Р
Е Ш Е
Н И Е №
279
гр. Кюстендил, 04.11.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участие на секретаря Любка Николова, като разгледа докладваното от
съдия Савова в. гр. д. №225 по описа за
И.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез пълномощника адв. Р.В.Р., обжалва Решение №148 от 06.03.2019г., постановено по
гр.д. №971 /
С оспорвания първоинстанционен съдебен
акт КнРС е отхвърлил като неоснователен предявения от И.П.В. против 5 ОУ
„Христо Ботев“-гр.Кюстендил, ул. “***“ № ***,
БУЛСТАТ ***,
иск да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-06-85/16.03.2018 год.,
издадена от началника на Регионално управление на образованието -
гр.Кюстендил,, с която на осн.чл.193,ал.1,чл.194 и 195 от КТ на ищцата в
качеството й на директор на ответното основно училище „Христо Ботев“ - гр.Кюстендил
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“;осъдил е И.П.В.,
да заплати на 5 ОУ „Христо Ботев“-гр.Кюстендил сумата 200,00лв. - двеста лева,
представляваща платеното възнаграждение на особения представител на ответника.
Първоинстанционният съдебен акт се
обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност, изразяваща се в
необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяната му и уважаване на
предявения иск. Претендират се сторените пред двете инстанции съдебни
разноски.
Твърди се, че решаващият съд е
постановил своя съдебен акт, без да е обсъдил правилно всички събрани
доказателства, допускайки съществено процесуално нарушение. Сочи се, че съдът
не е анализирал направеното от ищцата възражение, че издадената заповед на РУО
– гр. Кюстендил е незаконосъобразна поради издаването й след предвидения в
разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ преклузивен срок, като се твърди, че заповедта
е издадена след изтичането на срок от 2 месеца и 8 дни от узнаването за
извършеното дисциплинарно нарушение, което е станало на 08.01.2018 г. Изтъква
се, че съждения в тази насока липсват въобще в мотивите на обжалвания съдебен
акт, което се приема за съществено процесуално нарушение, при положение, че назначеният
особен представител на ответника направил признание в отговора на исковата
молба, че срокът е изтекъл.
Сочи се, че ответната страна по спора
не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на своята защитна теза, а
доколкото в случая се касае за трудов спор, то тежестта за доказване е за
работодателя. Приема се, че при липса на ангажирани в тази насока
доказателства, то визираните в
процесната заповед за наказание обстоятелства са недоказани.
Приемат се за
недоказани и всички твърдения и фактически обстоятелства, отразени в
констативен протокол №20/18.01.2018 г., тъй като неговата достоверност, като
частен документ, е следвало да бъде доказана от ответника. Твърди се, че
решаващият съд не е изложил в мотивите си подробна обосновка защо приема за
осъществено нарушението по т.2 в обжалваната заповед, отразено в процесния
констативен протокол. Сочи се, че мотивите на съда в тази насока се изразяват в
преписването на чл.20, ал.1 от Наредба №11/2016 г. Приема се, че съдът не се е
съобразил и с показанията на разпитаните по делото свидетели, като се сочи, че
същите изцяло опровергават съдържанието на т.2 от издадената заповед за
дисциплинарно нарушение.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна, чрез назначения особен представител адв.
К.Х., с който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба.
Оспорва се доводът, че процесната заповед е издадена след преклузивния срок по
чл.194, ал.1 КТ. Твърди се, че съдът е приел, че за извършеното дисциплинарно
нарушение, издателят на заповедта е узнал на 18.01.2018 г., когато назначената
за нуждите на проверката комисия писмено го е уведомила с доклад за
констатираните нарушения, който извод на решаващия съд се приема за обоснован и
правилен. Оспорва се и твърдението на въззивника, че насрещната страна не е
ангажирала доказателства в подкрепа на защитната си теза. Сочи се също така, че
Констативен протокол №20 е издаден не от ответника, а от комисията на РУО и
същият представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и
пред него действия. Поддържа се, че решаващият съд е мотивирал извода си за
осъществено нарушение по т.2 от процесната заповед.
По същество се иска въззивната жалба да
бъде оставена без уважение.
Окръжният съд, след като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Постановеният
съдебен акт, предмет на настоящата въззивна проверка, е валиден и
допустим, а по отношение правилността му, съобразно правомощията на въззивния
съд в рамките на ограничен въззив, КнОС намира следното:
Установено е, че трудовото
правоотношение между страните е възникнало въз основа на Трудов договор №
99/15.07.2002 год. и споразумение № ЧР-1/№ 013 от 23.03.2005 г. /срвн.л.212 и
л.213 от делото на КнРС/.
Видно от заповед № УД-710/09.11.2017
год., находяща се на л.42 от първоинстанционното дело, издадена от Началника на
РУО-Кюстендил, на въззивницата В. в
качеството на директор на ОУ“Христо Ботев“-гр.Кюстендил, са възложени редица
дейности по спазването на ЗПУО с предписани срокове за изпълнение.
За проверка изпълнение на Заповед №
УД-710/09.11.2017 год.Началникът на РУО-Кюстендил е издал Заповед №
РД-06-6/08.01.2018 год./л.48/, с която назначил поименно комисия, която в
периода 11-12.01.2018 год. да извърши текуща проверка и в срок до 18.01.2018 год. да изготви
констативен протокол, в които отрази резултата от проверката, а до 19.01.2018
год. да запознае с резултатите издателя на заповедта.
Комисията извършила проверка, изготвила
констативен протокол № КП-20/18.01.2018 год.- вх.№ 215/19.01.2018 год.
/л.50-57от гр.д.№971/18г.на КнРС/, в който са отразени резултатите от
проверката, както и доклад с вх.№ Д-77/18.01.2018 год./л.132-140 от делото на
КнРС/,с визирани нарушения и неизпълнение на дадени предписания, поради което е
предложено търсенето на дисциплинарна отговорност от В..От последната са
изискани писмени обяснения –срвн. писмо изх.№П-430/30.01.2018 год./л.153 от
посоченото дело на първоинстанционния съд/,получено на 01.02.2018 год.,след
което В. депозирала обяснителен доклад с вх.№ 146/05.02.2018 год./л.155-157/.
Атакуваната заповед е издадена на
16.03.2018 год. /л.5-8 от гр.д.№971/18г.на КнРС/, като е връчена на ищцата
лично на същата дата.
Видно от заповедта, в т.2 от същата е
посочено, че В. в качеството си на директор на ОУ“Хр.Ботев“ в срок от 2 седмици
от началото на учебната 2017/2018г. и към момента на проверката 12.01.2018г.не
е планирала в утвърдения от нея „График
за провеждане на писмените работи през първия учебен срок на учебната 2017/2018
година “контролни работи по учебните предмети: Човекът и природата; Биология и
здравно образование; химия и опазване на околната среда, История и цивилизация; География и икономика;
музика; Технологии и Предприемачество и технологии, като е посочено, че с това
е нарушен чл.258,ал.1 от ЗПУО, чл.19,ал.1,ал.2,т.1,т.2 от Наредба
№12/01.09.2016г.за статута и професионалното развитие на учителите, директорите
и другите педагогически специалисти и не е осъществила контрол по спазването на
чл.20,ал.2 от Наредба №11/01.09.2016г.за оценяване резултатите от обучението на
учениците и чл.17,ал.2 от Наредба №3/15.04.2003г.за системата за оценяване , за
учениците в седми клас от учителите В.К., Р.А. и Е.Д..
За посоченото, визирано като нарушение
по чл.20 ,ал.1 от Наредба №11/01.0.2016г. за оценяване на резултатите от
обучението на учениците и чл.17,ал.1 от Наредба №3/15.04.2003г.за системата за
оценяване ,е било изискано обяснение – видно от т.2 от писмото от
30.01.2018г.,цитирано по-горе-л.153 от делото на КнРС.По отношение на т.2 е
дадено обяснение, че контролните работи и графикът за провеждането им са пряка
отговорност на специалистите по съответните учебни предмети, респ. В. е
утвърдила график за провеждане на класни и контролни работи в началото на
учебната година,през м.септември.В обяснението се сочи и издаване на „още 9
графици,21 правилници,планове,програми,мерки, механизми, над 80 тематични
разпределения по класове и предмети на 17 учители…“.
Същевременно, при съпоставка на утвърдените от В. графици
за първи и втори срок - л.87 и л.144 от делото на КнРС- е видно, че в
утвърдения график за първия учебен срок на учебната 2017/2018г.липсват
планирани като конкретни дати контролни работи по история – за пети, шести и
седми клас , география – за пети,шести и седми клас ,музика- за пети,шести и
седми клас ,човекът и природата- за пети и шести клас , биология- за седми клас
, химия- за седми клас и технологии – за пети,шести и седми клас.
От показанията на свид.Д.Г. се
установява, че началото на всеки срок се изготвят графици за провеждане на
контролните работи , за входни, изходни нива и междинни контролни работи, сочи,
че всеки учител си е подал графика и всеки учител знае кога му е графика за
тези контролни, като поддържа, че е виждала такъв график за писмените работи за
първия учебен срок и в него били предвидени по всички учебни предмети.
Свид.Д.Ш. също сочи, че контролните
работи и учебния процес се контролира от предварително изготвени планове в началото на годината ; респ.посочва и,
че в коридора има информационно табло и
там стоят всички графици.
При горната фактическа обстановка,
въззивният съд приема следното от правна страна:
Съобразно правомощията, визирани в
чл.269 ГПК, окръжният съд намира, че атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като по останалите въпроси съдът е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата, при което изложените в жалбата оплаквания се явяват неоснователни.
Не е налице соченото нарушение относно
срока за налагане на дисциплинарното наказание, доколкото се визира , че е
пропуснат срокът по чл.194,ал.1,пр.1 от КТ – два месеца от откриване на
нарушението. По въпроса относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на
дисциплинарното наказание е налице константна съдебна практика – срвн.изрично решение № 231 от
13.06.2011 г. по гр. д. № 858/2010 г. на ВКС, IV г. о., че откриване
на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на
нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци, т.
е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на
извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна
страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Съобразно даденият
отговор на поставения въпрос в съдебната практика заповедта за дисциплинарно
уволнение, която е издадена на
16.03.2018 г.,е в рамките на преклузивния двумесечен срок, доколкото субектът на дисциплинарната власт е узнал за
нарушенията на 18.01.2018 г.Едва след обективиране на констатациите на комисията
и предоставянето им на субекта на дисциплинарната власт може да се приеме, че нарушението/ята
са били установени в съществените им
признаци.Възлагането на проверка или приключване на нейната дейност не означава
по презумпция узнаване от наказвания орган, а доколкото изготвянето и най-вече предоставянето
на доклада на разположение на субекта на дисциплинарна власт е в по-късен момент, обосновава извод, че налагането на наказанието е в рамките на срока
по чл.194 от КТ.
На следващо място, налице е и извършено
нарушение по т.2 от заповедта, както е приел и първоинстанционният съд.При
съпоставяне на графиците за контролните работи на учениците в ОУ“Хр.Ботев“ ,
утвърдени от въззивницата, но за различни учебни срокове на учебната
2017/2018г., е видна разликата в броя
предмети, по които такива са били предвидени - т.е.за част от предметите е
липсвал утвърден график на контролни работи през първия учебен срок, за който
се е отнасяла проверката, респ.за каквото нарушение са били изискани
обяснения – изрично срвн.т.2 от писмо изх.№П-430/30.01.2018 год./л.153
от делото на КнРС/.Непълнотата на този график за първия учебен срок е в
нарушение на разпоредбата на чл.20,ал.2 от Наредба №11/01.09.2016г.за оценяване
резултатите от обучението на учениците, където е указано, че утвърждаването на
графика /по предложение на учителите по съответния предмет/ се извършва от
директора на училището до две седмици след началото на всеки учебен срок и се
поставя на общодостъпно място в училището.
Въпреки твърденията, съдържащи се в
гласните доказателства, друг писмен документ
от вида на находящия се на л.87 от делото на КнРС , подписан от
въззивницата и неоспорен от нея, не е
представен по делото, поради което следва да се приеме, че е осъществено
визираното в т.2 от атакуваната заповед нарушение.
Същевременно, не са изложени съображения
за незаконосъобразност на решението, поради противоречието му с материалния
закон - чл. 189 от КТ,
съответно - не е посочено несъответствие
на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание с извършено нарушение и като
основание за незаконност на уволнението в исковата молба /л.167 и сл.от делото
на КнРС/ - т.е.,за нарушаване разпоредбата
на чл. 189, ал.
1 от КТ, ето защо
съразмерността на наказанието с визираното нарушение не може да бъде обсъждана.
Предвид изложеното, решението , предмет
на въззивна проверка, следва да бъде потвърдено , доколкото искът за отмяна на
наложеното наказание е отхвърлен.
Воден
от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№148 от 06.03.2019г., постановено по гр.дело №971 /
Настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.