О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №72
Гр. Видин
22.03.2019 г.
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на Двадесет и
втори март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.В.
ЧЛЕНОВЕ: А.П.
В.М.
като разгледа
докладваното от съдия В.М. в.ч.гр. дело № 115 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „А…"ООД,
ЕИК…, със седалище и адрес на управление: гр. С…, срещу Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 168/25.01.2019 г. по ч.гр.д. № 210/2019 г. на Районен съд –
Видин, с което е отхвърлено Заявлението му за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за разходи и такса за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 195 лв.
Счита, че атакуваното разпореждане е неправилно. Излага съображения, че в заповедното производство
съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на
Заявлението по чл.410 от ГПК. Споровете по обективираните в него материални
субективни права, като този относно претендираното вземане за разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочени задължения следва да се решат по исков ред, при
положение, че длъжникът възрази по реда на чл. 414 ГПК.
По отношение претендираната със заявлението сума за разходи и такси счита,
че неправилно първоинстанционният съд е обвързал сумата, представляваща разходи
и такси за извънсъдебно събиране с чл. 33, ал. 1 от ЗПК, като от неправилното
квалифициране на правното основание е достигнал до правни изводи, чрез които е
счел процесната клауза за нищожна като противоречаща на закона. Счита, че в
случая е неприложима нормата на чл.10, ал.2 от ЗПК, тъй като въпросната клауза
е предвидена в Договора за кредит „Бяла карта” с „А…”ООД като кредитор.
Позовава се на чл.10, ал.4 от ЗПК, в която законодателят е предвидил, че
„Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит", което изискване е изпълнено. На следващо място цитира и
разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗПК, според която „При изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит
….”. Твърди, че в Заявлението ясно и
точно е посочен начинът, по която е формирана процесната сума, за да може
длъжникът да прецени дали ще оспори или ще плати задължението си.
Моли да бъде отменено разпореждането на Районен съд Видин като бъде издадена Заповед за
изпълнение за отхвърлените разходи и
такси за извънсъдебно събиране в размер на
195 лв., претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу
разпореждане, с което е отхвърлено отчасти заявлението, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна.
От приложените по делото доказателства се установява,
че производството по ч.гр.д. № 210/2019 год. по описа на РС Видин е образувано
по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „А….." ООД за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника И.Л.И.
за парично вземане в размер на сумата
200.00 лв. – главница до погасяване на кредита, 13.68 лв. договорна лихва от 09.01.2018 г. до
07.03.2018 г., 40.00 лв. неустойка за неизпълнение на задължение от 06.02.2018 г. до 07.03.2018 г., 195 лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, 17.81лв. законна
лихва от 08.03.2018 г. до 18.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски по делото в
размер на 25.00 лв. държавна такса и 200.00 лв. за процесуално
представителство.
Първоинстанционията съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в
полза на „А…." ООД срещу длъжника И. Л.И. за парично вземане в размер на сумата
200.00 лв. – главница до погасяване на кредита, 13.68 лв. договорна лихва от 09.01.2018 г. до
07.03.2018 г., 40.00 лв. неустойка за неизпълнение на задължение от 06.02.2018 г. до 07.03.2018 г.,ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
като е отхвърлил заявлението по чл.410
от ГПК в частта относно искането да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата 195 лв. –
разходи и такси за извънсъдебно събиране. В мотивите на обжалваното
разпореждане са изложени доводи, че в отхвърлената част заявлението противоречи
на добрите нрави и закона.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от
районния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2,
т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница,
договорна лихва и лихва за забава, включва и начислена неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задължението.
Доколкото договорът за потребителски
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл.10а,
ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит
да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране на
задължението като връчването на писма, изпращане на покани за доброволно
изпълнение, използването на специализирани дружества за събиране на вземания и
др. не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на
потребителя във връзка с договора, а са действия, целящи осигуряване на
изпълнението, вкл. по принудителен път. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично
забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението
на кредита. На следващо място с оглед твърденията на заявителя тези суми са
уговорени като фиксиран размер и независимо от реалните разходи, които биха били
направени за събиране на задълженията на кредитополучателя. Следователно те не
представляват разходи, а предварително уговорени задължения на потребителя, с
което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника. Поради това тези клаузи не пораждат
права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК
правилно е отхвърлено от районния съд като противоречащо на закона.
Ето защо въззивният съд намира, че изложените
в частната жалба възражения са неоснователни. Районен съд Видин е постановил в
обжалваната част правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът
О П Р
Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 168/25.01.2019 г. по ч.гр.д.
№ 210/2019 г. на Районен съд – Видин, с което е отхвърлено Заявлението му за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното
вземане за разходи и такса за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на
195 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.