РЕШЕНИЕ
№............ гр. Пловдив 15 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение,
ХХV състав в
публично заседание на тринадесети март
през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1921 по
описа за 2016 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.156 от ДОПК.
Жалбоподателят „*****, ЕИК *********,
гр. *********, представлявано от управителя Д.С.Г., оспорва Ревизионен акт № Р-16001615008770-091-001
/ 14.05.2016г. издаден от началник секторл-орган по приходите възложил
ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 496/22.07.2016г. на Директора на Дирекция “ ОДОП “- Пловдив при ЦУ на
НАП, с който е установен допълнително
корпоративен данък за 2010г., 2011г.,
20120г. и 2013г., съответно в размер на 5 999,55лв.,
15 561,77лв., 15 679,92лв., и 1 823,75лв., ведно с прилежащите
лихви за забава в размер съответно на 3141,20лв., 6 525,94лв., 4970,58лв.
и 393,34лв. и лихви за невнесени в срок
авансови вноски за корпоративен данък за 2011г.-257,32лв., и за
2012г.-338,81лв., и е отказано право на
данъчен кредит в размер на 78 126,02лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 34 939,43лв. Възразява се срещу констатациите в РА и се твърди
неговата материална и процесуална незаконосъобразност. Излагат се аргументи за
противоречие между мотивите изложени в ревизионния доклад, ревизиония акт и
тези в решението на директора на Д“ОДОП“.
Моли да се отмени РА изцяло. Претендира разноски.
Ответникът Директор Дирекция “ОДОП“-Пловдив, чрез
процесуалният си представител юрисконсулт Х. изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата и възраженията на
двете страни, разгледа събраните по делото доказателства и с оглед
задължителните указания на ВАС, намери за установено следното:
За допустимостта :
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така
постановения от Директора на Дирекция “ОДОП“-Пловдив резултат и подаването на
жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната ДОПУСТИМОСТ.
По същество:
Ревизията
е възложена със Заповед № Р-16001615008770-020-001 от 27.10.2015г. на началник
сектор при ТД на НАП с предмет на ревизионното производството установяване на задължения по
ЗДДС за периода 14.04.2010г.-31.12.2013г., надлежно връченана 03.11.2015г.
Срокът за извършване на ревизията, съответно предмета на ревизионното
производство, са изменени с включване и установяването на задължения за
корпоративен данък с последователни ЗВР № Р-16001615008770-020-002/26.01.2016г., № Р-16001615008770-020-003/02.03.2016г.
и № Р-16001615008770-020-004/28.03.2016г., при спазване сроковете на чл.114 от ДОПК.
В хода на производството, на
основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад № Р-16001615008770-092-001 от 15.04.2016г., връчен на 15.04.2016г.
Впоследствие, на основание чл.
119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният РА.
Резултатът е
обжалван, като с Решение № 496 от 22.07.2016г. Директорът на
Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА изцяло.
С оглед компетентността на горепосочените
органи на приходна администрация по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК е представена
Заповед № РД-09-518/30.04.2014г. на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив с
Приложение № 2 към нея,ведно с удостоверения за електронен подпис.
Не се констатират
процесуални нарушения по неспазване на заложените в ДОПК срокове.
Оспореният административен
акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално
компетентен административен орган.
Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
Спазен е срокът по чл.109 от ДОПК.
По
същество:
Относно
констатациите по ЗДДС:
С обжалвания акт
е отказано право на
данъчен кредит на основание чл.
70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Мотивите на приходната администрация
в ревизионния доклад са, че доставчиците не са представили изисканите
доказателства за установяване на счетоводната отчетност, наличието на кадрова и
техническа обезпеченост за извършване на доставките, за плащанията по
фактурите, както и за произхода на стоките – предходни доставчици. Прието е,че
притежаването на фактура не е достатъчно доказателство за извършване на
доставка и, че липсват доказателства за прехвърлянето на собствеността върху
стоките, респ. за извършване на услугите.
В ревизионния акт
са преповторени аргументите в доклада, но някак неуместно е добавено и, че е
налице относителна субективна симулация на доставки, които са направени не от
издателите на фактурите, а от трето лице и то със знанието на получателя. Не е
аргументирано кое точно трето лице приходната администрация е намерила да е
осъществило доставките и като как е формиран този извод, а и в мотивите като
цяло е застъпена тезата, че доставките са недоказани поради липса на
доказателства за тяхната реалност. На
база на какво се формира извод за симулация не е ясно и от къде се черпи
аргумент, че ревизираното лице е знаело за наличието на привидност, не става
ясно, а и няма конкретно изложени и установени факти в тази насока. В този
смисъл тази част от мотивите на администрацията са напълно необосновани.
С решението на
горестоящия в йерархията на приходната администрация орган се въвежда още един
аргумент, а именно, че се касаело за безвъзмездни доставки, тъй като били
извършени от ползвател за подобрение на нает актив в полза на наемодателя.
Последното показва пълно непознаване на закона от страна на приходната
администрация. Защото спорните доставки изобщо не касаят правоотношенията между
наемател и наемодател, а между наемател и трети лица. Действително, съгласно чл. 70, ал.
1, т. 2 ЗДДС
данъчен кредит не се дължи, независимо че са изпълнени предпоставките по чл. 68
от същия закон, когато услугите са
предназначени за безвъзмездни доставки, а според чл. 9, ал. 4,
т. 2 ЗДДС безвъзмездното извършване на услуга от
държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив в
случаите, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на
държателя/ползвателя и фактически е ползван непрекъснато за срок, не по-кратък
от три години, не се приравнява на възмездна доставка по смисълана ЗДДС.
В случая, видно от
представените договор за наем и анекси към него, сключени с наемодателя на
ревизираното лице ***“, действително е договорено извършването за сметка на
наемателя на подобрения в наетата сграда и наемните правоотношения са
продължили повече от три години, но доставка между наемател и наемодател, по
която да е претендирано право на данъчен кредит няма. А и установи се от
допуснатата по делото ССЕ, че спорните фактури не са намерили счетоводно
отражение в счетоводството на наемодателя. В този смисъл и тези аргументи на
приходната администрация са несъстоятелни.
Остават доводите,
изложени в ревизионния доклад относно реалността на спорните доставки.
За да откаже право на данъчен кредит по
фактури № 62/08.11.2011г. и № 68/16.11.2011г. издадени от *** в размер общо на 4 858,33лв., приходната администрация се е мотивирала с
това, че доставчикът не е открит, не са представени доказателства за плащане,
за произход на стоките, за транспорт нито някакви други документи относно
дейността на дружеството доставчик и относно действителните отношения между
двете страни по доставките.
Видно от административната преписка е, че в
хода на ревизията са представени двете фактури с описан в тях предмет на
доставката „заплащане за изготвяне на мострени рекламни пана/включващо
конструкция и стойки/“ с данъчна основа 12 291,97лв. и „заплащане за
залепване на рекламни плочи и разни фотографи за рекламни пана“ с данъчна
основа 12 000лв. Към фактурите са представени два договора за изработка и
приемо-предавателни протоколи, ведно със снимки и фискални бонове.
Относно доставчика ***, отказаното право на данъчен
кредит е по три броя фактури № 160/21.11.2011г. с предмет „заплащане за
извършване на хидроизолационни дейности по покива на административна сграда
вкл. замаски“ с данъчна основа 10 667,52лв. и ДДС 2133,50лв. и №
175/10.01.2012г. с предмет авансова вноска, № 179/27.01.2012г. с предмет окончателно
заплащане по договор от 10.01.2012г. за извършване на ВиК услуги-ремонт на
водопровод с данъчни основи съответно 4500лв., 900лв. ДДС и 6500лв., ДДС-
1300лв.
Към фактурите са
представени два договора за изработка, приемо-предавателни протоколи и снимка.
За доставчика *** отказаното право а данъчен кредит е по две
фактури № 520/07.11.2011г. с предмет на доставка „заплащане по договор за
довършване и направа на покривна конструкция на метален склад 375 кв.м.“ с данъчна
основа 10 938 и ДДС 2187лв., както и № 530/25.11.2011г. с предмет на
доставка „заплащане за подреждане, превозване, опаковане и фолиране на кашони и
палети с плочи и материали и заплащане за труд“ с данъчна основа 6500лв. и ДДС
1300лв. Към фактурите са представени
договори за изработка, приемо-предавателни протоколи, снимки и фискален бон.
Доставчикът *** е издал на ревизираното лице фактура №
211/29.11.2011г. с предмет ремонт на фолксваген кади 6+1 с данъчна основа
5000лв. и начислен ДДС 1000лв. Към фактурата е приложен фискален бон.
Мотивите за отказ
на приходната администрация са, че доставчикът не е намерен и не е представена
счетоводна отчетност.
Отказано е право на
данъчен кредит и по две фактури издадени от *** № **********/31.10.2011г. с ДО 63,12лв. и ДДС 12,62лв. и
№ **********/14.11.2011г. с ДО 51,68лв. и ДДС 10,34лв. с предмет продажба на различни материали
описани по единична цена и количество в самите фактури. Към последните са
редставени и фискални бонове.
Установено е в хода
на ревизията, че фактурите са включени в дневниците за продажби, а при
извършената насрещна проверка доставчикът не е открит.
По отношение на *** отказаното право на данъчен кредит е по 5 броя
фактури с предмет частичен ремонт на покрив по договор от 05.04.2011г.,
закупуване на материали за същия частичен ремонт, авансово и окончателно
плащане по договор от 10.03.2011г. за направа на нова ел.инсталация и
оборудване с безжичен интернет, изграждане на нови мострени боксове и доставка
на материали.
Към фактурите са
представени двата договора, приемо-предавателни протоколи и фискални бонове.
Няма индивидуализация на стоките, нито индивидуализация на вида извършени
услуги.
Отказът на
приходната администрация е мотивиран с това,че насрещна проверка не може да се
извърши поради смърт на едноличния собственик на дружеството.
Доставчикът *** е издал три броя фактури,по
които е отказано право на данъчен кредит с предмет СМР по договор, а именно №
**********/29.08.2012г., № **********/ 30.08.2012г. и № **********/
31.08.2012г.
При насрещната
проверка отново доставчикът не е намерен и не са представени изисканите
документи. От страна на ревизираното лице са представени фактурите с фискални
бонове към тях, три договора и приемо-предавателни протоколи.
Прави впечатление, че
единият от договорите е с предмет профилактика на трафопост, а фактурата, по
която е представен е с предмет СМР. Същото разминаване е налице и по отношение
на договора от 06.08.2012г. с предмет заготовка, доставка и монтаж на стъпала
от технически гранит и фактурата от 31.08.2012г. с предмет СМР, като в
приемо-предавателния протокол е описано и полагане на стъклокерамика по стени
на стълбище.
Относно доставчика *** спорните фактури са три,
като е установено в ходана ревизията, че не са включени в дневника за продажби.
При насрещната
проверка доставчикът не е намерен.
Представени са от
задълженото лице фактури № 119/07.03.2011г. , № 125/16.03.2011г. и № 135/29.03.2011г.
с предмет авансово и окончателно заплащане по договор от 01.03.2011г. Договорът
е с предмет ремонт, обзавеждане, оборудване и доставка с поставяне на мостри в
шоурум. В приемо-предавателния протокол няма индивидуализация на видовете
дейности и стоки.
Доставчикът *** е издал единадесет фактури,
по които не е признато право на данъчен кредит.
При извършената
насрещна проверка отново доставчикът не е намерен и документи не са
представени.
В хода на ревизията
са представени от задълженото лице спорните фактури ведно с четри броя договори
за изработка и приемо-предавателни протоколи. Предмет на договорите е
извършване на довършителни работи по обект на *** в гр.Пловдив, монтаж на
кухненско оборудване, преустройство и довършване на ремонтни работи на първи етаж,
свързани с изграждане на изложбена зала, реконструкция на инсталации, настилки,различни
СМР.
Съответно, предмет
на доставките по спорните фактури са авансови плащания и окончателни такива по
извършени договорени ремонтни работи – описани са по количество и единична цена
латекс, стереопор,гипсово лепило, мрежа за изолация,монтаж на кухненско
оборудване, шпакловъчна лента, профили, вата,плоскости, вкл. и изграждане на
асфалтова площадка. Към фактурите са приложени и фискални бонове.
Установено е,че
фактурите са включени в дневниците за продажба на доставчика.
За доставчикът *** спорните фактури са седем,
като мотивите за отказ отново е непредставянето на никакви доказателства от
страна на доставчика и ненамирането му при извършената насрещна проверка.
От задълженото лице
са представени седемте фактури, ведно с фискални бонове към
тях,приемо-предавателни протоколи и договори, както и протоколи за
установяване, завършване и заплащане на видове СМР, ведно със снимки. Предмет
на договорите са различни СМР- изработка, доставка и монтаж на подпрозоречни
корнизи и оформящи ивици от технически гранит, изработка и монтаж на метални
рампи и стълба, демонтаж, събаряне, почистване и опаковане по видове материали,
подреждане на палети и превоз, профилактика и ремонт на климатични системи;
изработка,доставка и монтаж с автовишка на рекламни пана, направа на тротоарна
настилка.
Съответно във
фактурите предметът на доставките е записан като СМР по договор без
индивидуализация и единични цени.
Доставчикът *** е издал две спорни фактури №
101/08.03.2012г. и № 98/02.03.2012г. с предмет авансово плащане по договор от
28.02.2012г. и окончателно плащане по същия договор.
Предмет на договора
е довършителни СМР на обща стойност 12 464 лв., описани като доставка и
полагане на тапети, доставка и монтаж на трапезна маса, доставка и монтаж на
разтегателен диван, на щори, на кръгла маса, на огледални стъклопакети, на
аквариум, на система за обезшумяване на прозорци, на изолационна вата, на 11
броя подови килими и пътеки.
При извършената
насрещна проверка доставчикът не е открит и не са представени в хода на
ревизията изискани доказателства.
Задълженото лице е
представило фактурите с договори към тях, протокол за установяване, завършване
и заплащане на видове СМР.
За доставчикът *** отказаното право на данъчен
кредит е по две фактури № 1066/01.03.2012г. с предмет авансово плащане по
договор от 28.02.2012г. и № 1067/06.03.2012г. с предмет окончателно плащане по
същия договор.
Представен е договорът,
който е за изработка и с предмет довършителни СМР на етаж 3 в сградата на ***-
доставка и монтаж на спален комплект,на фотьойл, маса, окачен таван с
осветление, доставка и полагане на мокет, на тапети,на система за закриване на прозорци,
изолационна вата, климатик. Представен е и приме-предавателен протокол и
протокол за установяване, завършване и заплащане на договореното.
Установено е в хода
на ревизията,че фактурите са включени в дневниците за продажба и има надлежно
разчитане с ДДС.
За доставчикът *** – отказаното право на
данъчен кредит е по фактура № **********/19.06.2012г. с предмет СМР по договор.
При извършената
насрещна проверка доставчикът не е намерен, което е станало повод и за отказа.
В хода на ревизията
задълженото лице е представило фактурата, ведно с приемо-предавателен протокол
от 19.06.2012г. и договор от 01.06.2012г. с предмет – разопаковане на скъсани
кашони, сортиране на плочи, опаковане на сортирани плочи, подреждане,
почистване, поставяне на изолация, изграждане на преградни стени от
гипс-картон-доставка и монтаж, прекарване на нова ел.инсталация, доставка и
монтаж на ел.лампи и цялостно ел.преустройство на склад от 430 кв.м., на обща
стойност на работите 13 900лв.
Други доказателства
не са представени.
Относно доставчикът
*** спорните фактури са две -№
**********/24.04.2013г. с предмет аванс по договор от 01.04.2013г. и №
**********/30.04.2013г.с предмет доплащане по същия договор.
Предмет на договора
е преустройство на ВиК и Ел инсталации в апартамент на бул.“Марица“ № 27 Б,
ет.7, ап.24, гр.Пловдив, включително демонтаж на стара инсталация, разкъртване,
доставка на материали,поставяне и проба на инсталациите, на стойност 7192лв.
При насрещната
проверка доставчикът не е открит и доказателства не са представени.
В хода на ревизията
задълженото лице е представило фактурите,ведно с договор от
01.04.2013г.,приемо-предавателен протокол и фискални бонове.
Доставчикът *** е издал две фактури, по
които е отказано право на данъчен кредит № 161/01.03.2012г. и №
168/06.03.2012г. с предмет съответно авансово плащане и окончателно плащане по
договор от 27.02.2012г.
Предмет на договора
е доставка и монтаж на хидромасажна вана, душкабина, изработка,доставка и
монтаж на плот за мивки, на 2 броя мивки, 2 бр. батерии за мивки,преградна
плъзгаща врата, седалка за баня, на вентилаторна система, на окачен таван и
осветителни тела.
При извършената
насрещна проверка доставчикът не е открит и доказателства от негова страна не
са представяни.
Ревизираното лице е
представило в хода на ревизията фактурите,ведно с договор и протокол за
установяване, завършване и заплащане на описани в него СМР, спецификация и
пиремо-предавателен протокол.
Доставчикът *** е издал 5 броя фактури, по
които не се признава право на данъчен кредит с предмет различни СМР.
При извършената
насрещна проверка доказателства не са представени.
От „***** са
представени фактурите, ведно с договори и приемо-предавателни протоколи, както
и протоколи за установяване, завършване и заплащане на видове СМР. Предмет на
договорите са направа на бетонова плоча и бетонова настилка, бояджийски работи,
покривна конструкция над склад, ремонтни дейности на склад – гипсокартон,
ел.инсталация, ВиК, изграждане на санитарни възли, климатична инсталация,
ламаринена обшивка, водостоци и улуци, нова хидроизолация и ламаринена обшивка.
За доставчикът *** отказаното право на данъчен кредит е по една
фактура № **********/28.02.2013г. с предмет материали.
При насрещната
проверка доказателства не са представени.
От ревизираното
лице са представени фактурата с фискален бон и договор от 01.02.2013г. с
предмет изработка, доставка и монтаж на покривна конструкция, включително
хидроизолация, топлоизолация, отдушник, водосточни тръби. Представен е и
приемо-предавателен протокол.
В хода на съдебното
производство не са събрани нови доказателства относно спорните доставки. От
трето неучастващо по делото лице *** са изискани и представени същите фактури и
договори, които са били събрани и в хода на ревизията,а е представена и фактура
№ 10000001160/02.05.2011г., която не е предмет на спорното производство и е
неотносима.
При така събраните
доказателства, съдът намира ,че от страна на жалбоподателя не е проведено
главно пълно доказване на фактическия състав на правото на данъчен кредит, при
изрично дадени в тази насока указания за разпределението на доказателствената
тежест.
По отношение на нито един от
доставчиците не се установява по пълен и
несъмнен начин наличието на престации от страна на съконтрахентите на
ревизираното лице по съответните договори.
Спорните правоотношения, от които
ревизираният претендира да е възникнало право на данъчен кредит, са такива по
договори за изработка, в които обаче са обективирани и правоотношения по покупко-продажба
на родово определени вещи, доколкото се касае за различни доставки на материали.
Следователно, за доказване на
доставките несъмнено е необходимо установяването на факта на предаване на
стоките, тяхното индивидуализиране, а съответно за факта на извършване на
услугите е необходимо конкретизиране на субектите,посредством които това се е
случило- кой е превозвал, кой е работил
по различните СМР. Прави впечатление, че наведнъж със спорните фактури са
фактурирани множество и съвсем различни по своя характер дейности, което
предполага от страна на доставчиците да е имало възможност за едновременно
извършване на тези дейности – например наливане на бетонна плоча и изграждане
на климатична инсталация или разопаковане на скъсани кашони и ел.преустройство
на склад.
От тук и
необходимостта от доказване на кадрова и техническа обезпеченост на
доставчиците, за каквато няма нито едно доказателство.
Не са представени и
документи, удостоверяващи направени от доставчиците разходи във връзка с изпълнението на договорите, за снабдяването с необходимите материали, респ. мебели.
Нито доставчиците, нито ревизираното лице са представили
счетоводни документи за превоз-пътни листове, товарителници. Не се изясни и персонално кой е извършвал превозите по доставките на материали.
Недоказването на превоз е
само косвено доказателство,но е твърде съществено за факта на извършване на
процесните доставки. От тук, недоказан е факта
на получаване на договаряните строителни материали, които не са никак малко по
количество и някак си превозването им не може да остане
необективирано.
При тези обстоятелства,съдът
намира,че правилно е отказано правото на данъчен кредит, тъй като претендиращия
това право не е установил основните предпоставки за възникването му- наличие на доставка. Фактическият състав за
проявление правото на приспадане на ДК съдържа основен елемент – реално наличие
на доставка, за пълно доказване на което е необходимо не само издаден първичен
сч.документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или сч.регистри
за съответните данъчни периоди, а и безсъмнено установено извършване на
доставките от конкретен доставчик.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗДДС
доставка на стока е налице, когато е доказано, че е прехвърлено правото й на
собственост, а според чл. 9 ал.1 във връзка с чл. 8 ЗДДС доставката на услуга е
когато тя е извършена. Без доказване реалността на доставката на стока и/или
услуга, правото на приспадане на данъчен кредит не възниква, дори да са налице
другите предпоставки, предвидени в чл. 68 ал.1 и чл. 69 ал. 1 ЗДДС.
Неправомерно начислен данък е налице и когато няма доказателства за реалност на
съответната доставка.
Реалността на доставките е
фактически въпрос, който при прехвърлянето на право на собственост на
родовоопределени вещи се свежда до доказателства за предаване, евентуално
транспортиране на стоките, а при извършване на услуга – до създаването на ясна представа как и от
кого е извършена тази услуга.
Включително и в практиката на
СЕС / дела №№ С – 642/11 и С –
643/11/ се приема,че действителното извършване на сделка и признаване правото
на данъчен кредит следва да бъде установено на базата на всички обективни
данни, установени в хода на ревизията, а не само въз основа на издаден РА на
доставчика, на каквито РА
се позова жалбоподателят в хода на съдебното производство. При извършване на ревизия на доставчика проверяващите органи не са
длъжни да извършват корекция на начисления от него данък, в случай, че самият
той не е правил корекции на начисления данък /т.35 от решението по дело № С –
642/11г. и т.39 от решението по дело № С – 643/11/. Тоест, липсата на корекция
на стойността на изпълнените доставки и на начисления данък в РА на доставчика
не следва да се смята за достатъчно доказателства за наличие на действително
извършена доставка и признаването на данъчен кредит следва да е обвързано с
извършване на конкретна доставка,каквато в случая не се доказа, дори и да е вярно установен факта на начисляване на ДДС
от доставчците.
В основата на прилагането на механизма на ДДС стои извършването на облагаеми сделки. В случая,
след като не се установи факта на предаване на фактурираните стоки, не се
установи факта на превоза, не се установи факта на
извършване на СМР от конкретните доставчици,то не може да се приеме,че е
налице доставка по смисъла на ЗДДС.
Тоест,
не е налице проведено главно пълно доказване,както по отношение на осъществяване на доставката, в която следва
да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика,така
и по отношение на транспортирането на стоките, предмет на доставката.
Извод за осъществена реално
доставка би поизтекъл при представени приемо - предавателни протоколи, в които ясно да са
индивидуализирани предмета на предаденото,респ. изработеното,а не общо, както е
в случая и на едно- доставка и изработка.
Друг сигурен показател за
фактически осъществена доставка е предаването на стоките от доставчика на
ревизираното лице с конкретни стокови разписки, експедиционни бележки – такива
също не са представени.
От значение е също въпросът
за наличност на стоката при доставчика към момента на издаване на фактурите.
Установяването на това обстоятелство съответства на изискването движението на
стоките в стопанския оборот да съответства на съставените за това счетоводни и
търговски документи.
Не се установи отчетени при нито
един от доставчиците приходи от конкретните продажби към жалбоподателя,
съответно от извършените услуги. Не е налице и установяване за счетоводството
на доставчика да е водено с необходимата аналитичност.
Счетоводното съответствие
относно спорните фактури в посока – заприходени стоки, изписани и вложени
изцяло в дейност на дружеството не
означава непременно, че изпълнените СМР са изпълнени от конкретния доставчик.
За факта на прехвърляне на
собствеността върху родовоопределените вещи са представени цитираните приемо-предавателни
протоколи, но те
често не съответстват на фактурите
или са твърде общи в
описанието на получената стока.
Действително, ненамирането на доставчиците не е
основание да се откаже право на данъчен кредит, но липсата на всички
седемнадесет доставчика, ненамирането им при извършените насрещни проверки,
съпоставено с несъответствието в доказателствата и с липсата на такива,
обосновава извод за правилност на констатациите на приходната администрация.
Само издаването на редовни от
външна страна фактури от регистрирано по ЗДДС лице, не е достатъчно, за да се приеме за доказано осъществяването
на стопанските операции, посочени като техен предмет. Именно поради това при
извършваните ревизии органите по приходите имат задължението и правомощието да
извършват проверки относно всички факти и обстоятелства, които пряко или
косвено имат значение за преценката относно реалността на доставките.
Не на последно място следва
да се отбележи липсата на доказана индивидуализация на стоката, предмет на
доставките, в контекста на
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД.
По ЗКПО:
Доколкото преобразуването на финансовия резултат е въз
основа само на непризнатото право на данъчен кредит, то е налице основанието на
чл.26,т.2 от ЗКПО и в тази част обжалвания ревизионен акт също е правилен.
На първо място следва да се посочи, че законодателят
не предпоставя признаването на разходите само с формалното им документално
оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции. При една реално
осъществена стопанска операция, данъчнозадължените лица са длъжни да я оформят
и документално в счетоводствата си и чак тогава разбира се ще е налице, както
реално осъществена доставка, така и спазване на принципа за документална
обоснованост. При положение, че липсват доказателства за реално получени услуги
от страна на жалбоподателя по процесните фактури (за което вече бяха изложени
съображения в параграф 15.4. от настоящото решение) съдът намира, че настоящият
случай се субсумира в хипотезата на чл. 23, ал.
2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 2
и чл. 10, ал. 1
от ЗКПО,
както и в хипотезата на чл. 16, ал.
2, т. 4 от ЗКПО.
В част втора, глава шеста
от ЗКПО,
в редакцията му към 2010 г. - 2011 г., са уредени общите положения за
определяне на данъчния финансов резултат. Така съгласно чл. 22 от закона,
същият се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и
начин, определени в този закон, със: 1. данъчните постоянни разлики; 2.
данъчните временни разлики; 3. сумите, предвидени в тази част. Член 23, ал. 1
от същия закон пък, дава дефиниция за данъчни постоянни разлики, а това са
счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. В ал. 2,
т. 1 от посочения член е пояснено, че за целите на определяне на данъчния
финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход (загуба) не е
признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният
финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и
не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. От
своя страна счетоводните разходи, които не се признават за данъчни цели са
изчерпателно изброени в чл. 26, т. 1
- 11 ЗКПО,
сред които по т. 2 са разходи, които не са документално обосновани по смисъла
на този закон. Съответно понятието документална обоснованост е уредено в чл. 10
ЗКПО.
В ал. 1 на цитираната законова разпоредба изрично е посочено че счетоводен
разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез
първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството,
отразяващ вярно стопанската операция.
От горното се налага извода, че във всички случаи от
съществено значение за данъчното облагане е първичните счетоводни документи да
отразяват вярно и честно обективираните в тях стопански операции. Казано с
други думи, формалното документиране на една доставка, чрез издаването на
първичен счетоводен документ, ако същата не е действително извършена, винаги
представлява невярно отразяване по смисъла на чл. 10, ал. 1
ЗКПО,
респективно липса на документална обоснованост. При това положение, настоящият
съдебен състав намира за законосъобразно увеличението на финансовия резултат на
ревизираното лице за процесните данъчни периоди, по реда на чл. 23, ал.
2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 2
и чл. 10, ал. 1
и ал. 4
от ЗКПО,
с посочените по-горе суми, представляващи непризнати разходи за данъчни цели,
отчетени от задълженото лице въз основа спорните фактури.
По изложените съображения обжалваният административен
акт се явява обоснован и законосъобразен и в частта на установените задължения
по ЗКПО.
Относно констатациите за лихви за невнесени в срок
авансови вноски за корпоративен данък за 2011г.-257,32лв., и за
2012г.-338,81лв., в жалбата не са изложени конкретни възражения, а
изложените в ревизионния доклад констатации се споделят от съда, поради което в
тази част не се налага изменение на постановения административен акт.
Крайният извод е, че жалбата е неоснователна и като
такава ще следва да бъде отхвърлена.
За
разноските :
С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на
данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за
осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно
от ДОПК във връзка с чл.8,ал.1,т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Издадена от Висшия
адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./, съдът ги определя в
размер на 4207,57лв.
Водим от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „*****, ЕИК *********, гр. *********, представлявано от управителя Д.С.Г.,
против Ревизионен акт № Р-16001615008770-091-001 / 14.05.2016г. издаден от
началник секторл-орган по приходите възложил ревизията и главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 496/22.07.2016г. на
Директора на Дирекция “ ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, с който е установен допълнително корпоративен данък
за 2010г., 2011г., 20120г. и 2013г.,
съответно в размер на 5 999,55лв., 15 561,77лв., 15 679,92лв., и
1 823,75лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер съответно на
3141,20лв., 6 525,94лв., 4970,58лв. и 393,34лв. и лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за
2011г.-257,32лв., и за 2012г.-338,81лв., и е
отказано право на данъчен кредит в размер на 78 126,02лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 34 939,43лв.
ОСЪЖДА „*****,
ЕИК *********, гр. *********, представлявано от управителя Д.С.Г. да заплати на
Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр.Пловдив, при Централно
управление на Национална агенция по приходите сумата от 4207,57лв./четири
хиляди двеста и седем лева и 57 стотинки/ разноски за осъществена юрисконсултска
защита.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховният административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ