№ 19383
гр. София, 09.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110117247 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Д. П. Б. срещу Прокуратурата на Република
България.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Възражението на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователно,
защото наличието на влязла в сила оправдателна присъда касае само и единствено
основателността на предявените искове.
Неоснователно е и възражението в отговора, че е предявена отделна претенция за
вреди от забавено правосъдие, която е недопустима. Предявен е един иск за обезщетение за
неимуществени вреди, включващо и обезщетение за нарушаване на правото по § 6, ал. 1
ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а не за предявен съединен с
него иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
заседание.
С отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се приемат като писмени доказателства.
Основателно е искането на страните за изискване на наказателното дело, тъй като се
цели установяване на правно релевантни факти.
Ищецът е поискал допускане на двама свидетели, но на основание чл. 159, ал. 2 ГПК
следва да му бъде допуснат един свидетел, защото не се твърди, че двамата свидетели ще
установяват различни обстоятелства.
По искането за експертиза съдът ще се произнесе в случай на надлежното му
формулиране съгласно чл. 156, ал. 4 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.06.2024 г. от 10:15 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
1
ПРИЕМА представените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС – НО, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да
представи за послужване следните дела: НОХД № 13765/2008 г. по описа на 5 състав, ведно
с ВНОХД № 1921/2011 г. по описа на СГС, НО, 7 въззивен състав; НОХД № 12048/2012 г.
по описа на 106 състав; НОХД № 2049/2013 г. по описа на 23 състав, ведно с ДП № ЗМ
2021/2008 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. 42452/2008 г. по описа на СРП.
ДОПУСКА на ищеца ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
допускане на втори свидетел за същите обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца да осигури явяването на свидетеля в насроченото съдебно
заседание, а в случай на необходимост от промяна на режима на свидетеля от довеждане в
призоваване незабавно да уведоми съда с посочване на три имена, адрес за призоваване и по
възможност телефонен номер, както и да представи документ за внесен по депозитната
сметка на СРС депозит за свидетеля в размер на 50 лв., така че неявяването на свидетеля да
не става причина за отлагане на делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ
от Д. П. Б. срещу Прокуратурата на Република България за следните суми: 20 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП №
ЗМ 2021/2008 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 42452/2008 г. по описа на СРП, за
което впоследствие е оправдан с Присъда № 378996/28.03.2018 г. по НОХД № 2049/2013 г.
по описа на СРС, НО, 23 състав, ведно със законната лихва от 27.03.2019 г. до
окончателното плащане; 750 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
повдигането на обвинение по ДП № ЗМ 2021/2008 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. №
42452/2008 г. по описа на СРП, за което впоследствие е оправдан с Присъда №
378996/28.03.2018 г. по НОХД № 2049/2013 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, ведно със
законната лихва от 27.03.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноските по
делото.
Ищецът твърди, че на 08.09.2008 г. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, разпитан е като обвиняем и е задържан за 72 часа от СРП,
а от 11.09.2008 г. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Излага, че е участвал в
разпознаване на 08.09.2008 г. и в СПЕ на 09.09.2008 г. Сочи, че на 13.11.2008 г. е извършено
прецизираното му привличане в качеството на обвиняем, разпитан е като такъв и му е
предявено разследването. Заявява, че на 04.12.2008 г. е внесен обвинителен акт и въз основа
на него е образувано НОХД № 13765/2008 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, по което на
17.12.2008 г. мярката му за неотклонение е изменена в „домашен арест“ и по което са
проведени шест открити заседания с негово участие, като в последното наказателното
производство е прекратено поради сключване на споразумение от друг подсъдим, а мярката
за неотклонение на Б. е изменена в „парична гаранция“, след което председателят на
съдебния състав се е отвел от разглеждането на делото и то е разпределено на друг съдия.
Твърди, че след това са проведени с участието на ищеца още три открити заседания, след
което наказателното производство е прекратено отново срещу друг подсъдим, което отново
е наложило отвод на председателя на съдебния състав, а след новото преразпределяне на
делото са проведени с участието на Б. още осем открити заседания. Излага, че с Присъда от
30.11.2011 г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, но с
Решение № 798/25.06.2012 г. по ВНОХД № 1921/2011 г. на СГС, 7 въззивен състав,
оправдателната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на СРС, в резултат на което е образувано НОХД № 12048/2012 г. по описа на СРС, НО, 106
състав, съдебното производство по което е прекратено и обвинителният акт е върнат на
2
СРП. Посочва, че на 31.01.2013 г. е внесен нов обвинителен акт, но с Разпореждане от
12.03.2013 г. съдът отново е прекратил делото, но разпореждането е отменено от въззивния
съд и делото е върнато за продължаване на производството, след което в откритото
заседание на 18.11.2013 г. съдията се е отвел. Твърди, че след отвода е образувано НОХД №
2049/2013 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, по което с негово участие са проведени девет
открити заседания и е постановена Присъда № 378996/28.03.2018 г., с която той е признат за
невиновен и оправдан, а с Разпореждане от 05.03.2019 г. протестът на СРП срещу присъдата
е върнат, поради което тя е влязла в сила на 27.03.2019 г. Излага, че е претърпял
неимуществени вреди от морален, психически и здравословен характер в резултат от
воденото срещу него през продължителен период наказателно производство по обвинение за
тежко престъпление, а именно: силен стрес, тежка психическа травма, чувство за безсилие,
безперспективност и онеправданост; ограничения в отношенията със семейство, близки и
приятели, довело до социално отчуждение и отдръпване от него на роднините и приятелите
му; необходимост да се съобразява с ограничения, произтичащи от воденото наказателно
производство; необходимост да отделя много време за участие в процесуални действия и
организиране на защитата си; необходимост да се оправдава пред роднини и приятели;
невъзможност да започне нормална работа, поради което живеел в нищета и мизерия,
разчитал на близките си да има жилище и прехрана за него и семейството му и задлъжнял;
постоянен страх от полицията заради това, че е от контингента на криминално проявените
лица; влошаване на здравословното му състояние – започнал да страда от силно главоболие,
задух, нарушения на съня, високо кръвно налягане. Счита, че върху неимуществените вреди
се отразява и продължителността на наказателното производство, която в случая надхвърля
разумните срокове. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди и от приложените по
отношение на него мерки за неотклонение. Сочи, че задържането под стража е променило
съществено обичайния му начин на живот и е ограничило реализирането на ангажиментите
му в личен и семеен аспект – през този период е бил лишен от възможността да упражнява
родителските си права, да изпълнява моралните си задължения и да издържа семейството си,
а освен това задържането предизвикало у него душевни страдания заради социалната
изолация, променило коренно психиката му и спомените му се отразяват и понастоящем.
Твърди, че ограниченията от домашния арест го довели до стресово състояние, чувствал се
затворен в клетка, изживявал страх и несигурност, а с налагането на парична гаранция
съответната парична сума била задържана вместо да се ползва за посрещане на нуждите на
семейството от прехрана. Излага, че от незаконното обвинение е претърпял и имуществени
вреди – разноски за адвокатски възнаграждения в общ размер на 750 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратура на Република България е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Навежда възражение за липса на доказателства за влизане в сила на оправдателната присъда.
Оспорва настъпването на част от твърдените неимуществени вреди – лишаване от
възможност да упражнява родителски права, промени в личен план, притеснения и душевни
страдания, промяна на психиката на ищеца по време на задържането, трайни вреди върху
физическото и психическото му здраве и други подобни, които надхвърлят презумптивните
вреди, като оспорва и причинно-следствената им връзка с воденото наказателно
производство. Оспорва наличието на причинно-следствената връзка между твърдените
пречки за намиране на работа и повдигнатото на Б. обвинение. Изтъква, че Прокуратурата
не е разгласявала информация за воденото срещу него наказателно производство, както и че
евентуалното несъобразяване на трети лица – работодатели с презумпцията за невиновност
не може да й се вмени във вина. Излага, че досъдебната фаза е продължила само около 3
месеца, а за продължителността на наказателното производство са допринесли
процесуалното поведение на другите подсъдими и неколкократното определяне на нов
докладчик по делото, като счита, че Прокуратурата не следва да носи отговорност за
продължителността на съдебната фаза. Оспорва размера на претендираното обезщетение за
3
неимуществени вреди като прекомерен. Счита, че са налице обстоятелства, сочещи на ниска
степен на увреждане на ищеца: липсата на доказателства за интензивната му ангажираност в
извършваните процесуални действия; видът, характерът и интензитетът на упражнената
процесуална принуда; липсата на данни за медийно разгласяване; личността на ищеца –
лице, срещу което са водени и други наказателни производство. Оспорва заплащането от
ищеца на адвокатски възнаграждения за наказателното производство и техния размер.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за
лихви. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за присъждане на обезщетения в по-
нисък размер.
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено
наказателно производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна сила съдебен
акт; 2. настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 3.
причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на
ищеца имуществени и неимуществени вреди.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на задълженията, за
което не сочи доказателства, както и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си
правни последици.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за претърпени в причинно-следствена
връзка с воденото наказателно производство имуществени вреди и техния размер.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4