РЕШЕНИЕ
№ 20.04.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На двадесет и осми февруари, две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №2288 по описа
за 2019 година.
Предявен е иск
с правно основание чл. 439 във вр. с
чл.124 от ГПК от И.П.Ч., ЕГН- **********,
с адрес-***, срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК …, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район В., ж.к..„М. д.”, ул.„Р.К.” № …,
представлявано от управителя Р. И. М.-Т.
С подадената искова молба, ищецът предявява отрицателен установителен
иск срещу взискателя по изпълнително дело № …. по описа на ЧСИ Г. С. , рег.№ …,
с район на действие П. окръжен съд.
Твърди се в подадената искова
молба, че с молба от 13.05.2009 г. „Първа инвестиционна банка”АД е образувало
изпълнително дело № 1100/2009г. по описа на ДСИ , с район на действие Районен
съд гр. Пазарджик срещу И.П.Ч., който е
бил осъден да заплати в полза на „Първа
инвестиционна банка”АД, ЕИК –…, сумата в размер на 3000 лева - вземане по
договор за издаване на кредитна карта № 46РКО-А-1931/11.01.2008 г., сумата от
513.28 лева - договорна лихва за периода 19.07.2008 г до 01.04.2009 г, както и
законната лихва, считано от 02.04.2009 г. до окончателното плащане на
вземането, както и сумата 70.27 лева - разноски по делото.
Сочи се, че изпълнителният лист е
от 03.04.2009 г., издаден по ЧГД № 1226/2009 г по описа на Районен съд
гр. Пазарджик.
Твърди се, че Заповедта за
изпълнение е с № 755 от 03.04.2009 г., а длъжникът Ч.
е получил покана за доброволно изпълнение с изх. № 2845/21.05.2009 г. на 29.05.2009 г.
Твърди се, че по изпълнителното
дело за извършвани изпълнителни действия. Така ДСИ със съобщение от 28.07.2009
г. е уведомил длъжника-ищец, че присъединява държавата за сумата от 90.00 лева.
Следващото изпълнително действие е молба от 02.11.2012 г., с която
ответникът "ПИБ" АД е поискал от ДСИ да бъде наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя му "ЕЙЧ АР БИ ЕМ
БЪЛГАРИЯ" ООД.
Сочи се, че предвид молба на взискателя
"ПИБ" по ИД № 1100/09 г. , ДСИ с разпореждане от 22.05.2015 г., ДСИ е
препратил делото при ЧСИ Г. С. с per № 885,с район на действие ПОС. Било е образувано ИД №
211/2015 г по описа на ЧСИ Самарджиев.
Твърди се, че със запорно
съобщение с изх. № 5517 от 21.05.2019 г., ЧСИ Самарджиев е наложил запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника - ищец при работодателя му
"Боспорус" ЕООД.
Предвид гореописаното за ищеца е
възникнал правен интерес от настоящото производство, чиято цел е да установи
недължимост на вземането на "ПИБ" АД по ИД № 211/15 г. срещу него,
тъй като същото е погасено по давност.
Твърди се, че ищецът не дължи
претендирани суми, тъй като същите са погасени по давност.
Сочи се, че изтичането на период
от време на бездействие на кредитора - взискател по ИД № 1100/09 г по описа на
ДСИ с район на действие PC - гр. Пазарджик, се явява правопогасяващ
принудителното изпълнение юридически факт, а именно погасителна давност за
претендираните по делото суми. Поради това тези вземания на взискателя-ответник
по ИД № 211/2015 г на ЧСИ Г. С. , който е продължил изпълнителните действия
срещу доверителя ми, се явяват недължими, като погасени по давност.
Твърди се, че съгласно
приложените материали по цитираното изпълнително дело 1100/09 на ДСИ (лист 28 от дата 28.07.2009 - доказателство 5)
последното действие, което да прекъсне давността по ИД е присъединяване на
държавата за сумата от 90 лева от 28.07.2009 г. От това действие с дата
28.07.2009 г. взискателят не е поискал и съответно съдебният изпълнител не е
предприел принудителни действия, с които да прекъсне течението на двугодишния
срок по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, съответно най-късно на 28.07.2011
г. делото е прекратено по силата на закона (ех lege).
Твърди се, че молбата, с която
ответникът "ПИБ" АД е поискал от ДСИ да бъде наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя му "ЕЙЧ АР БИ ЕМ
БЪЛГАРИЯ" ООД, е от 02.11.2012 г. е действие, предприето по прекратено ех
lege производство.
Сочи се, че съгласно закона и
съдебната практика прекратяването на ИД става и без да е необходимо изрично
произнасяне в този смисъл на съдията изпълнител, било с постановление, било с
определение, тъй като актовете на съдебния изпълнител имат само декларативен
характер, а не конститутивен и те само прогласяват вече настъпилото
прекратяване на производството ех lege. В описаната хипотеза, за вземането
започва да тече нова погасителна давност, като в съдебната практика е
съществувало противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова
погасителна давност - от последната дата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изп. действие срещу длъжника или от изтичане на двегодишния
срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Твърди се, че това противоречие е
преодоляно с издаване на TP № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за
съдилищата, чиято т. 10 разпорежда, че в случаи като процесния, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Сочи се, че съгласно т. 10 от TP
№ 2/201 Зг. от 26.06.2013. на ОСГКТК на ВКС: „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1 т.8 ГПК (чл ЗЗО, ал.1,
6. "а" ГПК отм.), погасителната давност за вземането започва да тече
от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие." Тоест, двугодишният срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК както бе
посочено, е изтекъл най-късно на 28.07.2011 г. - две години след
присъединяването на държавата като взискател.
Посочва се, че осъществените от
дружеството взискател действия след тази дата - 28.07.2011 г. са без правно
значение и са непротивопоставими на длъжника-ищец, тъй като са извършени след
настъпилото ех lege прекратяване на изпълнителното производство и не
съставляват годни действия за принудително изпълнение, които да доведат до
прекъсване на давността, тъй като изпълнителният процес не е във фазата на
висящност. В този смисъл е решение на ВКС постановено по чл. 290 от ГПК №
223/12.07.11 г, по гр. д. № 124/10 г. на II т.о. Тоест, молбата на ответника
"ПИБ" АД за налагане на запор от 02.11.2012 г. е след изтичането на
срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Този род задължения се погасяват с изтичане
на общата петгодишна давност арг. от чл. 110 от ЗЗД, считано от извършването на
последното валидно действие, а именно присъединяването на държавата от
28.07.2009 г. Това означава, че давността е изтекла най-късно на 28.07.2014 г. -
дата преди продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ и образуването на ИД
№ 211/2015 г.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между ищеца И.П.Ч. и ответното дружество „ЕОС
Матрикс“ EООД, че първият не дължи на ответното дружество следните погасени по
давност суми, посочени в запорно съобщение изх. № 5517/21.05.2019 г, по ИД
211/2015 г, а именно: 3000 лева –
главница, законната лихва в размер на 3 156.05 лева за периода 02.04.2009 г - 04.06.2019 г., 513.28 лева - неолихвяеми вземания, 70.27
лева -
присъдени разноски или общо - 6 739.60 лева.
Претендират
се и всички сторени разноски по настоящото дело.
Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответното дружество „ЕОС Матрикс“ EООД
Районният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Не се спори между страните по делото, а и от
приетите по делото доказателства се
установява, че „Първа инвестиционна
банка”АД, ЕИК – *********, е депозирало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ищецът в настоящото производство – И.П.Ч.,
ЕГН- **********, с адрес-***, по което заявление е било образувано ч.гр.д.
№1226/2009 г., по описа на PC Пазарджик. По посоченото частно гражданско дело е
била издадена Заповед за изпълнение №755
от 03.04.2009г. по реда на чл.417 ГПК.
На 03.04.2009г., въз основа
издадената Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, съдът е издал по
ч.гр.дело №1226/2009г. и изпълнителен лист от 03.04.2009г. по описа
на PC-гр. Пазарджик в полза на „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК –… за
следните суми: сумата в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева - вземане по
договор за издаване на кредитна карта № 46РКО-А-1931/11.01.2008 г.; сумата от
513.28 лева - договорна лихва за периода 19.07.2008 г до 01.04.2009 г, както и
законната лихва, считано от 02.04.2009 г. до окончателното плащане на
вземането, както и сумата 70.27 лева - разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист, „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК – …- като взискател, е образувало
срещу длъжника Ч. изпълнително дело №1100/2009г. по описа на ДСИ при PC
Пазарджик, като дружеството-взискател претендирало, че му се дължали сумите по
изпълнителния лист , описани по-горе. Държавният съдебен изпълнител е извършвал
проучване за имущественото положение на ищеца. До ищеца Ч. е била изпратена
покана за доброволно изпълнение, получена
на 29.05.2009г.
Със съобщение от 28.07.2009г.
съдебният изпълнител е уведомил длъжникът Ч.,че присъединява държавата за
сумата от 90.00лв.
В хода на производството по
изпълнително дело №1100/2009г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик са били
предприети принудителни изпълнителни действия срещу длъжника Ч. след получаване
на поканата за доброволно изпълнение от последния. С молба от 02.11.2012 г.,
взискателят „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК – *********, е поискал от държавният съдебен изпълнител да
бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Ч. при работодателя
му "ЕЙЧ АР БИ ЕМ БЪЛГАРИЯ" ООД. Молбата на взискателя е била уважена,
като с разпореждане на ДСИ при РС-
Пазарджик от 08.01.2013г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение
на Ч.. Било е изпратено запорно съобщение с изх.№804 от 18.01.2013г. до
работодателя "ЕЙЧ АР БИ ЕМ БЪЛГАРИЯ" ООД, получено от последния на
01.02.2013г.
С уведомително писмо от 05.02.2013г.
"ЕЙЧ АР БИ ЕМ БЪЛГАРИЯ" ООД е уведомило съдебният изпълнител за
готовността си да удържа ежемесечно от трудовото възнаграждение на Ч.
съответните суми за погасяване на задължението му към взискателя. В изпълнение
на задълженията си, ЕЙЧ АР БИ ЕМ БЪЛГАРИЯ" е превело сумата от 117.58 лв.
на 13.02.2013г. по посочена от съдебния
изпълнител в запорното съобщение банкова сметка.
*** "ПИБ" по ИД №
1100/09г. с правно основание чл.427,ал.2 от ГПК , с разпореждане от 22.05.2015
г., държавният съдебен изпълнител е
препратил делото при ЧСИ Г. С. с per № 885,с район на действие ПОС. Било е образувано ИД №
211/2015 г по описа на ЧСИ Самарджиев.
Видно от материалите по изпълнително дело №211/2015г. по описа на ЧСИ
Самарджиев, е било извършено проучване
на имущественото състояние на длъжника Ч..
С постановление на ЧСИ Самарджиев
от 15.07.2015г. е било наложен запор върху движими вещи, собственост на
длъжника Ч. – 2бр. моторни превозни средства: 1. Лек автомобил, марка „…” с
рег.№...... и 2. Лек автомобил, марка „…” с рег.№…. Съдебният изпълнител е изпратил
уведомление за наложеният запор до ОДП- Пазарджик- Пътна полиция. Видно от
писмо от 16.07.2015г. , приложено по ИД
№211/2015г. по описа на ЧСИ Самарджиев, на превозно средство - Лек автомобил,
марка „…” с рег.№…., е бил наложен запор.
Същевременно, на 14.11.2016г. е бил
сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между „Първа инвестиционна
банка”АД и „ЕОС Матрикс”ЕООД, по силата на който, цедентът /”ПИБ”АД/ прехвърлил
на цесионера /”ЕОС Матрикс”ЕООД/ в цялост вземането по изпълнително дело
№211/2015г. по описа на ЧСИ Самарджиев.
С постановление на ЧСИ Самарджиев от
21.05.2019г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на Ч.,
получавано от „Боспорус” ЕООД.
Към настоящето дело са били приложени изпълнително дело №1100/2009г. по
описа на ДСИ при PC Пазарджик, изпълнително дело №211/2015 г. по описа на ЧСИ
Самарджиев, които потвърждават изложената по-горе фактическа обстановка.
Съгласно установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
Предявеният иск е допустим, поради
следните съображения - налице е правен интерес за ищеца в настоящото
производство от предявяване на иска.
Разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по
чл.439, ал.1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството,по което е издадено
изпълнителното основание /арг. от чл.439 ал.2 ГПК/. В този смисъл е определение
№233/17.04.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 239/09г., II т.о.,ТК. В настоящото
производство за такива факти ищецът сочи погасяване на спорното вземане по давност.
По отношение основателността на
предявения иск: от приетите по делото доказателсва се установява, че процесното вземане е погасено поради изтекла
давност. Ищецът твърди,че претендираната сума не се дължи от него поради настъпване на погасителна давност. Настоящият
съдебен състав споделя
този извод. Действително, Съгл. TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС,
ОСГТК, т. 14, подаването на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение не
прекъсва давността, като същата се
прекъсва едва с предявяване на иск за установяване на вземането, който има
обратно действие.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т. 14, новият ГПК, урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Освен в тази хипотеза обаче, давността следва да се счита прекъсната и със
стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно
практиката на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила , че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова
заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на
предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания
факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение, може да бъде
предявен само при наличието на предпоставките по чл.424 от ГПК. / В тази насока
е определение №214 от 15.05.2018год. по ч.гр.дело №1528/2018год. на ВКС, IV
гр.отделение/. Предвид на това, стабилизираната заповед за изпълнение има последиците на съдебно решение за
установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така
че срокът на новата давност по чл. 117,
ал. 1 ЗЗД , следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай иск не
е предявен, нито в срок са подадени възражения срещу издадената заповед за
изпълнение. Т.е. предмет на изпълнение по настоящото дело е влязла в сила
заповед за изпълнение. След влизане в сила на заповедта за
изпълнение и издаването на изпълнителен лист по ч.гр. дело №1226/2009 г., по описа на PC
Пазарджик, е започнала да тече
на основание чл.117,ал.2 от ЗЗД нова петгодишна давност, която към датата на извършените по изпълнително дело №1100/2009г. по описа на ДСИ
при PC Пазарджик принудителни изпълнителни действия е била изтекла.
От приетите по делото доказателства
се установява, че едва с разпореждане на
ДСИ при РС- Пазарджик от 08.01.2013г. е
бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Ч.. Било е изпратено запорно съобщение с изх.№804 от
18.01.2013г. до работодателя "ЕЙЧ АР БИ ЕМ БЪЛГАРИЯ" ООД, получено от
последния на 01.02.2013г. С уведомително писмо от 05.02.2013г. "ЕЙЧ АР БИ
ЕМ БЪЛГАРИЯ" ООД е уведомило съдебният изпълнител за готовността си да
удържа ежемесечно от трудовото възнаграждение на Ч. съответните суми за
погасяване на задължението му към взискателя. В изпълнение на задълженията си, ЕЙЧ
АР БИ ЕМ БЪЛГАРИЯ" е превело сумата от 117.58 лв. на 13.02.2013г. по посочена от съдебния изпълнител в
запорното съобщение банкова сметка.
***, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. В горния смисъл е даденото от
ОСГТК на ВКС разрешение в т.10 от ТР №2/2013г.
Изпълнително действие , което е било от естество да прекъсне давността в случая е налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника по изпълнителното дело Ч..
Предвид
гореизложеното, от събраните по делото доказателства се установява,че в
процесният времеви период не са били извършвани действия по принудително
изпълнение, което да са прекъснали
давността. Съдът приема ,че в случая давността не е била прекъсвана, тъй като прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. В горния смисъл е даденото от ОСГТК на ВКС разрешение
в т.10 от ТР №2/2013г.
В случая се касае за погасяване на спорното вземане по
давност с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. След влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр. дело №1226/2009 г., по описа на PC
Пазарджик е започнала да тече
на основание чл.117,ал.2 от ЗЗД давност,
която към датата на извършените по изпълнително дело №1100/2009г. по
описа на ДСИ при РС-
Пазарджик принудителни изпълнителни действия
е била изтекла. В т. 10. от Тълкувателно
решение 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС,
ОСГТК, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.),
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за
изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, съгласно
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. В т. 14 е прието, че подаването на
молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по
чл. 242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б.„в” ЗЗД.
В обобщение на изложеното следва да
се направи извод, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело №1226/2009г.
е била стабилизарана след изтичане на двуседмичният срок, в който длъжникът Ч.
е могъл да възрази срещу нея, считано от датата на връчване на поканата за
доброволно изпълнение по изпълнително дело №1100 от 2009г. по описа на ДСИ при
РС- Пазарджик. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника
на 29.05.2009г. Последното действие,
което е било от естество да прекъсне давностният срок е извършеното от
съдебният изпълнител присъединяване на държавата за сумата от 90.00лв., което е
било сторено на 28.07.2009г.
Считано от 28.07.2009г. е започнала
да тече давност, като от тази дата
следва да се брои и двугодишният срок, с
изтичането на който на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното дело се "перимира". Този
срок е изтекъл на 28.07.2011 г., тъй като в рамките на тези две години по
отношение на длъжника Ч. не са били извършвани никакви изпълнителни действия. В този срок единствено са били извършвани
справки с цел установяване имущественото състояние на длъжника, които не са от
естество да прекъснат давността. Както се прие в Тълкувателното решение,
прекратяването на основание чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата на закона, без да е необходимо
издаването на нарочен акт от съдебния изпълнител. Ето защо и, всички извършени
след тази дата изпълнителни действия, които поначало са годни да прекъснат
давността, не се породили този ефект, тъй като са били извършени след
настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнителното производство. Не прекъсват давността и действията,
предприети по новообразуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ Семерджиев,
тъй като към датата на образуването му давността по отношение на вземанията
предмет на изпълнителния лист е изтекла.
Предвид
гореизложеното, от събраните по делото доказателства се установява,че в
процесният времеви период не са били извършвани
действия по принудително изпълнение, което да са прекъснали давността. По изложените съображения, предявеният иск
с правно основание чл. 439 във вр. с
чл.124 от ГПК , се явява допустим и
основателен и следва да бъде уважен като такъв.
По
отношение на разноските : При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1
от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в общ размер на 949.58 лв., от които 680.00лв.-
заплатен адвокатски хонорар, и 269.58лв.- държавна такса.
Воден от горното
Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
По предявеният иск
с правно основание чл. 439 във
вр. с чл.124 от ГПК от И.П.Ч., ЕГН- **********, с адрес-***, срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК …, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район В., ж.к..„М. д.”, ул.„Р. П.- К.” № …
представлявано от управителя Р. И. М.-Т.
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на ищеца И.П.Ч., ЕГН- **********,
с адрес-***, че същият не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр.С., район В., ж.к..„М. д.”, ул.„Р. П.- К.” № ..,
представлявано от управителя Р. И. М.-Т., следните суми: сумата от 3000.00
лева – главница; законната лихва в размер на 3 156.05 лева за периода 02.04.2009 г
- 04.06.2019 г.; 513.28 лева –
договорна лихва за периода от 19.07.2008г. до 01.04.2009г.; 70.27 лева - присъдени разноски, или общо -
6 739.60 лева., за
които е издаден изпълнителен лист от 03.04.2009 г. по заповед за изпълнение
№755 от 03.04.2009г., по ч.гр.д.№1226/2009г., по описа на РС-Пазарджик, тъй като
претендираната сума и законова лихва върху нея са погасени по давност
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК…, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к..„М. д.”, ул.„Р. П.- К.” №
.., представлявано от управителя Р. И. М.-Тодорова, да заплати на И.П.Ч., ЕГН- **********,
с адрес-*** , сторените по делото
съдебно-деловодни разноски на
осн.чл.78,ал.1 ГПК, които са в общ
размер на 949.58 лв.
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС-Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: