МОТИВИ към ПРИСЪДА
№53 от 15.07.2011 г. по НОХД №319/2011 г. на РС-Несебър.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура – гр.Несебър, против С. /Стефчо/ М.В. ЕГН **********, роден на 26.01 1966 год. в град Мадан, ЕГН **********,***,
л.к. № *********, издадена на 21.06.2010 год. от ОДМВР Смолян, българин,
български гражданин, неженен, осъждан , в това, че на 07.08.2010 год. около 12.30 часа в
супермаркет „Виктория в к.к. „Слънчев бряг, общ. Несебър, обл. Бургаска отнел
чужда движима вещ – една бутилка уиски марка „Тичарс” – 0,500 литра на стойност
17 лева и 10 стотинки /седемнадесет лева и десет стотинки/ от владението на Г.Д.С.
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е
маловажен – престъпление по член 194 ал.3 вр. с ал.1 от НК.
Производството по делото се движи по реда на чл.370 и следв. от НПК при
условията на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно
заседание районният прокурор поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия
и пледира налагане на наказанието „глоба“ към минимума, предвиден в
разпоредбата на чл.194, ал.3 от НК.
Защитникът на подсъдимия адв. М. не
оспорва фактическите констатации на представителя на обвинението, но пледира за
приложението на чл.9, ал.2 от НК или приложението на чл.218б от НК.
Подсъдимият се признава за виновен,
прави самопризнание по фактическата обстановка относно извършеното деяние.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО
ДЕЛОТО ПИСМЕНИ И ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С. /Стефчо/ М.В. ЕГН **********, е
осъждан, както следва:
по НОХД 123/ 2005 год. по описа на
РС – Несебър с влязло в сила споразумение на 02.08.2005 год. на пробация за престъпление по чл.206 от НК – обсебване;
по НОХД № 148 / 2007 година, присъда № 194 / 27.11.2007 год. на районен съд гр. Златоград в сила от
12.12.2007 год. на глоба в размер на 200 лева за престъпление по чл. 193 ал. 3
вр. с ал.1 от НК /кражба от магазин на пари и бутилка водка/ и
по НОХД 128 / 2009 год. присъда № 157/ 03.08.2009 год. в сила от 18.08.2009 год. на районен съд –
Златоград на лишаване от свобода от една
година и шест месеца, което на основание чл. 66 от НК е отложено с изпитателмен
срок от три години за престъпление по чл. 346 ал.2. т.2, пр. 1вр. с ал.1 /противозаконно отнемане на чужда МПС с намерение за ползване , което е
било извършено в нетрезво състояние/.
по НОХД
№907/2010 год. по описа на РС – Несебър с влязло в сила споразумение на
27.01.2011 г. на пробация за престъпление по чл.194, ал.3 от НК /кражба на
дрехи от базар „Авлига“, к.к. Слънчев бряг, като деянието е извършено на
07.07.2010 г./
На 07.08.2010 год. в Районно управление на МВР – Несебър е подадена жалба от Г.Д.С. с ЕГН ********** *** за това, че на
същата дата около 12,30 часа от магазина в който работил намиращ се в хотел
„Виктория” в к.к. „Слънчев бряг” неизвестно лице е извършило кражба на бутилка
уиски. С. сатанал свидетел – очевидец на престъплението.
С. направил опит да задържи лицето, но
то съумяло да напусне магазина. Непосредствено след това обаче същият извършител бил задържан от екип на
ППД към РУП – Несебър, точно след като хвърлил
чантата си на плажа с бутилката уиски в нея.
Екипът на МВР преминавал по плажа и забелязали бягащото от магазина лице
и хвърлянето на чантата, задържали го и го отвели в районното управелние за
изясняване на случая.
След извършените действия по установяване на самоличността му е
установено, че това е Стефчо М.В. ЕГН **********, роден на 26.01 1966 год. в
град Мадан, ЕГН **********,***, л.к. № *********, издадена на 21.06.2010 год.
от ОДМВР Смолян, българин, български гражданин, неженен, осъждан.
След извършена по надлежния ред съдебно-оценителна експертиза е
установено, че стойността на предмета на престъплението възлиза на 17 лева и 10
стотинки.
От горепосоченото е видно че деянието си обвиняемият е извършил в
изпитателния срок по присъда № 157/ 03.08.2009 год. по НОХД 128 / 2009
год. на районен съд – Златоград в сила
от 18.08.2009 год.
Така описаната фактическа обстановка категорично се установява от
събрания по делото доказателствен материал: бутилката
уиски „Тичарс” била открита в чантата на обвиняемия и върната на собственика, за
което е представена разписка от 08.08.2010 г., протокол за оглед на местопрестъплението, свидетелските показания и
направените от подсъдимия пълни самопризнания, които изцяло кореспондират с описаната
в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ и ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
От
събраните по делото доказателства съдът направи правен извод, че доказаната по
безспорен начин кражба на инкриминираната вещ представлява „маловажен случай”,
т.е. престъпление именно по правната квалификация по чл.194,ал.3 от НК, за
която подсъдимият е предаден на съд. Видно от приетото и неоспорено от страните
експертно заключение стойността на отнетата вещ действително е незначителна.
Въпреки това съдът приема, че деянието не е до такава степен незначително, за
да обоснове приложението на чл.9, ал.2 НК. Вярно е, че правилото,
регламентирано в чл.9, ал.2 НК е приложимо за всички престъпления независимо от
тяхната обществена опасност /в т.см. ТР №113/16.12.1982 г. по н.д.№97/1982 г.,
ОСНК/, като в същото време безспорен факт е, че за да се постигнат целите
обосноваващи търсене на наказателна отговорност, е необходимо да има
съответствие между тежестта на конкретното престъпление и санкцията, която
следва да се наложи. За да се постигне подобно съответствие е необходимо да се
отчетат всички онези, невключени в конкретния престъпен състав, но посочени от
законодателя в нарочни норми от общата част на наказателния закон
обстоятелства, които индивидуализират конкретното деяние и съобразно
индивидуалните особености на дееца, позволяват да се отмери максимално точно
размера на необходимата с оглед положителния ефект върху него наказателна
репресия. Една от тези норми на общата част на НК е и разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, която макар и да изключва изцяло престъпния характер на определена
категория деяния, има за предназначение да постигне точно този ефект на
съответствие на индивидуалната тежест на осъщественото деяние, с необходимостта
от прилагане на наказателна санкция спрямо извършителя му.
Изхождайки от
изложената в горния абзац принципна позиция, първоинстанционният съд счита, че
при разрешаване на въпроса относно приложението на чл.9, ал.2 НК следва да се
извърши прецизна оценка на обекта на посегателство, степента, в която е
засегнат от деянието, както и данните за личността на извършителя. На
първо място, както вече съдът посочи - видно е, че се касае за деяние с
изключително ниска стойност, която като вреда практически е възстановена на
пострадалото лице, но без каквото и да е съдействие от страна на
подсъдимия. На второ място, налице са изключително негативни
характеристични данни за подсъдимия, обусловени от предходни осъждания,
включително за престъпление против собствеността. На трето място,
от легалната дефиниция за „малозначителност” по чл.93, т.9 НК, и
от указанията, дадени например в мотивите към р.№ 667/2003 г. по
н.д.№525/03г., І н.о. ВКС и р.№ 772//21.12.2004 г. по н.д.№370/2004 г., ІІ н.о.,
също се налага извода, че в конкретния случай деянието на подсъдимия не може да
се подведе под нормата на чл. 9, ал.2 от НК. Това е така защото например
визираната съдебна практика е едностранчива, че “… По принцип дали
случаят е маловажен е правен извод. Той следва да се основава на всички
обстоятелства относно престъплението при съобразяване критериите, посочени в
чл.93 ,т. 9 от НК”. При така посоченото съдът отчита, че
деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано като маловажен случай, тъй като
степента на обществената му опасност и морална укоримост е по-ниска
от обикновените случаи на престъпление от съответният вид. От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл, обективиран в
конкретните му действия.
Видно
от справката за съдимост подсъдимият е с обременено
съдебно минало, с влязло в сила споразумение на 27.01.2011 г. на
пробация за престъпление по чл.194, ал.3 от НК - кражба на дрехи от базар
„Авлига“, к.к. Слънчев бряг, като деянието е извършено на 07.07.2010 г.
Подсъдимият е осъждан за същото престъпление, извършено само месец преди
настоящото деяние, което изключва приложението на чл.218б, ал.1
от НК – вж. чл.218б, ал.2, т.2 от НК.
въпреки че поради ниската стойност на предмета на престъплението може да
се направи извод за незначителност на вредните последици, което сочи, че се
касае за случай отличаващ се с по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение със случаите на обикновените
кражби.
При определяне на наказанието съдът отчете следното: Като отегчаващо вината обстоятелство трябва да се приеме обремененото
съдебно минало на обвиняемия. Същия е извършил деянието след като е бил осъждан
за умишлени престъпления от общ характер, в изпитателния срок на отложено по
чл. 66 от НК наказание „Лишаване от свобода”. Като смекчаващо вината обстоятелства следва да
се приеме самопризнанието на обвиняемия и изказаното искрено
разкаяние и критичност. Имуществените вреди са възстановени и практически
вредни последици не са налице. Тези обстоятелства, но най - вече изключително
ниската стойност на предмета на посегателства, възлизащ едва на 17,10 лева, мотивират
извод, че на подсъдимия следва да бъде наложено предвиденото от законодателя най
– леко по вид наказание - глоба и то в размер малко над минимума. Тежестта на
определеното наказание следва да бъде съответно на тежестта на конкретно
извършеното престъпление. В настоящия случай всеки друг вид наказание от предвидените
би било несъразмерно тежко и реалното осъществяване на принципа за съответност
между престъпление и наказание може да бъде постигато единствено чрез налагане
на наказание „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
В тежест на подсъдимия следва да
се възложат и разноските в размер на 25 лева.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ.......................................................