Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.07.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно
гражданско дело №1263 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.258 –
чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1263/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на И.Н.Н. ЕГН ********** *** срещу протоколно решение от 27.06.2019 г постановено по гр.д.№6754/2019 г на СРС
, 76 състав ; с което е признато за
установено по искове с правно основание чл.415 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на “Т.С.”
ЕАД *** срещу Н. , че същият дължи сумата от 1882,46 лева – цена
на незаплатена топлинна енергия за апартамент
№11 в гр.София ул.*********за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г ; ведно със
законната лихва върху посочената главница от 15.11.2018 г до окончателното им
заплащане ; както и сумата от 111,79
лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2017 г – 07.11.2018 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 27.11.2018 г по ч.гр.д.№72746/18 г на СРС , 76 състав .
Въззивникът излага доводи за неправилност
на решението на СРС, тъй като не
му е пратен препис от исковата молба и не е могъл да подаде отговор на същата .
Въззивникът не е призован за о.с.з и не
получавал проект за доклад , а ищецът не е представил доказателства
метрологичен контрол върху уредите за търговско отчитане . Решението е
предубедено и не е ясно дали са допуснати ССЕ и СТЕ .
Въззиваемата страна не е подала писмен
отговор
на въззивната жалба .
Третото лице помагач на ищеца “Н.“ ЕАД *** не взема
становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.10.2019 г, поради което
въззивната жалба от 31.10.2019 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират
. Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че ответникът е
потребител на топлинна енергия , а оспорванията му в заповедното производство
са бланкетни .
Решението на СРС е частично неправилно . Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че ответникът е потребител на топлинна
енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е
доказан от документи за собственост на стр.22-25 от делото пред СРС . С Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на
Република България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал.
1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават
правата на потребителите за ползване на топлинна
енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла
на ЗЕ, Закона
за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост и всички собственици и носители на вещни права
следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ". Правото на част от
собствениците да не ползват топлинна
енергия за отопляване на индивидуалните
си имоти не налага на
извода, че не следва да
заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части
в сградата и следва да поемат припадащата
им се част
от разходите за топлинна енергия,
свързани с тях и в този смисъл е решението
на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия
към имотите си, но те
остават потребители на топлинна енергия
за общите части на сградата
- етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща
част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от
топлинната енергия, отдадена от хоризонталните
и вертикални топлопроводи на сградната инсталация,
поради което не е налице пълна
липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното
се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост
е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от
разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите
части на сграда - етажна собственост не може да се
даде предвид характера на подобни
сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответника . Общите условия на ищеца се одобряват и
публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който
изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от
изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
Неправилно
СРС не е допуснал изслушване на СТЕ и СТЕ , а в определенията си от 29.05.2019 г и от 27.06.2019 г не е дал
надлежни указания на страните по доказателствената тежест . Това , както и
чл.162 ГПК наложиха допускане на експертизите от настоящия съд .
Според изслушаната пред настоящия съд СТЕ на вещото
лице В.Т. измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция
за сметка на ищеца . Дяловото
разпределение и изравнителните
сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово
разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от
ответника . За процесния период няма начислена топлинна енергия за отопление на
имота , а е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация и топла вода .
Доставената топлинна енергия е на стойност 1850,89 лева .
Според изслушаната пред настоящия съд ССЕ на вещото
лице Л.Б. няма данни за плащания на процесните задължения от ответника . В
претендираната сума от 1874,62 лева са включени 1850,88 лева за
доставена топлинна енергия и 23,74 лева за дялово разпределение . Със
сумите за възстановяване не са прихващани суми от предходни периоди . Лихвите
за забава са 105,21 лева върху стойността на топлинната енергия и 3,42 лева
върху сумата за дялово разпределение .
Неоснователно е оплакването на въззивника , че не му е
връчен препис от исковата молба . Такъв е връчен на 08.04.2019 г чрез майката
на Н. . Чрез същото лице Н. е призован и за о.с.з. на 27.06.2019 г , като му е
връчен и проект на доклад .
Преклудиран е доводът на въззивника , че не са представени от
ищеца доказателства за метрологична годност на уредите за търговско измерване .
СТЕ установява законосъобразно отчитане и начисляване на топлинната енергия .
Съгласно заключенията на СТЕ и ССЕ , неоспорени от
страните , настоящият съд счита , че искът
за главница е доказан в пълен размер , като първоинстанционният съд е
посочил като „топлинна енергия „ всъщност сбора на главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение .
Искът за
лихви за забава е изцяло неоснователен
. Съгласно чл.33 ал.2 от ОУ /2014 г/ клиентите за длъжни да заплащат сумите за
топлинна енергия в 30-дневен срок от
датата на публикуване на интернет страницата на ищеца . По делото не са
представени доказателства за публикуване на месечните суми на интернет
страницата на ищеца или за друга покана за плащане на тази сума и на главницата
за топлинна енергия Ответникът не е изпаднал в забава и не дължи лихви за
забава .
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца 307,06
лева разноски в заповедното и исковото производство пред СРС , а не 325,30
лева . Пред СГС разноски по компенсация в размер на 609,75 лева се
дължат от ответника .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ протоколно решение от
27.06.2019 г постановено
по гр.д.№6754/2019 г на СРС , 76 състав ; в частта , с което е признато за
установено по иск с правно основание чл.415 ГПК във вр.чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу И.Н.Н. ЕГН ********** *** , че същият дължи 111,79 лева лихви за забава за периода 15.09.2017 г – 07.11.2018
г върху главници за топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 27.11.2018 г по ч.гр.д.№72746/18 г на СРС , 76 състав ;
както и в частта , в която И.Н.Н. ЕГН **********
*** е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД разликата над 307,06 лева до 325,30 лева разноски в заповедното и в исковото производство пред СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на “Т.С.” ЕАД *** срещу И.Н.Н. ЕГН ********** *** , който иск е с правно основание чл.415 ГПК във вр.чл.86 ЗЗД , че Н. дължи 111,79 лева
лихви за забава за периода 15.09.2017 г – 07.11.2018 г върху главници за
топлинна енергия и дялово разпределение
за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г за апартамент
№11 в гр.София ул.*********; за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 27.11.2018 г по ч.гр.д.№72746/18 г на СРС , 76 състав.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото протоколно решение в частта , в
която е признато за установено , че И.Н.Н. ЕГН **********
*** дължи на
основание чл.415 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 1882,46
лева
– цена на незаплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за апартамент
№11 в гр.София ул.*********за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г ; ведно със
законната лихва върху посочената главница от 15.11.2018 г до окончателното им
заплащане ; за която
сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 27.11.2018 г по ч.гр.д.№72746/18 г на СРС , 76 състав; както в частта , в която И.Н.Н. ЕГН ********** *** е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД 307,06 лева разноски в заповедното и в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА И.Н.Н. ЕГН ********** *** да
заплати на на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 609,75 лева разноски пред СГС /по
компенсация/
Решението е постановено при участието на “Н.“ ЕАД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.