РЕШЕНИЕ

 

Номер  1063                       04.06. Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На     двадесет и първи  май                                  2019    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    2203      по описа за            2019     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 394819-F460011/07.01.2019г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ДЕРИА ДЕНИЗ ЕООД ЕИК ********** е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 4 950лв. за извършено нарушение по чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

     ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

 

 

МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 394819-F460011/07.01.2019г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ДЕРИА ДЕНИЗ ЕООД ЕИК ********** е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 4 950лв. за извършено нарушение по чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ.

   Жалбоподателят ДЕРИА ДЕНИЗ ЕООД, чрез пълномощника си по делото адв. Д. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен.

   Въззиваемата страна- ТД на НАП гр. Пловдив не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против жалбоподателя за това, че не е получил чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане от Т Т Ч на стойност 9 900лв, документирано с ПКО № 22 от 26.12.2017г.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № F460011/13.12.2018г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Т.И.Т. изцяло поддържа отразените в него констатации. Допълва, че нарушението е установено по повод подаване на заявление от жалбоподателя за регистрация по ЗДДС.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на ДЕРИА ДЕНИЗ ЕООД административно нарушение по чл. 3 ал.1 т.2 от ЗОПБ. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени изцяло от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, заповеди, копие на ПКО, договор за паричен заем, Протокол за извършена проверка.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните норми от ЗОПБ да получи инкриминираната сума от 9 990лв. само чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка.

    Относно наведените в жалбата възражения, съдът намира същите за напълно неоснователни. На първо място, видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, в същите в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя. В тази връзка въз основа на тях може по категоричен начин да бъде установено точното деяние на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Тоест безспорно се установява деянието и извършителя, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Освен това, изцяло без значение е какъв е произхода на получените средства, за да е налице твърдяното нарушение. Не на последно място по никакъв начин не може да бъде споделено становището, че извършител на нарушението може да е само наредителя на плащането, тъй като подобно схващане би обезсмислило изцяло горецитираната нормативна уредба. По същество същата цели да ограничи изцяло плащанията в брой над определени суми и в този смисъл нарушител на изискванията е всяко лице – както наредило, така и получилото плащането.   

Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

         В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за подаване на ГФО в значителен период от време, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с разплащания само по банков път. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 394819-F460011/07.01.2019г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ДЕРИА ДЕНИЗ ЕООД ЕИК ********** е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 4 950лв. за извършено нарушение по чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

Що се отнася до размера на наложените наказания „Глоба” от 4 950лв. то същата е наложена в размер на твърдо предвидения такъв, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за съда отсъства правна възможност да го измени.

         По делото не се твърдят конкретни, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.