№ 1325
гр. Пловдив , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330202951 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-001028 от
18.02.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна
Полиция Пловдив, В ЧАСТТА МУ, в която на П. Н. П., ЕГН ********** е
наложена на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В останалата част наказателното постановление не е
било обжалвано, видно от текста на жалбата.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
1
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери следното от фактическа
страна:
АУАН и НП са издадени за това, че на 05.01.2021г., около 14,50ч., на
АМ-Тракия, км 147, посока гр. Бургас, жалбоподателят П. е управлявал
влекач „Скания“ *** с рег. № **** с прикачено полуремарке ТИРСАН ЛПЗ с
рег. № ****, и двете собственост на „Яневи Транс“ ЕООД, като извършва
следното нарушение – управлява МПС с изтекъл срок на разрешение за
временно движение с № *********, изтекъл на 02.01.2021г. и с рег. табели с
изтекъл срок на валидност. Така извършеното от жалбоподателя било
описано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото според АНО се
касае за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,
разписан в Наредба №1 – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. С АУАН и НП били
констатирани още 3 нарушения на жалбоподателя – по чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, които не са
предмет на настоящия процес, доколкото не са били обжалвани с жалбата.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства. От разпита на
св. Н. – актосъставител, безспорно се установява както обстоятелството за
констатираните от него нарушения, така и за издадения акт и впоследствие
наказателно постановление. Посоченото от свидетеля и констатирано в
АУАН напълно се подкрепя от представените по делото писмени
доказателства – както от справката за собственост на автомобила, така и от
Разрешението за временно движение от 03.12.2020г., валидно до 02.01.2021г.
2
и от данните за първоначална регистрация на ППС-то „Скания“ *** с рег.
№ ****.
Следва да се посочи и че описаната фактическа обстановка не е била
оспорена от жалбоподателя, нито са представени доказателства или
направени искания за събирането на такива, които да оборят представените от
АНО доказателства, като възраженията в жалбата и в съдебното заседание са
свързани с неправилно приложение на материалния закон.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед
№8121з-515/14.05.2018г., се установява компетентността на актосъставителя
и на административно-наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 05.01.2021г., за
нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 18.02.2021г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за
установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на
допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Така законодателят е предвидил
правило за поведение, което изисква от водачите кумулативно спазването и
на двете посочени изисквания:
1. както МПС да е регистрирано, така и
2. да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.
3
Използването на съюзът „и“ в случая означава, че водачът трябва да
съобразява поведението си и с двете хипотези, а при неспазването на която и
да е от тях, както и при неспазването и на двете едновременно, ще е налице
административното нарушение. В този смисъл и в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП,
която се явява санкционната разпоредба по посочения текст, е използван
съюзът „или“, доколкото както вече се посочи нарушението ще е налично и
при неспазването на само една от двете горепосочени хипотези (а не както се
твърди в жалбата – само при кумулативното неспазване и на двете). В тази
връзка и законодателят в НК е предвидил при налична по-висока степен на
обществена опасност в отделни престъпни състави наказания за управление
на нерегистрирано МПС и за служене с табели с регистрационен номер,
издадени за друго моторно превозно средство, или с табели, неиздадени от
съответните органи – чл. 345 ал. 1 и ал. 2 от НК.
В случая административнонаказващият орган не е изложил твърдения
управляваното МПС да не е било с табели с регистрационен номер, поставени
на определените за това места. Видно от словесното изписване на нарушените
норми в НП, водачът е бил санкциониран за това, че управлява МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред, т.е. за първата от двете хипотези на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно §6, т. 18а от ЗДвП "Регистрация" е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията
и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се
определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
министъра на отбраната. Този ред е установен с Наредба № I-45 от 24 март
2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
4
В настоящия случай от приобщените по делото писмени доказателства
се установява по безспорен начин, че на процесната дата, час управляваното
от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като е
било с изтекъл срок на резрешение за временно движение, респективно с
изтекъл срок на временните регистрационни табели. В този смисъл следва да
бъде прието, че същото не е било регистрирано по надлежния ред. Въпреки
това жалбоподателят, съзнавайки посочените обстоятелства, е управлявал
лекия автомобил.Надлежният ред за регистрация на МПС е регламентиран в
ЗДвП и специалния подзаконов нормативен акт – Наредба № I-45/24.03.2000
г. В конкретния случай на процесната дата управляваното МПС е имало
издадени транзитни табели с регистрационен номер по реда на чл. 27, ал. 1, т.
1 от цитираната наредба, чийто срок на валидност обаче е бил изтекъл преди
проверката. Съгласно чл. 27, ал. 5 от същата наредба, след изтичане на срока
на транзитните табели с регистрационен номер, когато не е подадена молба за
продължаване валидността им, какъвто е конкретния случай, тъй като няма
данни за такава, същите не могат да се използват. Поради това и с оглед на
определението за „регистрация“ в §6, т. 18а от ЗДвП следва да се приеме, че
автомобилът не е имал разрешение да участва в пътното движение, поради
което и същият не е бил регистриран по надлежния ред към момента на
извършване на нарушението – 05.01.2021г.. Ето защо изложените от
жалбоподателя доводи за обективна несъставомерност на деянието са
неоснователни. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция -
Решение № 382 от 22.02.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
2809/2020 г. , - „управлението на МПС с изтекли временни регистрационни
номера, по същността си представлява управление на МПС, нерегистрирано
по надлежния ред“, Решение № 213 от 3.08.2020 г. на АдмС - Стара Загора
по к. а. н. д. № 171/2020 г. – „…съгласно чл. 27, ал. 5 от същата наредба,
след изтичане на срока на транзитните табели с регистрационен номер,
когато не е подадена молба за продължаване валидността им, какъвто е
конкретния случай, същите не могат да се използват. Поради това следва
да се приеме, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред.“,
Решение № 58 от 19.03.2020 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д. № 38/2020 г.
Приложена е и коректната санкционна норма чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП. Съгласно същата, се предвижда налагането на наказания лишаване от
5
право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
глоба от 200 до 500 лв. Наложената санкция от 6 месеца лишаване от право
да се управлява МПС и глоба в размер на 200 лв. е в минимално предвидения
в закона размер.
Съдът обсъди и възражението на жалбоподателя, че в случая следва да се
приложи чл. 28 от ЗАНН, като счете същото за неоснователно. Действително
като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете краткият период от време,
който е преминал от изтичането на срока на разрешението за временно
движение до извършване на нарушението. Същевременно обаче няма как да
не се съобрази, че при извършеното нарушение от 05.01.2021г. са били
констатирани и други нарушения на водача, които не се оспорват от него. На
следващо място макар, видно от справката за нарушител-водач да се
установява, че жалбоподателят няма предишни провинения от същия вид, то
няма как да не се отбележи, че процесното административно нарушение не се
явява първо за него по правилата за движение по пътищата, като са налични
влезли в сила наказателни постановления, фишове и електронни фишове,
включително за извършени нарушения по-малко от година преди извършване
на процесното. Липсват и данни нарушението да е било отстранено от
жалбоподателя в кратък срок след извършването му, което би могло да се яви
предпоставка за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. При така изложеното, според
настоящия състав, от всички констатирани факти поотделно и в тяхната
съвкупност, не е налице основание за приложение на института на
маловажния случай. Наличните смекчаващи обстоятелства на първо място са
били обсъдени при преценката дали се касае за престъпление по чл. 345, ал. 2
вр. ал. 1 от НК, като е било преценено, че липсва състав на извършено
престъпление, и на следващо място са били преценени при
индивидуализацията на наказанията по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като
същите са били наложени в минималния предвиден от законодателя размер.
С оглед на горното, наказателното постановление в обжалваната му
част се явява законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено. В
останалата част наказателното постановление не е било обжалвано, поради
което същото е влязло в сила.
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на въззиваемата страна,
но при липсата на сторени такива, и при липса на искане за присъждане,
6
разноски не се следват.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-001028 от
18.02.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна
Полиция Пловдив, В ЧАСТТА МУ , в която на П. Н. П., ЕГН ********** е
наложена на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7