№ 100
гр. Велико Търново, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500062 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от Прокуратурата на РБ против
Решение № 217/ 12.12.2023 г. по гр.д. № 141/ 2023 г. по описа на ОС – Ловеч в частта,
с която тя е осъдена да заплати на М. А. К. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 8 000 лв., причинени й от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ведно със законната лихва от 09.02.2023 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят счита присъденото обезщетение за силно завишено и
несъответстващо на критериите за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, като прави
оплакване, че съдът не ценил правилно относимите към определяне на размера
обстоятелства. Той неправилно приел, поради допусната грешка в датата на
привличане на ищцата като обвиняема, че наказателното производство е продължило 3
г. и 9 м, вместо 2 г. и 9 м., не съобразил, че взетата спрямо нея най-лека мярка на
процесуална принуда не ограничила правата й, че била оправдана още на първа
инстанция, както и че върху здравословното й състояние влияние оказало не само
воденото наказателно производство, но и загубата в този период на близки хора. Моли
решението да бъде отменено частично над сума, която въззивният съд счете за
справедливо обезщетение.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. А. К.
със становище за нейната неоснователност. Съдът правилно определил размера на
1
дължимото й обезщетение за неимуществени вреди, като съобразил всички относими
факти. Моли решението да бъде потвърдено. Процесуалният й представител
претендира присъждането на разноски на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
Въззивната жалба е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си
по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на
обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част и намира, че съдебният
акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамките на
въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Жалбоподателят не спори възприетата от ОС при събраните по делото
доказателства фактическа обстановка и формираният въз основа на нея правен извод за
основателност на заявената от М. А. К. искова претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
поради което настоящата инстанция не следва да преповтаря релевантните за спора
обстоятелства и да излага мотиви за осъществяване на фактическия състав на
цитираната норма, обуславящ ангажиране отговорността на Държавата за поправяне на
причинените на ищцата неимуществени вреди. Спорът пред въззивния съд е сведен
само до справедливия размер на дължимото обезщетение.
За определяне размера на обезщетението ВТАС взе предвид следните
обстоятелства:
На ищцата К. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.194, ал 1 НК – за това, че на 26.08.2019 г., около 23:30 часа, от дом находящ се на
******* в с. Градежница, отнела чужди движими вещи – парична сума в размер на 3
600 лв. от владението на собственика А. И. О., без нейно съгласие, с намерение да ги
присвои. Касае се до обвинение в тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, тъй
като предвиденото за него наказание е до 8 г. лишаване от свобода, при което страхът и
притесненията от евентуално осъждане са нормално присъща човешка реакция, като в
случая следва да се отчете, че това обвинение е повдигнато на лице с чисто съдебно
минало. Наказателното производство срещу ищцата е продължило 2 г. и 9 м. – от
08.05.2020 г., когато тя е била привлечена в качеството на обвиняема с постановление
на разследващ полицай по ДП № 247/2019 г. по описа на РУ МВР – Тетевен, до
влизане в сила на Решение № 9/ 09.02.2023 г. по ВНОХД № 445/2022 г. по описа на ОС
– Ловеч, с което е потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд.
Действително, както се оплаква жалбоподателят, първоинстанционният съд е допуснал
техническа грешка при посочване на годината на привличане на К. като обвиняема,
която грешка е довела до неправилно възприемане на срока на производството.
2
Продължителността му, включваща досъдебна и съдебна фаза, следва да бъде
преценена за разумна, още повече че съдебната фаза на производството е преминала в
две инстанции, като пред РС – Тетевен са проведени 18 заседания, но повечето са
насрочвани от съда ежемесечно, като 6 от заседанията са били отложени по искания на
защитника на ищцата. Наказателното производство е ангажирало ищцата с участие в
12 съдебни заседания пред РС и в едно пред ОС – Ловеч. За времето от 08.05.2019 г. до
18.10.2022 г. – 2 г. и 5 м. – тя е търпяла най-леката мярка за неотклонение –
„подписка“, т.е. свободното й придвижване и възможността да общува с близките си и
да се грижи за тях и за собствените си работи не е била ограничена от воденото
производство. К. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение
още с първоинстанционната присъда № 260003/ 18.10.2022 г. по НОХД № 164/2020 г. и
макар оправдателната присъда да е била протестирана и производството е пренесено
пред ОС, въззивният съд е потвърдил окончателно първоинстанционната присъда.
Медийно разгласяване на случая липсва, но следва да се има предвид, че повдигнатото
на ищцата обвинение е свързано с оплакване на нейна съседка, за деяние, извършено в
малко населено място, в което тя живее и където хората се познават и информацията се
разпространява значително по-лесно и бързо, още повече че предприетите действията
на полицията по разследване са били явни за съселяните. Затова съдът кредитира
показанията на св. И. А. – син на ищцата, че в селото започнали клюки, хората
говорели, че майка му е откраднала пари и е лъжкиня и петното си останало и след
оправдаването й. Повдигнатото обвинение и воденото дело станало причина майка му
да бъде освободена от работа, т.е. то е засегнало правото й да полага труд и да
реализира доходи за издръжката си. Съдът кредитира показанията на този свидетел и за
описаното от него физическо и емоционално състояние, изживявания и поведение на
майка му преди, по време и след наказателното производство, защото показанията му
са детайлни, последователни и непротиворечиви, отразяват негови непосредствени
възприятия и кореспондират изцяло с констатациите на вещите лица по комплексната
съдебно психиатрична и психологична експертиза. От заключението на последните се
установява, че личността на ищцата – жена на 48 г., с основно образование и
интелектуално функциониране, отговарящо на възрастта, образованието, социалния
опит и здравословно състояние – се характеризира с ограничен емоционален диапазон
на преживявания, в който доминира тревожно напрежение, негативни интерпретации
на реалността, песимистични убеждения и нагласи, затворена в собствените си
преживявания, без потребност от емоционално свързване. Експертите са констатирали
при нея обективни данни за смесено тревожно-депресивно разстройство и са отчели
тежко изразена депресивна симптоматика – тревожност, безпокойство, вътрешно
напрежение, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, на вина,
неразбраност и отчужденост. От заключението се установява, че на фона на преживяна
от К. стресова реакция вследствие смъртта на големия й син, а по-късно във времето и
3
на съпруга й и продължителен прием на предписани й от психиатър лекарства, които
по нейни и на сина й данни й помагала да функционира социално, тя е привлечена като
обвиняема и през времетраенето на наказателния процес е настъпила динамика и
обостряне в психичната симптоматика, която се задълбочила и обогатила и стресовата
реакция е прераснала в тревожно-депресивно разстройство. Върху психическото й
състояние се е отразило и влошаването на здравословното състояние и смъртта на
нейните свекър и свекърва по време на процеса, което ищцата свързва именно с
тревогите и притесненията им от воденото дело. Вещите лица са отчели траен значим
спад в цялостното социално функциониране на ищцата – пострадали са нейните
способност за комуникативност, концентрация, рефлексия и познавателни процеси и е
налице семейна и трудова дезадаптация и поддържат, че влошаването на състоянието й
се намира в пряка причинно-следствена връзка с проведеното наказателно
производство. Съгласно показанията на св. А. майка му отслабнала значително,
станала асоциална, отчуждила се от хората, споделяла суицидни намерения. Излага, че
когато отивал на работа, винаги се притеснявал да не изпадне в някакво настроение и
да направи нещо. След оправдаването й в състоянието й не настъпило подобрение,
лекарствата вече не й помагали, не можела да спи и се събуждала при най-слаб шум,
ако й кажел нещо на по-висок или за най-малкото нещо тя се разплаквала и
разтрепервала и два дни не можела да се оправи, станала още по-затворена, стояла си
само вкъщи. При интервюто с нея за нуждите на експертизата вещите лица също са
отразили, че К. е емоционално лабилна и често се разплаква по време на интервюто.
Вещите лица сочат, че и към момента на освидетелстването тя провежда
психофармакологична терапия, но същата не е довела до съществен ефект и не се е
стигнало до дезактуализация на негативните емоционални преживявания, като те не
могат да конкретизират периода, необходим за тяхното преодоляване, който зависел от
нейните възможности за справяне, подкрепата на близки и приятели, редовния прием
на медикаменти и работа с психолог. С оглед на приетото заключение съдът намира, че
в настоящия казус неимуществената сфера на ищцата е засегната в по-голяма степен
отколкото при сходни случаи – доказано е, че вследствие на незаконното обвинение тя
е претърпяла по-сериозни по естество, обем и интензивност вреди.
За определяне справедливия размер на обезщетението следва да бъде съобразена
икономическата обстановка в страната към датата на приключване на наказателното
производство с оправдателна присъда – началото на 2023 г., индиции за която са
минималната работна заплата – 780 лв., средната работна заплата по данни на НСИ –
около 1800 лв., средния годишен доход на лице в домакинство по данни на НСИ –
около 10 400 лв. Следва да се съобрази и съдебната практика по сходни казуси при
отчитане спецификата на настоящия.
Съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства аргументира настоящата
инстанция да приеме, че справедливото обезщетение за възмездяване на понесените от
4
ищцата неимуществени вреди е в размер на 8 000 лв., колкото е определено и от
първоинстанционния съд. При това положение въззивната жалба се явява
неоснователна. Поради съвпадане изводите на двете инстанции решението на ОС –
Ловеч в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора на процесуалния представител на
ответника по жалбата – адв. В. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗАдв. При съобразяване на обстоятелството, че делото пред въззивната
инстанция не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, тъй като негов
предмет е единствено размерът на дължимото обезщетение, който се определя от съда
по справедливост, че е проведено само едно съдебно заседание и не са събирани нови
доказателства, както и че участието на адв. М. се изчерпва в подаването на отговор на
въззивната жалба, ВТАС определя възнаграждението на сумата 500 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 217/ 12.12.2023 г. по гр.д. № 141/ 2023 г. по описа
на ОС – Ловеч в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв. на адв. В. Т. М. от АК Ловеч сумата 500 /петстотин/ лв. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на М. А. К. пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5