№ 3041
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.ОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110203748 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Х. С., ЕГН **********, чрез адв.И. Г. –
САК, против Наказателно постановление № 42-0005415/14.02.2023 г.,
издадено от Директор на РД“АА“ - гр. София, с което на жалбоподателя за
административно нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е
наложена глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.
В жалбата се релевират пространни доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване и
нарушаване правото на ефективна защита на наказаното лице. В подкрепа на
изложеното на първо място се поддържа, че при съставянето на процесния
АУАН е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение, с
оглед липсата на свидетели. Сочи се, че в случая АУАН е подписан и е
съставен в присъствието само на един свидетел, въпреки че буквалното
тълкуване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, вр. с чл. 42, т. 7 ЗАНН сочи на
категоричния извод, че АУАН следва да се състави в присъствието на повече
от един, т.е. най-малко двама свидетели, в който смисъл в закона е употребен
изразът „свидетели” (мн.ч.), а в разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН изрично е
1
посочено изискването за наличие на „двама други свидетели”. Излага се, че в
акта е необходимо да бъде отбелязано към коя група свидетели принадлежат
подписалите го лица, а видно от съдържанието на съставения акт,
актосъставителят не е посочил към коя група свидетели принадлежи лицето
Й.Х.Г.
На следващо място се излагат аргументи, че процесното наказателно
постановление е издадено от некомпетентно длъжностно лице, доколкото
съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗАвП наказателните постановления се
издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на
наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени
от него длъжностни лица, и наказателните постановления за установени
нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на
съответната община или от оправомощени от него лица. В случая се сочи, че
атакуваното наказателно постановление е издадено от директора на РД „АА“
София без да е посочена заповед на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, видно от която последният да е
делегирал правомощието си по издаване на наказателни постановления за
установени нарушения на ЗАвП и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му на директора на РД „АА“ София.
Отделно от изложеното се поддържа, че разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН е нарушена, доколкото в АУАН, както и в издаденото въз основа на
него НП, не е отразено пълното описание на извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Счита се, че както контролният, така и наказващият орган, не
са описали достатъчно ясно и подробно твърдяното нарушение, като са
изложили бланкетно обстоятелствата, при които е извършено. Липсата на
индивидуализация на нарушението в АУАН и НП се смята за довела до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице, поради липса на
възможност същото да се защити срещу нарушението, за което наказващият
орган му е наложил административно наказание. В случая е останал
неизяснен въпросът водачът на процесното МПС всъщност извършвал ли е
превоз и какъв е бил видът на превоза, тъй като наказващият орган
единствено е посочил, че водачът не притежава карта за квалификация.
2
Предвид посоченото се счита, че липсват доказателства за това, че
жалбоподателят с деянието си е осъществил именно състава на
административното нарушение, регламентирано в чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП,
както от обективна, така и от субективна страна.
Излагат се аргументи за наличието на предпоставките за приложение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на
атакуваното НП.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирана
по делото молба, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Г.
– САК, поддържа жалбата изцяло по изложените в нея съображения.
Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата стана, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. В съпроводително писмо наказващият орган – Директор на
Регионална дирекция “Автомобилна администрация“ – София, релевира
възражение за прекомерност по отношение размера на претендираните
разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.01.2023 г. служител от Регионална дирекция “Автомобилна
администрация“ – София, а именно свидетелят Б. В. Д. – главен инспектор в
РД„АА“ – София, по повод постъпило в РД“АА“ писмо от Национален
координационен център за борба с организираната престъпност, съдържащо
данни, че водачът С. Х. С. е бил участник в ПТП на 05.12.2022 г. около 12:20
часа при управление на товарен автомобил марка „ХХХХ“ модел „ХХХХ“ с
рег. № ХХХ на ул.“Околовръстен път“ в гр.София, извършил проверка в
информационната система на РД“АА“, където установил, че водачът С. Х. С.
не е притежавал карта за квалификация за съответната категория.
Свидетелят Б. В. Д. – главен инспектор в РД„АА“ – София приел, че
извършеното представлява нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
3
04.08.2008 г. на МТ, поради което на 10.01.2023 г. съставил акт за
установяване на административно нарушение Серия А-2012 №
333731/10.01.2021 г. срещу С. Х. С., в присъствието на последния, както и на
свидетеля Й.Х.Г. което е удостоверено с техните подписи.
На същата дата – 10.01.2023 г. АУАН бил връчен на жалбоподателя –
лично и срещу подпис, който го подписал без възражения.
В срока чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите по акта.
Въз основа на така съставения АУАН Директор на РД“АА“ - София,
издал атакуваното наказателно постановление № 42-0005415/14.02.2023 г., с
което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр.) е наложена на жалбоподателя глоба в
размер на 2000,00 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на
жалбоподателя на 20.02.2023 г., като в законоустановения срок била
депозирана жалба, инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Б. В. Д..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От показанията на св. Б. В. Д. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като
4
актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло приложените към
административнонаказателната преписка и в хода на съдебното производство
писмени доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и
обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – Заповед № 355/19.09.2022 г. на изпълнителен директор
на ИА „Автомобилна администрация“, Заповед № РД – 08 – 30/24.02.2020 г.
на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
длъжностна характеристика, респективно и доводите на въззивника в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
Независимо от изложеното съдът констатира, че в конкретния случай е
опорочена самата процедура по съставяне на АУАН, доколкото същият е
5
съставен в присъствието на един свидетел, за който липсват каквито и да
било данни да е присъствал при извършване или установяване на
нарушението, т.е. той е единствено свидетел при съставяне на акта. Ето защо
е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, в която е необходимо съставяне
на АУАН в присъствието на "двама други свидетели", т. е. такива, които не са
присъствали нито при извършване, нито при установяване на нарушението. В
случай че се твърди, че актът е съставен въз основа на официални документи,
такива следва да бъдат представени в административнонаказателната
преписка, което изискване в случая също не е налице. Съставянето на АУАН
в присъствието само на един свидетел по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН представлява
нарушение на процесуалните правила, достатъчно да обоснове отмяна на
обжалваното наказателно постановление единствено на посоченото
основание.
На следващо място съдът намира, че описанието на нарушенията в
АУАН и НП е твърде лаконично и не е съобразено с изискванията на чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
За да се произнесе по съществото на правния спор (по основателността
на жалбата), съдът съобрази, че настоящото производство е от
административнонаказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано по презумпция. Това означава, че в
тежест на административнонаказващия орган, тъй като именно той е субектът
на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства и доказателствени
средства, че има извършено административно нарушение и че то е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на
административнонаказателното преследване.
В тази насока е необходимо да бъде посочено, че е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
6
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона
реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Следва да се има предвид, че критерият за
определяне на едно нарушение на процесуалните правила като съществено е
този, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по конкретния въпрос, или когато е довело до ограничаване на
правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато обаче са спазени
всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и
именно тогава съдът следва да провери дали последното е правилно,
респективно дали има извършено административно нарушение.
Именно административнонаказващият орган е този, който следва да
докаже пред съда, че има извършено административно нарушение /такова,
каквото е описано в акта и НП/, както и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то
наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно, тъй
като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може
да бъде разгледан и въпросът за съответствието на наложената санкция с
тежестта на нарушението /само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви
граници, а не е фиксиран в закона/.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на
оспорвания акт съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като съставеният в конкретния случай АУАН и
издаденото въз основа на него НП, не отговарят на императивните изисквания
на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото
описанието на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ.
обстоятелствата, при които то е извършено, не са формулирани изчерпателно
и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на
обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на
защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната
принуда.
В конкретния случай, административнонаказателната отговорност на
7
въззивника е ангажирана за това, че „на 05.12.2022 г. около 12:20 часа в
гр.София, на Околовръстен път и бул.Симеоновско шосе, на 100 метра преди
пътен възел посока ж.к.Младост, като водач на ХХХХ ХХХХ с рег. № ХХХ
от кат.N3, управлява автомобила със следното нарушение: водачът не
притежава карта квалификация на водач за съответната категория, издадена
от ИА АА“.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобИ.е на начална квалификация (Изм. – ДВ, бр. 57 от 2021 г., в сила от
9.07.2021 г.), „водачите на моторни превозни средства, за управлението на
които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство
от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или
пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача
и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория
или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз
на товари по шосе“.
Видно от съдържанието на посочената норма, за да е налице нарушение
на тази разпоредба, следва да са налице няколко обстоятелства – на първо
място да е налице водач на МПС от посочените категории, на второ място –
този водач да не е притежавал въобще карта за квалификация на водача и на
трето място, водачът да е извършвал превоз за собствена сметка или
обществен такъв по време на проверката. Всички тези елементи от обективна
страна следва да бъдат вменени на нарушителя като осъществени, защото
липсата на който и да е от тях означава непълен фактически състав. В
конкретния случай, в НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал
автомобил „ХХХХ ХХХХ“ с рег. № ХХХ от кат.N3, както и че не е
притежавал карта за квалификация на водача за съответната категория.
Никъде в НП обаче не е посочено, че с това превозно средство
жалбоподателят е осъществявал превоз за собствена сметка или обществен
превоз. С това според настоящия съдебен състав е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
тъй като на наказаното лице не са вменени всички факти от обективния състав
на административното нарушение, а налагане на наказание само за част от
8
фактите от предвидените в санкционната норма елементи на фактическия
състав е недопустимо. По изложения начин се въвежда непълнота в
описанието и квалификацията на нарушението, а именно - за какво
нарушение е наказан водачът, която непълнота нарушава правото на защита.
Горепосочените съществени процесуални нарушения при издаване на
АУАН и НП в своята съвкупност са накърнили съществено правото на защита
на жалбоподателя да разбере по един ясен и непротиворечив начин основни
елементи на вмененото му нарушение. Необходимо е да се уточни, че съдът
не може да замести наказващия орган, като допълни липсващото му
изявление по горните въпроси със свои фактически изводи. Ето защо,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като
обсъждането на останалите въпроси, които иначе биха се явили релевантни за
делото, се явява безпредметно.
Предвид изложените аргументи съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото съдът дължи произнасяне и по въпроса за
възлагане на разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата
препраща към реда, установен в чл.143 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е
разрешен благоприятно за С. С., доколкото се отменя издаденото наказателно
постановление, като се уважава претенцията на жалбоподателя. Въззивникът
е представляван от упълномощен адвокат в производството, поради което и с
оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143,
ал. 1 от АПК, съобразно която при отмяна на издадения акт подателят на
жалбата има право да получи разноските, сторени във връзка със заплащане
на адвокатско възнаграждение, които следва да се възстановят от бюджета на
органа, издал отменения акт. Видно от представените по делото договор за
правна защита и съдействие и пълномощно - на адвоката, представлявал
въззивника, е изплатена сумата от 700,00 лева за процесуално
представителство в настоящото производство.
Своевременно релевираното възражение за прекомерност на
претендирания размер на адвокатското възнаграждение от страна на Директор
9
на РД“АА“ – София, обективирано в съпроводително писмо рег.№ 52-00-29-
1915/1/03.06.2023 г., съдът намира за основателно, с оглед разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения № 1 от 2004 г., съобразно която при интерес от 1000 до 10
000 лв., възнаграждението се определя в размер на 400 лева плюс 10 % за
горницата над 1000 лева, респективно в настоящия случай минималният
размер на възнаграждението, изчислен по посочения механизъм е в размер на
500,00 лева, който съответства и на фактическата и правна сложност на
делото. Поради изложеното, претендираният такъв в размер на 700,00 лева е
прекомерен и следва да бъде намален.
По изложените съображения на въззивника в производството следва да
се присъди сумата в размер на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение -
минималният размер, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
респективно за разликата над присъдения размер до пълния претендиран
такъв от 700,00 лева молбата е неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0005415/14.02.2023 г.,
издадено от Директор на РД“АА“ - гр. София, с което на жалбоподателя С. Х.
С. за административно нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложена глоба в размер на 2000,00 (две хиляди)
лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София
да заплати на С. Х. С., ЕГН **********, сумата в размер на 500,00
(петстотин) лева– адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11