Р Е Ш Е Н И Е
№
1325 / 16.06.2020 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на осемнадесети
май две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 10473 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Т.Н.Д. против З.Б.Д., за осъждането й да му
заплати сумата от 7200 лв., с която последната се е обогатила без основание,
ползвайки собствената му 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор
07079.501.27.1.102 по КК и КР на гр.Бургас в периода от 01.10.2016 год. до
11.12.2019 год., ведно със законната лихва върху обезщетението, начиная от
депозиране на исковата молба - 11.12.2019 год., до окончателното му изплащане.
Исковете са с
правно основание в чл. 59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както с определението
по чл.140 от ГПК е прието, са допустими.
В съдебно
заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищеца, който ангажира
писмени доказателства, претендира деловодните разноски.
Процесуалният
представител на ответницата оспорва исковете, моли за отхвърлянето им. Също
ангажира доказателства и моли за присъждане на разноските по делото.
От събраните по
делото доказателства се установяват следните факти, относими към спора:
Страните не
спорят, че процесното жилище е придобито по време на брака им, в режим на
съпружеска имуществена общност, че бракът им е прекратен с влязло на 24.03.2009
год. в сила решение, с което
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака
деца е предоставено на ответницата, както и че със същото решение е постановено
тя да ползва жилището до навършване на пълнолетие от малкото им дете Б.Д..
Не е спорно също, че
на 01.07.2010 год., с нот.акт № 100 от същата дата на нотариус с № 255 на НК,
ответницата е дарила на Б.Д. - син на страните, притежаваната от нея 1/2 ид.ч.
от жилището, запазвайки си пожизнено правото на ползване по отношение на
дареното, като към датата на сделката дареният е бил пълнолетен.
На съда е служебно
известно и решението по в.гр.д. № 54/2018 год. на БОС, влязло в законна сила, с
което съсобственото на ищеца и сина му жилище е изнесено на публична продан.
При така
очерталата се фактическа обстановка, Бургаският районен съд намира исковете за
неоснователни.
Съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Този иск принципно
би бил основателен, в случай, че ответникът, който не е собственик или
съсобственик, е ползвал собствения на ищеца имот, без да има основание, като с
това се е обогатил - спестявайки разходи за сметка на обедняването на ищеца,
произтичащо от невъзможността на последния да ползва имота или реализира имуществена
облага от него - така ППВС № 1/1979 г.; Р№ 398-2013-IV г.о. и др.
И ако е установено
по делото, че ищецът все още е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот,
доколкото няма данни делбата на същия да е извършена фактически, то той (при изначално
възложената му доказателствена тежест) не ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си, че ответницата ползва неговата ид.част, респ. че фактическото й
ползване се разпростира отвъд обема на учреденото в нейна полза ограничено
вещно право на ползване върху собствената на сина на страните 1/2 ид.ч., препятствайки
по този начин ищеца в упражняване на неговите права.
Но не само - липсват
доказателства и за размера на обедняването (месечен наем или друг вид
имуществена облага, която би могла да се реализира от имота), чиято компенсация
ищецът претендира в настоящото производство.
Ето защо, главният
иск по чл.59 от ЗЗД, а оттам и акцесорният - по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната
лихва за забава, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, на ответницата се следват деловодни разноски, но липсват
доказателства за сторени такива.
Водим
от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.Н.Д., ЕГН - **********, съдебен
адрес: *** - адв.С., предявени против З.Б.Д. ***, ЕГН - **********, за осъждането
й да му заплати сумата от 7200 лв., с която се е обогатила без основание,
ползвайки собствената му 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор
07079.501.27.1.102 по КК и КР на гр.Бургас в периода от 01.10.2016 год. до
11.12.2019 год., ведно със законната лихва върху обезщетението, начиная от
депозиране на исковата молба - 11.12.2019 год., до окончателното му изплащане.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/ А.Радев
Вярно с оригинала:
И.Г.