№ 16373
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110125794 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ЕАД "Д. М.", с която поддържа, че неправилно е
определена разноската на адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА и настоява в
полза на адвокатското дружество да се пресъди сумата 960,00 лв. с ДДС,
съобразно разгледаните искови претенции.
Ответното дружество оспорва молбата.
Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи, доказателствата по
делото и приложимия закон, приема следното:
Молбата е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което
е процесуално допустима. Разглеждана по същество молбата е неоснователна.
С Решение №1014/2024 г., постановено по делото, съдът е определя и възлага
в тежест на „Ф.Б.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2, вр.
ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 480,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, платима на адвокатското дружество. Съдът не
констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката,
обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на
ответника за съдебната разноска. Предвид защитавания материален интерес,
очакваните процесуални действия, които е било необходимо да се извършат от
адвоката по делото, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, без
явяване в съдебно заседание, така определеното възнаграждение е онази
необходима и разумна разноска, която се следва. При определяне на размера на
възнаграждение на оказалия безплатна помощ адвокат, съответният съд следва
да съобрази вида на осъществената правна защита на всяка от страните и
процесуалното им положение в образуваното двустранно, състезателно исково
производство, фактическата и правна сложност на делото и извършените от
пълномощниците им процесуални действия. Определянето на размера на
възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се
ръководи от принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници,
осъществяващи процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед
липсата на други критерии за различно оценяване на техния труд, да са
равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва да изходи и от обема
на извършените процесуални действия. С Решение на СЕС (втори състав) от
1
25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т.1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид това съдът
не е обвързан от същата наредба, тъй като има право да определя размера на
възнаграждението, в хипотезите, в които законът му възлага това (в т.ч. чл.38 от
ЗАдв). Освен това, договорът за правна помощ по своята същност представлява
вид на договора за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. С договор за
поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му от последния действия. Договорът е неформален, а писмената
форма е за доказване. Доверителят е длъжен да заплати, възнаграждение, ако е
уговорено, след изпълнението на възложената работа и отчитането й, съгласно
чл.286 от ЗЗД. В този смисъл и чл. 36, ал. 1 от Закон за адвокатурата,
регламентиращ правото на адвоката на възнаграждение за положения труд,
респективно за извършена дейност и/или за постигнат резултат. Съдът счита, че
няма основание да се прилага различен подход при анализ и преценка за
основанието/предмета/ на договора за правна защита при оказана възмездна или
при оказана безвъзмездна правна помощ. В двата случая от предметното
съдържание на договора трябва ясно и недвусмислено да се посочат страните и
предметът на договора, включително в коя хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗА се
предоставя правна помощ и за кои искове. В конкретния случай в представения
по делото договор подобна диференцияция няма.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №26774/29.01.2024 г. по описа на СРС
с правно основание чл. 248 от ГПК на Еднолично адвокатско дружество "Д. М.".
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2