Решение по дело №9758/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3521
Дата: 16 май 2019 г. (в сила от 16 май 2019 г.)
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20181100509758
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. София, 16.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска

                                                                                 мл.с-я Боряна Петрова

                                                                                             

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 9758по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 391023 от 20.04.2018., постановено по гр.д. № 66972/2017г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 48 състав са  отхвърлени предявените от ”Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във врчл. 79 от ЗЗД вр . с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за сумата от 278,99 лева - главница за доставена в периода от м.05.2013г. до м.04.2016г. топлинна енергия; сумата от 52,10 левамораторна лихва за периода от 15.09.2014г. до 30.05.2017г.; сумата от 30,11 лева – дялово разпределение за периода 05.2013г. до м.04.2016г. и сумата от 5,79 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода15.09.2014г. до 30.05.2017г., за които суми е  издадена заповед за изпълнение от 26.06.2017г. по ч.гр.д.№ 38130/2017г. на СРС, 48 състав. 

С решението ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от общо 700 лева – разноски за исковото производство и заповедно производство пред СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт от ищеца, който твърди, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел ответникът да не е потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на  чл. 153, § 2а, от ДР на ЗЕ, защото същият е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа че този извод може да се направи от доказателствата по делото – протокол от ОС на ЕС, подписан от ответника и искова молба по друго дело между страните. По тези съображения жалбоподателят прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което исковете му бъдат уважени като основателни и доказани.

Въззиваемата страна - ответник, В.Г.А. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба, като е изложил аргументите си за нейната необоснованост, респективно – за правилност и обоснованост на решението, поради което иска същото да бъде потвърдено от въззивния съд.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, уведомено, не взима становище по подадената въззивна жалба.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение правилността му, по наведените от ответника с въззивната му жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд приема следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

При изрично указана с доклада на първоинстанционния съд доказателствена тежест за ищеца, не се установява соченият с исковата молба ответник да е собственик или вещен ползвател на процесия имот, нито пък на негово име да има открита клиентска партида при ищеца. Протоколът за ОС на ЕС, който действително е подписан от ответника не удостоверява вещно право върху процесния имот. При това положение и при липсата на каквито и да било доказателства, че за процесния период от м.05.2013г. до м.04.2016г., ответникът е е собственик или ползвател на топлоснабден имот, следва да бъде прието, че същитят не притежава качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и § 1, т. ДР на ЗЕ и не е задължена страна по договор при общи условия за цената на доставяната в процесния имот топлинна енергия, предвид което и предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ като недоказан и неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Претенцията на ищеца по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия и предвид горните изводи на съда по иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Поради съвпадане в изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

 

По разноските:

С оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна - овтетник. Последният е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което доказва да е платено изцяло и в брой в полза на процесуалния представител, видно от договор за правна защита и съдействие – л.15 от въззивното дело, което в тази част представлява разписка за извършено плащане, поради което искането му е основателно и следва да се уважи.   

По аргумент от чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.

            

Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 391023 от 20.04.2018., постановено по гр.д. № 66972/2017г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 48 състав.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД.  

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от  чл. 280, ал. 3,т.1 от ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: