Решение по дело №1393/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 671
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Теодора Руменова Йорданова-Момова
Дело: 20213630101393
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. Шумен, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20213630101393 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл.
222, ал. 1, чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 59 от КТ.
В предявената на 25.05.2021 г. искова молба ищцата ЕЛ. ИВ. ИВ. твърди, че работила
в Средно училище „П.В“ – Шумен на длъжността „Завеждащ административна служба“.
Същата, от възникване на трудовото правоотношение, била член на синдикат „Образование“
към КТ „Подкрепа“. В последователно сключваните колективни трудови договори за
системата на народната просвета след 2016 г. било предвидено, че за заеманата от ищцата
длъжност, работодателят следва да заплаща трудово възнаграждение, не по-малко от
определен процент от минималната работна заплата за страната. Независимо от това, през
периода 2018 г. – 2020 г. (до датата на прекратяване на трудовото правоотношение между
страните – 31.07.2020 г.), ответникът не начислявал и не изплащал на И. пълния размер на
трудовото й възнаграждение. Ищцата счита, че ответникът следва да й заплати разликата
между формираното по начина, описан по-горе размер на трудово възнаграждение и
изплащания й такъв. Освен това, съобразно дължимия размер на трудово възнаграждение,
работодателят дължал и по-висок размер на определеното и платено обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 222, ал. 3 от КТ, както и лихви за забава
върху главните задължения на ответника. Моли съда да постанови решение, по силата на
което да осъди ответното учебно заведение да й заплати:
сума в размер на 1434,64 лв., представляващи общ размер на неплатени трудови
възнаграждения (разликата между дължими, съобразно КТД и платени такива) през периода
01.01.2018 г. – 31.07.2020 г.;
1
сума в размер на 567,29 лв., представляващи неплатена част от парично обезщетение
при прекратяване на трудовото правоотношение;
сума в размер на 272,73 лв., представляващи общия размер на законната лихва върху
изискуемия размер на неплатените трудови възнаграждения през периода 01.01.2018 г. –
31.07.2020 г., считано от падежа на всяко от тях до предявяването на иска – 25.05.2021
година;
сума в размер на 44,60 лв., представляващи законната лихва върху размера на
дължимото парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за
периода от 01.08.2020 г. до предявяването на иска – 25.05.2021 година,
ведно със законната лихва върху всяко от претендираните главни парични
задължения по чл. 128, т. 2 и чл. 222, ал. 3 от КТ, считано от предявяване на иска –
25.05.2021 г., до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.
Представя списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание на 18.11.2021 г. по искане на
ищцата е допуснато изменение на предявените искове, както следва: на претенцията с
правно основание чл. 128, т.2 от КТ – вместо за периода 01.01.2018 г. – 31.07.2020 г. за сума
в размер на 1434,64 лв. – за периода 01.05.2018 г. – 31.07.2020 г. за сума в размер на 1297,44
лв.; на претенцията с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ – да се счита предявена за сума в
размер на 576,64 лв.; на претенцията с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ – да се счита
предявена за сума в размер на 228,58 лв.; на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД – да се счита предявена за сума в размер на 45,33 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, подава отговор
на исковата молба. Същият оспорва изцяло претенциите, като сочи, че през претендирания
период, на ищцата са изплащани трудови възнаграждение в размери, съответстващи на
предвиденото в нормативните документи и в сключените колективни трудови договори.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени
деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото допълнително споразумение № ЛС 01-
004/15.01.2020 г. към трудов договор № 639/19.11.2007 г. е, че между Средно училище „П.В“
– Шумен и ЕЛ. ИВ. ИВ. съществувало трудово правоотношение, по силата на което
последната изпълнявала длъжността „завеждащ административна служба”. Със заповед №
ЛС 02-451/31.07.2020 г. на директора на учебното заведение, това трудово правоотношение
било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ – придобиване на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 01.08.2020 година. По делото са представени
следните колективни трудови договори за системата на народна просвета, сключени между
Министерство на образованието и науката, Съюз на работодателите в системата на
народната просвета в България, Сдружение на директорите в средното образование в
Република България, Синдикат на българските учители към конфедерацията на
2
независимите синдикати в България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда
„Подкрепа“ и Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите
синдикати в България: от 19.06.2016 г., от 11.06.2018 г., анекс от 29.11.2018 г. и анекс от
12.11.2019 г. В различни разпоредби от същите – чл. 29, ал. 1, т. 4; чл. 30, ал. 1, т. 4 е
предвидено, че за работниците и служителите от непедагогическия персонал, членове на
синдикатите, при нормална продължителност на работното време се определят минимални
работни заплати в размер за длъжността, заемана от И. – 115% от минималната работна
заплата. Приложени са и Общински колективен трудов договор за системата на народната
просвета (предучилищното и училищното образование) в Община Шумен, сключени между
Община Шумен и представители на описаните по-горе работодатели и синдикати от
28.04.2017 г., от 11.07.2018 г., според които (чл. 21, ал. 1, т. 4) за същата категория
служители е определена минимална основна месечна заплата в размер, съответно на 115% и
на 118% от МРЗ. По делото са представени и действащи през процесния период в ответното
учебно заведение вътрешни правила за работна заплата, в чл. 4 от които е възпроизведена
цитираната по-горе клауза от КТД.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
размерът на неначислената и неизплатена сума, представляваща разлика между полагащата
се и нормативно определена минимална основна месечна заплата за непедагогическия
персонал в общински училища и тази,която ищцата е получавала за 2018 г. възлиза на
411,60 лв.; за 2019 г. – на 548,16 лв. и за 2020 г. – на 474,88 лева. Вещото лице сочи, че
размерът на неначислената и неизплатена сума от обезщетението на ищцата по чл. 222, ал. 3
от КТ, представляваща разликата между следващата се и начислена, се равнява на 576,64
лева. Заключава, че размерът на законната лихва върху всяка една част от неначисленото и
неполучено месечно възнаграждение е, както следва: за 2018 г. – 118,96 лв., за 2019 г. –
102,94 лв. и за 2020 г. – 50,96 лв. Размерът на законната лихва върху частта от
неначисленото и неполучено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 576,64 лв. за
периода 11.08.2020 г. – 20.05.2021 г. възлизал на 45,33 лева.
При така установените фактически положения съдът намира от правна страна
следното:
Установи се по делото, че между страните съществувало трудово правоотношение, по
силата на което Е.И. заемала длъжността „Завеждащ административна служба“, прекратено
от 01.08.2020 г. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не
се спори между страните, че ищцата била член на Синдикат „Образование“ към
Конфедерацията на труда „Подкрепа“.
Досежно искът с правно основание 128, т. 2 вр. чл. 59 от КТ:
В цитираната разпоредба е регламентирано основно задължение за работодателя като
страна по трудовото правоотношение – да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Предпоставка за уважаване на претенцията е добросъвестното
изпълнение на трудовите задължения. Добросъвестно изпълнение означава, че през
съответния, предшестващ изплащането период, работникът е изпълнил точно задължението
3
си да престира работната си сила. В случая, в хода на производството бе доказано, че
ищцата била добросъвестна страна в съществувалото между страните трудово
правоотношение. Установи се по делото, че синдикалната организация, на която ищцата
била член, е страна по последователно сключвани колективни трудови договори за
системата на училищното и предучилищното образование на национално и общинско ниво.
Съгласно нормата на чл. 50, ал. 1 от КТ, с колективния трудов договор се уреждат въпроси
на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са
уредени с повелителни разпоредби на закона. Според алинея втора, КТД не може да
съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените
в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан. В тази насока е
и разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на
труда, изд. от Министъра на образованието, според която индивидуалните основни месечни
работни заплати на лицата от непедагогическия персонал в институциите при нормална
продължителност на работното време се договарят в размери не по-ниски от минималната
работна заплата за страната. Тоест, законодателят е установил само минималният стандарт
на правата и задълженията и е дал възможност да се предвидят по-благоприятни
разрешения. Именно такива са тези, постигнати със сключените колективни трудови
договори. В тази насока, възражението на ответната страна, че спазвайки нормативните
изисквания, вътрешни правила за работна заплата и писма от министерства, е изпълнявал
стриктно задълженията си за плащане на уговореното трудово възнаграждение на ищцата,
се явява неоснователно. Тоест, СУ „Панайот Волов“ – Шумен било длъжно да плаща на
служителката си Е.И. брутно месечно трудово възнаграждение в размери, уговорени в КТД,
по които страна била синдикалната организация, в която тя членувала. Ето защо, следва да
се приеме, че е налице неизпълнение на клаузи в колективен трудов договор от страна на
работодателя и в съответствие с предвиденото в чл. 59 от КТ, Е.И. упражнява правото си на
иск в настоящото производство.
Съгласно заключението по изготвената първоначална съдебно-счетоводна експертиза
(заключението по която следва да бъде обсъждано), разликата между полагащата се
определена, съгласно КТД минимална месечна заплата и тази, която ищцата е получавала е,
както следва месечно: за 2018 г. – 34,30 лв., за 2019 г. – 45,68 лв. и за 2020 г. – 67,84 лв.
Тоест, размерът на общо неизплатеното от работодателя, следващо се на ищцата брутно
трудово възнаграждение за претендирания период – 01.05.2018 г. – 01.08.2020 г. възлиза
общо на 1297,44 лева. Неизпълнявайки задължението си да съобрази размера на следващото
се на Е.И. брутно трудово месечно възнаграждение с предвиденото в колективните трудови
договори, действали в областта на народната просвета, СУ „П.В“ – Шумен останало
задължено към бившия си служител с цитираната по-горе сума.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че депозираната претенция се явява изцяло
основателна и ответното учебно заведение следва да бъде осъдено да заплати на ищцата
цитираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
4
Относно иска с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ:
Предявеният при условията на обективно съединяване на искови претенции иск с
правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ, също се явява основателен и доказан. Нормите на чл.
128 и чл. 270, ал. 2 от КТ установяват, че вземането за трудовото възнаграждение се дължи в
установени срокове – авансово или окончателно всеки месец, ако не е уговорено друго.
Следователно, определена е начална дата на забавата, след която работодателят дължи
обезщетение, което при трудовите спорове се равнява на размера на лихвата върху
главницата, изчислена по правилото на чл. 245, ал. 2 от КТ. В конкретният случай,
работодателят не платил на бившия си служител пълния размер на трудовите
възнаграждения за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2020 г., поради което дължи лихва за
забава върху неплатената част. Съобразно заключението на вещото лице и считано от
падежа на дължимото трудово възнаграждение за м. май 2018 г. – 31.05.2018 г., общият
размер на законната лихва върху изискуемия размер на неплатените трудови
възнаграждения през периода 01.05.2018 г. – 31.07.2020 г., считано от падежа на всяко от тях
до предявяването на иска – 25.05.2021 г. се равнява на 218,23 лв. Именно за заплащане на
тази сума следва да бъде осъден ответникът, като претенцията в останалата част до пълния
предявен размер – 228,58 лв. следва да бъде отхвърлена.
Касателно иска с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ:
Съгласно цитираната разпоредба, при прекратяване на трудовото правоотношение,
след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж
през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. Установи се, че трудовото правоотношение между
страните било прекратено именно на посоченото основание. Ответната страна не спори, че
дължи такова, като начислила и платила на ищцата обезщетение, но изчислено съобразно
платения размер на брутното трудово възнаграждение в месеца, предхождащ прекратяване
на правоотношението. По-горе бе прието за доказано, че работодателят дължи на ищцата
разликата между платеното и предвиденото в КТД брутно трудово възнаграждение.
Съобразно заключението на изготвената по делото ССЕ, размерът на неначислената и
неизплатена сума от обезщетението на ищцата по чл. 222, ал. 3 от КТ, представляваща
разликата между следващата се и начислена, се равнява на 576,64 лв. Поради това, съдът
приема, че претенцията е основателна и като такава следва да бъде уважена чрез осъждане
на ответника да заплати на ищцата парично обезщетение в претендирания размер, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно приложимия текст на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на
5
забавата. Отговорността за плащане на тези обезщетение е договорна, поради което
обезщетението при неизпълнение на задължението не може да се търси на основание
непозволено увреждане, тъй като договорната отговорност изключва деликтната. Тоест,
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД относно началния момент за присъждане на лихва, е
неприложимо в случая. Задължението за обезщетение е парично и поради договорния
характер на отговорността на работодателя и липса на уредба в КТ относно началната дата,
от която се дължи лихва върху обезщетението, се прилагат общите правила на ЗЗД относно
неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение, в случая по чл. 222, ал. 3 от
КТ, става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, като с оглед
неговия характер – парично и безсрочно в рамките на договорна отговорност, лихва върху
същото се дължи при отправена покана от кредитора. В този смисъл е и постоянната
практика на ВКС. По делото не бе установено Е.И. да е отправяла покана до ответника за
плащане на цитираното обезщетение, поради което лихва върху него се дължи единствено
от датата на предявяване на исковете. Поради това, претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в
размер на 45,33 лв., претендирана за периода 01.08.2020 г. – 25.05.2021 г. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По разпределението на разноските по делото:
И двете страни отправят искане за присъждане на направените по делото разноски,
като представят своевременно и списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените разноски по делото в общ размер 325,02 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените разноски по делото в общ размер 172,47 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1, вр. чл.
69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на съда държавната такса за предявените искове в общ размер
207,39 лева, както и направените разноски, представляващи определено и платено от
бюджета на съда възнаграждение за вещото лице в размер на 220,00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдените възнаграждения и обезщетение
за работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „П.В” с БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. Шумен,
6
ул. „Съединение” № 100, представлявано от Р.С.И, със съдебен адресат – адв. Т. В. от ШАК,
гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 119, ет. 2 да заплати, на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 59
от КТ, на ЕЛ. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „П.П” № 26, ет.
2, ап. 4, със съдебен адресат – адв. М В. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В” № 17, ет. 2, офис 4,
сумата 1297,44 лева (хиляда двеста деветдесет и седем лева и 44 стотинки), представляваща
общ размер на неплатени трудови възнаграждения през периода 01.05.2018 г. – 31.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска –
25.05.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „П.В” – Шумен, да заплати, на основание чл. 245,
ал. 2 вр. чл. 59 от КТ, на ЕЛ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** сумата 218,23 лв. (двеста и
осемнадесет лева и 23 стотинки), представляваща общ размер на законната лихва върху
всяко от неизплатените трудови възнаграждения за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2020 г.,
считано от падежа на всяко от тях, до предявяването на иска – 25.05.2021 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над размер 218,23 лв. до размер 228,58 лв., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „П.В” – Шумен, да заплати, на основание чл. 222,
ал. 3 вр. чл. 59 от КТ, на ЕЛ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** сумата 576,64 лв. (петстотин
седемдесет и шест лева и 64 стотинки), представляваща неплатена част от парично
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 25.05.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕЛ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** против СРЕДНО
УЧИЛИЩЕ „П.В” – Шумен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата 45,33
лв. (четиридесет и пет лева и 33 стотинки), представляваща законната лихва върху размера
на дължимото парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за
периода 01.08.2020 г. – 25.-5.2021 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА СУ „П.В“ – Шумен да заплати на ЕЛ.
ИВ. ИВ. направените разноски по делото в общ размер 325,02 лв. (триста двадесет и пет
лева и 02 стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА ЕЛ. ИВ. ИВ. да заплати на СУ „П.В“ –
Шумен направените разноски по делото в общ размер 172,47 лв. (сто седемдесет и два лева
и 47 стотинки), съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1, вр. чл.
69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ОСЪЖДА СУ „П.В“ – Шумен, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Шумен, държавни такси по делото в общ размер
207,39 лв. (двеста и седем лева и 39 стотинки) и разноски по делото в размер на 220,00 лв.
(двеста и двадесет лева).
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдените възнаграждения и обезщетение за работа.
7
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8