Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.02.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети фавруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното съдията гр.д. №7399/2019г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с оективно
съединени искове с правно основание
чл.557, ал.1, т.1 КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в резултата от ПТП, причинено от неидентифицирано МПС.
ИЩЕЦЪТ- Т.Я.Т., ЕГН **********, чрез адв.
К.М.Д., член на САК и адв. Г.Й.Й., член на САК твърди, че на 21.11.2018 г.,
около 19.00 ч., в гр. София, неизвестен автомобил с неустановен регистрационен
номер, с неустановен водач, движейки се по ул. „Самоковско шосе“, с посока на
движение от ул. „Цветна градина“ към ул. „Освобождение“ и в района на спирка на
СГКТ № 2257, ул. „Цветна градина“, нарушава правилата за движение, установени
от Закон за движение по пътищата, като реализира ПТП е пешеходеца Т.Я.Т., който
към момента на настъпване на удара се намира на осовата линия на платното за
движение, по средата между лентите за насрещно движение на ул. „Самоковско
шосе“. Излага, че е бил блъснат в гръб, като към момента на удара е стоял
неподвижно и се е оглеждал надясно за преминаващи МПС-та с цел да пресече и
втората половина от платното за движение на ул. „Самоковско шосе“. Вследствие
на удара с висока скорост изхвърча и пада на асфалта, а автомобилът, който го
блъска, продължава движението си, без да спре. Ищецът твърди, че за пътния
инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № К- 743 от
21.11.12.2017г. и е образувано ДП по описа на СДВР, Отдел „Пътна полиция“.
Съгласно протокола виновен за настъпването на инцидента е водачът на
неиндетифицираното моторно превозно средство. Навежда, че непосредствено след
пътния инцидент е транспортиран от екип на бърза помощ в УМБАЛ „Света Анна“ АД
- София в тежко увредено общо състояние, с главоболие, гадене, повръщане и
болки в дясната ръка и шията. След като са му направени нужните изследвания, му
е поставена окончателна диагноза: Тежка черепно-мозъчна травма със загуба на
съзнание; епидурален хематом в ляво темпорално; линеарна фрактура на
темпоралната кост; фрактура на предна и горна стена ляв максиларен синус;
фрактура на дясна скапула; фрактура на средна трета на диафизата на лява
фибула; контузия на меките тъкани на главата с охлузвания в ляво темпорално;
оток на меките тъкани на ляв крак; кръвонасядане в лявото око; фрактура на
дясна ръка. Извършена му била операция, а болничният му престой продължил от
21.11.2018 г. до 01.12.2018 г. като бил изцяло неподвижен и на легло, а за него
се грижили неговите близки, които му
помагали да се обслужва. В резултат на извършената операция е изпитвал невероятно
силни болки и непрекъснато главоболие и повръщане, поради което се е налагало
да приема силни болкоуспокоителни лекарства. Навежда, че след изписването от
болницата е бил в болнични за периода от 21.11.2018 г. до 31.12.2018 г. и е
спазвал предписано му от лекарите домашно лечение. В резултат на претърпените
множество фрактури и тежката черепно-мозъчна травма изпитвал непрекъснато
изтръпване в увредената област, силни болки и непрекъснати състояния на мигрена
и гадене, като дори и силни болкоуспокоителни медикаменти не му повлияват. Ето
защо се налагало непрекъснато да лежи, тъй като дори извършването на
елементарно движение му причинява много силна болка и пристъп на мигрена.
Всичко това довело и до безсъние и се налагало да приема сънотворни лекарства.
Ищецът сочи, че на 02.01.2019 г. отново е постъпил в УМБАЛ „Света Анна“ АД София, Клиника по
неврохиргия, където е приет с диагноза: „постоперативен краниален дефект
темпо-париетално вляво – състояние след операция по повод тежка черепно-мозъчна
травма“. На 04.01.2019 г. му е извършена операция - „краниоластика с титаниева
мрежа“. В болничното заведение в периода 02.01.2019 г. - 07.01.2019 г. е бил
изцяло неподвижен и на легло, като за него отново са се грижили неговите
близки, които му помагали да се обслужва. В резултат на оперативната интервенция
е продължил да изпитва невероятно силни болки и непрекъснато главоболие, поради
което се е налагало да приема силни обезболяващи лекарства. След изписването от
болницата продължава лечението си под домашен амбулаторен режим до 07.05.2019
г., включително. Все още изпитва непрекъснато изтръпване в увредената област,
силни болки и непрекъснати състояния на мигрена и гадене, като дори и силни
болкоуспокоителни медикаменти не му повлияват. Ето защо се налага непрекъснато
да лежи, тъй като дори извършването на елементарно движение му причинява много
силна болка и пристъп на мигрена. Всичко това води до безсъние и се налага да
приема и сънотворни лекарства. Навежда, че в
резултат на претърпяното произшествие, е понесъл и имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, медикаменти, медицински услуги и изделия, в
общ размер на 2557.66 лв. Ищецът излага,
че поради тежките травми, които е получил при процесното ПТП, от момента на
неговото настъпване до сега изпитва постоянни болки в крайниците и особено в
главата. Налага му се е да ползва чужда помощ от близки и познати, за да може
да обслужва и за най-елементарните си
ежедневни нужди. Въпреки успешно проведените операции и към момента не се е
възстановил напълно и продължава да изпитва посочените болки и страдания. Освен
това излага, че е претърпял и психологически и емоционални травми– изпитва
страх, когато се налага да участва в движението по пътищата, което води до
трайни социални проблеми и непреодолими за него пречки за извършване на
битовите му задачи. Постоянната нужда от
помощ и съдействие на близките и роднините му създават у него чувство за
безпомощност и малоценност, което се отразява негативно върху психиката и
самооценката му. Не на последно по важност място посочва, че преди ПТП е бил активен
човек, а сега е принуден постоянно да лежи и не може да върши нещо, което има
значително отрицателно влияние върху емоционалното му състояние. Ищецът
посочва, че е сезирал ответника с искане за определяне и изплащане на
обезщетение за причинените му вреди, но към момента, въпреки изтичането на
срока, не е получил предложение от него. С оглед изложеното намира, че за него
е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск като претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените в резултат
от ПТП неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната
лихва от датата, на която е изтекъл
срока за отговор – 13.03.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира
да му се изплати обезщетение и за търпените имуществени вреди в размер на
2557,66 лв., ведно със законната лихва от датата, на която изтекъл срока за
ответника – 18.04.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- Г.Ф., *** оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че не са представени доказателства за наличието на фактическия състав
на чл. 557, ал.1, т.1 КЗ. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП,
както и вида и размера на вредите.
Съдът, след като
обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Представени са и
документи от образуваната пред ответника преписка-претенция за
изплащане на обезщетение- молба с вх. № 24-01-928/13.12.2018 г. - заверено
копие; молба с вх. № 24-01-928/18.01.2019 г. - заверено копие- заверено копие, от които е видно, че ответникът е отказал (мълчаливо) да изплати
обезщетение на пострадалия.
Представени са и
медицински документи за проведено лечение на ищците, които са от значение за
изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта
са необходими специални знания. Обсъдени са от СМЕ и представените фактури за
извършени разходи от ищците по лечението им.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза от вещо лице- травматолог и вещо
лице-невро-хирург, ценено от съда изцяло като неоспорено от страните,
компетентно и обосновано, се установява, че вследствие на процесното ПТП Т.Т. е получил следните травматични увреждания:
мозъчна контузия средна степен по тежест; епидурален хематом в ляво темпорално
без компресионно-дислокационен синдром; линеарно счупване на слепоочната кост
на черепа вляво; счупване на ляв максиларен синус; счупване на дясна скапула; счупване
на средна 1/3 на лявата малкопищулна кост. Проведено е 10-дневно болнично
лечение в болница „Света Анна" - София, НХК. Извършени са необходимите
изследвания и консултации. Проведено е леткарствено лечение с постепенно
намаляване на оплакванията, без поява на неврологичен дефицит по време на
болничния престой. В спешен порядък е извършена операция - остеокластична
краниектомия вляво темпорално. Евакуация на епидурален хематом. Гладък
следоперативен период с постепенно отзвучаване на оплакванията, без установен
неврологичен дефицит по време на престоя в клиниката. За счупването на дясната
лопатка е поставена обездвижвагца превръзка. Изписан в ясно съзнание, без
наличие на възбудна или отпадна огнищна неврологична симптоматика, в
стабилизирано соматично и неврологично състояние. Дадени препоръки за ХДР и
назначено лечение с Депакин таб 500 мг 2х1т за 1 месец и по 1 т за още 2
месеца. За периода 02. 01. – 07. 01. 2019 г. е проведено повторно лечение в
болница „Света Анна" - София, КНХ. На 04. 01. 2019г. е опериран : краниопластика
с титаниева мрежа на черепния дефект в лява теменно-слепоочна област на
главата. Гладък следоперативен период, първично зарастване на оперативната
рана. Изписан в ясно съзнание, нормален неврологичен статус, афебрилен, хемодинамично
стабилен. Дадени указания за охранителен режим и медикаментозно лечение.
Лечението е продължено в домашно-амбулаторни условия под контрол от личен
лекар, невролог и ортопед. Описаните увреждания са в причинна връзка с
процесното ПТП. Възстановителният период при черепно-мозъчни травми с характер
на процесната продължава до 12-18 месеца, при липса на усложнения. Ищецът все
още се намира в процес на възстановяване, прогнози за в бъдеще не могат да се
дадат. Движенията
на левия долен крайник са възстановени в пълен обем. Движенията на дясната
раменна става се извършват в обем по-малък с 10 % от нормата. В резултат на получените травматични увреждания и проведените оперативни
интервенции ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за срок от 30 дни, значителни
до 3 месеца и умерени до 6 месеца. Настоящите оплаквания не са потвърдени от
специализирани медицински прегледи и изследвания. На този етап на са
представени медицински документи, указващи за трайни неблагоприятни последици
за здравословното състояние на пострадалия, получени вследствие на процесиите
увреждания. Такива не се установяват и при извършените лични прегледи.
Съобщаваните оплаквания и по-специално треморът на двете ръце, подлежат на
допълнително уточняване. Налице е остатъчен оперативен белег в окосмената част
на главата в лявата челно-слепоочна област, който не предизвиква загрозяване. Извършените
разходи в общ размер на 2557,66 лева са в причинно-следствена връзка с
настъпилия пътен инцидент и са били необходими с оглед лечението и възстановяването
на ищеца.
По делото е прието изаключение на АТЕ, неоспорена от страните, според което
механизмът на процесното ПТП е следният: на 21.11.2018 г., около 19.00 часа, в гр. София,
неизвестен автомобил с неустановен регистрационен номер, движейки се по ул.
Самоковско шосе с посока към ул. Освобождение в района на спира номер 2257, блъска
намиращия се на осовата линия, която разделя двете платна на движение.
Пострадалият е блъснат отляво в гръб, като в този момент е стоял на осовата
линия. Ударът е с предна лява част на автомобила и ляво гърбом за пешеходеца.
Вследствие на удара пешеходецът се качва върху капака на автомобила и в
последствие пада на асфалта отляво на автомобила, който продължава движението
си, без да спре. От техническа и професионална гледна точка причината за
възникване на произшествието е субективна и вещото лице сочи, че деиствията на
водача на МПС, който не е предприел спиране или намаляване на скоростта при
наличие на пешеходец на пътното платно е довела до възникване на ПТП. Вещото
лице изтъква, че с оглед описания
по-горе механизъм на процесното ПТП, характера, степента и местоположението на
травматичните увреди на ищеца, може да се приеме, че той е е преминал платното
за движение на неизвестния автомобил и вниманието му е било съсредоточено за
минаващите автомобили по другото платно. Ето защо той не е могъл да възприеме
идването на удрящия го автомобил, тъй като е бил обърнат на дясно, което
означава, че ПТП не е могло да бъде предотвратено чрез действия от страна на
пешеходеца.
По делото са
събрани и гласни доказателства- свид. Д.Т.Т.( син на пострадалия) разкрива
механизма на процесното ПТП като очевидец. Неговите показания са обсъдени от
АТЕ.
Други
относими доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ са допустими и основателни.
Ищецът твърди, че има вземане спрямо ответника, тъй като
същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за неимуществени вреди,
когато неимуществената вреда е причинена
от неидентифицирано моторно превозно средство. Следователно искът се основават
на чл.557, ал.1, т.1 КЗ. Реализирането на отговорността на ГФ се обуславя от установяването на две
групи факти: възникнали права на ищеца срещу причинител на вредата на основание
на чл.45 ал.1от ЗЗД – т.е. причинени от деликвента, с негово виновно и
противоправно поведение вреди, както и че пътнотранспортното произшествие е
причинено от неидентифицирано превозно средство. Видно от ангажираното
доказателство-констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с № К-743 от 21.11.2018 г. -заверено копие; същото е безспорно установено.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач
настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на
фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от
деликвента(неизвестен) е установено по несъмнен начин от заключението на АТЕ.
Претърпените
от ищците вреди, изразяващи се в болки и
страдания, и настъпването им в причинна връзка от деянието на неизвестния
извършител, са установени по несъмнен начин от залючението
на СМЕ.
С оглед
заключението на СМЕ съдът приема, че са неоснователни възраженията относно
прекомерна завишеност на претенцията. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. С
оглед заключението на СМЕ, както и предвид общото икономическо състояние в
страната и установените размери на средната и минималните работни заплати,
претенцията не е завишена по размер, поради което исковете следва да се
установят изцяло.
Отговорността на Гаранционния фонд не е нито деликтна, нито договорна. Тя
произтича от законова разпоредба, израз на държавната закрила, давана при
увреждане от лица, които не
могат да бъдат установени в срока за
разследване. Фондът е държавен орган със социални функции и от него може да се
търси само това, което е изрично уредено в закона. Обезщетението, което фондът
е длъжен да плати, покрива само вредите, но не и обезвредата за забава, която
дължи деликвентът съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите
за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ. Разпоредбата на чл. 497 КЗ, ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не
го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът
за окончателно произнасяне по претенцията към застрахователя по застраховка ГО
не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването на претенциите по чл.
380 КЗ. Съдът приема за дата, определяща
изискуемостта на вземането за обезщетение, респ. пораждаща задължението за
мораторни лихви, тази по чл. 497, т. 2 КЗ - с изтичане срока по чл. 496 КЗ,
т.е. с изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията. Няма спор между страните, че Гаранционният
фонд не се е произнесъл по подадената молба от ищеца. С оглед на така изложеното, съдът счита, че лихвата
върху обезщетението следва да бъде определена от датата на изтичане на
тримесечния срок за окончателно произнасяне от страна на Фонда или от 18.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата. (В тази насока е и Определение № 893 от 20.11.2014 г.
по т. д. № 1114/2014 г., ТК, ТО на ВКС, Определение № 105 от 27.02.2015 г. по
т. д. № 1537/2014 г., ТК, ТО на ВКС и др.).
От представените писмени доказателства за извършени разходи при проведено
лечение, обсъдени детайлно от приетото заключение на СМЕ, съдът счита, че искът
за имуществените вреди следва да се уважи изцяло-2557.66лв.
С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока искание с
представения списък за разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че
само ищеца има право, но същият е освобед от разноски и д.т. Видно от данните по делото размерът на
адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от искове приема, че адв. възнаграждение е в размер на 3600.73 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на
4102.31лв, както и 400лв. възнаграждение на вещото лице, платими от бюджета на
СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да
заплати на Т.Я.Т., ЕГН **********, адрес: ***
чрез адв. К.М.Д., член на САК и адв. Г.Й.Й., член на САК, адрес за
призоваване:гр. София, ул. *******, по искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
100 000 лв /сто хиляди лева/, заедно със законната лихва върху тази
сума от 18.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 2557.66 лева, представляващи обезщетение за
причинените му имуществени вреди, заедно със
законната лихва върху тази сума от 18.04.2019
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да
заплати на адв. К.М.Д.,
член на САК и адв. Г.Й.Й., член на САК, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 3600.73 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., ***,
да заплати по сметка на СГС дъравна такса в
размер на 4102.31лв.,
както и 400лв. разноски за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: