Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен
състав в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 9758по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 391023 от 20.04.2018., постановено по гр.д. № 66972/2017г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 48 състав са
отхвърлени предявените от ”Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр.с чл. 79 от ЗЗД вр . с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за сумата от 278,99 лева - главница за доставена в периода
от м.05.2013г. до м.04.2016г. топлинна енергия; сумата от 52,10 лева – мораторна лихва за периода
от 15.09.2014г. до 30.05.2017г.; сумата от 30,11 лева – дялово разпределение за
периода 05.2013г. до м.04.2016г. и сумата от 5,79 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода15.09.2014г. до
30.05.2017г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 26.06.2017г. по ч.гр.д.№ 38130/2017г. на СРС, 48
състав.
С решението ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от общо 700 лева
– разноски за исковото производство и заповедно производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт от ищеца, който твърди, че
решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди,
че неправилно първоинстанционния съд е приел
ответникът да не е потребител на топлинна енергия за битови нужди по см.
на чл. 153, § 2а, от ДР на ЗЕ, защото
същият е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа
че този извод може да се направи от доказателствата по делото – протокол от ОС
на ЕС, подписан от ответника и искова молба по друго дело между страните. По
тези съображения жалбоподателят прави искане за отмяна на първоинстанционното
решение и за постановяване на ново, с което исковете му бъдат уважени като
основателни и доказани.
Въззиваемата страна -
ответник, В.Г.А. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба, като е изложил аргументите си за нейната
необоснованост, респективно – за правилност и обоснованост на решението, поради
което иска същото да бъде потвърдено от въззивния
съд.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, уведомено, не
взима становище по подадената въззивна жалба.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. По
отношение правилността му, по наведените от ответника с въззивната
му жалба доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, въззивният съд приема следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си.
При изрично указана с доклада на първоинстанционния
съд доказателствена тежест за ищеца, не се установява
соченият с исковата молба ответник да е собственик или вещен ползвател на
процесия имот, нито пък на негово име да има открита клиентска партида при
ищеца. Протоколът за ОС на ЕС, който действително е подписан от ответника не
удостоверява вещно право върху процесния имот. При това положение и при липсата на каквито и да било доказателства, че за процесния период от м.05.2013г. до м.04.2016г., ответникът е
е собственик или ползвател на топлоснабден
имот, следва да бъде прието, че същитят не притежава
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ и не е задължена страна по договор при общи условия за цената на
доставяната в процесния имот топлинна енергия,
предвид което и предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ като недоказан и неоснователен, следва да
бъде отхвърлен.
Претенцията на ищеца по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е акцесорна
спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и предвид горните
изводи на съда по иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ
също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Поради съвпадане в изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С
оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата
страна - овтетник. Последният е претендирал разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което доказва да е платено
изцяло и в брой в полза на процесуалния представител, видно от договор за
правна защита и съдействие – л.15 от въззивното дело,
което в тази част представлява разписка за извършено плащане, поради което
искането му е основателно и следва да се уважи.
По
аргумент от чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 391023 от 20.04.2018., постановено по гр.д. № 66972/2017г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 48 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: