РЕШЕНИЕ
№ 602
гр. Сливен, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230101427 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен отрицателен установителен иск
по чл.439 ГПК.
Ищецът твърди, че с покана за доброволно изпълнение на ЧСИ
Гергана Грозева узнал, че ответника Национално бюро за правна помощ в
качеството си на взискател образувал изпълнително дело № 20229150402689
срещу него, в качеството му на наследник на брат му А. К. Г., починал на
22.01.202 г. и длъжник. Изпълнителното основание било Определение от
19.04.2017 г. по НОХД 1427/2017 г. на СлРС, въз основа на което бил издаден
изпълнителен лист от 03.05.2018 г. за сумите 350 лв. адвокатско
възнаграждение и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Иска се от съда да признае за установено, че ищеца не дължи на
ответника сумите от 350 лв. адвокатско възнаграждение и 5 лв. държавна
такса за издаване на изпълнителен лист по НОХД 1427/2017 г. на СлРС.
Претендират деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва
претенцията. Счита искът за недопустим, тъй като правомощието да събира
процесното вземане принадлежало на НАП, съгласно чл.27б ЗПП.
1
Счита, че вземането не било погасено по давност. Първото действие по
принудителното изпълнение било издаването на изпълнителен лист, с което
била прекъсната давността и започвала да тече нова давност, която била
спазена с образуването на изпълнително дело № 20229150402689 по описа на
ЧСИ Гергана Грозева, per. №915, с район на действие - ОС - Сливен, и с
извършените по същото изпълнителни действия.
Следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че съгласно чл.3, ал.
1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване
на последиците за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спирали да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права, като с § 13 ПЗР от Закона за изменение на
Закона за здравето било предвидено, че тези спрени срокове започвали да
текат една седмица след публикуването му в ДВ, т.е след 21.05.2020г.
Следователно давностният срок за погасяване на вземането спрял, считано от
13.03.2020г. до 21.05.2020 г.
Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на деловодни
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 03.05.2018г. бил издаден изпълнителен лист в полза на ответника
Национално бюро за правна помощ, с който бил осъден Атанас К. Г. да
заплати адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., както и 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителния лист в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на СлРС. Изпълнителният лист бил издаден въз основа на
Определение от 19.04.2018г. постановено по НОХД № ***/20**г. на СлРС.
Длъжникът А. Г. починал на 22.01.2020г., като оставил наследник по
закон брат си- ищецът И. Г..
НАП ЦУ, чрез пълномощник депозирало на 05.12.2022г. молба до ЧСИ
Г.Грозева с район на действие СлОС за образуване на изпълнително дело
срещу ищецът, в качеството му на наследник по закон на починалия длъжник.
В молбата е инкорпорирано искане с посочен изпълнителен способ, а именно
ЧСИ да извърши справка в БНБ и да наложи запор върху банковите сметки на
длъжника, ако се установят такива сметки. Последвало образуването на
2
изпълнително дело № 2689/2022г. по описа на горепосочения ЧСИ. Покана за
доброволно изпълнение била връчена на ищеца на 02.05.2023г. По това
изпълнително дело ЧСИ не е предприел извършване на изпълнителни
действия, въпреки искането на НАП, а само справки за обща регистрация.
Исковата молба е депозирана на 19.03.2024г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск за установяване
недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на
влязло в сила съдебно определение за присъдени разноски /адвокатско
възнаграждение/ в размер на 350 лв. е допустим. Искът е предявен от лице,
разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено
нещо недължимостта на това вземане, поради несъществуването му или
погасяването му по давност. Правният интерес на ищеца е продиктуван от
обстоятелството, че е налице висящ изпълнителен процес срещу него.
Според разпоредбата на чл.27б от ЗПП разноските за правна помощ по
чл. 27а са частни държавни вземания и се събират от НАП въз основа издаден
от съда изпълнителен лист. Вземането се събира по реда на ГПК,съгл. чл.163,
ал.2 ДОПК. На НАП е възложено единствено събиране на вземанията,
ноагенцията не се явява техен носител. Основанието последната да иска
изпълнителни действия и инициира изпълнително производство не е
качеството й на кредитор на задължените лица по тези вземания, а законовата
делегация да ги събира за сметка на действителния кредитор, страна по
съответното материално правоотношение - в случая НБПП. Следователно
доколкото НАП не участва в материалното правоотношение, представляващо
източник на вземането, то същата не е легитимирана да получи плащането и
не е надлежен ответник по иск за недължимостта му, тъй като отрицателният
установителен иск за недължимост на сумите по изпълнителния лист следва
да се предяви срещу лицето, което претендира да е носител на вземането и да
има качеството кредитор.
При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи
3
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко
доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да
докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното
от него вземане, едва след което ищеца да установи възраженията си за
неговата недължимост.
Разгледан по същество искът, относно вземането за присъдени разноски
/адвокатско възнаграждение/ в размер на 350 лв. е изцяло неоснователен.
Вземането за разноски поради самостоятелния си характер и
регламентация в процесуалния закон не попада в обхвата на произтичащите
от главното вземане допълнителни вземания по чл.119 ЗЗД. За него е
приложима общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД
/Определение № 538 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2367/2016 г., III г.о./.
Давността започва да тече от влизане в сила на определението, въз основа на
което е издаден изпълнителният лист, но тъй като липсват данни за датата на
влизане в сила на това определение, съдът следва да зачете като начало на
течението на погасителната давност датата на издаване на изпълнителния
лист 03.05.2018г. Следователно в случая давността за вземането следва да
изтече на 03.05.2023г. Течението на давността е спряло на 13.03.2020г. по
силата на чл.3, ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за
преодоляване на последиците, като изтеклата давност от датата на издаване на
изпълнителния лист 03.05.2018г. до 13.03.2020г., обявяване на извънредното
положение е 1 година, 10 месеца и 8 дни. От 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
давност не е текла. От 21.05.2020г. давността е продължила да тече, съобразно
§13 от Закона за изменение и допълнение на закона за здравето и била
прекъсната с депозираната до съдебния изпълнител молба от НАП на
05.12.22г. с искан изпълнителен способ – запор на банкови сметки. Така от
21.05.2020г. до 04.12.2022г. вкл. е изтекла давност от 1 година, 11 месеца и 14
дни, или общо изтеклата давност /събрана с тази, изтекла преди спирането/ е
3 години, 9 месеца и 22 дни.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
4
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение /съобразно мотивите от т.10 ТР № 2/26.06.2015г.
по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК ВКС/.
Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то
прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора.
Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство /Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.
№1747/2020г. на IV г.о ВКС/.
В случая с молба от 05.12.2022г. НАП е поискала налагане на запор на
банковите сметки на длъжника и по указание на съдебния изпълнител е
внесла дължимите авансови такси по изпълнителното дело, като не са
последвали същински изпълнителни действия по налагане на запор, но не по
вина на взискателя или НАП. Няма данни по делото съдебният изпълнител да
е извършил справка за наличните банкови сметки на длъжника, въпреки, че е
бил длъжен да стори това, съобразно молбата, респ.да наложи запор върху
вземанията по тези сметки, в случай, че се констатират налични такива.
Ето защо съдът приема, че с молбата от 05.12.2022г. е прекъсната
давността, като от тази дата започнала да тече нова 5 годишна давност, която
следва да изтече на 05.12.2027г.
По изложените съображения искът е неоснователен и бива отхвърлен.
По същите съображения се явява неоснователен и искът за установяване
недължимост на парична сума в размер на 5 лв., за служебното издаване на
изпълнителния титул. Освен това взискател по това вземане е не ответника
НБПП, а СлРС.
С оглед изхода на спора ищецът дължи разноски на ответника за
5
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.439 ГПК искът предявен от И. К. Г.,
ЕГН: ********** от с.***, общ.Сливен, ул.“***“ № **против
НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, гр.София, ул.“Развигор“ №1
за признаване на установено, че не дължи сумите от 350 лв. /триста и
петдесет лева/, адвокатско възнаграждение и 5 лв. /пет лева/, държавна такса
за издаване на изпълнителен лист по издаден изпълнителен лист от
03.05.2018г. по НОХД 1427/2017 г. на СлРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 ГПК И. К. Г., ЕГН: ********** от
с.**, общ.Сливен, ул.“***“ № ***ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНО БЮРО
ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, гр.София, ул.“Развигор“ №1, сума в размер на 100
лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6