№ 17614
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20221110159298 по
описа за 2022 година
Предявена е искова молба от С. Н. П. с ЕГН ********** постоянен адрес: ... срещу ..... с
искане за признаване на установено в отношенията между страните С. Н. П. с ЕГН
********** и .., със седалище и адрес на управление: ...., представлявано от ..... че
сключеният между тях договор за предоставяне поръчителство № ..... е нищожен, обективно
кумулативно съединен с иск за осъждане на на ответника да заплати на ищеца на основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сума в размер на 50 лева /петдесет лв./ частичен иск от общо
400 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №
....., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на вземането На 25.03.2020г. С. П. е сключила
договор за паричен заем № ..... с ...... Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в
размер на 800.00 лева, видът на вноската е седмична, а размерът на месечния лихвен
процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на
следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1
000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да
представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. На датата на
сключване на договора, между ..., ищцата и ответното дружество са сключили договор за
предоставяне на гаранция № ....., по силата на който ...... е поело задълженията да обезпечи
пред ... задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в 1 наличие на парични
средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на
сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължил да заплати на гарантиращото
1
дружество сума, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за
кредит. Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите
парични думи на ..., което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от ...... да
събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за
поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя ......, като ... единствено е
овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за
възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно ......
било материално легитимирано да отговаря по процесната претенция. Счита, че съгласно чл.
22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл.
12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е бил недействителен и липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но
не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). Относно клаузата на чл. 4 от
Договора за кредит поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът целял да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение,
която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от
одобрено от заемодателя ... дружество. Другите две обезпечения (две физически лица -
поръчители и банкова гаранция) са били на практика невъзможни за осъществяване от
длъжника. Също така договорът за кредит и поръчителство са били подписани от едно и
също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към
ГПР, като стремежът му е по този начин бил да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, . На следващо място счита, че самият Договор за предоставяне на
поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Следователно, срещу
заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищцата не е получила
каквато и да било услуга, Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно
допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за
заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като
възнаграждение, е била в размер на повече от половината от 2 сумата по отпуснатия заем. В
случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е
икономически по-силната страна в правоотношението, се бил възползвал от своето правно
положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване
на поръчител срещу възнаграждение.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата молба, като счита искът по чл. 26, ал. 1
ЗЗд за недопустим, доколкото липсва правен интерес. Счита, че възраженията, че основният
2
договор за заем е недействителен не следва да се взема предвид от съда, доколкото
ответникът не е страна по този договор, не е предявен и такъв иск, а доколкото съществува
главен дълг, съществува и отговорността на поръчителя. Твърдението на ищеца, че
договорът за поръчителство „е изначално лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга“ е
неоснователно. Това било така, тъй като по силата на договора за поръчителство, ...... се
задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя пред кредитната институция за
изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците
от неизпълнението на тези задължения. Счита, че получената сума не е без правно
основание, тъй като е налице валидно облигационно отношение, по силата на което е
получило сумата, договорът не противоречи на закона, добрите нрави и не е в нарушение на
принципа на съразмерност на престациите.
С доклада по делото, приет от страните без възражение е разпределена доказателствената
тежест между страните, като съдът е указал:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЯ ЧЛ. 26, АЛ. 1, ПРЕДЛ. 1 и пр. 3 ОТ ЗЗД. вр.
чл. 22 от ЗПК
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в тежест на ищцата е да докаже наличие на
облигационно отношение, както и основанието на което твърди то да е нищожно. В тежест
на ответника е да докаже, че клаузите между страните са договорени индивидуално, както и
всички възражения, от които черпи права. По иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
в тежест на ищцата е да докаже размерът на предадената сума на ответника, че последният е
получил процеснта сума, размера на обедняването си, който да съответства на размера на
обогатяването на ответника, между последните две да е налице причинно следствена връзка,
при доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже основание да получи и задържи
сумата.
ОТДЕЛИЛ е КАТО БЕЗСПОРНО И НЕНУЖНО ЗА ДОКАЗВАНЕ: между ищцата е сключен
договор на 25.03.2020г. за паричен заем № ..... с ...... както и договор за предоставяне на
гаранция на датата на сключване на договора, между ..., ищцата и ответното дружество са
сключили договор за предоставяне на гаранция № ....., по силата на който ...... е поело
задълженията да обезпечи пред ... задълженията на ищцата.
УКАЗАЛ е на ответника, че в негова доказателствена тежест е да представил доказателства
за това, че има правно основание да задържи сумата - наличие на валидни договорни
отношения по силата , на които е получил сумата и има право да я задържи, като вместо
това, последния твърди обратното - следва на основание чл. 145 , ал. 1 ГПК да уточни
оспорва ли договор на 25.03.2020г. за паричен заем № ..... с ...... както и договор за
предоставяне на гаранция от същата дата за предоставяне на гаранция № ..... да са валидни и
да пораждат права и задължения за страните и ако оспорва тях - тяхното съществуване и
валидност - то да укаже на съда какво е правното основание, на което претендира да има
право да задържи сумата, която ищцата твърди да е получена от ответника.
3
С определение от 30.05.2023г. е допълнен доклада като е отделено за безспорно и ненужно
за доказване обстоятелството, че ответникът не оспорва да е сключен Договор № ..... от
25.03.2020г. между ищеца и третото неучастващо по делото лице ... с посочените в исковата
молба параметри и съдържание на същия, както и изложеното от вещото лице в ССчЕ,
поради което съдът ОТДЕЛЯ горното обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните.
По молба на ищеца с Определение от 13.12.2023г., съдът е допуснал изменение на иска,
който да се счита предявен за сумата в размер на 239.4лв. вместо първоначално предявен
частичен размер от 50лв. от общия размер на 400 лв.
Пприета по делото без възражение на страните е съдебно счетоводна експертиза, от която
съдът приема за установено и доказано следното: Общата сума, платена на ответното
дружество .... по Договор за поръчителство № ...../24.03.2020г. е в размер на 239.40 лв. С
общо платените суми по Договор за паричен заем с ......№ ...../24.03.2020г. и Договор за
поръчителство с ...... № ...../24.03.2020г. на С. П. в размер на 1 078.41 лв. са извършени
следните погашения по заема: главница: 800.00 лв.; възнаградителна лихва : 39.01 лв., за
периода от 25.03.2020г. до 05.06.2020г. и възнаграждение за гаранция : 239.40 лв. Общо
платени разходи, преизчислени към 365 дни : 3 937.20 лв, а Годишния процент на разходите
/ГПР/ е в размер на 492.15 %. При плащане от Заемателя сумите постъпват по сметка на ......
след което дружеството извършва превод към .......
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на сключен договор за паричен заем № ...../25.03.2020г. между ищцата и ......е
договорено отпуснатият заем да бъде в размер на 800 лева, при ГПР 41.87%.
По силата на договор за предоставяне на гаранция № ....., по силата на който ...... е поело
задълженията да обезпечи пред ... задължението на ищцата като в качеството на
потребител е възложила на ответника ...... да издаде гаранция за плащане / за изпълнение на
парични задължения/ в полза на .... с наредител потребителят с цел гарантиране за
изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за паричен заем.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на гаранция за поемане на задължението
ищцата в качеството на потребител дължи на ответника сума, посочена като
възнаграждение. Платеното възнаграждението по договора за гаранция /поръчителство/ е в
размер от 239.4 лева съобразно СЧЕ, което представлява над 1/3 от сумата по договора за
заем. Съдът намира, че уговорката за възнаграждение представляващо приблизително над
1/3 от договора за заем също нарушава клаузата на чл. 19, ал. 4ЗПк, като заобикаля същата и
противоречи на принципа за добросъвестност, и води до злоупотреба и неоснователно
обогатяване за сметка на ищцата. В случая е налице нееквивалентност на престациите, тъй
като договореното възнаграждение на поръчителя /гаранта/ съставлява допълнителна сума,
представляваща над 1/3 от заема. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и договорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения и принципа на справедливост. Освен това въведеното
4
допълнително възнаграждение представлява разход по кредита, който е следвало да бъде
включен в ГПР на договора за заем. Установеният по договора за заем ГПР е 41.87 %, но той
не включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция /поръчителство/.С
начисляването на възнаграждението за гаранцията се превишава максималния размер на
ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, който е ограничен до петкратния размер на законната лихва, като
заключението на ВЛ сочи на размер от 492.15 % ГПР. С оглед на което със сключването на
договора за гаранция/поръчителство// се цели допълнително оскъпяване на кредита и по
този начин се нарушава закона, а именно: разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, което също
води до недействителност на договора за предоставяне на гаранция /поръчителство/.
Отделно от това този договор нарушава принципа на справедливост и добросъвестност, тъй
като гарантът /поръчителят/ е свързано лице с кредитора по договора за заем. Видно от
Търговския регистър едноличен собственик на капитала на ответника .. е ..... ... е и кредитор
по договор за паричен заем, сключен с ищцата. В този смисъл ищцата е сключила договор с
ответника да гарантира за изпълнение на задължението сам пред себе си срещу
възнаграждение от над 1/3 от кредита, което също нарушава принципа на добросъвестност.
С оглед на изложеното съдът намира, че договорът за поръчителство е нищожен поради
нарушение на принципа на „добрите нрави“ на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Предвид
изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде
уважен.
По иск с правно основание чл. 55,ал. 1 ЗЗД с оглед изхода от спора по главния иск, след като
съдът счита за установено и доказано, че към ответника .... от сметката , облсужваща заема
на ищцата са наредени сумата в размер на 239.4 лв. към " поръчителя" ответник, то същият е
доказано да е получил сумата, като ответникът не проведе пълно и главно доказване да има
право да задържи сумата, както и че я е получил на годно правно основание, то дължи
връщане на същата на ищцата.
При този изход на спора, право на разноски
има ищеца в размер на 550 лв.- разноски, сторени в настоящото производство, както и на
адв. Д. ... следва да се заплати сумата в размер на 250 лв. - възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38 ЗАдвП, определена съобразно
Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С- 438/2022 г. след като съдът извърши съвкупна
преценка на фактическата и правната сложност на спора, броят и основанието на исковете,
вида и обхвата на противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на
въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти,
приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а
фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните
процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл.
необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и
продължителността на процеса, обема работа, ангажираността на адвоката, броя молби и
активното му поведение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд:
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД договор за предоставяне на
гаранция № ....., по силата на който ...... е поело задълженията да обезпечи пред ...
задължението на ищцата С. Н. П. с ЕГН ********** в качеството на потребител по
договор за заем № ....., сключен с ....
ОСЪЖДА ...... с ЕИК ... да заплати на С. Н. П. с ЕГН ********** сумата в размер на
239.4лв. представляващо недължимо платено по договор за предоставяне на гаранция №
....., сключен с ответника.
ОСЪЖДА ...... с ЕИК ... да заплати на С. Н. П. с ЕГН ********** сумата в размер на 550
лв.- разноски, сторени в настоящото производство.
ОСЪЖДА ......,ЕИК ... да заплати на адвокат .... ... сумата в размер на 200 лв.- адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6