Р Е Ш Е Н И Е
№ 260705
гр.Пловдив, 14.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 10.12.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №7337/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/
№519940-F535832/24.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Гранд хилс“ ООД, ЕИК
*********, на основание чл.185, ал.1
от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/, са наложени две административни
наказания – имуществени санкции в размер на по 500 /петстотин/ лева за две
нарушения на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт К., която счита
наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
При извършена проверка от органи
на НАП на 09.12.2019г. в 01.00ч. на обект-Премиер-Премиум Лайв Клуб, находящ се
на бул.Освобождение 27 в гр.Пловдив, стопанисван от „Гранд хилс“ ООД, ЕИК
********* се констатирало че дружеството е задължено не е издало фискален бон
или ръчни бележки от кочан за две покупки извършени в 01.22часа на стойност
135лв. и в 03.22часа на стойност
45лв.Покупките се установили след преглед на ПОС-терминала на паметта на който
покупките били отразени и наличността в касата на обекта.
От проверяващите било прието, че
дружеството стопанисващо обекта като лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като извършва продажба
на стоки и услуги без да издава фискални бонове от функциониращото фискално
устройство намиращо се в обекта.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал – писмените доказателства-АУАН,
констативен протокол ведно с приложения, извадки от фискална памет и
оправомощителна заповед.В подкрепа на писмените доказателства са и гласните
такива на актосъставителя К., които съдът изцяло кредитира като единни и
безпротиворечиви и изцяло кореспондиращи с писмените.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото компетентността на административно наказващия
орган и на актосъставителя.По делото е представена и оправомощителна заповед.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена
в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни
признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са
законоустановените реквизити на АУАН и НП. Ясно е и от двата акта, кога и къде
са извършени нарушенията и по този въпрос не може да има никакво съмнение.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ.
Следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика
отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да се
ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна на
ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за
налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил на
определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с
което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.
Относно искането за приложение на
чл.28 от ЗАНН съда следва да отбележи следното. Съгласно ТР № 1 от
12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно
наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай
е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни
последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените
вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива,
които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия
орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение,
доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи
нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не
съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.В случая според съда такива
доказателства отличаващи деянието като маловажно не са налице.Касае за две нарушения извършени в един ден, с които не се
отчитат покупко-продажби с фискален документ, което се явява едно от
най-съществените нарушения на данъчното законодателство.Освен това и паричните
суми които не са отчетени не са в малък размер.Всички тези факти изключват
тезата за наличие на маловажност на случая.
Съгласно разпоредбите на чл.
185, ал.1, за допуснато такова нарушение търговецът са наказва с имуществена
санкция в размер от 500 до 2000 лева. Видно е, че наложеното от наказващия
орган административно наказание и за двете нарушения е в минималния размер,
предвиден за процесното административно нарушение в санкционната норма на чл.
185, ал. 1, която е приложена правилно при определяне на административното
наказание.В тази насока административнонаказващият орган е приложил основния
критерий при определяне на наказанието, залегнал в чл. 27 ЗАНН. Ето защо наложеното наказание – имуществена санкция
в минимален размер, а именно 500 лв., се явява обосновано и справедливо.
Съгласно служебно направена от съда справка от публичната общодостъпна
електронната страница на търговския регистър, дружеството е било с
правно-организационна форма ООД към момента на извършване на нарушенията, като
на 19.03.2020г. са били вписани промени по партидата му и същото е
преобразувано в ЕООД, т.е. към момента на съставяне и издаване на НП,
дружеството е било вече с друга правно-организационна форма, а именно като ЕООД,
но посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, управител не са променени.
Очевидно е, че административнонаказващият орган към момента на издаване на НП
не е съобразил настъпилата и публично обявена в търговския регистър промяна,
като е наложил санкция на дружеството в правната му форма на ООД. Това
обстоятелство обаче, само
по себе си не се явява съществено
нарушение, тъй като и в АУАН и НП се съдържат всички индивидуализиращи
нарушителя данни, идентични с тези по регистрация, и преди всичко – уникален
ЕИК, който е посочен правилно и не поражда неясноти относно това кой правен
субект именно е наказан с обжалваното наказателно постановление. С оглед
горното, настоящият съдебен състав намира, че може да се определи по безспорен
начин кой точно е субектът на нарушението. Освен това, очевидно е, че това по
никакъв начин не е засегнало правото на защита на дружеството, доколкото
дружеството – правоприемник е организирало защитата си срещу наказателното
постановление адекватно.
По изложените съображения, съдът
счита че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Национална агенция
по приходите да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на
чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева.Производството по делото, след даване на ход на съдебното
следствие продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, поради
което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума от 80лева.
Поради всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление /НП/ №519940-F535832/24.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Гранд хилс“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.185, ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност от /ЗДДС/, са наложени две административни наказания – имуществени
санкции в размер на по 500 /петстотин/ лева за две нарушения на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
ОСЪЖДА „Гранд хилс“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд -
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.