Р
Е Ш Е
Н И Е
№438 07.12.2023 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Г.Динкова административно дело №
557 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 145 и сл.
от АПК вр. чл. 20, ал.
4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето
(ППЗЗДет).
Образувано е по жалба от Р.П.А. с адрес: ***, против
Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-117 от 15.08.2023г., издадена
от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - Стара Загора. Твърди
се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, несправедлива е неадекватна в
конкретния случай. Оспорва се направения от административния орган извод, че
детето П. В. е дете в риск. Жалбоподателката заявява, че за детето й не
съществува никакъв риск за нормалното му психо-социално и емоционално развитие
и тя, като майка и родител, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, полага необходимите и достатъчни грижи за своето дете,
възпитава го и създава условия за неговото образование и развитие без риск и
лоша комуникация с когото и да било. Сочи, че синът е умно и талантливо дете –
математически талант на Стара Загора за 2022 и 2023г., като има и над 46 медала
по математика и шахмат от национални и международни турнири. Навежда доводи за
липса на полагани грижи и интерес от страна на бащата към детето, а подаваните
от него сигнали до различни институции, в т.ч. и до ДСП – Стара Загора, за
ограничаване на правото му на контакти с детето, сочи за неверни и
тенденциозни. По изложените съображения моли оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът – Директор на Дирекция "Социално
подпомагане" – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата от
закона форма, при съблюдаване на административно-производствените правила, в
съответствие с материалноправните изисквания и с целта на закона, е правилна и
законосъобразна. В представено по делото писмено становище се сочи, че Отдел „Закрила
на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора работи по случая на
детето П. С. В. от месец ноември 2019г. по повод многократно подавани сигнали
от бащата С. В. за осуетяване режима му на лични контакти с детето от страна на
майката Р.А., чрез настройване на детето. Въз основа на извършените проучвания
социалните работници са констатирали, че контактите на детето с неговия баща не
се осъществявали редовно, а когато е имало такива те са били кратки и формални,
без подготовка на детето и опити за укрепване на авторитета на бащата в
неговото съзнание. Въз основа на това било преценено, че в случая е нарушено
правото на детето и естествена негова потребност до общува с двамата си
родители, което е предпоставка за възникване на синдрома на родителско
отчуждение. По тази причина и доколкото от страна на майката бил заявен отказ
да изпълнява предприетите по ЗЗДет. и ППЗЗДет. мерки за закрила в семейна
среда, била постановена обжалваната заповед, при съобразяване на
материалноправните предпоставки, регламентирани в ЗЗДет. и ППЗЗДет., както и в
съответствие с целта на закона.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за
ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-117/ 15.08.2023г., издадена от Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание чл.20, ал.4,
т.1 и т.2 от ППЗЗДет. във вр. с чл.21, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДет., са насочени
детето П. С. В. и неговата майка Р.П.А. към Комплекс за социални услуги за деца
и семейства при Фондация „Мисия криле“ – Център за обществена подкрепа гр.Стара
Загора, за предоставяне на социална услуга – психологично и семейно
консултиране, включващо специализирана консултативна помощ за деца, жертви на
насилие или в риск от насилие, деца в синдром на родителско отчуждение.
Определен е срок на предоставяне на услугата – дългосрочно, до 15.10.2024г.
Посочени са за установени следните потребности: необходимост да се работи в
насока за възстановяване на образа на бащата в съзнанието на детето, както и на
връзката на детето с неговия баща, а така също и за подобряване на
комуникацията между родителите. В обстоятелствената част на заповедта е
отбелязяно, че се касае за дете на 10 години и 11 месеца, чиито родители са се
развели скоро след раждането му. Описана е семейната история на детето П. В., с
която служителите от ОЗД/ДСП-Стара Загора са били запознати още от 2014г. във
връзка с воденото бракоразводно дело между родителите, както и по повод
подавани сигнали в Агенцията за социално подпомагане от майката на детето за
осъшествяван физически и психически тормоз от страна на С. В. /бащата на детето
П. В./. При първоначално извършените проверки не били установени данни за
насилие, което бащата да е упражнявал спрямо майката или детето. През месец
ноември 2014г. С. В. е подал първия сигнал в ДСП – Стара Загора, че не може да
осъществява пълноценен контакт със сина си, тъй като майката не спазвала
съдебното решение и осуетявала опитите му да се вижда с детето. Майката е
отрекла тези твърдения, а бащата е бил консултиран към възможността да се обърне
към съдебен изпълнител. През 2017г. е било водено съдебно производство за
промяна на режима на контакти, което е приключило със споразумение между А. и В., съгласно което бащата има възможност да взема
детето всяка първа и трета събота от 10 до 15часа, като майката се задължавала
да му предава детето в градинката на ул. “Х.
М.“ и на същото място бащата следвало да връща детето. Посочено е, че през
2019г. в ДСП – Стара Загора е бил открит случай за детето П. В. във връзка с
постъпил сигнал от бащата – С. В., че детето е манипулирано от майка си с цел
същото да бъде отчуждено от него. От служителите на ДСП – Стара Загора са били
правени многократни опити за среща с Р.А., но са се осъществили едва две срещи.
По време на срещите А. не е желаела да слуша какво й казват социалните
работници, а е отправяла упреци към тях, че не действат в интерес на детето, а
защитават бащата. Сочи се, че майката системно отказвала да ползва социални
услуги заедно със сина си с оглед възстановяване връзката на детето с неговия
баща, което било в интерес на детето и
важно за неговото социално и емоционално развитие. А. твърдяла, че има
квалификация по детска и юношеска психология и най-добре можела да прецени
какъв е интересът на детето й. Въз основа на това е прието, че малолетното дете
П. С. В. е „дете в риск“ по смисъла на §1, т.11, б.“б“ и „в“ от ДР на ЗЗДет.,
тъй като е жертва на насилие по смисъла на §1, т.3 и т.5 от ДР на ППЗЗДет. И
съществува риск за нормалното му
психо-социално и емоционално развитие, поради влошените отношения между
родителите, отказа на майката да ползва социални услуги и невъзможността детето
да поддържа пълноценна връзка със своя баща.
В представения по делото Доклад-предложение, съставен на
15.08.2023г. от Социален работник ОЗД, с който доклад директорът на ДСП-Стара
Загора се е запознал на 16.08.2023г./видно от вписаната дата под поставената
резолюция „Да“/, т.е. след постановяване на оспорената заповед, се съдържа
хронология на случая. Подробно са описани извършваните социални проучвания във
връзка с образуваното дело за развод през 2014г. и гр.д. № 2341/2017г. по описа
на РС Стара Загора, образувано по искова молба на С. В. за промяна на режима на
контакти с детето. Налице са данни, установени от проведените разговори с
бащата, че същият през 2015 – 2016г. не е осъществявал редовни контакти със
сина си в съответствие с определения му от съда режим за лични контакти, но е
посочил, че са били налице основателни причини за това. В доклада са описани и
предприетите действия по повод постъпилата на 07.11.2019г. молба от С. В. за
извършване на проверка и предприемане на нужните действия по отношение на
майката на сина му П. – Р.А., тъй като тя и родителите й пречели на контактите
му с детето и съзнателно го манипулирали, за да го отчуждят от баща му. В
сигнала бащата описвал, че преди да проведе среща с детето си съгласно
определения режим за лични контакти, се е обаждал предварително на майката и тя
е водела сина им в градинката на ул.“Х. М.“. Майката казвала на детето да отиде
при баща си а самата тя се е отдалечавала на около 10-на метра. Детето
отказвало да тръгне с баща си и да се качи в колата, не отговаряло на въпросите
му, стояло около пет минути и си тръгвало. Според бащата у детето било
създадено чувство на тревожност и страх от него, което се дължало на
манипулация от страна на майката и нейните родители. При проведен на
07.02.2020г. в ОЗД/ДСП Стара Загора
разговор със С. В. същият е заявил, че няма никаква комуникация с Р.А. и
е изолиран от живота на сина си. Детето също не водело разговори с него при
срещите им, не отговаряло на въпросите, които му бащата му задавал. Отразено е,
че бащата е запознат с възможностите за ползване на социални услуги от него и
от г-жа А., като е попълнил заявление, че желае да бъде насочен към ползване на
социалните услуги, предлагани в КСУДС.
На 28.11.2019г. Р.А. е била
уведомена за постъпилия сигнал от бащата на детето й, като е поканена на
разговор в ОЗД/ ДСП Стара Загора, но е отказала поради причина, че та и детето
й са болни. На 17.02.2020г. по електронна поща в ДСП Стара Загора е получено
писмено становище от А. по повод подадения сигнал от С. В.. Посочила е, че винаги е съдействала на служителите на ДСП
Стара Загора и дори е търсила помощ за решаване на проблемите, които е имала с
бащата на детето й. Заявява, че винаги е спазвала „режима на свиждане“ на детето
с бащата така, както е определен от съда, а твърденията на С. В., че не е
съдействала за контактите му с детето, както и че го отчуждава от него, сочи за
неверни. Според нея проблемите, възникващи по повод на тези срещи са поради
неявяването на бащата, като дава пример, че същият не се е явил на 19.10.2019г.
за среща с детето, а през цялата 2019г. контактите били не повече от 4-5. Сочи, че след всяка среща на детето с баща
му, която траела не повече от 10-20 минути, то се разстройвало психически,
поради което се налагало тя да търси платена терапия чрез уроци по пиано и
изобразително изкуство, както и различни спортове. Бащата не се интересувал от
здравословното състояние на детето, както и от неговия социален живот и
проблеми, не проявявал интерес, че детето вече е ученик, че се явява на
състезания по шахмат и че на 18-19 януари тази година е спечелило сребърен
медал на международно състезание за купата „Траяна“ в гр.Стара Загора. Бащата
никога не бил канил детето да отидат някъде заедно.
На 12.02.2020г. в отговор на направено
запитване от ДСП-Стара Загора, е получено писмо от НУ“****“, съдържащо данни,
че детето П. В. редовно посещава подготвителна група в тяхното училище. Детето растяло в отлични условия и било добре
възпитано, културно дете, редовно обгрижвано от майка, баба и дядо. Детето
имало висока успеваемост по всички образователни направления. П. бил сребърен
медалист по шах, занимавал се с плуване и музика, вече можел да чете и пише.
Притежавал логическо мислене, помагал на своите другарчета, бил тих и скромен.
При проведен на 19.02.2020г. в ДСП
Стара Загора разговор А. е потвърдила, че бащата не се интересувал от П. и
единствената й комуникация с него била, когато се обаждал 10 минути преди
режима му на контакти. Заявила е, че не желае да има общи срещи с бащата на
детето, тъй като той имал ненормално поведение и е „изрод“. П. е споделил с
нея, че баща му е казал “Дано майка ти да умре и да живеем заедно в
апартамента“. Според нея било невъзможно да се възстанови връзката между бащата
и детето, а В. трябвало да бъде насочен към психолог.
В доклада е отбелязано, че Р.А. е
била запозната със становището на ОЗД, че в интерес на детето й П. е тя и г-н В.
да бъдат насочени към ползване на социални услуги, предлагани ва ЦОП/КСУДЦ с
цел постигане на добър и градивен диалог между нея и С. В., зачитане авторитета
на другия пред детето им, насърчаване контактите на детето с всеки един от тях,
както и за възстановяване/изграждане на връзката – родител-дете между бащата и
сина му П.. Р.А. е отговорила, че няма време и възможност да ползва социални
услуги в Комплекса за социални услуги за деца и семейства/ЦОП, тъй като била
много заета с работа и с грижите за сина си, но все пак е поискала да й бъдат
дадени 30-40 дни да помисли и да се консултира с адвокат.
След нова жалба на С. В. за
възпрепятствани контакти с детето му П. В., подадена до Министерство на труда и
социалната политика на 30.10.2020г., изпратена до РДСП-Стара Загора, на майката
е било изпратено писмо, с което е приканена да подаде заявление за ползване на
социални услуги, предлагани в Центъра за обществена подкрепа към КСУДС – Стара
Загора. В отговор, постъпил в ДСП – Стара Загора на 22.02.2021г. А. е заявила, че според нея отношенията
родител – дете не се нуждаят от медиирани срещи и психологическо консултиране.
Отношенията на детето с неговия баща били уредени с влязло в сила решение на
съда, същите се изпълнявали от страна на нея и на детето стриктно, за разлика
от поведението на бащата. Бащата не се възползвал от предоставения му режим на
свиждане с детето, тъй като за цялата 2020г. той бил се явил на среща с детето
общо 3 пъти и на тях демонстрирал агресия и недопустимо поведение спрямо нея и
детето, съпроводено със заплахи и скандали.
По-нататък в доклада се сочат
получени през 2022г. и 2023г. два бр.
писма от Държавен съдебен изпълнител при РС – Стара Загора във връзка с
образувано изпълнително дело за принудително съдебно изпълнение на режим на
лични контакти на бащата С. Н.В. с детето П. С. В. срещу длъжника Р.П.А., с
които е било направено запитване издадено ли е задължително предписание на Р.А.
на основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет., съгласно чл.18, ал.4 от ППЗЗДет.
На А. е било изпратено поредно писмо
на 11.07.2023г. с което е поканена в тридневен срок да подаде заявление за
ползване на социални услуги с оглед възстановяване на връзката на детето П. с
неговия баща. В указания срок не е постъпил отговор.
Въз основа на така направеното
описание на случая е формирано становище, че малолетният П. С. В. е „дете в
риск“ по смисъла на §1, т.11, б.“б“ и б.“в“ от ДР на ЗЗДет., тъй като е жертва
на насилие по см. на §1, т.3 и т.5 от ДР на ППЗЗДет. и съществува риск от
нормалното му психо-социално и емоционално развитие, поради влошените отношения
между родителите, отказа на майката да ползва социални услуги и невъзможността
детето да поддържа пълноценна връзка със своя баща. Предложено е, с оглед
гарантиране сигурността и най-добрия интерес на малолетното дете, да бъде
издадена заповед за ползване на социални услуги на основание чл.20, ал.4, т.1 и
т.2 от ППЗЗДет.
От представената по делото
административна преписка се установява, че на 28.11.2019г. е бил изготвен
социален доклад за оценка на постъпил сигнал, с който е предложено да се открие
случай в ОЗД и родителите бъдат насочени към ползване на социални услуги с цел
подобрение на комуникацията. Посочено е, че родителите са във влошени отношения
и комуникацията помежду им се свежда до потвърждаване и уговаряне на детайли
свързани с всеки конкретен контакт на бащата с детето. Предвид това е прието,
че за детето П. В. е налице риск от родителско отчуждение, както и от увреждане
цялостното развитие на детето. На 17.02.2020г. е бил изготвен План за действие
по случая на детето П. С. В., с посочени дългосрочна цел и краткосрочни цели
спрямо детето и родителите, и съотв. планирани дейности със срокове за тяхното
изпълнение. Този план за действие не е
подписан от майката и бащата на детето П. В., и няма данни същият да им
е бил изпращан за сведение и изпълнение.
По искане на жалбоподателката по
делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетели на лицата П. Й. Ч. и В. Р. В.в. Св. Ч. заявява, че
познава много добре Р.А. и нейното дете, тъй като от 1990 г. работят заедно с
жалбоподателката в Професионална
гимназия по строителство, геодезия и архитектура „Лубор Байер“ в Стара
Загора. За детето - „П.“, сочи, че е едно лъчезарно и усмихнат момченце, което
е с разностранни интереси – ходил на шах, тенис на корт, плуване, рисувал, а
също така се явявал и на състезания по математика и български език. Майката
била много ерудиран и интелигентен човек и създавала изключително добри условия
за развитието на детето. Св. Заявява, че не познава бащата на детето, но от Р.
знаела, че има задължение да води детето на срещи с бащата всяка втора и
четвърта събота от месеца. Знаела за едно-две провалени „свиждания“, но това е
било защото детето не иска да ходи при баща си или възпрепятстване от страна на
майката, а защото последната е била служебно ангажирана или детето е участвало
в състезания, които се провеждали през почивните дни.
В показанията си св.В.в, който е треньор на детето П. В. по
тенис на корт, заявява, че детето е много добър играч и затова го е
картотекирал като състезател, въпреки възрастта му. От общо 48 деца, които
тренира, само три е картотекира и сред тях е П., което обстоятелство правело
излишен въпроса за физическото и психическо здраве на момчето. Сочи, че всичко
е било съвсем нормално, когато детето е идвало на тренировки, като е било
придружавано или от майка си или от баба си. Майката винаги е изпълнявала
указанията за закупуване на екип, тенис ракета или др. принадлежности. Заявява,
че състезанията на децата винаге са се провеждали в събота или неделя, а
понякога и двата дни.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 10 от
ЗЗДет всяко дете има право на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите
права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Закрилата на детето е
система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата
на всяко дете (§ 1, т. 1 от
ДР на ЗЗД), при спазване на установените от закона
принципи, в т. ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето. Мерките за
закрила са изброени в нормата на чл. 4, ал. 1
от ЗЗДет. Съответно в чл. 4, ал. 1, т. 1 от с. н. а. е
предвидено съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда, а от своя страна в
чл. 23 от ЗЗДет. е посочено в какво се изразяват мерките за закрила в семейна
среда, сред които в т. 2 на същата норма е предвидено и насочване към подходящи
социални услуги.
В чл. 24, ал. 1
от ЗЗДет е посочено, че мерките за закрила по чл. 23
се предприемат от Дирекция "Социално подпомагане" по искане на
родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето,
или на самото дете, както и по преценка на Дирекция "Социално
подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца
или от Дирекция "Социално подпомагане". Легално определение за
понятието"услуги" по смисъла на чл. 23 е дадено в § 1, т. 8 от
ДР на ЗЗДет. и според същата разпоредба това са
социалните услуги по чл. 15, т. 1
– 7 от Закона
за социалните услуги /ЗСУ/. В чл. 18, ал. 1
от ППЗЗДет. е регламентирано, че целта на мерките в
семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от
възможностите за отглеждането и възпитанието на детето; според ал. 2 мерките,
предвидени в чл. 23 от
Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно
изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат
да се осъществяват и чрез социални услуги.
В чл. 20, ал.
1, т. 4 от ППЗЗДет., която норма се сочи и като правно
основание за издаване на обжалваната заповед, е посочено, че в случаите, при
които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на
родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за
детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на
директора на Дирекция "Социално подпомагане".
Обжалваната Заповед №
ЗД/Д-СТ-216/ 21.11.2018г., е постановена от материално и териториално
компетентния административен орган по чл.20, ал.1, т.4 от ППЗдет.– Директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – Стара Загора,
в условията на надлежно заместване, видно
от Заповед № 2406-РД01-0524/ 16.11.2021г. /л.168 по делото/.
Оспореният акт е издаден в
изискуемата писмена форма и е мотивиран от правна страна с изчерпателно
посочване на правните основания за неговото издаване и изложена фактическа
обосновка за приетото административно решение. В хода на административното производство обаче
са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи и материалната незаконосъобразност
на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 14 ППЗЗДет.
социалният работник извършва проучване и оценка на сигнала, като събира
необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла и
градина, роднини, близки, съседи, друга дирекция "Социално
подпомагане", личен лекар и от други източници при необходимост. След
събиране на първоначалната информация социалният работник извършва оценка на
сигнала, за което изготвя доклад, съгласно приложение №
1 към чл. 16, ал. 1 от ППЗЗДет. След оценката на
сигнала и откриване на случай се изготвя оценка на случая, която включва
оценяване на потребностите на детето, на родителския потенциал, на
риска/рисковете за детето, както и на наличните ресурси за справяне, за което
се изготвя доклад Приложение № 1а. Разпоредбата на чл. 16а, ал.
1, 3 от ППЗЗДет.
гласи, че въз основа на направената оценка на случая социалният работник
изготвя план за действие по образец съгласно приложение № 2а, който включва
дългосрочна цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното постигане и мерки за
закрила, който план се съгласува с родителите на детето, с настойника, с
попечителя или с лицето, полагащо грижи за детето, както и със самото дете в
съответствие с възрастта и степента му на развитие, ако това не противоречи на
интересите на детето и не нарушава правата му.
В настоящия случай след
постъпването на 07.11.2019г. на сигнал от бащата на детето П. В., в който осе
твърди че детето е манипулирано от майката с цел същото да бъде отчуждено от
бащата /л.91 по делото/, в ДСП – Стара Загора е бил открит случай за детето, въз основа на изготвен на
18.11.2019г. Социален доклад за оценка на постъпил сигнал. Това е именно
докладът, който се изисква съобразно разпоредбата на чл.16, ал.1 от ППЗЗДет. По
делото обаче няма данни да е спазена разписаната в чл.16, ал.4 от ППЗЗДет.
процедура и да са извършени последващите действия по изготвяне оценка на случая
чрез съставяне на Доклад по образец съгласно приложение № 1а. В представената
по делото административна преписка има приложени няколко социални доклада, но
същите са във връзка с образувани граждански дела и предхождат подаването на
сигнала от 07.11.20219г. Оспореният административен акт е издаден на
15.08.2023г. без да бъде изготвен доклад за оценка на случая по чл. 16, ал. 4
във вр. с ал. 2 от
ППЗЗДет. Регламентираните от законодателя ред и
правила за осъществяване на мерките за закрила на детето имат за цел да бъдат
извършени от компетентните административни органи пълни, задълбочени и
обективни проверки с цел извършване на актуална преценка за най-добрия интерес
на детето по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. Спазването на процедурата е
гарант за установяване на истинността на фактите в конкретния сигнал, намиране
на точния баланс между интересите на детето и тези на родителите и най – вече
да се гарантира защита интересите на детето. Ето защо допуснатото в случая
нарушение на регламентираното в чл.16, ал.4 от ППЗЗДет. императивно изискване
следва да бъде квалифицирано като съществено нарушение на административно-производствените
правила, обуславящо незаконосъобразност на обжалваната заповед, на основание
чл.146, т.3 от АПК.
Предвид фактите, посочени
в представения по делото Доклад-предложение
относно издаване на заповед за ползване на социални услуги от детето П. В.
/л.22-29/, несъмнено между родителите е налице конфликт, който действително се
отразява на връзката на детето с двамата родители и реално то търпи негативните
последиците от дефицита в техните човешки взаимоотношения. Но именно този резултат
от неразбирателството между майката и бащата изключва определяне на оспорената мярка като отговаряща на най-
добрия интерес на детето. Посредством тази мярка детето ще бъде въвлечено в
съществуващия конфликт между родителите му, защото след като значимия
възрастен, който полага грижи за детето /в случая майката/, счита другия за
неподходящ /предвид изложеното от Р.А. при проведените разговори със служители
от ДСП/, то се налага извод, че за привързване към бащата детето ще трябва да
се противопостави на майката. За осигуряване на най-добрия интерес на детето и
охрана на правото му да контактува пълноценно и с двамата родители е необходимо
на първо място предварително да се разреши конфликта, който съществува между
тях. Докато двамата родители отричат взаимно родителските си качества, не може
да се изисква от детето, което е само на 10г. и 11 месеца, да бъде психически и
житейски способно да надмогне този конфликт и въпреки противопоставянето да
контактува поотделно с всеки един от двамата си родители, при това пълноценно. Съществува реална
опасност определената с обжалваната заповед мярка за закрила да доведе и до
чувство на вина у детето, тъй като то е насочено към психологично консултиране
за да се „научи“ да оценява бащата като значим възрастен, наравно с майката.
Това се постига обаче не чрез обяснения, давани на детето от специалист
психолог, а от наблюдаване на взаимоотношенията между родителите, когато те
общуват помежду си пред самото дете и когато те самите изразяват преценката си
един спрямо друг пред детето. В случая мярката следва да бъде насочена изцяло и
само към двамата родители, но без детето да бъде включвано в такава преди
бащата и майката да осъзнаят, че те са длъжни, с цел спазване на неговите права, да проявяват
уважение един спрямо друг, като зачета взаимно положението си на пълноправни и
пълноценни родители на своя син. Нереално е да се предявяват очаквания към
детето, с оглед възприеманото през целия му съзнателен до тук живот незачитане
между родителите, да се научи на емоционална връзка с тях. Емоционалните връзки
не се научават, а се създават, при това от родителите към децата. Обратното е възможно едва след
като децата вече са възрастни хора, които са емоционално и психически достатъчно
зрели за да могат да определят граници и съдържание на общуването с техните
родители. Детето не може да бъде приучвано да изгражда емоционална връзка с
бащата или майката докато те самите не бъдат в състояние да я създадат.
Въз основа на
гореизложеното и поради това, че при определяне на процесната мярка за закрила
на дете /насочване за предоставяне на социална услуга: психологично и семейно
консултиране/, административният орган не е взел предвид развитието на детето с
оглед възрастта му и обстоятелствата при които е отглеждано до този момент,
обжалваният административен акт се явява постановен в нарушение на принципа за
преследване на най-добрия интерес на детето и му вреди, поради което не
съответства и на целта на закона.
По тези съображения
обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.П.А. с адрес: ***,
Заповед за ползване на социални услуги № ЗД/Д-СТ-117 от 15.08.2023г., издадена
от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, като
незаконосъобразна.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: