Решение по дело №1506/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1629
Дата: 1 август 2019 г. (в сила от 21 август 2019 г.)
Съдия: Даниела Димитрова Недева
Дело: 20187050701506
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

              2019 г., гр. Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 1506 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Митнически кодекс/ и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/.

Образувано е след определение № 21/21.05.2018 г. по адм. дело № 251/2018 г. по описа на Административен съд - Русе и изпратена по подсъдност жалба на „** **“ ЕООД, гр. Сливо поле, общ. ///, обл. ///, ул. „////“ № //, ЕИК *********, против Решение рег. индекс № 32-58404/23.02.2018 г. към MRN: 17ВG002005H00015001 от 17.11.2017 г. на Началника на Митница Варна /понастоящем Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“/, с което е коригирана митническа декларация MRN: 17ВG002005H00015001/17.11.2017 г., в кл. 33 „Тарифен код“, трето подразделение и в кл. 47 „Изчисляване на вземанията“, вследствие на което в тежест на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за антидъмпингово мито в размер на 112 799,80 лева и за ДДС в размер на 22 559,96 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, на основание чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 59, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като се твърди, че същото е издадено, без да е налице фактическо и правно основание за определяне на допълнителни задължения за антидъмпингово мито, ДДС и лихви върху тях. Изтъква се, че е налице промяна в европейската регулация, касаеща вноса от ***, която задължително следва да се съобрази, считано от 20.09.2017 година. Сочи се, че с решение на Общия съд от 15.09.2016 г., постановено по дело Т-118/14, са отменени чл. 1 и чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 г. на Съвета от 19.11.2013 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временно мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от *** и Индонезия, визиран в решението на Митница – Варна, като се твърди, че това решение касае конкретни производители от ***, между които са и дружествата, посочени като производители на стоката, предмет на процесния внос. На изложените основания се отправя искане за отмяна на обжалваното решение.

В депозирана чрез пълномощник писмена молба, жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и прави искане за неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че липсва кореспонденция между стоките и придружаващите ги документи, издадени за количествата биодизел, натоварени в двата кораба в ***, с тези, пренатоварени в И., и представени като единен, смесен, хомогенен продукт, в който няма начин как да бъдат разграничени отделните количества на двамата производители. Обстойни доводи за неоснователност на жалбата са изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.11.2017 г., в Митнически пункт /МП/ „Пристанище Варна“ е регистрирана декларация за временно складиране № BG002005/202/17.11.2017 г. /л. 22 – л. 24/ за 7 191 798 кг моноалкилни естери на мастни киселини, транспортирани с моторен кораб AZIZ TORLAK, от HUELVA, SPAIN /Уелва, И./ до „Пристанище Варна“, за предаването й на „** **” ЕООД.

На 17.11.2017 г. „** **” ЕООД подава в МП „Пристанище Варна“ митническа декларация/единен административен документ /ЕАД/ с MRN 17BG002005H0015001/17.11.2017 г. в хипотезата на чл. 166, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ на стока - 1 596 634 кг, описана в клетка 31 „Колети и описание на стоката“ като „Моноалкилни естери на мастни киселини, съдържащи обемно 96,5 % или повече естери /FAME/“. Декларираната стока е част от стоката по декларация за временно складиране № BG002005/202/17.11.2017 година.

Стоката, с произход ***, е декларирана в код по ТАРИК 3826 00 10 99, ТАРИК допълнителен код „В999“, съответстващ на „Всички други дружества“, и попада в приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1578 на Комисията от 18 септември 2017 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход *** и Индонезия, с антидъмпингово мито в размер на 79,56 EUR/тон нето тегло биодизел.

Към митническа декларация с MRN 17BG002005H0015001/17.11.2017 г. за цялото количество стока, е представен универсален сертификат за произход № 8652517 от 16.11.2017 г., издаден от Камарата на промишлеността, търговията и корабоплаването на Барселона /л. 95 и л. 115 от делото/, от който е видно, че произходът на стоката – 7 191,798 мт на въздух FAME /SME/ Метилови естери на мастни киселини, е ***, като са посочени двама производители - LDC ARGENTINA S.A. – 6 935,264 мт на въздух, и ACEITERA GENERAL DENEZA S.A. – 256 534 мт на въздух.

В кл. 44 на посочения ЕАД са декларирани придружаващите стоката документи, между които:

-        търговска фактура № ********** от 14.11.2017 г. /л. 100 и л. 126 от делото/, с реквизити: издател – „Гънвор Интернешънъл Б.В.“, Амстердам, клон Женева, Швейцария, и получател – „** **“ ЕООД; превоз с кораб AZIZ TORLAK, пристанище на товарене – Уелва, И.; пристанище на разтоварване - Варна, при фиксирана крайна цена 0.6570 евро/м кг или сума 4 725 011,29 евро за 7 191 798 м кг. Фактурата е издадена по договор № GS1705814-001 от 08.09.2017 г. за доставка между „Гънвор Интернешънъл Б.В.“, Амстердам, клон Женева и „** **“ ЕООД /л. 139 - л. 171 делото/ за продукт сертифициран по ISCC EU SME /соев метилов естер/ в съответствие с EN 14214;

-        коносамент № 1 /товарителница/ от 08.11.2017 г. /л. 97 и л. 113 от делото и карго манифест от 08.11.2017 .л 117 от делото/, за превоз на стока FAME /SME/ /метилови естери на мастни киселини (соев метилов естер)/, с тегло 7 191,798 метрични тона (въздух) от Уелва, И. до Варна, България, с изпращач „Гънвор Интернешънъл Б.В.“, Амстердам, клон Женева, и получател „** **“ ЕООД. Посочено е, че стоката е транспортирана с м/к AZIZ TORLAK с държава на износа И. от товарно пристанище Уелва до Пристанище Варна, за предаването й на „** **“ ЕООД;

-        сертификат за произход на Европейската общност № 8652517 от 16.11.2017 г. /л. 95 от делото/, издаден от Камарата за промишлеността, търговията и корабоплаването на Барселона, за стока FAME /SME/ метилови естери на мастни киселини;

-        сертификат за качество CCCARG-17-8158/30.09.2017 г., издаден от Camin Cargo Control /л. 54 – л. 55 и л. 179 – л. 180 от делото/, за стока BIODIESEL В100 /SME/, за клиент Louis Dreyfus Commodities /LDC ARGENTINA/;

-        анализен доклад № 424/17.11.2017 г. /л. 32/, изготвен от „Корект тест контрол“ за клиент „** **“ ЕООД, с резултати за съставна проба от стока биодизел, взета от м/к AZIZ TORLAK със съдържание на /FAME/ 98,7 % по метода EN **********.

На 08.12.2017 г. от представител на декларатора допълнително са представени сертификат за произход № 86552517 от 16.11.2017 г. /л. 89/ и сертификат за качество от 30.09.2017 г. /л. 91/, издаден от Camin Cargo Control, за клиент Louis Dreyfus Commodities /LDC ARGENTINA/, за стока с наименование „BIODIESEL В100 /SME)/, находяща се по време на вземането на пробите в моторен танкер „MARLIN AMBER“, ***, според който съдържанието на метилови естери на мастните киселини, определено по метод EN 14103, е 98,2 %, и сертификат за качество от 17.10.2017 г. /л. 92 – л. 93/, издаден от Oil Test Intemacional, за стока „FAME /SME/“, натоварена на моторен танкер „ANJA KIRK“, находяща се по време на вземането на пробите в ***, за доставка до Ротердам, Холандия, количество 15 000 000 МТ. Определеното съдържание на естери на мастни киселини по метод EN 14103 е 96,7 %.

В резултат на извършен документен контрол, митническите органи са пристъпили към вземане на проба от стоката по митническа декларация с MRN: 17BG002005H0015001/17.11.2017 г., превозвана с танкера AZIZ TORLAK. Пробите са взети в присъствие, както на митническите органи, така и на представител на декларатора, и са дадени за изпитване във външна акредитирана лаборатория - Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти „СЖС България“ ЕООД. Резултатите от извършените анализи по метод EN 14103 установяват съдържание метилови естери на мастните киселини в съставната проба, взета от танкера, 99,3 % (m/m). Резултатите от изследването са обективирани в Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 18_22.11.2017/05.12.2017 г., изготвена от Митническа лаборатория Русе /л. 84 – л. 85/.

По МЛЕ № 18_22.11.2017/05.12.2017 г. е изготвено становище за тарифното класиране на процесната стока от дирекция „Тарифна политика“, ЦМУ /закрита от 01.01.2018 г., Устройствен правилник на Агенция „Митници“, обн., ДВ, бр. 25 от 18.03.2014 г., изм. и доп. ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г./, което е предоставено на Митница Варна с писмо, рег. № 32-342809/05.12.2017 г. /л. 83/, съгласно което процесната стока представлява биодизел по смисъла на забележка 7 към глава 38 на Комбинираната номенклатура на ЕС - моноалкилни естери на мастни киселини - FAMAE, съдържащ повече от 96,5 % обемни естери.

На 17.11.2017 г. в митнически пункт „Пристанище Варна“ от „** **“ ЕООД, чрез „Лоджистик груп“ ООД е подадена допълнителна /окончателна/ митническа декларация MRN: 17BG002005H0015001/17.11.2017 г. /л. 17/ за допускане до свободно обращение с едновременно поставяне под режим „отложено плащане на акциз“ на стока с описание: „моноалкилни естери на мастни киселини, съдържащи обемно 96,5 % или повече естери /FAME/“; съдържание на /FAME/ по сертификат 98,2 %. Декларираният в кл. 33 трето подразделение TARIC допълнителен код „В783“ съответства на стока, произведена от Louis Dreyfus Commodities S.A., Buenos Aires, AR, c антидъмпингово мито 43,18 EUR/тон нето тегло биодизел. Декларирани са стойности в кл. 22 и кл. 42 обща фактурна стойност 1 056 159,04 евро – 2 065 667,54 лева при валутен курс 1,95583. В кл. 47 „Изчисляване на вземанията“ за стоката са декларирани следните задължения: за мито /А00/ в размер на 134 268,39 лева при ставка 6,50 %, за антидъмпингово мито /А30/ в размер на 132 410,93 лева и за ДДС /В00/ в размер на 469 513,25 лева при ставка 20 % и данъчна основа 2 347 566,25 лева, или общо задължения в размер на 736 192,57 лева, начислени и взети под отчет с ВПО № 1671/29.12.2017 г., заплатени на 29.12.2017 година /л. 87/.

След преглед на представените към митническа декларация MRN: 17BG002005H0015001/17.11.2017 г. документи Началникът на Митница Варна /понастоящем Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“/ установява, че процесната стока представлява моноалкилни естери на мастни киселини - биодизел, със съдържание на естери над 96,5 % обемни, предмет е на обща продажба по фактура за общо количество /като една стока/ и е обхваната от един общ коносамент. Цялото количество стока по фактурата е доставено от И. с моторен танкер AZIZ TORLAK до Пристанище Варна, като стоката по цитираната декларация е част от общото количество стока по фактура № **********/14.11.2017 г. и декларация за временно складиране № BG002005/202/17.11.2017 година. С оглед горното и въз основа на анализен доклад № 424/17.11.2017 г., изготвен от „Корект тест контрол“ за клиент „** **“ ЕООД, и резултатите от МЛЕ административният орган приема, че се касае за единен хомогенен продукт, в който не могат да бъдат разграничени отделните количества от посочените в сертификата за произход производители, поради което вписаният в окончателната митническа декларация от „** **“ ЕООД допълнителен TARIC код В783 не е коректен и следва да бъде коригиран. Митническият орган счита, че неправилно определеният допълнителен TARIC код е довел до неправилно изчисляване на размера на антидъмпинговите мита и посочване на съдържанието на FAME.

С писмо рег. № 32-4209/05.01.2018 г. /л.94 – л. 95/ на Началника на Митница Варна /понастоящем Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“/, в изпълнение на разпоредбата на чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, „** **“ ЕООД е уведомено за предстоящо издаване на неблагоприятно за дружеството решение за корекция на митническа декларация MRN: 17BG002005H0015001/17.11.2017 г., тъй като декларираният TARIC допълнителен код не е коректен и съответно следва да се определи нов размер на митническото задължение. Писмото е получено на 09.01.2018 г., видно от известие за доставяне № ИД PS 9028 0039R0 3 /л. 96/, но в предоставения 30-дневен срок за становище, дружеството не е изразило такова.

C обжалваното Решение рег. индекс № 32-58404/23.02.2018 г. към MRN: 17ВG002005H00015001/17.11.2017 г. Началникът на Митница Варна /понастоящем Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“/ коригира кл. 33, трето подразделение на митническа декларация MRN: 17ВG002005H00015001/17.11.2017 г., като определя нов TARIC допълнителен код „В999“ и определя публични държавни вземания за доплащане, както следва: 112 799,80 лева - антидъмпингово мито, и 22 559,96 лева - ДДС, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. Дължимите суми за доплащане са обезпечени предварително от дружеството. На основание чл. 77, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за длъжник е определен „** **“ ЕООД.

Решението е оспорено по административен ред пред Директора на Агенция „Митници“ /л. 19 – л. 20/, който с Решение № Р-174/32-102419/10.04.2018 г. /л. 2 –л. 6/ е отхвърлил жалбата на „** **“ ЕООД.

В хода на настоящото съдебно производство са събрани писмени доказателства с оглед установяване произхода и движението на процесната стока.

Количеството от 7 191 708 кг биодизел, получено на пристанище Варна с моторен кораб AZIZ TORLAK по търговска фактура № ********** от 14.11.2017 г. и коносамент № 1 от 08.11.2017 г., част от което е и декларираното количество от 1 596 634 кг биодизел по митническа декларация MRN 17BG002005H0015001/17.11.2017 г., е натоварено на кораба на пристанище Уелва, И. с декларация за товар на морски транспорт № 21117502113 /л. 83 – л. 87 и л. 338 – л. 341 от делото/ и коносамент № 1 от 08.11.2017 г. /л. 97 – л. 98 от делото/. В декларацията за товар на морски транспорт № 21117502113 е диференцирано общото количество биодизел и срещу всяко посочено количество по четири позиции е посочен предходен документ /л. 87 и л. 341 от делото/.

Натоварването е извършено след като са подадени следните обобщени декларации за напускане, чиито номера са посочени на съответните места в декларацията за товар на морски транспорт № 21117502113, както следва:

-        Обобщена декларация за напускане MRN 17ES00211160000327/03.11.2017 г. /л. 75 от делото/ за 256 534 кг биодизел, с посочен в нея предшестващ документ – обобщителна декларация за морски транспорт № 21117502070;

-        Обобщена декларация за напускане MRN 17Е500211160000295/03.11.2017 г. /л. 77 от делото/ за 4 600 000 кг биодизел, с посочен в нея предшестващ документ - обобщителна декларация за морски транспорт № 21117502013;

-        Обобщена декларация за напускане MRN 17Е500211160000300/03.11.2017 г. /л. 79 от делото/ за 1 030 000 кг биодизел , с посочен в нея предшестващ документ – обобщителна декларация за морски транспорт № 21117502013;

-        Обобщена декларация за напускане MRN 17Е500211160000319/03.11.2017 г. /л. 81 от делото/ за 1 305 000 кг биодизел, с посочен в нея предшестващ документ – обобщителна декларация за морски транспорт № 21117502013.

Общото количество по четирите броя обобщени декларации е 7 191 798 кг.

Представени са вписаните в обобщените декларации предшестващи документи, както следва:

-        Обобщителна декларация за морски транспорт № 21117502070, ведно с декларация за товар за морски транспорт при митница 2111 – Уелва морска /л. 59 – л. 62 и л. 300 – л. 333 от делото/, отнасяща се до разтоварване на м/т ANJA KIRK за обем 13 150 000 кг FAMAE в пристанище Уелва, на поискан временен док Декал, в режим на опростено разглеждане S4, транзит, по MRN:17ES00359173500054 от 25.10.2017 г.;

-        Обобщителна декларация за морски транспорт № 21117502013, ведно с декларация за товар за морски транспорт при митница 2111 – Уелва морска /л. 67 – л. 74 и л. 314 – л. 317 от делото/ отнасяща се до разтоварване на м/т MARLIN AMBER за обем 15 000 000 кг FAMAE в пристанище Уелва, на поискан временен док Декал, в режим на опростено разглеждане S4, транзит, по MRN:17ES00211170026255 от 19.10.2017 година.

Представени са разпечатки от проверка в информационна база данни DSDT за горните две декларации, от които е видно, че последните са регистрирани/активирани съответно: на 28.10.2017 г. /обобщителна декларация № 21117502070/ - л. 291 – л. 293 от делото, и на 20.10.2017 г. /обобщителна декларация № 211175020137/ – л. 288 – л. 290 от делото.

Съгласно Удостоверение за липса на манипулации от 15.02.2018 г. /л. 93 от делото/, издадено от „Декал“ И., управляващо временния док, посочен в обобщените декларации, стоките, натоварени на борда на м/т AZIZ TORLAK, а именно 7 841 773 литра биодизел при 15°С по товарителница № 1 от 8 ноември 2017 година, не са били подложени на никакви манипулации. Посочено е, че натоварените стоки произхождат от разтоварени стоки на терминала на „Декал“ съответно от м/т MARLIN AMBER – опростена митническа декларация № 2111 7 502013, по която са разтоварени 7 841 773 литра биодизел при 15°С, с произход Росарио, ***, производител Louis Dreyfus Commodities S.A. ARGENTINA, и от м/т ANJA KIRK – опростена митническа декларация № 2111 7 502070, по която са разтоварени 289 738 литра биодизел при 15°С, с произход Буенос Айрес, ***, производител ACEITERA GENERAL DENEZA S.A.

Представени са износна декларация рег. № 007750/13.09.2017 г. – износител ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. - 15 000 000 кг /л. 20 – л. 22 от делото/; износна декларация рег. № ЕС01 06781/31.08.2017 г. – износител LDC ARGENTINA - 25 000 000 кг. биодизел /л. 34 – л. 35 от делото/; износна декларация рег. № ЕСОЗ 000949/03.10.2017 г. – износител LDC ARGENTINA - 5 000 000 кг биодизел /л. 41  - л. 43 от делото/, и документ SITA /информационна система за митнически действия/ от 22.09.2017 г., касаещ промяна на името на кораба /л. 37/.

С цел доказване качеството „производител“ на процесните две аржентински дружества-износители в хода на съдебното производство са представени следните документи:

- за ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A.: 1/ сертификат за произход от 10.10.2017 г. /л. 26 от делото/, издаден от Търговската камара на *** за стока „метилови естери на мастни киселини - FAME /SME/ – 15 000,000 мт за тарифен номер 3826.00“, с планирано място на експедиция Сан Лоренцо, *** и планирано превозно средство м/т ANJA KIRK. Декларирано е от производителя, че стоката е произведена в ***, като се удостоверява истинността й в съответствие с приложимото законодателство на ***; 2/ сертификат на производител /л. 32 от делото/, в който е посочена дата на товарене, транспортно средство м/т ANJA KIRK описание на стоките FAME /метил естери на мастни киселини/ /SME – соеви метил естери/, който е обвързан със сертификат за произход на стоки № 31478/10.10.2017 г.; 3/ удостоверение за качество /анализен сертификат/ от 17.10.2017 г. /л. 182 – л. 185 и л. 269 – л. 271 от делото/, издадено от „Ойл тест интернешънъл“ за стоките, натоварени на м/т ANJA KIRK със съдържание на естери – 96,7 %; плътност 15°С, кг/м3 – 885,6 кг/м3; кинематичен вискозитет при 40°С, 104°F, cSt – 4,170 по метод EN ISO 3104; 4/ сертификат за количество от 09.10.2017 г., издаден от „Ойл тест интернешънъл“ по време и на мястото на товарене на м/т ANJA KIRK; 5/ коносамент на танкер № 02/09.10.2017 г. на борда на танкера ANJA KIRK в пристанище Сан Лоренцо, *** /л. 300 – л. 302 от делото/, издадено на заповед, по нареждане; 6/ нареждане от 27.10.2017 г. за разтоварване/претоварване за Уелва, И., Терминал Декал, към капитана за промяна на пристанището на разтоварване на стоката 13 150,000 мт метил естери на мастни киселини /л. 303 – л. 309 от делото/; 7/ потвърждение от 06.08.2018 г. от ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. със спесимен от подпис.

- За LDC ARGENTINA, S.A.: 1/ сертификат за произход от 05.10.2017 г. /л. 45 и л. 111 от делото/, издаден от Търговската камара на ***, за стока „метилови естери на мастни киселини - FAME /SME/ – 30 000,000 мт за тарифен номер 3826.00“, с планирано място на доставка Росарио, *** и планиран метод на транспортиране м/т MARLIN AMBER. Декларирано е от производителя, че стоката е произведена в ***, като се удостоверява истинността /автентичността/ й в съответствие с приложимото законодателство на ***; 2/ лист за безопасност /л. 47 – л. 50/, в който са описани физическите и химическите свойства на стоката; 3/ сертификат за качество регистрационен № CCCARG-17-8158 от 30.09.2017 г. /л. 54 – л. 55 и л. 179 – л. 180 от делото/, издаден от Camin Cargo Control на м/т MARLIN AMBER, на продукта биодизел В100 /SME/ - /соев метилов естер/ със съдържание на: естери – 98,2 %; плътност при 15°С – 885,6 кг/м3; вискозитет при 40°С – 4,05 mm2/s; 4/ сертификат на производител от м. юни 2018 г. на вниманието на митническите власти в ЕС /л. 57 от делото/, който е обвързан със сертификат за произход на стоки № 30878 от 05.10.2017 г., с който се удостоверява, че товарът от 30 000 мт с дата на натоварване 30.09.2017 г. на плавателен съд м/т MARLIN AMBER, е произведен от LDC ARGENTINA, S.A. в Росарио, ***; 5/ сертификат за количество /л. 285 – л. 286 от делото/, удостоверяващ, че товаренето на стоките „биодизел В100 метил естери на мастни киселини в насипно състояние“ е извършено чрез изпомпване на продукта от брегови резервоари - цистерни 1, 4, 8 и 9 на терминал ЛДС на корабно място Генерал Лагос - Росарио, Санта Фе, ***; 6/ коносамент на танкер № 1 на борда на танкера MARLIN AMBER в пристанище Росарио от 30.09.2017 г. /л. 296 – л. 299 от делото/, за стока 30 000,000 мт FAME /SME/  метил естери на мастни киселини/соеви метил естери, с получател - по нареждане; 7/ нареждане от 17.10.2017 г. за разтоварване/претоварване за Уелва, И., Терминал Декал, към капитана за промяна на пристанището на разтоварване на стоката 15 000 мт /л. 311 – л. 312 от делото/; 8/ потвърждение от 08.08.2018 г. от LDC ARGENTINA S.A. със спесимен от подпис /л. 267 от делото/.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, заключението по която не е оспорено от страните /л.387 – л. 408/. Вещото лице е посочило, че митническият процес включва различни по съдържание и характер процедури и документи, които се извършват в определен ред и се изразяват в задължителни действия по документирането, проверките, обмитяването, оформянето на документацията, обезпечаването и събирането на митните сборове, като е онагледила процеса в схемата на стр. 10 от заключението /л. 396 от делото/. След обстоен преглед и съвкупен анализ на приложените по делото писмени доказателства и след проследяване движението и транспортирането на процесния товар, експертът е достигнал до извод, че е налице съответствие /обвързване/ между начина на деклариране на стоките, въведени на територията на общността - в пристанище Уелва, И. /първа точка на въвеждане на стоката на митническата територия на Съюза/ с м/т ANJA KIRN и м/т MARLIN AMBER, и последващото им претоварване на м/т AZIZ TORLAK и изпращането им до Пристанище Варна по реда за деклариране и митническо оформяне на стоки в ЕС. Посочено е, че от цялото количество в размер на 7 191 798 мкг моноалкилни естери на мастни киселини /биодизел/, разтоварени от м/т AZIZ TORLAK по декларация за временно складиране № BG002005/202/17.11.2017 г., само за количество 1 596 634 мкг е подадена на 17.11.2017 г. в митнически пункт „Пристанище Варна“ митническа декларация MRN: l7BG002005H0015001 от „** **“ ЕООД. Вещото лице Г. е констатирала, че е налице кореспонденция /обвързване/ между документите /административни, търговски и корабни/, издадени за количествата биодизел, натоварени в *** на м/т ANJA KIRN и м/т MARLIN AMBER, с тези, натоварени в И. на м/т AZIZ TORLAK, като в табличен вид на стр. 14 – стр. 17 от заключението /Таблица № 1 на л. 400 – л. 403 от делото/ е направено подробно сравнение на съдържанието на приложените по делото документи, съпътстващи превоза на процесните стоки на всеки от посочените кораби.

След извършена проверка в информационна система TARIC към релевантната за разглеждания случай дата – 17.11.2017 г. /датата на подаване на митническа декларация MRN: 17ВG002005H00015001/17.11.2017 г./, експертизата е установила, че окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване на продуктите, произведени от LDC ARGENTINA, S.A. и ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. с допълнителни кодове по TARIC В782 и В783 е: няма /NIHIL/, т.е. същите не са обект на мерки на търговската защита - антидъмпингови мита. Съобразно констатираната липса на дължимо антидъмпингово мито върху продуктите, произведени от посочените две дружества, към датата на процесния ЕАД, вещото лице е изчислило вземанията по кл. 47 на MRN: 17ВG002005H00015001/17.11.2017 г. /заместваща, окончателна декларация/, като е установило задължения за вносно мито /А00/ при ставка 6,50 % и за ДДС /В00/ при ставка 20 % в общ размер на 577 299,45 лева – таблицата на стр. 21 от заключението /л. 407 от делото/.

В съдебно заседание по приемане на заключението по СИЕ вещото лице Г. уточнява, че единствено документално би могло да се разграничи каква част от цялото количество в размер на 7 191 798 мкг биодизел, разтоварено от м/т AZIZ TORLAK, е произведено от LDC ARGENTINA, S.A. и каква част от ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A., тъй като след като от двата кораба, които тръгват от *** и пренатоварват в Уелва, И., и в м/т AZIZ TORLAK е смесено количеството, то като физическа субстанция не би могло да бъде разграничено, доколкото същото представлява хомогенна смес. Експертът подробно обяснява, въз основа на кои писмени доказателства е направил извод за наличие на пряка обвръзка между количествата „биодизел“, натоварени на двата кораба в ***, и тези, представени пред българските митнически органи.

По делото е изслушана повторна съдебно-икономическа експертиза /повторна СИЕ/, от чието заключение /л. 434 – л. 445 от делото/, неоспорено от страните, се установява, че от цялото количество моноалкилни естери на мастни киселини /биодизел/ в размер на 7 191 798 кг, разтоварени от м/т AZIZ TORLAK по декларация за временно складиране № BG002005/202/17.11.2017 г., по шест броя митнически декларации /две пред МУ Варна от 17.11.2017 г. и четири пред МУ Русе, съответно от 21.11.2017 г. и 22.11.2017 г./ са декларирани моноалкилни естери на мастни киселини с общо нето тегло в размер на 7 187 829 кг, които са допуснати до свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз, съгласно реда и условията на Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /чл. 201 - чл. 202/ и по реда и условията на Закона за акцизите и данъчните складове, като е констатирано, че недекларираното количество с ЕАД за внос от името на „** **“ ЕООД е в размер на 3 969 кг. В табличен вид на стр. 12 от заключението по повторната СИЕ /л. 445 от делото/ вещото лице посочва номерата и датите на всеки ЕАД, пред кое МУ е подаден и какво количество биодизел е декларирано, като е извършена съпоставка с общото количество по декларация за временно складиране № BG002005/202/17.11.2017 г., подадена пред МУ Варна.

В съдебно заседание по приемане на заключението по повторната СИЕ експертът уточнява, че тъй като в кл. 35 /бруто тегло/ и кл. 38 /нето тегло/ от митническите декларации е показана като основна мерна единица килограм и с оглед на факта, че с декларацията за временно складиране процесната стока е манифестирала с митнически манифест в метрични тона въздух, посочените килограми в кл. 38 по шестте декларации, сборувани от заключението, са в мерна единица въздух.

По искане на жалбоподателя е назначена допълнителна задача към повторната СИЕ, като съгласно изготвеното заключение /л. 520 – л. 536 от делото/, неоспорено от страните, е налице съответствие между действителното разтоварено количество и обмитеното в Митница Варна и Митница Русе, което се установява от съпоставянето на данните от нарочно изготвената за целите на заключението таблица на стр. 16 – стр. 17 от заключението /л. 535 от делото/, както и от данните в таблица № 2 и в таблица № 3 на раздел IV на СИЕ /л. 525 – л. 529 от делото/. Вещото лице Г. дава заключение, че разтовареното количество моноалкилни естери на мастни киселини /биодизел/ е с общо бруто/нето тегло 7 187 829,000 кг vac, равняващо се на 7 178,900 кг общо тегло във въздух, равняващо се на 8 117 254 liters 15°С . Констатирано е, че няма недекларирано количество с ЕАД за внос от името на „** **“ ЕООД в разглеждания случай, тъй като цялото количество от процесните акцизни стоки с код – „Моноалкилни естери на мастни киселини, съдържащи тегловно 96,5 % или повече естери /FAMAE/“, е декларирано от получателя „** **“ ЕООД с 6 /шест/ броя ЕАД за внос пред българските митнически учреждения /понастоящем ТД на АМ/ - с общо нето/бруто тегло 7 187 829,000 кг във вакуум.

Съдът кредитира експертните заключения по СИЕ, като обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Допълнителните писмени доказателства, по които е работило вещото лице при изготвяне на експертните заключения, в т.ч. шестте броя ЕАД, с които е декларирана стоката, разтоварена от м/т AZIZ TORLAK /л. 410 – л. 425 и л. 498 – л. 507 от делото/ и 5 броя сертификати за количество, издадени от „СЖС България“ ООД /л. 551 – л. 565 от делото/, са приобщени към доказателствата по делото.

Към доказателствения материал по делото е приета и приложена представената от ответника Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите /л. 367 – л. 370 от делото/, с която, на основание чл. 8 от ЗМ и § 64, изречение първо от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане /ДВ, бр. 98 от 2018 г./, Митница Варна е закрита и правата и задълженията на закритото митническо учреждение преминават към Териториална дирекция „Северна морска“.

При така установената фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършена задължителна проверка по чл. 168 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ съдът констатира, че обжалваното Решение рег. индекс № 32-58404/23.02.2018 г. към MRN: 17ВG002005H00015001/17.11.2017 г. е издадено от компетентен орган – Началника на Митница Варна /понастоящем Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“/, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 29 във връзка с чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно началникът на митническото учреждение, където е подадена митническата декларация и съответно е възникнало митническото задължение, съгласно Заповед № О-327/16.02.2018 г. на Директора на Агенция „Митници“ /л. 9 от делото/.

Спазени са изискванията за форма и реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма и обективира, както фактическите констатации на митническия орган във връзка с установените митни сборове, така и правните основания за издаване на акта. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на изложеното съдът приема атакуваното по съдебен ред решение на Началника на Митница Варна /понастоящем Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“/ за съответстващо на законовите изисквания за форма на административен акт.

Административният орган е уведомил адресата на акта за започващото административно производство по издаване административен акт, като му е предоставил възможност за изразяване на становище. В хода на проведеното административно производство обаче, не е спазено изискването на чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушение на материалния закон, а оттам до незаконосъобразност на обжалваното решение на Началника на Митница Варна /понастоящем Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“/.

Между страните по делото липсва спор по фактите. Спорът е правен и се концентрира върху въпроса относно тарифното класиране на декларираната от „** **“ ЕООД с митническа декларация MRN: 17ВG002005H00015001/17.11.2017 г. стока: „Моноалкилни естери на мастни киселини, съдържащи обемно 96,5 % или повече естери /FAME/, бруто/нето тегло 1 596 634 кг“, респ. налице ли са основания за поправка на кл. 33 „Тарифен код“, и кл. 47 „Изчисляване на вземанията“ от декларацията, и оттам за начисляване на допълнителни държавни вземания за антидъмпингово мито и ДДС, във връзка с вноса на тази стока.

За да откаже приемане на декларирания в митническата декларация допълнителен TARIC код и да приеме нов, както и да приеме ново съдържание на FAME, административният орган е изложил съображения, че стоката е пристигнала в пристанище Варна като единен хомогенен продукт и няма как да бъдат разграничени отделни количества, изходящи от посочените в сертификатите за качество двама различни производители; представените два сертификата за качество не могат да се отнесат към стоката, натоварена на кораба AZIZ TORLAK в И. и доставена в пристанище Варна, тъй като касаят проби на стоки, взети в ***; информацията в сертификат за произход № 8652517, без дата, заверен от Камарата на промишлеността, търговията и корабоплаването на Барселона, има само информативен характер, тъй като по-нататъшното движение на стоката не е свързано с разделно транспортиране на посочените количества.

Настоящата съдебна инстанция намира изводите на Началника на Митница Варна /понастоящем Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“/, както и тези на по-горестоящия административен орган /Директора на Агенция „Митници“/, изложени в Решение № Р-174/32-102419/10.04.2018 г., с което е отхвърлена жалбата на „** **“ ЕООД срещу Решение рег. индекс № 32-58404/23.02.2018 г. към MRN: 17ВG002005H00015001/17.11.2017 г., за неправилни и несъответстващи на събраните в административното и в съдебното производство доказателства.

От съвкупния анализ на доказателствата, касаещи произхода и движението на процесната стока, се установи категорично, че спорните количества биодизел са част от товар, изпратен от аржентинските дружества LDC ARGENTINA S.A. и ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A., съответно с м/т MARLIN AMBER и м/т ANJA KIRK, и доставен в пристанище Уелва, И. на временен док Декал. След това определени количества от двата кораба са натоварени на м/т АZIZ TORLAK с направление Пристанище Варна, като по делото няма данни на кораба да са товарени горива с друг произход/източник. Горното се доказва по безсъмнен начин и от приложените към митническа декларация с MRN 17BG002005H0015001/17.11.2017 г. документи, според чието съдържание процесната стока, представляваща моноалкилни естери на мастни киселини - биодизел, със съдържание на естери над 96,5 % обемни, е предмет на обща продажба по фактура за общо количество /като една стока/ и е обхваната от един общ коносамент, като цялото количество стока по фактурата е доставено от И. с моторен танкер AZIZ TORLAK до Пристанище Варна. Стоката по цитираната декларация е част от общото количество стока по фактура № **********/14.11.2017 г. и декларация за временно складиране № BG002005/202/17.11.2017 година. Следователно, доставените количества на Пристанище Варна, са част от изнесените количества от горепосочените две аржентински дружества и тези количества са транспортирани от Уелва, И. до Варна, България, заедно, а не разделно.

Анализирани в съвкупност, допълнително представените в хода на настоящото съдебно производство писмени доказателства /износни декларации с посочени износители съответно LDC ARGENTINA S.A. и ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A., обобщени декларации за напускане, обобщителна декларации за морски транспорт, декларации за товар за морски транспорт при митница 2111 – Уелва, удостоверение за липса на манипулации от 15.02.2018 г., издадено от „Декал“ И., управляващо временния док, документ SITA – информационна система за митнически действия, касаещ промяна на името на кораба, нареждания съответно от 17.10.2017 г. и от 27.10.2017 г. до капитаните на м/т MARLIN AMBER и м/т ANJA KIRK за разтоварване/претоварване за Уелва, И., Терминал Декал, на част от превозваното количество биодизел/ позволяват да се проследи пътят на процесните количества биодизел от натоварването им на корабите MARLIN AMBER и ANJA KIRK в ***, респ. от производителите LDC ARGENTINA S.A. и ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A., през претоварването им в Уелва, И. на временен док Декал, до разтоварването им в Пристанище Варна. Съдът констатира, че в представеното удостоверение за липса на манипулации от 15.02.2018 г. количествата биодизел са посочени в литри, поради което същите не съответстват в числово отношение на количествата по декларациите за морски транспорт, където отразяването е в килограми, което обстоятелство обаче не променя горните изводи за проследимост на стоката от страната на произход /***/, през държавата, където е претоварена /И./, до крайното й местоназначение /Пристанище Варна, България/.

С оглед вписаните в представените документи за произхода и движението на стоката данни съдът преценява, че е доказано транспортирането на стоката – 7 191 798 кг моноалкилни естери на мастни киселини /биодизел/, част от която е и процесното количество 1 596 634 кг, от *** през И. до България, потвърдено и от заключенията на СИЕ, и съответно е неоснователен доводът на административния орган, че тези документи установяват изпращането на стока от *** за Ротердам, Холандия, но не и за България. В заключенията по трите допуснати експертизи подробно са описани и анализирани документите, съставени във връзка с произхода и транспортирането на процесните количества биодизел, като вещото лице дава категорично заключение, че е налице кореспонденция и пълно съответствие между документите, свидетелстващи за натоварването на количествата биодизел от LDC ARGENTINA S.A. на м/к MARLIN AMBER и от ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. на м/к ANJA KIRK в ***, с тези, съпътстващи натоварените количества биодизел на танкера AZIZ TORLAK. Освен движението на стоката, експертът е изследвал подробно и надлежното й деклариране на територията на Общността, като в заключението по допълнителната задача към повторната СИЕ е достигнал до аргументиран и обоснован на събраните по делото доказателства извод за наличие на съответствие между действителното разтоварено количество биодизел и обмитеното такова в Митница Варна и Митница Русе, като е заключил, че цялото количество от процесните акцизни стоки с код – „Моноалкилни естери на мастни киселини, съдържащи тегловно 96,5 % или повече естери /FAMAE/“, е декларирано от получателя „** **“ ЕООД с 6 /шест/ броя ЕАД за внос пред българските митнически учреждения /понастоящем ТД на АМ/.

Голяма част от писмените доказателства, касаещи движението на стоката, са били представени пред административния орган, но в нарушение на императивно вмененото му с разпоредбата на чл. 35 от АПК задължение за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, Началникът на Митница Варна /понастоящем Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“/ не е проявил необходимата процесуална активност да потърси връзката между тях и да ги изследва детайлно и в съвкупност с останалите доказателства и с установените факти, което е довело до формиране на необосновани фактически и правни изводи, които неправилно са възприети и от по-горестоящия административен орган /Директора на Агенция „Митници“/ при административното обжалване на процесния индивидуален административен акт. Проявление на допуснатото нарушение на чл. 35 от АПК е необоснованото игнориране от страна на административния орган на сертификат за произход № 8652517/16.11.2017 г., за който погрешно е прието, че е без дата на издаване, и за който неправилно е прието, че притежава само информативен характер.

По безсъмнен начин по делото се доказа, че Louis Dreyfus Commodities /LDC/ S.A. ARGENTINA и ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. притежават качеството „производител“. Това се установява, както от приложените писмени доказателства, така и от решенията на Общия съд на ЕС от 15.09.2016 г., според които ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. и LDC ARGENTINA S.A. са аржентински производители на биодизел, по отношение на които се използва терминът производител износител, и от Известие на Европейската комисия, публикувано в Официалния вестник на EC С181/5 от 28.05.2018 година /л. 186 – л. 190 от делото/. Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход *** и Индонезия, също квалифицира процесните две аржентински дружества освен като износители, така и като производители на биодизел /арг. от Раздел А „Процедура“, § 1 (3), § 29 от Раздел Г „Дъмпинг“ и др./.

По отношение на определянето на антидъмпингово мито съдът съобрази следното:

Относимата към разглеждания казус правна регламентация се съдържа в основния Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 на Съвета на Европейския съюз от 19 ноември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход *** и Индонезия /л. 216 – л. 252 от делото/, с който са приети мерки по отношение на конкретни дружества като производители, изброени в чл. 1, и в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1578 на Комисията от 18 септември 2017 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 /л. 194 – л. 215 от делото/.

Посочените нормативни актове на вторичното право на Европейския съюз определят размер на дължимото антидъмпингово мито при вноса на продукти, произведени от изрично упоменатите в тях производители-износители на биодизел, като в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1578 на Комисията от 18 септември 2017 година ставките на антидъмпинговите мита по отношение на аржентинските дружества ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. и LDC ARGENTINA S.A. /производители на процесните стоки/ са диференцирани, съответно 79,56 EUR/на тон нетно тегло и 43,18 EUR/на тон нетно тегло. При тази редакция на Регламента, от съществено значение би било стоките да се транспортират разделно, тъй като данъчната основа не е цялото количество продукт, а действителното съдържание на биодизел /съдържание на FAME/ в него.

С решения на Общия съд на ЕС 15.09.2016 г. по съединени дела Т-112/14, Т-113/14, Т-114/14, Т-115/14, Т-116/14 и Т-119/14, както и по дело Т-118/14, са отменени чл. 1 и чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 на Съвета от 19 ноември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от *** и Индонезия, с които се определят окончателни антидъмпингови мита, в частите които се отнасят до конкретно посочените в решенията дружества, между които са и ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. /дело Т-115/14/ и LDC ARGENTINA S.A. /дело -118/14/. Решенията са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз на 30.10.2016 година.

Решенията са обжалвани от Съвета на ЕС с жалба, подадена на 24.11.2016 г., видно от съобщенията в Официален вестник на ЕС, като по жалбите са образувани съединени дела С-602/16, С-607/16 и С-609/16, в които като страни са конституирани засегнатите субекти, производители-износители на биодизел, в т.ч. ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. и LDC ARGENTINA S.A. С определение от 15.02.2018 г. на Президента на Съда производството по делата пред Съда на ЕС е прекратено поради оттегляне на жалбите и делата са премахнати от Регистъра на Съда на ЕС на 02.03.2018 година. Отмяната на чл. 1 и чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 на Съвета от 19 ноември 2013 година, респ. на антидъмпинговите мита за процесните дружества-производители, е в сила от постановяване на решението на Общия съд, съгласно чл. 121, § 1 от Процедурния правилник на Общия съд на ЕС, обнародван в Официален вестник на ЕС № L 105 от 23 април 2015 г., и видно от Известие на ЕК в Официален вестник на Европейския съюз от 28.05.2018 г., според което вследствие на премахването на обжалванията от Регистъра на Съда на ЕС, решенията са окончателни и задължителни от датата на постановяването им. В този смисъл е и съображение 92 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1570 на Комисията от 18 октомври 2018 година за прекратяване на процедурата във връзка с вноса на биодизел с произход от *** и Индонезия и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013, публикуван в Официалния вестник на ЕС на 19.10.2018 г., според което окончателните антидъмпингови мита, платени по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013, върху вноса на биодизел от *** и Индонезия, и временните мита, събрани окончателно в съответствие с член 2 от същия, следва да се възстановят или опростят, доколкото са свързани с вноса на биодизел, продаден за износ в Съюза от дружествата, които успешно са оспорили посочения регламент в съда.

Справка в информационна система TARIC ITMS – Консултационен модул показва, че към датата на процесния внос /17.11.2017 г./, не се дължи антидъмпингово мито по отношение на продуктите, произведени от ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. и LDC ARGENTINA, S.A. с допълнителни кодове по TARIC съответно В782 и В783, което е установено и от вещото лице в заключението по СИЕ /отговорът на въпрос № 5 по експертизата – л. 403 от делото/.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на оспореното Решение рег. индекс № 32-58404/23.02.2018 г. към MRN: 17ВG002005H00015001/17.11.2017 г. чл. 1 и чл. 2 от  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 на Съвета на Европейския съюз от 19 ноември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход *** и Индонезия са били отменени по отношение на аржентинските производители-износители ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. и LDC ARGENTINA, S.A. с решенията на Общия съд от 15.09.2016 година. Следователно не е имало основание с оспорения административен акт да се начислява допълнителен размер на антидъмпингово мито, с всички последици от това, вкл. да се отказва приемане на заявен допълнителен TARIC код и да се приема нов, както и да се предприема промяна в стойността на биодизеловото съдържание на декларираната с процесния ЕАД стока. Като е разпоредил това в диспозитива на оспорения административен акт, Началникът на Митница Варна /понастоящем Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“/ е допуснал нарушение на материалния закон. В същия смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение № 5482/11.04.2019 г., постановено по адм. дело № 14994/2018 г., отнасящо се до идентичен казус.

След като в настоящото производство се установява, че на Пристанище Варна е доставен биодизел с произход ***, произведен от ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. и LDC ARGENTINA, S.A., не е имало основание за начисляване на антидъмпингово мито, вкл. и за доплащане, поради отмяна на чл. 1 и чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 на Съвета на Европейския съюз от 19 ноември 2013 година, а следователно и на последвалия го Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1578 на Комисията от 18 септември 2017 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 по отношение на тези производители-износители. Действително, след натоварването на стоката в Пристанище Уелва, И. на танкер AZIZ TORLAK количеството биодизел, произведено съответно от ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A. и от LDC ARGENTINA, S.A. е смесено, поради което същото като физическа субстанция не би могло да бъде разграничено, доколкото представлява хомогенна смес. След влизане в сила на Решенията на Общия съд на ЕС от 15.09.2016 г. от датата на постановяването им обаче, въпросът за точните и разделни количества биодизел от всеки от посочените двама производители, е ирелевантен, тъй като продуктите, произведени както от ACEITERA GENERAL DEHEZA S.A., така от LDC ARGENTINA, S.A., не се облагат с антидъмпингово мито, а само с общо мито, при ставка 6,5 % и то върху митническата стойност на стоката, а не върху количеството стока. При достигнатия по-горе извод за липса на основание за изменение на допълнителен TARIC код, разпоредената с обжалваното решение промяна на стойността на биодизеловото съдържание FAME е несъответна на приложимия материален закон, поради ирелевантността на този въпрос. Съответно незаконосъобразно са начислени за доплащане суми за андидъмпингово мито и ДДС, предвид липсата на правно основание за облагане с антидъмпингово мито, и като последица – незаконосъобразно е разпоредена промяна в кл. 47 на подадената от „** **“ ЕООД митническа декларация.

С оглед изложеното съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменен.

При този изход на спора на жалбоподателя, с оглед направеното своевременно искане, представените доказателства и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. От оспорващото дружество са доказани извършени разноски, както следва: за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева /л. 12 от адм. дело № 251/2018 г. по описа на Административен съд – Русе/, за заплатен депозит за вещо лице в размер на 1 493,00 лева /л. 352, л. 430, л. 515, л. 516 и л. 542 от делото/ и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 900,00 лева /л. 567 – л. 570 от делото/. Като съобрази материалния интерес /135 359,76 лева/, върху който изчисленият съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатския хонорар е 3 883,60 лева, обстоятелството, че делото е такова с фактическа /установяване движението/транспортирането на стоки от двама различни производители, преминали през няколко държави, набавяне на многобройни релевантни документи на чужд език с преводи към тях/ и правна /анализ на нормативни актове на правото на ЕС – регламенти, съдебна практика на Съда на ЕС и обнародвания в Официалния вестник на ЕС; познаване и прилагане на информационна система TARIC/ сложност, както и действително осъществената адвокатска защита, съдът намира релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Заплатеното от „** **“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 4 900,00 лева е с оглед извършените от упълномощения адвокат процесуални действия по делото /подаване на жалба, формиране на искания за назначаване на експертиза, повторна експертиза и допълнителна задача към повторната експертиза, депозиране на писмени молби, осъществено процесуално представителство по шест от проведените осем на брой открити съдебни заседания/ и при доказаност, че същото е заплатено от жалбоподателя, се дължи неговото възмездяване.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 6 443,00 лева /50,00 лева заплатена държавна такса, 1 493,00 лева заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице и 4 900,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение/, които ответната страна следва да бъде осъдена да заплати.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение рег. индекс № 32-58404/23.02.2018 г. към MRN: 17ВG002005H00015001 от 17.11.2017 г. на Началника на Митница Варна /понастоящем Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“/, с което е коригирана митническа декларация MRN: 17ВG002005H00015001/17.11.2017 г., в кл. 33 „Тарифен код“, трето подразделение и в кл. 47 „Изчисляване на вземанията“, вследствие на което в тежест на „** **“ ЕООД, гр. Сливо поле, общ. ///, обл. ///, ул. „////“ № //, ЕИК *********, са установени допълнителни задължения за антидъмпингово мито в размер на 112 799,80 лева и за ДДС в размер на 22 559,96 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, на основание чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

 

ОСЪЖДА Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“ да заплати в полза на „** **“ ЕООД, гр. Сливо поле, общ. ///, обл. ///, ул. „////“ № //, ЕИК *********, сумата в размер на 6 443,00 /шест хиляди четиристотин четиридесет и три/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: