Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2931 Година 13.08.2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХIII граждански състав
На двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5664 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
п.к. 1766, съдебен адрес:***, чрез адв. Н.Ш., с който
се иска от съда да признае за установено по отношение на Д.М.М.
ЕГН **********, с адрес: ***, п.к. ***, чрез адв. И.Т. – Ч., в качеството й на
особен представител, че му дължи сума в
общ размер на: 251,06 лв., представляващи
неплатена неустойка вследствие неизпълнанеие на Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** и неплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг на устройство TELENOR
Smart Plus II White с
предпочетен номер ****; законна лихва, от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането; сторените съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.д. № 14602/2018г. и по настоящото производство.
С исковата си молба ищецът твърди, че
на 18.04.2013 г. между Д.М.М. и „Космо България
Мобайл“ ЕАД (с настоящо наименование „Теленор България“ ЕАД) с ЕИК *********
бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****.
На 24.06.2015 г. между Д.М.М. и „Теленор
България“ ЕАД било сключено Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер **** за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Save 2.40“ със стандартен месечен абонамент в размер на 2,40 лв..
На 08.01.2016 г., мобилният оператор, като
лизингодател, сключил с Д.М.М. - лизингополучател, Договор за лизинг, с
който лизингодагелят предоставил за временно и възмездно ползване устройство
марка TELENOR Smart
Plus II White с предпочетен номер ****, с обща лизингова цена в размер на 255,07 лв.,
платима чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 11,09 лв. По
договора за лизинг М. дължала заплащане на сума в общ размер на 221,80 лв., формирана
от 20 лизингови вноски начислени накуп, поради неплащане на предходните такива,
съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период
20.04.2016г. - 19.05.2016г„ начислени във фактура № **********/20.05.2016г.
На 21.04.2016 г. мобилният
оператор отправил писмена покана за доброволно плащане до Д.М.М., с
която я уведомил за общата стойност на задълженията й, както и че при неплащане
в посочения 10 - дневен срок, ще настъпят следните последствия:
-
Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги е предпочетен номер **** ще бъде
едностранно развален, след което използването на съответния мобилен номер
няма да бъде възможно;
-
към общия размер на дълга, ще бъде добавена
неустойка за номер ****, поради неизпълнение на задълженията на
потребителя като абонат на мобилни услуги и начислена съгласно условията и
сроковете посочени в споразумението;
-
в случай, че е закупено устройството на лизинг,
всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми, съгласно
условията на договора за лизинг.
След поканата и в посочения 10
- дневен срок неизпълнението по горепосоченото Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****продължава, поради което
мобилният оператор го разваля и вследствие на неизпълнението и съгласно раздел
III. чл. 4 от споразумението начислява предвидената в него неустойка в
размер на 29,26 лв., формирана съгласно същия раздел III, чл. 4 от
стандартните месечни абонаменти до изтичане на срока на договора и начислена
във фактура № **********/20.05.2016г.
Твърди, че горепосочените задължения били
индивидуализирани в следната фактура:
-
Фактура № **********/20.05.2016 г.. за отчетен
период от 20.04.2016 г. до 19.05.2016г., със срок за плащане до
04.06.2016г., издадена за сумата от 251.06 лв., представляваща неплатени
неустойка и лизингови вноски. Така дължимите суми били както следва:
-
29,26 лв. неустойка за предпочетен номер ****;
-
221.80 лв. начислени накуп лизингови вноски за
предпочетен номер****;
С оглед на гореизложеното на
05.09.2018г. „Теленор България“ ЕАД подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Пловдив срещу Д.М.М., в което
се претендирали: главница в размер на 251,06 лв. и законна лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. №
14602/2018г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив. Издадена е заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГТ1К. Предвид
това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България“ ЕАД възниква
правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу нея.
С уточняваща молба от
16.05.2019 г. ищецът е заявил, че претендираната главница в общ размер на
251,06 лева представлявала сбор от вноски и неустойка, неплатени от страна на ответника Д.М.М., а
именно:
- сума в размер на 221,80 лв., представляваща неплатени 20 броя лизингови вноски, начислени накуп за
отчетен период от 20.04.2016г. до 19.05.2016г, поради неизпълнение по
Договор за лизинг на устройство марка TELENOR Smart Plus П White с предпочетен номер ****;
-сума в размер
на 29,26 лв., представляваща неплатена неустойка, начислена за срок от
11.04.2016г. до 24.06.2017 г., съгласно раздел III, чл. 4 от Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****. поради
неизпълнение на договорните задължения от страна на длъжника.
Твърди, че процесното допълнително споразумение било прекратено предсрочно на
11.04.2016 г. и към задълженията на ответника била начислена неустойка в размер
на 29.26 ли.. поради неизпълнение на договорните задължения от страна на Д.М.,
представляващи неплащане на дължими суми за абонаментни такси, използвани
мобилни услуги и лизингови вноски по фактури № **********/20.02.2016г., №
**********/20.03.2016г., JNe **********/2С.04.2016г. в общ размер на 41.88 лв. Същата сума била заплатена от ответника след
едностранното прекратяване на споразумението между страните от страна на
мобилния оператор. Деен слава М. обаче не заплаща задълженията си по процесната
фактура № **********/20.05.2016г., което било и поводът „Теленор България“ ЕАД
да потърси вземанията си срещу ответника по реда на чл. 410 от П1К и по реда на
настоящото производство.
Твърди, че датата на
изтичане на Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № **** била
24.06.2017 г. Дължимата неустойка в размер на 29,20 лв. се формирала по следния
начин: броят на дните от прекратяване на договора до изтичане на срока на
действието му били 439. Тези дни се умножавали по стойността на неустойката на
дневна база - по месечната такса без ДДС, която би се дължала за 1 ден. В
конкретния случай месечната такса била 2,40 лв. с ДДС и 2,00 лв. без ДДС,
разделено на 30 дни (средна ставка за месец) - 0,07 лв. на ден с ДДС. Средната
ставка от 0.07 лв. с ДДС на ден, умножена по броя дни, оставащи до изтичане на
срока на споразумението - 439. била равна = 29,26 лв. с ДДС.
ОТВЕТНИКЪТ Д.М.М., чрез
назначения й особен представител адв. И.Т. – Ч., с отговора на исковата молба
заявява, че оспорва предявените искове по основание и по размер. Заявява, че Договорът за лизинг между ищеца и ответника, подписан на 08.01.2016 г.
бил договор за оперативен лизинг. Съответното лизингодателя предоставял за
временно и възмездно ползване на лизингополучателя устройство марка TELENOR, модел Smart Plus II White, с телефонен номер ****. Срещу това временно и възмездно ползване
ответника по делото се задължавал да заплати договорената лизингова цена по
предвидения в договора начин, а именно на 23 месечни лизингови вноски. След
изтичането на договора лизингополучателя имал право да придобие собствеността
върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване
на устройството и заплати допълнително уговорена сума, в противен случай имал
задължение да върне устройството на лизингодателя. В исковата молба се
твърдяло, че задълженията на ответника по договора за лизинг са станали
предсрочно изискуеми съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг,
в следствие на прекратяване на Договора за предоставяне на мобилни услуги между
страните. Следователно при настъпила предсрочна изискуемост за
лизингополучателя е настъпило предсрочно и задължението да върне на
лизингодателя предоставеното за временно и възмездно ползване устройство. От
тук следвало, че Договорът за лизинг също бивал прекратен, тъй като от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост лизингополучателя не би могъл да
ползва срещу заплащането на лизингови вноски посоченото в договора устройство. Твърди,
че ищецът не е посочил доказателства, които да установят, че ответникът е
подписал договор за изкупуване на устройството предоставено по Договора за
лизинг, следователно той дължал връщането му. След като лизингодателя
преустановил предоставянето за временно и възмездно ползване на описаното в
Договора устройство, то нямало основание лизингополучателя да дължи лизингови
вноски от датата на предсрочната изискуемост по Договора.
В допълнение, в Договора за
лизинг било посочено, че предоставеното устройство се ползвало с телефонен
номер ****. В исковата молба ищецът твърдял, че Договорът за мобилни услуги
между страните, в който на ответника е предоставено ползването на телефонен
номер ****, е бил предсрочно прекратен. Следователно от прекратяването на този
договор за ответника използването по предназначение на предоставеното по
Договора за лизинг устройство ставало невъзможно. Тъй като лизингополучателят
отново е преустановил предоставянето за временно и възмездно ползване на
описаното устройство, то за лизингополучателя отпада задължението да плаща
лизингови вноски за напред.
Твърди, че тъй като
основанието за плащането на лизинговите вноски отпадало с прекратяването на
договора, то претендираната от ищеца сума в размер на 20 лизингови вноски,
начислени накуп за отчетен период от 20.04.2016 г. до 19.05.2016 г. се
превръщали в своеобразно обезщетение или неустойка по Договора за лизинг. Тази
клауза била нищожна поради противоречие на добрите нрави и на закона. Освен това
клаузата била неравноправна според нормата на чл. 143 т. 5 на ЗЗП. От тук
следвало, че така предявения от ищеца иск бил неоснователен и следвало да бъде
отхвърлен.
Твърди, че вторият иск на
ищеца, за сумата от 29,26 лв., представляваща неустойка, основаващ се на
клаузата на раздел III, чл. 4 от Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ****, също бил неоснователен и следвало да
бъде отхвърлен. Мобилният оператор се задължавал да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я
заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако била
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер
на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор щял да получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получила, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
създавала условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост(решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.). Уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за
услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер
на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане
на уговорения в него срок, била нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл била и константната практика на ВКС:
Решение Ns 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС ,
I т.о. и Решение Ns 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I
т.о.
Предвид изложеното, моли съда,
да отхвърли предявените искове.
От събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и
в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие
за установено следното:
По
делото са представени в заверени преписи Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер **** от 18.04.2013 г. и Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 24.06.2015 г. , с които ответника
е станал потребител на мобилна услуга при оператора „Космо България Мобайл“ ЕАД
(с настоящо наименование „Теленор България“ ЕАД)
С
Договор за лизинг на устройство с предпочетен номер ****от 08.01.2016г. и Общи
условия към него, ответникът е закупил устройство от лизингодателя марка
TELENOR Smart Plus II White , с обща лизингова цена 255,07 лева платима на 23
месечни вноски, всяка с размер 11,09 лева.
Представени са Общи условия на „Теленор
България" ЕАД и Декларации за приемането им, от които се установява, че
съгласно чл.12 от договора, поради неизпълнние на договора за лизинг „Теленор България" ЕАД е обявил
месечните вноски за предсрочно изискуеми
и е поискал ответника да му заплати общо сумата от 221,80 лева, която
представлява 20 лизингови вноски начислени наведнъж.
Представена
е Покана за доброволно плащане от 21.04.2016 г., с която мобилният оператор е
уведомил ответника Д.М. за общия размер на задължението й и относно това, че
при не плащане в 10 дневен срок, ще развали договора за мобилни услуги с
предпочетен номер ****едностранно; към общия размер на дълга ще бъде добавена неустойка за номер ****, начислена съобразно условия и срокове посочени в споразумението и
в случай на закупено устройство на лизинг, всички лизингови вноски ще станат
предсрочно изискуеми.
След
развалянето на договора за мобилни услуги с предпочетен номер ****, вследствие
неизпълнението и съгласно Допълнително споразумение към договора за молбилни
услуги с номер ****от 24.06.2015 г., раздел ІІІ, чл.4 от същия, мобилния оператор е начислил и неустойка в
размер на 29,26 лева.
За претендираните суми мобилният оператор е
издал фактура № **********/20.05.2016 г. за отчетен период 20.04.2016 г. до
19.05.2016 г. със срок за плащане до 04.06.2016 г. издадена за сумата от общо
251,06 лева, представляващи неплатена неустойка в размер на 29,26 лева и
начислени наведнъж лизингови вноски в размер на 221,80 лева.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Правният интерес от търсената защита се извежда
от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 14602/2018 г. по
описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издадена
заповедта по чл. 410 ГПК, и чиято дължимост е предмет на установяване в
настоящото производство.
За да е налице валидно
възникнало вземане на ищеца от ответника, нужно е да бъдат установени като
настъпили следните факти: че ответникът има качество на потребител на мобилни
услуги за процесния период и абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги
и въз основа на валидно учредено договорно отношение са били предоставени
посочените услуги на ответника, като е начислена дължима сума за
лизингови вноски поради неизпълнен договор и Общите
условия, поради което се дължи плащане в посоченаия във фактурата размер;
наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията за неустойка.
При
успешно провеждане на това доказване, ответникът следва да проведе такова на
наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по
иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както и деня, на
който е следвало да изпълни насрещното си задължение по договора.
По
отношение направеното възражение от ответника, че с оглед прекратяване на
договора за лизинг, ищеца не е представил доказателства за сключен договор за
изкупуване на устройството и дължи връщането му, поради което не се дължат
лизинговите вноски, съдът намира че същото е неоснователно. В уточняваща молба
от 16.05.2019 г. ищецът е посочил изрично, че ответника Д.М.
при подписването на договора за лизинг е получила устройство марка TELENOR
Smart Plus II White, съгласно чл.4 от договора за лизинг, но към настоящия
момент въпреки че лизинговите вноски не са изплатени, устройството не е върнато
на лизингодателя.
В тежест на ответната страна е да докаже
това обстоятелство, ако твърди връщането.
По отношение твърдението за нищожност на
клаузата като неравноправна на основание чл.143 т.5 от ЗЗП, при която с
претендираната сума от 20 лизингови вноски начислени наведнъж за периода
20.04.2016 г. до 19.05.2016 г., се претендира обезщетение или неустойка по
договора за лизинг, съдът намира следното:
Видно от
приложения договор за лизинг се установява, че същия е сключен на 08.01.2016 г.
Срокът на договора е 23 месеца, т.е. срока на договора е изтекъл на 08.12.2018
г. Ето защо неплатените лизингови вноски са дължими изцяло към момента на
подаване на исковата молба – 10.04.2019 г. и съдът следва да съобрази това
обстоятелство в решението си.
Съдът
намира, че не може да се приеме, че претендирането на всички неизплатени
лизингови вноски прикрива търсене на необосновано високо
обезщетение или неустойка, което е неравноправна
клауза по чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП.
Ответникът
е възразил и срещу претенцията на ищеца за начислена неустойка по чл.4 от
раздел ІІІ на Допълнителното споразумение към договора за мобилна услуга в
размер на 29,26 лева. Твърди, че уговорената неустойка излиза извън пределите
на обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функция и представлява неоснователно
обогатяване. Твърди, че сочената клауза е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
Видно от
доказателствата по делото се установява, че търсената неустойка има
обезщетителна функция. Съгласно сключения договор, а това се твърди и от ищеца,
договорения месечен абонаментен план е на по-ниски цени. Договорената неустойка
има за цел да обезщети оператора за
горницата на месечните такси, които ответника по договора би заплащал при
сключен договор без преференция.
Ето защо
съдът намира, че не следва да приеме наличие на нищожност на клаузата за
неустойка предвид направеното възражение.
С оглед
всичко изложено по-горе, съдът намира, че следва да уважи предявените искове и
да признае за установена дължимостта на сумата от 251,06 лв., представляваща
неплатени 20 бр. лизингови вноски за
период 20.04.2016 г. до 19.05.2016 г. в общ размер на 221,80 лева и неустойка
вследствие неизпълнение за периода 11.04.2016 г. до 24.06.2017 г. в размер на 29,26 лева, ведно със законна
лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.09.2018 г. до
окончателно изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в
размер на 385,00 лева от които 25,00 лева за държавна такса и 360,00 лева
за адвокатско възнаграждение и същите са залегнали в
заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските,
сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид
уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта
за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство
разноски, които за ищеца са в общ размер на 760,00 лева, от които 100,00
лева за държавна такса, 300,00 лева за възнаграждение на особен представител и
360,00 лева за възнаграждение на един адвокат.
С оглед
на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК, по отношение на Д.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***,
п.к. ***, чрез адв. И.Т. – Ч., в качеството й на особен представител, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, п.к. 1766, съдебен адрес:***, чрез адв. Н.Ш., има
вземане спрямо нея в размер на 251,06(двеста петдесет и един лева) лв., представляваща неплатени 20 бр. лизингови
вноски за период 20.04.2016 г. до
19.05.2016 г. в общ размер на 221,80 лева и неустойка вследствие неизпълнение
за периода 11.04.2016 г. до 24.06.2017 г.
в размер на 29,26 лева, ведно със законна лихва върху
главницата,
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №14602/2018 г. по
описа на ПРС
– 10.09.2018 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.М.М. ЕГН **********,
с адрес: ***, п.к. ***, чрез адв. И.Т. – Ч., в качеството й на особен представител, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ'' ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, съдебен адрес:***, чрез адв. Н.Ш., сумата от
385,00(триста осемдесет и пет) лева
разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. №14602/2018
г., по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА Д.М.М. ЕГН **********,
с адрес: ***, п.к. ***, чрез адв. И.Т. – Ч., в качеството й на особен представител, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ'' ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, съдебен адрес:***, чрез адв. Н.Ш., сумата от 760,00(седемстотин и
шестедесет) лева разноски направени в хода на настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
РЦ