Р Е Ш Е Н И Е
№ 1057
гр.П., 05.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на шести юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря КАПКА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 07688 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор с
искане да бъде установено спрямо ответника М.В.П. с ЕГН **********,
адрес ***, че дължи сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на 927.38 лв.
/Деветстотин двадесет и седем лв. и 38 ст./
от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в
размер на 715.43 лв /Седемстотин
и петнадесет лв. и 43 ст./ за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г.; както и сумата от 211.95лв. /Двеста
и единадесет лв. и 95 ст./- законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2014г. до 20.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
до окончателното изплащане на сумите, както и направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД твърди, че между топлопреносното
предприятие и ответникът била налице облигационно правна връзка създадена по
повод продажба на топлинна енергия, тъй
като ответника притежавал за процесния
период качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на
Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени по начин
установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к
"СъП." бр.29 от 29.04.2008г. Съществуващото правоотношение било
възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на
партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на "клиент на
топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора -
ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в
ежемесечните фактури. .На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/. се извършва чрез система
за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от закона.В конкретния случай, по време на процесния
период лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ е извършвало
услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите
за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие
с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване /НТ/. При
условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за
доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай,
че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най -
старото.
Ответника чрез назначения му особен представител в
законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който оспорва предявената
искова претенция по основание и размер, тъй като няма качеството на потребител
на топлинна енергия.
Прави се възражение за настъпила погасителна давност на
предявените вземания по чл.111,б."в" от ЗЗД.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от особен представител, който оспорва
изцяло предявената искова претенция при подробно изложени съображение и в
писмено възражение и писмени бележки.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 7524/2018/ по описа на Пернишки районен съд се установява, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против длъжника-ответник в настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №6246/03.11.2018г.
Издадената
заповед за изпълнение не е лично връчена на длъжника, поради което и съдът е
указал на заявителя ако желае да предяви иск по чл. 422 от ГПК.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника
оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота
и не дължи претендираните от ищеца суми.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата в общ размер 927.38 лв.
Така предявеният
иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника
да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на
първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между
страните предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на
топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. П., кв. "*** и няма качество на клиент
на топлинна енергия. Поради което топлофикационното дружество следва да докаже
наличие на облигационна връзка между него и ответника, в качеството му на
„потребител на топлинна енергия“. Качеството „потребител“ има легално
определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата,
потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или
към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е
задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 102, т.1 вр. с чл.
105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 от ЗЕ. Самата
топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение
между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и
начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация П.”
АД гр. П. освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно
предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Облигационната
връзка между ответника и дружеството е възникнала по силата на закон от момента
на закупуване на топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството
потребител. Касателно настоящия случай по делото безспорно се установи, че
ответника е собственик на имота посочен в исковата молба, като топлоснабден
имот. Видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ответника, в условията на СИО е придобила имота на 16.08.2004г.,
тоест преди началото на периода, за който се претендира заплащане на топлинна
енергия от ищеца. Тъй като се касае за имот придобит в условията на СИО, която
е бездялова, то всеки един от съпрузите отговаря изцяло за задълженията във
връзка с имота.От изложеното е видно, че не е необходимо сключването на писмен
договор между страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен
от закона и доразвит в Общите условия на дружеството. Този вид договор е уреден
със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.
След
като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се регламентира
от него, цените на топлоенергията не се определят от страните по облигационното
правоотношение, а от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не
могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и
да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя
топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите
технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ
се явява специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ,
ЗЗП и други нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като
последните се явяват общи.
Разглеждането
на това основание за възникване отношенията между страните не е извън рамките на
заявеното в исковата молба, тъй като освен позоваването на общите условия,
ищецът-доставчик на топлинна енергия се позовава и на правоотношение между него
и ответника, възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни
актове.
Съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1.
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2.
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът
за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 )
редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал.
3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото
не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините,
поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между
същите.
Посочените
Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
“ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който
урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в
областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на
ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне
да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се
суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна
енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на
ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1
от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената
топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово
разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност
/за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от
сградата, БТВ . Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез
преминаващите през банята и помещенията тръби, а що се касае до парната
инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение
на общото събрание на етажната съсобственост.
Освен
съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва
да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От
заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото
лице, в което заключение са посочени по компоненти задълженията образуващи
крайната цена, се установява, че за процесния период дължимите се суми за
главница и лихви са в размер на предявените искове. Не се ангажираха
доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство е подала неверни данни на
дружеството ищец при проведено годишно отчитане. В случая ищцовата страна
твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния
период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната
страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на
дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.
Както
бе посочено от ответната страна с възражението срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК въз основа на което е и
образувано настоящото производство е направила възражение, че вземанията на
ищеца са погасени по давност с изтичането на три години, което съгласно т.11а
от ТР 4/2013 на ОС на ТГК на ВКС следва да бъде разгледано. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на
ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за
периода преди 02.11.2015 г. / предвид
момента на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК - 02.11.2018 г. /, са
погасени по давност. Предвид горното за периода на исковата претенция от 01.05.2014 г. до 02.11.2015 г. ответника не дължи претендираните суми: главница - 229.41 лв. и законна лихва - 71.49 лв. , поради което и след преизчисления
със приспадане на начислените през този период суми за ответника остава дължима
стойността на потребената, но незаплатена топлинна енергия в размер на сумата
от 486.02 лв. /главница/, представляваща
стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за
топлофициран имот находящ се в гр. П., кв. "***, и законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 140.46 лв.,
за периода от 02.11.2015 г. до 20.10.2017г.
По
отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013
на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и
разпределяйки отговорността за разноските както в исковото така и в заповедното
производство, след като установи че ищеца е направил разноски в общ размер 805.00 лв. , ответника съответно не е сторил
разноски, следва да присъди в полза на ищеца сумата от в общ размер от 543.81 лв. , съответстваща на уважената част от
иска. Съответно в ползва на ответника не следва да бъда присъдени разноски,
съответно на отхвърлената част от исковете, тъй като, както се посочи, той не е
сторил такива.
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на по отношение на М.В.П.
с ЕГН **********,
с адрес *** че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино”
ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер
от 626.48 лв. /Шестстотин двадесет и шест лв. и 48 ст./ от които: главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 486.02 лв. /Четиристотин
осемдесет и шест лв. и 02 ст./ за периода от 02.11.2015 г. до 30.04.2016г.
, както и сумата от 140.46 лв. /Сто и четиридесет лв. и 46 ст./ законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 02.11.2015
г. до 20.10.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 6246/03.11.2018 по ч.гр. д. № 7524/2018/2017 по описа на Районен съд П., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния претендиран размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М.В.П. с ЕГН
**********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от
Изпълнителния директор СУМАТА от 543.81 лв. /Петстотин
четиридесет и три лв. и 81 ст./ представляваща направените съдебно
деловодни разноски съразмерно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от
същото за прилагане по ч.гр.д. 7524/2018 по
описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик издал
заповед № 6246/03.11.2018г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.