№ 934
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330201803 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 259640-F252997/23.03.2017г.
на Заместник директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на ЮЛ. П. Б., ЕГН
**********, на основание чл.74, ал.1, пр.първо от Закон за счетоводството
/ЗСч/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/
лв. за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Жалбоподателката, в жалбата си оспорва издаденото наказателното
постановление /НП/, като излага становище за необоснованост на наложената
административна глоба за първо по ред нарушение. Посочва, че НП е
получила почти четири години след издаването му. В съдебно заседание,
редовно призована, не се явява и не се представлява от процесуален
представител.
Въззиваемата страна – ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си
представител ***Д., оспорва жалбата и пледира НП да бъде потвърдено при
доказано извършено нарушение. Претендира присъждане на разноски за
осъществена юрисконсултска защита
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 26.09.2016 срещу ЮЛ. П. Б. бил съставен АУАН № F252997/26.09.2016
г. за това, че същата в качеството си на управител на „СТАР ИНВЕСТ“ ЕООД
- предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговския закон
/ТЗ/, като е бил длъжен, не е публикувал годишния си финансов отчет /ГФО/
за 2015 г. в Търговския регистър /ТР/ при Агенцията по вписванията. Госпожа
Б. била длъжна да заяви за вписване и да представи за обявяване в ТР при
Агенцията по вписванията ГФО на дружеството в законоустановения срок –
до 30 юни на следващата година, т.е. до 30.06.2016 г.
Търговското предприятие извършвало дейност през отчетния период 2015
г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация
по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 1600И0332374/23.03.2016 г. и от приложения към
нея годишен отчет за дейността.
Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2015 г. не бил
заявен за вписване и не бил представен за обявяване в ТР към Агенцията по
вписванията.
Посочено е в АУАН, че по този на 01.07.2016 г. в гр.Пловдив
жалбоподателката е извършила нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, вр. чл.16,
ал.1, т.4 от ЗСч, с което е осъществила състава на чл.74, ал.1, пр.първо от
ЗСч.
Нарушението било установено във връзка с писмо изх.№ 20-00-
143/18.07.2016 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП-Пловдив с вх.№ 04-
01-1156/19.07.2016 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на ЮЛ. П. Б. на основание чл.74, ал.1, пр.първо от ЗСч е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение
по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, с което е осъществила
състава на чл.74, ал.1, пр.първо от ЗСч.
В НП е отбелязано, че нарушението е за първи път.
В хода на съдебното производство в качеството й на свидетел беше
разпитана актосъставителя Ем. Н. М., която заявява, че поддържа АУАН,
който съставила. В показанията си излага процедурата за установяване на
нарушението, за издирване на извършителя и съставяне на АУАН. Сочи, че
всяка година се предприемат мерки да се търси нарушителя, като в случая
2
лицето било намерено, актът връчен, а действията по връчване на НП били
предприети една година след съставяне на АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля доколкото същите са обективни
и кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
На базата на всички доказателства по делото, съдът намира, че деянието на
нарушителя правилно е подведено като нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр.
чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч. Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч /в редакцията й
относима към датата на нарушението/ задължава всички търговци по смисъла
на Търговския закон да публикуват годишния финансов отчет,
консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети
от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния
орган чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
В случая санкционираното лице се явява управител на „СТАР ИНВЕСТ“
ЕООД, което е търговец по смисъла на Търговския закон. Правилно е
определено, че задължението за заявяване за вписване на ГФО на
дружеството е възникнало за жалбоподателя в качеството й на управител на
горепосоченото дружество, предвид разпоредбата на чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч,
като лице отговарящо за съставянето, съдържанието и публикуването на
финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. В
случая ГФО на дружеството за 2015 г. не е заявен за вписване и представен за
обявяване в ТР към Агенцията по вписванията до 30.06.2016 г. така, както
изисква разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. С оглед изложеното, съдът
намира за правилно ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателката за нарушение на горепосочената разпоредба от ЗСч.
Въпреки безспорно установеното нарушение, съдът счита, че обжалваното
НП следва да бъде отменено поради изтекла абсолютната давност по чл. 81,
ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за преследване на административното
нарушение.
Погасителната давност ограничава във времево отношение възможността на
Държавата, чрез съответния компетентен орган, да реализира с влязъл в сила
акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено
лице. Давността, в общия случай започва от деня, в който е довършено
3
престъплението/нарушението - чл.80, ал.3 от НК и тече до реализиране на
наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл
в сила акт. Тази давност бива два вида: обикновена и абсолютна.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Липсата на
разпоредба в ЗАНН, уреждаща абсолютната давност за наказателно
преследване и съобразно съдържащите се в т.2 на съвместното Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС, задължителни указания
относно приложението на закона, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност,
регламентирана в Наказателния кодекс. Предвид това и на основание чл. 80,
ал. 1, т. 5, вр. с чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването
на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК или в
продължение на четири години и половина, какъвто срок определено е
изтекъл в настоящия случай.
Посочено е в акта и в НП, че извършеното нарушение е било осъществено
на 01.07.2016г. Абсолютната давност за административнонаказателно
преследване е изтекла на 01.01.2021г., т.е. същата към момента се явява
изтекла, като тя е била изтекла и към момента на връчване на
жалбоподателката на разглежданото наказателно постановление на
18.02.2021г.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че
административнонаказателната отговорност на дееца е погасена по давност и
наказателното постановление следва да се отмени.
С оглед изхода от спора, претенцията на въззиваемата страна за присъждане
на разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита е
неоснователна, а доколкото жалбоподателят не е предявил искане за разноски
и липсват доказателства за направени такива, то съдът не следва да присъжда
разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 259640-F252997/23.03.2017г. на
Заместник директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на ЮЛ. П. Б., ЕГН
**********, на основание чл.74, ал.1, пр.първо от Закон за счетоводството
/ЗСч/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/
лв. за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5