№. 260273 / 25.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
25.06.2021 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV- ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 27.05.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Г. и с участието на прокурора....................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1710 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.200 и сл ЗЗД, обективно съединен с иск по чл.86 ЗЗД, иск по чл.8 и сл. от Закона за арендата в земеделието, обективно съединен с иск по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, „. Е., ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. М. у. „. И. А. №. 4. е. а. 7., представлявано от управителя Б. Р. Г., чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б.,xxx, е предявил иск срещу ЗП М.Д.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и цена на исковете 3 275.52 лева.
В исковата си молба твърди, че представляваното от нея дружество „БГ РГ” Е. има основен предмет на дейност търговия с агро-химикали.
На 02.09.2015 година „БГ-РГ” Е. продава на ЗП М.Д.Л. 30 литра течен тор Л. Т. К. и 5 литра обеззаразител Раксил 60 dос на обща стойност 564 лева с ДДС. Издадена е фактура №. ********** от 02.09.2015 година с договорен начин на плащане - чрез банков превод.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи законната лихва от деня на забавата
Мораторната лихва на дължимата сума по фактура №. ********** от 02.09.2015 година за периода от 10.08.2017 г. до 10.08.2020 г. е 171.86 лева.
На 27.10.2017 година от дружеството е издадена фактура №. ********** за дължимата рента за стопанската 2016/2017 година. По тази фактура на 09.05.2018 година ответникът е заплатил сумата от 2 088.48 лева и остава да дължи 311.52 лева.
Мораторната лихва на остатъка от дължимата сума за периода от 27.10. 2017 г. до 10.08.2020 г. е 87.83лева.
Между „.Е., като наемодател и М.Д.Л. в качеството на наемател е сключен договор за наем на земеделска земя №. 1 от 2017 г., по силата на който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя в землището на с. Владимирово на следните недвижими имоти: нива, имот №. 016110 в местността ,,Греда“, трета категория, с площ от 16, 870 дка, нива, имот №. 055061 в местността „Пърпорака“, четвърта категория с площ от 16, 318 дка нива, имот №. 120140 в местността Старите лозя“, трета категория, с площ от 2.160 дка, нива имот №. 016120 в местността Греда, трета категория, с площ от 7..300 дка и нива, имот №. 070110 в местността ,,Гайдарски връх, пета категория, с площ от 5.370 дка срещу заплащане на наемно годишно плащане. Съобразно уговореното в чл. 5 от договора - годишното наемно плащане е в размер на 50 лева на декар. Общо отдадената под наем земя е 48 018 дка, а общото наемно годишно плащане - 2400 лева. Паричното плащане следва да се извърши след приключване на стопанската година. Договорът е сключен за една стопанска година, считано от 01.10.2017 година.
За периода от действие на договора наемодателят „БГ-РГ” Е. осигурил спокойно и безпрепятствено ползване на земеделската земя, предмет на наемното правоотношение, а в същото време наемодателят от своя страна ползвал имотите по тяхното предназначение и ги декларирал като наети и ползвани от него в местно компетентната Общинска Служба по Земеделие. Въпреки, че представляваното от нея дружество, наемодател по договора, изпълнил коректно и в срок всички свои задължения по договора, наемателят, ответникът изпаднал в просрочие при изпълнение на задължението за плащане на наемната цена за стопанската 2017/2018 г.
На 08.11.2018 година от дружеството е издадена фактура №. ********** от за дължимия наем за стопанската 2017/2018 година. По тази фактура няма плащане.
Въпреки многократно проведените разговори, до настоящия момент ответника не е заплатил дължимите суми.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ЗП М.Д.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да заплати на „БГ-РГ” Е. ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. М. у. „. И. А. №. 4. е. а. 7., представлявано от управителя Б. Р. Г. следните суми:
- 564.00 лева (петстотин шестдесет и четири лева) - главница, представляваща неизплатена продажна цена по фактура №. ********** от 02.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; лихва за забава по фактура №. ********** от 02.09.2015 година за периода от 10.08.2017 г. до 10.08.2020 г. е 171.86 лева.
- 2 711.52 лева (две хиляди седемстотин и единадесет лева и петдесет и две
стотинки) неизплатена наемна цена за стопанската 2016/2017 г. и 2017/2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, лихва за забава в периода от 27.10.2017 г. до 10.08.2020 г. е 87.83лева по фактура №. ********** от 27.10.2017 г.
Претендира и направените в хода на производството разноски.
Направено е и особено искане: Да се допусне запор върху банковите сметките на ЗП М.Д.Л., ЕГНxxxxxxxxxx,xxx, открити във всички лицензирани банки и банкови клонове в страната - централно управление и всички клонове до размер до размер на сумата от 3 275.52 лева, с конкретно посочени доводи.
С Определение №. 813 от 12.08.2020 година съдът е допуснал ОБЕЗПЕЧЕНИЕ по иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.200 и сл ЗЗД, обективно съединен с иск по чл.86 ЗЗД, иск по чл.8 и сл. от Закона за арендата в земеделието, предявени от „. Е., ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. М. у. „. И. А. №. 4. е. а. 7., представлявано от управителя Б. Р. Г., и ответник: ЗП М.Д.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, като е уважено искането за налагане запор върху банковите сметки на ответника.
Ответникът ЗП М.Д.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор по чл.131 ал.1 ГПК не представя такъв и не взема становище по исковете. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се представлява, не прави оспорвания, няма възражения, не представя доказателства.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице К.И., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото, съобрази констатациите на съдебно-икономическата експертиза, на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор, че между страните са осъществявани търговски сделки, с оглед предмета на дейност на дружествата, които управляват и представляват, а така също са налице договорни отношения по предоставена за ползване временно и възмездно земеделска земя, което обуславя извода за редовността и допустимостта на претенциите, съответно активната и пасивна процесуална легитимация.
Спорен е въпросът, налице ли са неизплатени суми по реализирани търговски сделки, както и неизпълнение на задължение за плащане на арендни вноски за конкретно посочени селскостопански години.
В хода на процеса се установи по безспорен и категоричен начин, че ищецът е продал и предал описаните стоки, индивидуализирани в приложените фактури, т.е. изпълнил е задължението си за предаване на договорената стока. В тях са вписани наименованията на стоката, предмет на доставката, мярка, количество, единична цена, стойност и действително се съдържат необходимите реквизити за фактура, представляваща първичен счетоводен документ и удостоверяващ задълженията по нея, съдържащи се в чл.114 т.6 от Закона за данък върху добавената стойност, а именно: поне подписа, положен от съставителя на същата. Няма категорично изискване получателя да е подписан фактурата. Тези доказателства сочат, че действително е възникнало Данъчно събитие, което е от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, съгласно чл.25 ал.2 от ЗДДС, което не бе оспорено, т.е. установява се, че ищецът е предоставил стоката на ответника,с което се признават съществуващите търговски отношения между страните, по които е останало задължение, в тежест на ответника да изплати стойността, което не бе установено по никакъв начин от страна на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД, изправната страна по едно договорно, облигационно отношение може да търси от неизправната страна или реално изпълнение на задължението си по договора, ведно с обезщетение за забава, или ако има интерес от едно последващо, забавено изпълнение, да търси обезщетение за неизпълнение. По делото безспорно е установено, че ищецът добросъвестно е изпълнил задължението си и е доставил по направена поръчка продадена стока. По делото не се ангажираха доказателства, в тежест на ответника, да е изпълнил задължението си за заплащане на цялата стойност на сделката.
Вземането е изискуемо и ликвидно и обуславя извода за основателност на предявените искове в посочените размери, след като в хода на процеса не се установи да е извършено плащане.
Уважаването на главния иск като последица обуславя уважаването на иска по чл.86 ЗЗД, който се явява акцесорен такъв и е основателен, с оглед установяването, че е налице парично задължение, което не е изплатено, т.е. налице е забава, която следва да се обезщети парично. Обезщетението за забава по фактура №. ********** от 02.09.2015 година за периода от 10.08.2017 г. до 10.08.2020 г. е от 171.86 лева.
Установено е по делото, че ответникът е арендатор по Договор за наем на земеделска земя №. 1 от 2017 година, сключен между „. Е., ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. М. у. „. И. А. №. 4. е. а. 7. и ЗП М.Д.Л., ЕГНxxxxxxxxxx, като са предоставени за временно и възмездно ползване 48.018 дка земеделска земя в землището на с.Владимирово, за срок от 1 стопанска година и договорен размер на рента на един декар ниви от 50.00 лв. Договорът за аренда на земеделска земя не е вписан в Агенция по вписванията, Имотен регистър. В него подробно са описани по площ и местности предоставените за временно ползване имоти. Съгласно чл. 5 от договора било уговорено годишно арендно плащане на декар от по 50 лева за декар обработваема площ или в продукция – пшеница и олио/ в количества, съобразени с цените към момента на плащане/. За стопанската 2017/2018 година по издадената фактура №. ********** от 08.11.2018 г. ответникът не е изпълнил задълженията си по договора да заплати дължимата наемна цена на ищеца. Дължимата сума е в размер на 2 711.52 лв. за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. Няма данни по делото тази сума да е заплатена от ответника, както и последния не оспорва този факт.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Договореното арендно плащане е в размер на 50 лева на декар площ. Ищецът твърди, че липсва изпълнение, няма плащане съгласно договора. Твърдението на ищеца, като отрицателен юридически факт не се нуждае от доказване. В случай, че другата страна, ответника, твърди обратното, т.е., че е извършено плащане, следва да го докаже. Липсват доказателства от страна на ответника за извършено плащане, т.е. изпълнение по договора липсва.
По иска, с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 8, ал.1 от ЗАЗ.
За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане и неговата изискуемост, а ответникът – положителният факт на погасяване на задължението. По делото не се спори, че страните по делото са били обвързани с валидни договорни отношения. Не се спори също така, че през претендирания период за една стопанска година, ответникът не е заплащал дължимо арендно плащане. В случая е налице възникнало задължение, което е определено по основание е размер и чиято изискуемост се доказва по силата на закона. Поради тази причина и исковата претенция на ищеца се явява доказана по основание и по размер, още повече че на ответника е била връчена надлежно и нотариална покана с посочен срок за изпълнение.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Основателността на иска предполага доказването на наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал.5 от ЗАЗ при липса на уговорено между страните, арендно плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година, а при неизпълнение от следващия ден арендаторът изпада в забава. Съгласно § 2., т.3 от ЗАЗ, „стопанска година" е времето от първи октомври на текущата година до първи октомври на следващата година. Разпоредбите на закона в случая са диспозитивни и предвиждат правната възможност между страните по договора да бъде уговорен и друг срок. В случая момента на забавата е датата, след която започва да тече съответната стопанска година – първи октомври. Разпоредбата на закона предвижда, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Поради изложеното и акцесорният иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан в претендирания с исковата молба размер. Лихвата за забава в периода от 27.10.2017 г. до 10.08.2020 г. е от 87.83лева по фактура №. ********** от 27.10.2017 г., които суми следва да се присъдят изцяло.
По отношение на разноските.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 846.99 лева, представляващи заплатени от последния деловодни разноски, от които 137.99 лева внесена държавна такса за образуване на гражданското дело и препис от определение, сумата от 459.00 лева адвокатско възнаграждение, 250.00 лв. за възнаграждението на вещото лице, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗП М.Д.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ЗАПЛАТИ на „БГ-РГ” Е. ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. М. у. „. И. А. №. 4. е. а. 7., представлявано от управителя Б. Р. Г. следните суми:
- 564.00 лева (петстотин шестдесет и четири лева) - главница, представляваща неизплатена продажна цена по фактура №. ********** от 02.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от12.08.2020 година - датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане;
- 2 711.52 лева (две хиляди седемстотин и единадесет лева и петдесет и две
стотинки) неизплатена наемна цена за стопанската 2016/2017 г. и 2017/2018 г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2020 г. до окончателното плащане,
- 259.69 лв. обезщетение за забава за периода от 10.08.2017 г. до 10.08.2020 г.;
- 846.99 лв. за направените в хода на производството разноски.
Банкова сметка, xxxи:
П. б. Б. А. I. xxx, BIC xxx.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: