№ 262
гр. Велико Търново, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20234110102212
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Н. Б. против ЗАД „О. З.”
АД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 12 000.00 лева -
обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило на 20.11.2022 г.
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на
застрахователната претенция – 22.2.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ищецът твърди, че на 20.11.2022 г. по вина на водач, чиято „Гражданска
отговорност“ е застрахована при ответника, е настъпило ПТП, както и че в
резултат на произшествието е претърпял физически и психически увреждания.
Сочи, че до ответника е отправена претенция за заплащане на обезщетение, по
която е постановен отказ.
Ответникът не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за сочения в исковата молба лек автомобил, както и настъпването на
ПТП в срока на застрахователното покритие. Оспорва обаче, вината за ПТП да е
изцяло на водача на застрахования при него автомобил, като счита, че ищецът е
могъл да реагира адекватно при създалата се опасност. Оспорва и размера на
претенцията, считайки същия за изключително завишен и неотговарящ на
принципа за справедливост.
В проведените открити заседания процесуалните представители на ищеца
поддържат исковата молба и молят за уважаване на предявения иск.
Ответникът не изпраща представител, като с писмени молби поддържа
заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска. Представя писмена защита.
Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на страните
и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и
1
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432 от Кодекса на
застраховането.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 20.11.2022
г., около 12:38 часа, на път III - 303, км. 14+900 е настъпило ПТП между л. а.
„Ауди А4”, рег. № ЕН *** КТ, управляван от С. В. С., и л. а. „Фолксваген Голф”,
рег. № ВТ *** КР, управляван от ищеца Г. Н. Б..
Установява се също, че към датата на процесното ПТП за л. а. „Ауди А4”, рег.
№ ЕН *** КТ при ответното дружество е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност”.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
13.12.2022 г., според който вината за произшествието е на водача на л. а. „Ауди
А4”, рег. № ЕН *** КТ, който не е избрал скоростта си на движение съобразно
пътните условия /мокър асфалт/, в резултат на което е загубил контрол над
превозното средство, навлязъл е в лентата за насрещно движение и се е блъснал в
мантинелата, а след това и в насрещно движещия се л. а. „Фолксваген Голф”, рег.
№ ВТ *** КР, управляван от ищеца.
В показанията си пред съда самият водач на л. а. „Ауди А4”, рег. № ЕН ***
КТ - св. С. С. признава, че вината за процесното ПТП е негова, тъй като е загубил
контрол над управляваното от него МПС, след което се ударил в мантинелата и в
насрещно движещия се автомобил на ищеца. Заявява, че за допуснатото
нарушение му е наложена глоба, която е заплатил.
Св. М. Д. потвърждава, че в момента, в който автомобилът на ищеца е
навлизал в ляв завой, в неговото платно за движение е навлязъл друг автомобил,
който се е блъснал в техния. Заявява, че ищецът е опитал да избегне удара, но не е
успял.
От заключението по допуснатата автотехническа експертиза се установява, че
основната причина за процесното ПТП е движението на водача на л. а. „Ауди А4”,
рег. № ЕН *** КТ със скорост, по-висока от възможната за преодоляване на завоя,
без да се стигне до занасяне, както и допълнително предприетото интензивно
спиране с блокиране на колелата в зоната на кривата /завоя/, вследствие на което
автомобилът му е навлязъл в насрещната пътна лента, където в същото време се е
движел л. а. „Фолксваген Голф”, рег. № ВТ *** КР и където е настъпил ударът
между двете МПС.
Предвид събраните писмени доказателства, анализирани и обсъдени в
заключението по допуснатата автотехническа експертиза, съдът намира за
безспорно установено, че причината за настъпилото ПТП са именно действията
водача на автомобила, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована при
ответника, който управлявайки л. а. „Ауди А4”, рег. № ЕН *** КТ се е движел със
скорост, по-висока от възможната за преодоляване на завоя, без да се стигне до
занасяне, вследствие на което управляваният от него автомобил е навлязъл в
насрещната пътна лента, където в същото време се е движел л. а. „Фолксваген
Голф”, рег. № ВТ *** КР, управляван от ответника, респ. е настъпил удар между
двете МПС.
2
Видът и размерът на претърпените от ищеца неимуществени вреди се
установява от събраните писмени и гласни доказателства, както и от
заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза.
От представения амбулаторен лист от 21.11.2022 г. се установява, че ден след
процесното ПТП ищецът е посетил общопрактикуващ лекар, който го е прегледал,
предписал му е терапия с болкоуспокояващ медикамент и му е издал болничен
лист за период от 5 дни.
На 9.12.2022 г. ищецът е посетил хирург, който е извършил преглед и на
същата дата е изготвил съдебномедицинско свидетелство, според което при ищеца
са установени следните телесни увреждания: умерено изразен оток на шията
двустранно, по-изразен в ляво; хематом окципитално в стадий на резорбция с
диаметър 4-5 см.; ограничен обем на движение в шията; хематом на гърдите бледо
жълтеникав под ляво рамо към десен хълбок в стадий на напреднала резорбация;
посттраватичен препателарен бурсит на двете колена, по изразено на лявото; оток
и хематом на лява подбедрица отпред и странично с данни за постравматичен
тромбофлебит; състояние след охлузване на лява подбедрица отпред; всички
хематоми в стадий на напреднала резорбция бледожълтеникави и с приблизителна
давност 14-21 дни.
На 22.12.2022 г. ищецът е посетил психиатър, който му е предписал терапия с
успокоително и антидепресант.
На 16.1.2023 г. ищецът отново е посетил психиатър, който е продължил
терапията с успокоително и антидепресант.
На 19.1.2023 г. психиатърът е изготвил етапна епикриза, според която ищецът
е бил видимо спокоен и контактен, но вътрешно напрегнат, емоционално-волево
лабилен с преобладаващ тревожно-депресивен тон на настроението; със страхово-
тревожни изживявания и пр. Поставената окончателна диагноза е постравматично
стресово разстройство.
На 21.2.2023 г. ищецът е посетил специалист по физикална и
рехабилитационна медицина, който е установил наличието на шийна лордоза и
палпаторна болезненост парвертебрално; хипестезия; болевоограничени активни
движения в шиен дял.
В показанията си св. М. Д. – майка на ищеца, заявява, че след инцидента
синът й е бил много разстроен, като същият е имал болки в областта на рамото,
единия крак и врата. Твърди, че за нея психическото състояние на ищеца е било
много по-травмиращо, поради което не е обърнала такова внимание на
оплакванията от евентуални физически болки. Заявява, че през пролетта на 2023 г.
с ищеца са ходили на рехабилитация, където на сина й са правили процедури на
рамената и на врата.
В показанията си св. Н. Б. – баща на ищеца, заявява, че вечерта след
инцидента е забелязал надуване и зачервяване по врата на сина си, както и в
областта на гърдите. Твърди, че ищецът не е можел да върти врата си, че при него
е било налице надуване в областта на лявото коляно, както и че същият е изпитвал
страх да шофира, поради което го е закарал на лекар в гр. Горна Оряховица.
Заявява, че синът му не е можел да спи, тъй като инцидентът е изплувал в
съзнанието му, поради което психиатър му е изписал хапчета, които е приемал
3
около 2-3 месеца. Сочи, че и понастоящем ищецът го е страх да шофира и все още
изпитва болки в областта на врата и гърдите.
Според заключението по съдебно-медицинската експертиза в резултат от
настъпилото ПТП на ищеца са причинени описаните в исковата молба
травматични увреждания, които са били съпроводени с болки и страдания със
среден интензитет и със срок на лечение и възстановяване от около 3 месеца.
Сочи, че към момента на изготвяне на заключението при ищеца е настъпило
пълно възстановяване от получените травми.
Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания
и свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при
условията на чл. 52 ЗЗД счита, че сумата от 12 000.00 лева се явява справедлив
размер за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. В тази
връзка съдът съобразява ангажираните писмени и гласни доказателства, както и
заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза. От така
посочените доказателства се установява, че освен описаните отоци и хематоми,
шийна лордоза и пр., съпроводени с болки и страдания със среден интензитет със
срок на лечение и възстановяване от около 3 месеца, инцидентът е дал
негативното отражение и върху психиката на ищеца, което отражение несъмнено е
било налице и което се установява по безспорен начин от представената
медицинска документация и от показанията на разпитаните свидетели, макар и
ценени по реда на чл. 172 ГПК. В този ред на мисли, съдът приема за установено
от ангажираните доказателства, че в случая освен изпитаната уплаха в резултат от
претърпяното ПТП, като напълно естествена човешка реакция, при ищеца е била
налице и последваща депресивна симптоматика, изразяваща се в проблеми със
съня и страх от шофиране. Именно проявленията на това последващо състояние,
определено от психиатъра като постравматично стресово разстройство, са довели
до горните оплаквания, което безсъмнение е рефлектирало негативно върху
пълноценния начин на живот на ищеца за известен период от време. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и икономическата обстановка
в страна към датата на настъпване на инцидента и най-вече нарастващия темп на
инфлацията, при която паричните средства все по-бързо започват да се
обезценяват, което неминуемо следва да се отрази и на размера на присъжданите
обезщетения.
Съдът намира, че възражението за съпричиняване за настъпилия вредоносен
резултат, основано на твърдението, че ищецът е могъл да реагира адекватно при
създалата се опасност, остана недоказано. Тежестта за установяване на това
възражение беше на ответника, но от събраните доказателства не може да се
направи извод за основателност на същото. Напротив, основателността на това
възражение се опровергава от вещото лице по изготвената автотехническа
експертиза, което в съдебно заседание сочи, че ищецът категорично не е имал
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП.
Ищецът търси и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от датата на предявяване на застрахователната претенция. В хипотезата на пряк
иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
4
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя /Решение № 128/4.2.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018
г., I т.о. и Определение № 320/27.5.2021 г. на ВКС по т. д. № 2063/2020 г., I т.о./.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от
предявяване на претенцията /в случая от 22.2.2023 г./, а след изтичане на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение
застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението вече за собствената
си забава. Ето защо и доколкото искането е за присъждане на обезщетение за
забава именно от датата на предявяване на застрахователната претенция, то
същото следва да бъде уважено.
По разноските.
С оглед становището за основателност на иска, ищецът има право на
направените разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещи лица и
адвокатски хонорар, възлизащи на 2 659.50 лева. Възражението на ответника за
прекомерност на хонорара е неоснователно, доколкото същият е уговорен в
минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК *** да заплати на Г. Н. Б., ЕГН
********** сумата от 12 000.00 /дванадесет хиляди/ лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило на 20.11.2022 г. пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва от предявяване на
застрахователната претенция – 22.2.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, както и сумата от 2 659.50 /две хиляди шестстотин петдесет и
девет лева и петдесет ст./ лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5