по същото дело определение № 260307/12.07.2021г. в
частта за разноските.
С оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт се претендира
неговата отмяна и уважаването на искането на „Винарна Добрич" АД.
Основните съображения и доводи се извличат от мотивите на
първоинстанционния съд, съгласно които искането за присъждане на
разноски е неоснователно поради липса на списък за разноските по чл. 80
ГПК. Жалбоподателят твърди, че фактическата констатация са липса на
списък е в противоречие с фактите по делото, а крайният правен извод е в
противоречие с т. 8 от ТР № 6/06.11.2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС.
Ответникът - Държавата, чрез Агенция за публичните предприятия и
контрол, представлявана от изпълнителния директор П.А., чрез ю. к. И.С.,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
1
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно упълномощен
процесуален представител на легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от предприетото
обжалване, и е процесуално допустима.
Съставът на въззивния съд, като обсъди доводите на частния
жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на
насрещната страна и провери данните по делото, намира частната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Според трайно установената съдебна практика, с приложение по
аналогия на чл. 78, ал. 2 ГПК, в тежест на ответника следва да се поставят
направените по делото разноски, когато след предявяването на иска поради
нови факти, независещи от ищеца, предявеното от него право се погаси и
ищецът веднага след това се откаже от иска си. Тогава не се прилага чл. 78,
ал. 4 ГПК, а отговорността за разноските следва да се понесе от ответника,
въпреки че делото ще бъде прекратено, на основание чл. 233 ГПК.
В случая, при настъпване на новият факт в хода на разглеждането на
делото, а именно заличаване на процесната законна ипотека от ответната
агенция, ищецът не е осуетил продължаването на делото чрез своевременен
отказ от исковете, а е продължил да ги поддържа, като е представил и
допълнителна искова молба, в която иска произнасяне по същество, въпреки
че целеният правен резултат вече е постигнат. Процесуалното поведение на
ищеца след като е узнал за новонастъпилото обстоятелство - заличаване на
вписаната законна ипотека от ответната агенция след връчване на препис от
исковата молба, в срока за отговор, с което е отпаднал правният интерес от
предявените искове, изключва приложение по аналогия на чл. 78, ал. 2 ГПК и
уважаване на искането му за присъждане на разноски.
По изложените съображения въззивният съдебен състав намира, че
въпреки основателността на оплакванията на жалбоподателя за неправилност
на мотивите на атакувания съдебен акт по отношение на фактическата
констатация за липса на списък / в молба вх. № 263139/07.07.2021г. е
обективиран списък по чл. 80 ГПК / и произнасяне в противоречие с т. 8 от
ТР № 6/06.11.2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
разрешението по която пропускът на съда да се произнесе по своевременно
направено от страната искане за разноски не се преклудира от липсата на
2
списък, определението като краен резултат е правилно и подлежи на
потвърждаване.
Ответникът по жалбата - Държавата, чрез Агенция за публичните
предприятия и контрол, не претендира съдебно – деловодни разноски.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260377/30.09.2021г., постановено по
т. д. № 206/2020г. по описа на Добрички окръжен съд.
Определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3