№ 230
гр. Русе, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20224520105705 по описа за 2022 година
Ищецът Р. П. Р. твърди, че с ответника били в трудово правоотношение по силата на
сключен трудов договор № 577/16.09.2009г., по силата на който заемал длъжността
„строителен работник” в ответното дружество, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 420.00 лева. С Постановление № 331 от 26.11.2020г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната – обн., ДВ бр.103 от 04.12.2020г., в сила от
01.01.2020г., от 01.01.2021г. размерът на минималната месечна работна заплата за страната е
бил определен на 650.00 лева. Със заповед № 801/17.03.2022г. на основание чл.325, ал.1, т.1
от КТ – по взаимно съгласие на страните, трудовото правоотношение между страните е
прекратено считано от 17.03.2022г. При прекратяване на трудовото му правоотношение,
ответникът не е заплатил на ищеца дължимото му се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 40
дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 1 300.00 лева. За това обезщетение
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 3701/2022г. по описа на
РРС. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
обаче ответникът подал възражение за недължимост на сумата по нея и указано на ищеца да
предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело. С решение №
103/12.10.2022г. по т.дело № 174/2022г. по описа на РОС, е била обявена
неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на ответното дружество, считано от
01.06.2022г., открито е производство по несъстоятелност на ответника и му е назначен
временен синдик. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 1 300.00 лева,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 40 дни неизползван платен годишен
1
отпуск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 12.07.2022г. до окончателното й изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело №
3701/2022г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и
тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът „Адис Калинов” ООД /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Бистрица” № 4, бл.”Бистрица” № 1, вх.Г, представлявано от
временен синдик М. Й. Д., не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор №
577/16.09.2009г., по силата на който ищецът заемал длъжността „строителен работник” в
ответното дружество, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420.00 лева. С
Постановление № 331 от 26.11.2020г. за определяне размера на минималната работна
заплата за страната – обн., ДВ бр.103 от 04.12.2020г., в сила от 01.01.2020г., от 01.01.2021г.
размерът на минималната месечна работна заплата за страната е бил определен на 650.00
лева. Със заповед № 801/17.03.2022г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно
съгласие на страните, трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от
17.03.2022г.
За претендирано обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 40 дни в
размер на 1 300.00 лева, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело №
3701/2022г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК ответникът подал възражение за недължимост на сумата по
нея и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по
настоящото дело.
С решение № 103/12.10.2022г. по т.дело № 174/2022г. по описа на РОС, е била
обявена неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на ответното дружество, считано от
01.06.2022г., открито е производство по несъстоятелност на ответника и му е назначен
временен синдик.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че неизползваният платен годишен отпуск на ищеца към датата на прекратяване
на трудовото му правоотношение е в общ размер на 44 дни, както следва: за 2020г. – 20 дни;
за 2021г. – 20 дни и за 2022г. – 4 дни. Дължимата сума на обезщетението по чл.224, ал.1 от
КТ на ищеца за 44 дни неизползван платен годишен отпуск при среднодневно брутно
трудово възнаграждение от 34.84 лева, възлиза в брутен размер на 1 532.96 лева. След
2
приспадане на дължимият 10% данък по ЗДДФЛ – 153.30 лева, нетвият размер на
обезщетението за получаване от ищеца е в размер на 1 379.66 лева. От счетоводството на
„Адис Калинов” ООД /в несъстоятелност/ не са предоставили на вещото лице документи,
удостоверяващи изплащането на дължимата нетна сума на обезщетението по чл.224, ал.1 от
КТ на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото е доказано, че е било налице трудово правоотношение между страните по
силата на сключен трудов договор № 577/16.09.2009г., по силата на който ищецът заемал
длъжността „строителен работник” в ответното дружество, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 420.00 лева. С Постановление № 331 от 26.11.2020г. за
определяне размера на минималната работна заплата за страната – обн., ДВ бр.103 от
04.12.2020г., в сила от 01.01.2020г., от 01.01.2021г. размерът на минималната месечна
работна заплата за страната е бил определен на 650.00 лева. Със заповед № 801/17.03.2022г.
на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, трудовото
правоотношение между страните е прекратено считано от 17.03.2022г.
Съгласно чл.224, ал.1 от КТ, работникът, който не е използвал полагащия му се
платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение има право на
парично обезщетение. От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че за неизползваният платен годишен отпуск на ищеца към датата
на прекратяване на трудовото му правоотношение е в общ размер на 44 дни, както следва: за
2020г. – 20 дни; за 2021г. – 20 дни и за 2022г. – 4 дни. Дължимата сума на обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ на ищеца за 44 дни неизползван платен годишен отпуск при среднодневно
брутно трудово възнаграждение от 34.84 лева, възлиза в брутен размер на 1 532.96 лева.
След приспадане на дължимият 10% данък по ЗДДФЛ – 153.30 лева, нетвият размер на
обезщетението за получаване от ищеца е в размер на 1 379.66 лева. Ответното търговско
дружество не е представило както по делото, така и на вещото лице по изготвената
експертиза, платежни документи, удостоверяващи плащането на чистата сума на
обезщетението на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че този иск е доказан както по
своето правно основание, така и по размер, поради което следва да се уважи изцяло до
претендирания от ищеца размер от 1 300.00 лева, представляваща обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за 40 дни неизползван платен годишен отпуск. Върху главницата на
обезщетението се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 12.07.2022г. до окончателното й изплащане.
Поради гореизложеното следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1 300.00 лева, представляваща обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за 40 дни неизползван платен годишен отпуск в нетен размер, след
приспадане на законовоустановените удръжки, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 12.07.2022г. до
окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
3
задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 3701/2022г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение
№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 3701/2022г. по описа на РРС,
разноски в размер на 50.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения
адвокат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело
разноски в размер на 500.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения
адвокат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд - гр.Русе, държавна такса върху уважения размер на иска
от 26.00 лева, както и направените разноски по делото за заплатено възнаграждение на
вещото лице в размер на 210.60 лева.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Адис Калинов” ООД /в
несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Бистрица” № 4,
бл.”Бистрица” № 1, вх.Г, ЕИК *********, представлявано от временен синдик М. Й. Д., че
дължи на Р. П. Р. от **********, с ЕГН: **********, сумата от 1 300.00 /хиляда и триста/
лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 40 дни неизползван платен
годишен отпуск в нетен размер, след приспадане на законовоустановените удръжки, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2022г. до окончателното й
изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по ч.гр.дело № 3701/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Адис Калинов” ООД /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Бистрица” № 4, бл.”Бистрица” № 1, вх.Г, ЕИК *********,
представлявано от временен синдик М. Й. Д., да заплати на Р. П. Р. от **********, с ЕГН:
**********, сумата от 50.00 /петдесет/ лева - направени по заповедното производство –
ч.гр.дело № 3701/2022г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА „Адис Калинов” ООД /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Бистрица” № 4, бл.”Бистрица” № 1, вх.Г, ЕИК *********,
представлявано от временен синдик М. Й. Д., да заплати на Р. П. Р. от **********, с ЕГН:
**********, сумата от 500.00 /петстотин/ лева - направени по настоящото дело разноски за
заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
ОСЪЖДА „Адис Калинов” ООД /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Бистрица” № 4, бл.”Бистрица” № 1, вх.Г, ЕИК *********,
4
представлявано от временен синдик М. Й. Д., да заплати по бюджентана сметка на Районен
съд – гр.Русе, сумата от 236.60 лева /двеста тридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ -
държавна такса за производството по делото и направени по настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му страните пред
Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5