Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260560 24.09.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на
седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4331 по описа на съда за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 234, ал.1 вр. с чл. 74 от Кодекса на труда.
Ищецът твърди, че на
28.11.2014г. сключил трудов договор № *** с
дружество „Айгер инженеринг“ ООД, ЕИК *** като бил назначена на
длъжността „**** в отдел „***. На същата дата в допълнение към сключения трудов
договор подписал и договор за повишаване на квалификацията с нотариална заверка
на подписите, като счита, че този договор съдържа недействителни клаузи,
влизащи в противоречие с Конституцията на РБългария и Кодекса на труда, тъй
като с тях се ограничава правото му на труд. Така съгласно чл.5, б.а от
договора ищецът дължи неустойка в случай, че не покаже добри резултати в хода
на обучението, не покрие изискванията по тестовете или не придобие сертификат,
като в този случай работодателят има право да развали договора с незабавен
ефект, а неустойката ще се дължи към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, без да има значение причината за прекратяването. Размерът на така
предвидената неустойка обема заплатата на служителя, социалните осигуровки за
сметка на работодателя и всички други разходи, които възлизат на около
10 000 евро или 19 700 лева. Счита, че с така уговорената клауза се
нарушава принципа за възмездност на труда, като се принуждава служителят да
върне добросъвестно полученото трудово възнаграждение под формата на репариране
на причинени вреди от неизпълнение на задължения по трудов договор, като
работодателят ще получи недължимо облага – заработените и платени за положения
труд заплати на работника. Също така в договора липсвала информация кой точно
ще провежда обучението, ще проверява тестовете и ще дава сертификата. С тази
клауза на практика се стигало до отказ от правото на трудово възнаграждение,
което съгласно нормата на чл. 8, ал. 4 от КТ я прави
недействителна. В чл.5, б.б от договора била уговорена и втори вид неустойка,
която е дължима при прекратяване на трудовия договор, независимо по каква
причина, в размер на 10 000евро. Тази клауза не била обвързана с виновно
поведение на работника, ето защо тази клауза влиза в противоречие с чл. 48, ал.
1 от Конституцията, като ограничаваща свободното право на труд, избор на
професия и място на работа. Тя била в противоречие и с чл. 66, ал. 2 и чл. 8,
ал. 4 от КТ, тъй като с нея се установяват по – неблагоприятни за работника
условия, вкл. и отказ от права под страх от финансова санкция. Дружеството било
и злонамерено, тъй като нотариалната заверка на подписите създава предпоставка
за принудително изпълнение по чл. 417 от ГПК, без ищцата предварително да е
запозната с правното значение на тази заверка. Заявява, че на 13.03.2020г. трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. С оглед
изложеното, моли съда да обяви за недействителни клаузите за неустойка,
предвидени в чл.5, б. а и б от договора за повишаване на квалификация.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал
отговор на исковата молба в предоставения му срок. Счита предявения иск за
недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му, тъй
като трудовото правоотношение е прекратено. Позовава се на решение № 161/
08.05.2015 г. по гр.д. № 4848/ 2014 г. на ІV ГО на ВКС, както и на решение № 83/
23.05.2018 г. по гр.д. № 3448/2017 г. на ІІІ ГО на ВКС. От материалноправна
гледна точка признава исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявените установителни искове са допустими.
От една страна член 124, ал. 1 от ГПК приема, че всеки
може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а от друга
страна материалния закон в член 74, ал. 4 от КТ предвижда правна възможност за
обявяване от съда на недействителност на отделни клаузи от трудовия договор, на
която недействителност съгласно ал. 5 от същия член страните не могат да се
позоват, докато недействителността не бъде обявена и решението й за обявяването
й не бъде връчено на страните. Обстоятелството, че в договора за професионална
квалификация, се съдържат твърдения за недействителни клаузи, и този договор е
с нотариална заверка на подписите, предполага намерение у работодателя
обличайки в изискуемата нот. форма конкретния документ, да удовлетвори
притезанието си за посочените в договора парични суми по облекчения ред на ГПК,
поставяйки работника в ролята на длъжник и пристъпване към принуд. изпълнение,
в хода на което изпълнение да се наложат възбрани и запори върху имущество и
вземания на работника. Подаването на възражение от длъжника би спряло самото
изпълнение, но не би го прекратило до приключване на спора между страните.
Именно, за да избегне това положение работника и за да вземе активната позиция,
тази на ищеца по установителния иск, искът се явява допустим, още повече и
заради факта, че недействителността следва да се обяви от съда с решение и това
решение да се връчи на страните, а интерес от обявяването на тази
недействителност има ищеца, а не работодателя.
Ето защо, предявените искове следва да бъдат разгледани
по същество.
Страните нямат спор относно съществуването на ТПО,
прекратяването му и подписването на договор за повишаване на квалификацията. Не
е налице спор и относно недействителността на клаузите, като за тоа е налице и
изрично признание на исковете от страна на ответника.
С оглед на горното, исковете следва да се уважат изцяло,
като се признаят за недействителни всички оспорени от ищеца клаузи.
Налице са предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК за
неприсъждане на разноски, тъй като не само ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото, но и е признал исковете.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати държавна такса върху уважените искове за признаване за
недействителни на двете оспорени клаузи, по 50 лева за всеки иск, общо 100
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителна на осн. чл. 74, ал. 4 от КТ клаузата
на член 5, б. (а) от сключения между Б.Г.Ч., ЕГН ********** и „Айгер
инженеринг” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул*****, Договор
за повишаване на квалификацията по чл. 234 от КТ от 18.07.2017г., с нот.
заверка на подписите, предвиждаща, че „в случай на предсрочно прекратяване на
програмата за обучение по инициатива на служителя, или поради виновно
неизпълнение на задълженията по настоящия договор, или в случай, че не покаже
добри резултати в хода на обучението, не покрие изискванията на тестовете или
не придобие сертификата от обучението, работодателят има право да развали този
договор с писмено уведомление с незабавен ефект, като в този случай служителят
се задължава да изплати на работодателя неустойка в размер на направените от
работодателя реални разходи до момента на прекратяването, включващи,
пропорционално на срока на протеклото обучение, част от: 1. стойността на
заплатата на служителя, 2. социалните осигуровки за сметка на
работодателя за същия период 3. всички други разходи”, като противоречаща на императивни
разпоредби на Конституцията на Република България и Кодекса на труда- чл. 48,
ал. 3 от КРБ и чл. 8, ал. 4 от КТ и чл. 242 от КТ.
ОБЯВЯВА за
недействителна на осн. чл. 74, ал.
4 от КТ клаузата на Чл. 5, б. (б) от сключения между Б.Г.Ч.,
ЕГН ********** и „Айгер инженеринг” ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. П. ул. ****, Договор за повишаване на квалификацията
по чл. 234 от КТ от 18.07.2017г., с нот. заверка на подписите, предвиждаща, че „в случай на прекратяване на
трудовия договор преди изтичане на срока по чл. 3, ал. d от настоящия договор,
обучаемия да изплати на работодателя неустойка в размер на 10 000 евро”,
като противоречаща на императивни разпоредби на Конституцията на Република
България и Кодекса на труда- чл. 48, ал. 3 от КРБ и чл. 8, ал. 4 от КТ.
ОСЪЖДА „Айгер инженеринг” ООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****, да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Пловдив сумата от 100 лева (сто
лева) – държавна такса върху
уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.