№ 422
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110207828 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Л. В. Т., ЕГН
********** срещу електронен фиш серия К № 5251006, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че в електронния
фиш не е посочен видът на АТСС, дали нарушението е установено в
присъствие или отсъствие на контролен орган, жалбоподателят е посочен като
собственик на МПС, с което е установено нарушението, което е невярно,
като данните за трите й имена и постоянен адрес на са актуални. Оспорва се
компетентността на органа, издал електронния фиш, спазването на сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал.3 от ЗАНН, твърди се, че не е посочена териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, не е
посочено ясно мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, не е
съставен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., липсва
снимка на разположението на техническото средство, не е посочено и как е
въведено ограничението на скоростта. Оспорва се годността на техническото
средство, установило нарушението. Акцентира се върху обстоятелството, че в
електронния фиш не са посочени реда и начина, по който същият може да се
1
обжалва, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя,
последният не е бил поканен за съставяне, нито за връчване на електронния
фиш. Алтернативно се иска квалифициране на нарушението като маловажен
случай.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и
не изпраща процесуален представител. В постъпила молба заявява, че не
възразява делото да се разгледа в неговото отсъствие и моли обжалваният
електронен фиш да бъде отменен, алтернативно нарушението да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения
електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 08.03.2021 г.
устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер
11743F0 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 10-С-
ИСИС/08.03.2021 г.
На 29.04.2021 г. в 10:25 часа в гр. София, по бул. „Пейо Яворов“ с
посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Черни връх“
жалбоподателката Л. В. Т. /с предишна фамилия ***********/ управлявала
моторно превозно средство марка „Ситроен“, модел „Ц 2“ с рег. №
*********, собственост на Л. И. Г., ЕГН **********. До № 34 на бул. „Пейо
Яворов“ горепосочената преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743F0 заснела
управляваното от жалбоподателката моторно превозно средство, като отчела
скоростта на движение на същото, а именно 94 км./час, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. За позиционирането на
системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно
изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето
разположението на техническото средство.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик –
Л. И. Г., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден електронен
фиш серия К № 4830591, с който на собственика на лекия автомобил, с който
било извършено нарушението – Л. И. Г. на основание чл. 182, ал.4 от ЗДвП
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1200 лева.
2
След получаване на препис от електронния фиш на 20.07.2021 г. Л. Г. подала
декларация в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в която посочила, че на
инкриминираната дата и час – 29.04.2021 г. в 10:25 часа автомобилът й е бил
управляван от Л. В. ***********, ЕГН **********. Към декларацията било
представено и копие от СУМПС на Л. ***********. С оглед горните данни
издаденият електронен фиш серия К № 4830591 бил анулиран на 03.09.2021 г.
и на Л. В. ***********, посочена в декларацията като водач на заснетото на
29.04.2021 г. МПС бил издаден процесният електронен фиш. В него било
посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената
скорост на движение на автомобила - 91 км/ч., т.е. допуснато било
превишение на разрешената скорост с 41 км/ч. Електронният фиш бил връчен
на жалбоподателката на 28.04.2023 г., а на 12.05.2023 г. била депозирана и
жалба срещу него.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 10-С-
ИСИС/08.03.2021 г., протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта от 29.04.2021 г., заповед за одобряване
образец на електронен фиш, проект на организация на движението на
територията на СО, справка за собственост на МПС, декларация от Л. Г.,
копие от СУМПС на Л. В. ***********, копие на електронен фиш серия К №
4830591, както и веществените доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото доказателства са обективни, достоверни и по
несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото
фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на
средството за измерване се установи, че процесната преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S представлява одобрен тип
средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за
измерване с фабричен номер 11743F0 е технически изправно, преминало е
последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта
при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/-
3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства -
фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и
място именно лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 2“ с рег. №
********* се е движил в заснетия участък със скорост над максимално
допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е
посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол;
същото се установява и от представения по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 29.04.2021 г.
В протокола за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта от 29.04.2021 г. ясно е отразено, че е била съобразявана
максимално разрешена скорост на движение от 50 км./час, валидно за
населено място, като не е бил наличен пътен знак, въвеждащ различно
ограничение от общоважимото. Изложеното се потвърждава от проекта на
организация на движението на територията на Столична община. От същия
протокол е видно, че режимът на измерване е бил стационарен, а посоката за
3
задействане – отдалечаващи се МПС. Към протокола е приложена и снимка
на разположението на АТСС – л. 18 от делото.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
нарушение е бил собственост Л. И. Г.. Видно от представената декларация от
20.07.2021 г. собственикът е посочил именно жалбоподателя Л. В.
*********** като лицето, което на инкриминираните дата и час е
управлявала заснетото МПС. В съответствие с изискването на чл. 189, ал.5 от
ЗДвП към декларацията е представено и копие на СУМПС на лицето,
посочено в декларацията и именно от изложените доказателства съдът
установи авторството на нарушението.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок (електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 28.12.2022 г., видно от
придружителното писмо от ОПП- СДВР, а жалбата е подадена на 10.01.2023
г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че от
формална страна електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4
от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него
и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш
към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане,
които реквизити се съдържат в процесния електронен фиш. Неоснователно е
възражението, че не е посочена териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
напротив, същата е вписана непосредствено под номера на електронния фиш
– СДВР. Мястото на извършване на нарушението е описано точно и
еднозначно- гр. София, бул. „Пейо Яворов“ № 34, с посока на движение от
бул. „ Цариградско шосе“ към бул. „Черни връх“. Така фиксираното място на
нарушението е пределно ясно и по никакъв начин не затруднява
жалбоподателя да разбере къде се твърди да е превишил максимално
разрешената скорост.
4
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че
електронния фиш е издаден извън сроковете чл. 34, ал. 1-3 от ЗАНН.
Съгласно мотивите на ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г.
„той /електронният фиш – бел. съд/ се приравнява едновременно към АУАН
и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал.
11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш“ тоест процедурата по
съставяне на АУАН, а тя включва и давностният срок, в рамките на който
същият може са бъде законосъобразно съставен е неприложима към
електронния фиш. По – нататък в мотивите към ТР е посочено, че
единствените задължителни реквизити на електронния фиш са тези, посочени
в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, сред които не е датата на издаването му. След
като законът не поставя изискване за посочване датата на издаване на
електронния фиш, то тогава не би могло да се извърши респ. да се изисква
извършване на преценка за спазване на някакъв срок за издаването му.
Невъзможността за извършване на преценка в какъв срок е издаден
електронният фиш се дължи не на допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването му, а на обстоятелството, че такава преценка не се
дължи от съда. Именно защото процедурата по издаване на електронен фиш
се различава съществено от тази по съставяне на АУАН и издаване на НП не
съществува законово изискване лицето, срещу което се съставя електронен
фиш да бъде поканено за явяване и електронният фиш да се състави в негово
присъствие.
Що се касае до доводите, че в електронния фиш не е посочен ред и
начин за обжалването му следва да се посочи, че законът не въвежда
изискване тези данни да бъдат вписани, а на следващо място очевидно след
като е подадена срочна жалба срещу електронния фиш, то правото на защита
на жалбоподателя не е било нарушено и същото е упражнено в пълен обем.
Възражението на жалбоподателя срещу „общата, материална и
териториална компетентност“ на лицето, издало обжалвания електронен фиш
не може да обоснове извод, за незаконосъобразност не електронния фиш.
Както вече беше посочено изискванията на чл. 57, ал.1 от ЗАНН в т.ч. и по т.
1 – посочване на „собствено, бащино и фамилно име и длъжността на лицето,
което го е издало“ се прилагат към наказателното постановление, но не и към
електронния фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП не съдържа
изискване за посочване на конкретно физическо лице, което е издател на
електронния фиш, поради което и въпросът за евентуалната негова
компетентност да издаде електронен фиш не може да се поставя.
Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се предпоставя от
задължителното условие нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно
или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението,
за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
5
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство -
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен
тип средство за измерване, като устройство с фабричен номер 11743F0 е
преминало последваща проверка, поради което съдът намира, в противовес на
тезата на жалбоподателя, че същата е технически изправна и годна да
установи и заснеме процесното нарушение. В случая нарушението е
установено от преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък /за което е съставен и протокол рег. № 4332р-
24097, съобразно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12
май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря
на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението, да бъде автоматизирано. Следва да се посочи, че както
видът на АТСС, така и фабричният номер на конкретното устройство, с което
е установено и заснето нарушението са изрично посочени в обжалвания
електронен фиш, което пък от своя страна позволява извършването на
преценка относно техническата изправност на устройството.
Видно от представената фотоснимка /л. 17/ измерената скорост на
движение на автомобила, управляван от жалбоподателя е била 94 км/ч., в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км./час, поради
което правилно във фиша е отразена скорост от 91 км/ч. Именно тази скорост
е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 91
6
км./ч., т.е. отчетено е превишение от 41 км./ч., а не от 44 км/час, което
обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за това превишение
същият е бил санкциониран. Установи се, че в района, в който се е движило
заснетото МПС не е въведено различно ограничение на скоростта от това,
въведено с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно 50 км./час.
В обобщение съдът намира, че от анализа на доказателствените
източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния
фиш дата, час и място преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабричен номер на устройството 11743F0 е било заснето
движение на процесния лек автомобил със скорост от 94 км./ч. (преди
отчитане на възможна грешка от 3 км./час от засечената скорост) при
ограничение от 50 км./ч., валидно за населено място, с което съдът намира, че
от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Установеното превишение на максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка е с 41 км./ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на Л. И. Г.. След получаване на
електронeн фиш серия К № 4830591 в съответната структура на СДВР е
представена декларация от последната в качеството й на собственик на
заснетото МПС, в която декларация тя е посочила, че на инкриминираните
дата и час автомобилът й е бил управляван от жалбоподателката Л. В.
***********, ЕГН **********. Наред с декларацията е представено и копие
на СУМПС на Л. ***********. В жалбата /точка 2 от част I/
жалбоподателката не оспорва, че именно тя е управлявала заснетия
автомобил, поради което именно тя следва да носи
административнонаказателна отговорност за извършеното от нея нарушение.
Възражението й, че в електронния фиш неправилно са посочени трите й
имена е неоснователно – от служебно изготвената справка от НБД
„Население“ е видно, че до 08.04.2023 г. фамилията на жалбоподателката е
била *********** /както е посочена и в представеното копие на СУМПС/, а
считано от посочената дата поради сключване на граждански брак фамилното
име на жалбоподателката е променено на Т.. Посоченото в обжалвания
електронен фиш ЕГН съвпада с това на жалбоподателката, поради което
съдът намира, че съмнение относно самоличността на лицето, срещу което е
издаден процесния електронен фиш не е налице. Посоченият в е електронния
фиш адрес дори и неактуален, сам по себе си не затруднява установяването
самоличността на наказаното лице, предвид наличието за данни за имената и
ЕГН на нарушителя.
Установеното нарушение е извършено виновно, с пряк умисъл.
Жалбоподателката като правоспособен водач на МПС е съзнавала, че
общоважимото ограничение на максимално разрешената скорост в населено
място е 50 км./час, съзнавала е, че скоростта, с която е избрала да управлява
МПС надхвърля значително максимално разрешената, като е целяла именно
това.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
7
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 41
км./ч. за населено място законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 5 от същия
текст е предвидил глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева. Размерът на
глобата е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките процесното нарушение да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на параграф 1, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН, тъй като същото не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Действително
жалбоподателката не е била наказвана до момента за извършени нарушения
на ЗДвП, но с оглед размера на конкретното превишение от 41 км./час при
движение в населено място, то рискът от реализиране на ПТП и от
евентуално увреждане на здравето и дори живота на участниците в
движението е значително повишен, поради което не може да се приеме, че
нарушението представлява маловажен случай.
С оглед изложеното съдът намира, че издаденият електронен фиш е
законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.
4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност
на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния
представител дейност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5251006, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 5 от Закона за
движението по пътищата на жалбоподателя Л. В. Т. /с предишна фамилия
***********/, ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.21 ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Л. В. Т. /с предишна фамилия ***********/, ЕГН
********** да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8