Р Е Ш Е Н И Е
№………………………..
2021 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, втори касационен състав при АС Варна:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
В съдебно
заседание, проведено на 25.03.2021 г. при секретар Пенка Михайлова с участието
на прокурор С. И. изслуша докладваното от съдия ГЕРГАНА СТОЯНОВА касационно административно дело №2826 /2020 г.
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.И.С. ***, срещу
решение № 260366/10.11.2020 г. постановено от І-ви състав при ВРС по НАХД №
1662/2020 г., с което е потвърдено
НП №48/18.03.2020 г., издадено от
заместник кмета на община Варна.
С него за нарушения по чл. 62, ал.5, във връзка с чл. 67, ал.3 от Наредбата
за обществения ред на община Варна, на касатора е наложено административно
наказание глоба в размер от 300 лв.
Касаторът счита решението на ВРС за неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения,.
Възразява срещу изводите на въззивния съд за
съответствие на издаденото наказателно постановление с разпоредбите на
материалния закон.
Твърди , че не е извършил нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като според разпоредбата на чл. 62, ал.5 от НОР, забранява се
употребата на алкохолни напитки и тютюнопушенето в предназначени за общо ползване детски и
спортни площадки, а в процесното НП е
записано деяние „употребява тютюневи
изделия“, което не се включва в хипотезата на цитираната норма.
Твърди, че такива факти и обстоятелства, установяващи
тютюнопушене от негова страна АНО не е посочил. Отделно като процесуално
нарушение изтъква липсата на точно установено място на извършване на
деянието, тъй като в НП било
посочено гр.Варна, ул. „Моис Леви“ до № 28,
а не на детска или спортна площадка.
Въз основа на изложеното формира петитум с искане за
отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на ВОП счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
Според
описанието, дадено от АНО в обжалваното наказателно постановление административнонаказателната
отговорност на Д.С. е ангажирана за
това, че „на 28.02.202. г. около 17:15 часа в гр.Варна, на ул. „Моис Леви“ до №
28 „употребява тютюневи изделия в
предназначени за общо ползване детски и спортни площадки“. Конкретни
идентификационни данни за детската/спортната площадка, на територията на която
се твърди, че е извършено нарушението не са посочени (сертификационен документ като
обект по смисъла на §5, т.70 от ДР на ЗУТ съгласно Наредба № 1/12.01.2009 г. на
МРРБ, МВР и ДАЗД).
Описанието на деянието е възпроизведено изцяло от
съставения на същата дата АУАН
№0003444, връчен на лицето в деня
на съставяне, подписан без възражения.
Други доказателства,
които да установят по категоричен и безсъмнен начин точното
местоположение и ситуиране на детската площадка, както и данни за
обозначаването и като такава със съответната информационна табела и ограда
липсват.
Въз основа на тези оскъдни доказателства, при пълна
неяснота относно конкретното място на извършване на нарушението, видна и от
общото граматическо описание „..детски и спортни площадки..“ АНО приел, че с описаното в АУАН деяние Д.С. е
осъществил нарушението по чл. 62,ал.5 от
НОР и му наложил административно наказание глоба в размер от 300 лв.
Въззивният съд възприел напълно безкритично за
безспорно установена и доказана възприетата от АНО фактическа обстановка, опирайки се единствено на събраното гласно доказателство – показанията
на св.Божанов, счетено за напълно достатъчно за изясняването на фактите,
съгласно чл. 117 от НПК, на който този съд се позовава. Този извод би
бил обективно верен, ако не беше налице
явно и съществено противоречие на показанията на разпитания свидетел по
съществено за правилното решаване на спора обстоятелство – мястото на
извършване на нарушението, посочено от АНО и съвпадението му с точното
местонахождение на детската площадка.
Дори и единствен прочит на обясненията на
актосъставителя св. Божанов е достатъчен да формира извод за несъответствие на
посоченото при разпита му
местонахождение на детската площадка, на която твърди, че установил група
младежи да пушат цигари, сред които и
нарушителя, с това записано пак от него в АУАН. Така при разпита в открито
съдебно заседание на 15.09.2020 г., след като на свидетеля е бил предявен съставения от него
АУАН и след като вече си е спомнил за случая, заявява като местоположение на площадката(съответно и
място на нарушението) „…между бул.“Сливница“, бул.“Вл.Варненчик“ и ул. „Отец
Паисий“, а според изрично записаното в АУАН,
мястото на нарушението е ул.“Моис Леви“ до №28, същото е „предназначено
за общо ползване детски и спортни
площадки, собственост на община Варна“. При
разпита си свидетелят посочва местонахождение на детската площадка, с доста
широк териториален обхват, между двата булеварда и ул.“Отец Паисий“ , без да
изяснява дали в този обхват попада и
ул.“Моис Леви“ – частта до № 28, както сам е записал
в АУАН.
Това гласно
доказателство по никакъв начин не изяснява фактическата обстановка по случая,
още по малко я прави установена по
несъмнен начин.
Точно констатираното
от касационната инстанция в настоящото производство опровергава напълно изводите на въззивния съд, който приел че:
фактическата обстановка е несъмнено установена, само въз основа на безкритично кредитираните като логични и
безпротиворечиви показания на св. Божанов; че при издаване на процесното
наказателно постановление не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че на
нарушението е дадено пълно и ясно описание, позволяващо разбирането му от
санкционираното лице.
Липсата на изрично посочване в НП, че жалбоподателят пушил
цигара съпоставено с даденото там
общо описание на изпълнителното деяние
като „употреба на тютюневи
изделия“, квалифицирал като
„допусната непрецизност, която е несъществена“.
С тази аргументация приел крайния извод,
че АНО правилно констатирал наличието на
процесното нарушение, същото е безспорно доказано от събраните във въззивното
производство доказателства – коментираните вече
от касационната инстанция свидетелски показания – административното
наказание е наложено правилно, при
спазване на изискванията на ЗАНН.
Тези изводи на въззивния съд са дълбоко
погрешни.
На първо място те се основават на
противоречиво по съдържание гласно доказателство. Неправилен и в противоречие с
данните по делото е изводът, че наказателното постановление е издадено в
съответствие с изискванията на ЗАНН. Впрочем въззивният съд въобще не е изложил
мотиви дали и доколко проведеното административнонаказателно производство е проведено в съответствие с изискванията,
визирани в чл. 42 , съответно чл. 57 от ЗАНН.
Видно от съдържанието на процесното
наказателно постановление, същото не
отговаря на изискванията, визирани в чл. 57 от ЗАНН, предвид коментираната вече фактическа
неяснота относно точното място на извършване на нарушението. Сам по себе си
този порок е съществен и е достатъчен като основание за отмяна на издадено при
наличието му наказателно постановление.
Освен изложеното касационният съд в
настоящия си състав счита, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на С. не е категорично установено,
предвид друг констатиран съществен порок, относно описание на изпълнителното деяние, което според АНО и според въззивния съд обективира нарушение по чл. 62, ал.5 от НОР.
Законът следва да се прилага точно, а
цитираната норма е пределно ясна – с нея е въведена забрана за „употреба на
алкохолни напитки и тютюнопушене“ на посочените в нея специални места. Квалификацията употреба на тютюневи
изделия не е предвидена от местния
законодател, предвидено е конкретно
действие – пушене на тютюн, каквото
обаче описанието на съставения АУАН, възпроизведено буквално и в НП не съдържа.
Предвид тези разсъждения допуснатия порок при описание на
изпълнителното деяние не може да се счита за несъществена непрецизност, тъй
като засяга съществен реквизит на наказателното постановление.
Преценката относно законосъобразността на ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето следва да се извърши при
напълно изяснена фактическа обстановка.
В разглеждания случай това не е сторено.
Като е приключил съдебното
следствие, игнорирайки съществуващата фактическа
неяснота, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до постановяване на порочен съдебен акт.
Съдът счита, че въпросите относно налагане на адекватна административнонаказателна мярка
следва да се обсъждат само при установено по безспорен начин
административното нарушение, както от
обективна, така и от субективната страна и то при законосъобразно протекъл процес на административно наказване.
Когато е нарушена процедурата по налагане на административно наказание,
а в случая тя е нарушена, НП се отменява
на процесуално основание.
Решението е незаконосъобразно,
постановено при допуснато съществено нарушение на императивни правила на
закона, при фактическа неизясненост
,лишено е от конкретни мотиви по съществото на
доводите и оплакванията във въззивната жалба.
Констатираното налага отмяна на въззивното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предложение второ от АПК втори касационен състав при АС Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260366/10.11.2020 г. постановено от І-ви състав при
ВРС по НАХД № 1662/2020 г., с което е потвърдено НП
№48/18.03.2020 г., издадено от заместник кмета на община Варна.
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ НП №48/18.03.2020 г., издадено от
заместник кмета на община Варна, с което на Д. И.С. ***, за нарушение по чл. 62, ал.5, във връзка с чл. 67, ал.3 от Наредбата
за обществения ред на община Варна, е наложено административно наказание глоба
в размер от 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………
2…………………..