Р Е Ш Е Н И Е
№ 296 07.11.2019г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на шести ноември две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 247 по описа за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Директорът на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА
ИНСПЕКЦИЯ /РЗИ/ - КЮСТЕНДИЛ с адрес: гр.Кюстендил, ул.“Тинтява“ №1 обжалва
решението по а.н.д.№127/2019г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се свързва с доказано противоправно деяние. Моли се за отмяна на
решението и потвърждаване на НП.
В с.з. пълномощникът на касатора поддържа
жалбата.
В с.з. представителят на ответника Д.С.Г.
намира жалбата за неоснователна.
Представителят на КОП дава
заключение за основателност на жалбата, т.к. са налице сочените касационни
основания за отмяна на въззивното решение, което е неправилно.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №246-КЦ/10.01.2019г. на директора на РЗИ –
Кюстендил, с което за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ на основание 218, ал.1 от ЗЗ
на Д.С.Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лв.
От приетите по делото доказателства
съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 10.01.2019г. при
извършена проверка от длъжностни лица при РЗИ – Кюстендил в кафе-аперитив „К.“
в гр.Дупница е установено, че обекта се състои от две помещения във вид на
масивна постройка и обособена зала, която от три страни има платна, спускащи се
от тавана до пода, като четвъртата стена е остъклена с PVC дограма на основното помещение. В
момента на проверката платната от трите страни на помещението са били спуснати,
т.е. помещението е закрито. В същото нямало поставени табели, забраняващи
тютюнопушенето и по масите имало пепелници. Нарушителят седял като клиент на
заведението и пушел цигара.
Като правни изводи съдът е приел компетентност
на актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН
и доказано нарушение на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места,
какъвто характер има помещението, където бил нарушителя. Съдът обаче е приел,
че липсват доказателства за виновно поведение на дееца поради липса на
забранителни табели и поставени пепелници на масите. Поради несъставомерност на
деянието от субективна страна съдът е отменил НП.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е
неправилно. Съображенията за това са следните:
При разглеждане на спора районният
съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.236 от ЗЗ за разкриване на обективната истина по
реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни
доказателства е извел правилен извод за наличие на обективните елементи от
състава на противоправното деяние.
В съответствие с приетите гласни
доказателствени средства е изводът на районния съд че обекта представлява
закрито обществено място по терминологията на чл.56, ал.1 от ЗЗ. Обектът има
характеристиката на „обществено място“ съгласно легалната дефиниция на §1а от
ДР на ЗЗ, т.к. е достъпен за посетители. Липсата на законово определение на понятието
„закрито“ се преодолява по пътя на тълкуването за изясняване смисъла на това
понятие в съответствие с целта на закона. Закрито обществено място е закрито
помещение или пространство, независимо дали е налице строеж или преместваем обект,
покрито с покрив или навес с най-малко три плътни стени или страни без оглед на
материала за покриване на покрива и стените/страните. Обектът по оспореното НП съответства
на изброените смислови съставни части на понятието „закрито“ обществено място.
Доказано е и осъществено от
нарушителя тютюнопушене в деня и часа на проверката. Съдът правилно е
кредитирал показанията на контролните органи като обективни и достоверни, т.к.
същите са очевидци на противоправното поведение на дееца. Нормата на чл.56,
ал.1 от ЗЗ въвежда забрана за всички правни субекти посочени в отделните алинеи
на санкционната норма по чл.218 от ЗЗ. Следователно, субекти на нарушението са
както физическото лице, осъществило тютюнопушенето, така и лицето, стопанисващ
обекта. Издаденото НП срещу лицето, стопанисващо обекта не е пречка за издаване
на НП срещу Г..
Неправилен обаче е решаващият извод
на съда за липса на виновно поведение на дееца. Деянието е извършено при
непредпазливата форма на вина, която е наказуема по общото правило на чл.7 от ЗАНН. Липсата на знак за забрана за тютюнопушене в обекта и наличие на
пепелници по масите не освобождава дееца от отговорност, т.к. същият е длъжен
да знае и спазва нормативно установените забрани. Цитираната от пълномощника на
ответника Наредба за условията и реда, при които се допуска тютюнопушене в
закрити обществени места и в сградите с обособени работни места /обн. ДВ,
бр.90/16.11.2010г./ е изгубила правно значение. Наредбата е издадена по
делегация от чл.56а, ал.3 от ЗЗ, която алинея е отменена, а тестът на
разпоредбата е изцяло изменен, обн. ДВ, бр.40/2012г., в сила от 01.06.2012г.
Административнонаказателната отговорност на дееца се подчинява на правилото по
чл.3, ал.1 от ЗАНН.
Наложеното наказание е справедливо.
Същото е в минималния законов размер при спазване на критериите по чл.27, ал.2
и ал.3 от ЗАНН. Не е налице маловажност на случая.
Горното налага на основание чл.221,
ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК решението на районния съд да се отмени и вместо
него, решавайки делото по същество касационният съд да потвърди НП.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №236/19.06.2019г. по а.н.д.№127/2019г.
на РС - Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №246-КЦ/10.01.2019г.
на директора на РЗИ – Кюстендил, с което на Д.С.Г. за нарушение на
чл.56, ал.1 от ЗЗ на основание 218, ал.1 от ЗЗ е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300лв. /триста лева/.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.