Присъда по дело №733/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 28.03.2022г. по НОХД № 733 / 2022г. по описа
на Варненския Районен Съд, ХХІІІ наказателен състав

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против А.Г.П. - ЕГН ********** за
престъпление от общ характер по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от
НК за това, че на 18.01.2022г. в гр. Варна от магазин „Кауфланд“, при условията на
опасен рецидив направил опит да отнеме чужди движими вещи – два броя преносими
блутут колонки марка „Hama” на обща стойност 57.98 лева (петдесет и седем лева и
деветдесет и осем стотинки), от владението на П.К.П., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като опита останал недовършен поради независещ от
волята на дееца причини.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие.Същият,
при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.Съдът намери , че направените самопризнания се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе
проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
против подс. П. обвинение, счита че същото е доказано с оглед събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и при приетата процедура на чл.371 т.2 от
НПК. Пледира на подс. П. за извършеното от него деяние да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК, като счита че степента
на обществената опасност на дееца е силно завишена и е в интерес на генералната
превенция той да бъде изолиран за по-дълъг период от време.Поради това и
прокурорът пледира на подсъдимия да бъде определено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 3 години и след намаляването му с една трета, да му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да изтърпи при
строг режим.Представителят на ВРП счита, че направените по делото разноски следва
да бъдат възложени на подсъдимия.
Подс. А. П. участва в производството лично и със служебно назначен процесуален
представител. В хода на досъдебното производство е признал авторството на
деянието.Самопризнания прави и хода в хода на съкратено съдебно следствие, като
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В
последната си дума изразява съжаление за стореното, сочи че е излязъл от затвора
преди осем месеца, но поради съдебното му минало, нямало кой да го наеме на работа.
Процесуалният представител на подс. П. - адв. Г.А. , пледира при определяне
на размера на наказанието да бъдат взети предвид ниската стойност на отнетите вещи и
обстоятелството, че подсъдимия е съдействал за разкриване на обективната истина .От
това той счита, че може да се направи извод, че обществената опасност на деянието е
по-ниска от останалите деяния от този вид.Поради това и адв.А. моли на подс.П. да
бъде определено наказание при условията на чл.55 ал.1 от НК, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 2 или 4 месеца, което да бъде намалено с една трета.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
1

доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. А. П. на 28.05.2021г. изтърпял поредното му наложено наказание
„Лишаване от свобода”. На 18.01.2022 г. около 12:00 ч. той отишъл в магазин
„Кауфланд", намиращ се в гр.Варна, бул."Република" № 60. Търговският обект бил
оборудван с камери за видео наблюдение.Подс.П. се разхождал между щандовете в
магазина и разглеждал изложените за продажба стоки.Той се приближил до щанд, на
който били изложени преносими блутут колонки марка „Hama”.Когато ги видял,
подс.П. решил да вземе две тонколони, което и направил, след което ги прибрал под
якето си.По същото време в залата за видео наблюдение в магазина се намирал свид.
Р.Д., която работела като охранител. Тя следяла действията на подс. П. на
мониторите в залата, които отразявали в реално време видео наблюдението от
охранителните камери. Св. Д. видяла как подс. П. взима двете тонколони и ги слага
под якето си. Подсъдимият на свой ред се отправил към изхода на магазина. и
преминал през касовата зона без да заплати взетите от него стоки.Тогава св. Д. , която
била уведомила и управителя на магазина-св.П.П., го задържала. На място били
извикани полицейски служители на ІІІ РУ-Варна-св.К.Д. и св.И.А.. Подс. П. с
протокол за доброволно предаване предал отнетите от него вещи, които пък срещу
разписка били върнати на св.П..
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза, чието заключение като дадено компетентно и пълно и
неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло.От него се установява, че стойността
на отнетите вещи е в размер на 57, 98лв.
Подс. А.Г.П. е роден на 17.01.1970г. в гр.Варна, живее в гр.Варна, български
гражданин, със средно образование, не работи, неженен. Видно от приложената по
делото справка за съдимост, е че подс. П. към настоящия момент е осъждан с
двадесет и осем влезли в сила съдебни актове, с които са му били налагани наказания
„Лишаване от свобода”. Подсъдимият е бил осъден по НОХД № 5494/2017г. на ВРС,
НОХД № 5611/2017г. на ВРС, НОХД № 2203/2018г. на ВРС и по НОХД № 2565/2019г.
на ВРС, като с протоколно определение, влязло в сила на 18.12.2019г. му е било
наложено най-тежкото от определените му наказания, а именно 1 година и 4 месеца
„Лишаване от свобода“ , което е изтърпял при строг режим на 18.05.2020г..Наложените
му наказания по следващите му осъждания също са били групирани, като с
определение, влязло в законна сила на 19.06.2021г. е била разпоредбата на чл.25 ал.1
вр. чл.23 ал.1 от НК по отношение на наказанията по НОХД № 3137/2020г. на ВРС,
НОХД № 1392/на РС-Шумен, НОХД № 326/2021г. на ВРС, НОХД № 1741/2021г. на
РС-Бургас и по НОХД № 460/2021г., като на подс.П. е било наложено най-тежкото от
тях - 10 месеца „Лишаване от свобода“, което той е изтърпял при строг режим на
29.05.2021г. След извършване на настоящото деяние по отношение на подсъдимия е
било постановено определение , влязло в сила на 25.01.2022г., с което е било одобрено
споразумение по НОХД № 3013/2022г.С него П. е бил признат за виновен за
извършено на 14.09.2019г. деяние по чл.196 ал.1 т.1 от НК , като му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което да изтърпи при строг
режим. .
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото - самопризнанията
на подс. П., които са доказателствено обосновани от писмените доказателства по
досъдебно производство № 80/2022г. по описа на ІІІ РУпри ОД на МВР - Варна-
2

докладна записка, протоколи за разпит на свидетели и обвиняем, протокол за
доброволно предаване, разписки, приемо-предавателен протокол и диск,
характеристична справка, сведение з а констатирано нарушение, протокол за
предаване на задържано лице, съдебно-оценителна експертиза, справка за съдимост,
докладни записки, писма и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито
съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните
правни изводи:
Подс. А.Г.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като на
18.01.2022г. в гр. Варна от магазин „Кауфланд“, при условията на опасен рецидив
направил опит да отнеме чужди движими вещи – два броя преносими блутут колонки
марка „Hama” на обща стойност 57.98 лева (петдесет и седем лева и деветдесет и осем
стотинки), от владението на П.К.П., без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като опита останал недовършен поради независещ от волята на дееца
причини.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията за нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените
права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
действия – отиването му в магазин „Кауфланд”, влизането му вътре, намирането на
блутут колонките, вземането им, слагането им под якето му и преминаването му през
касовата зона без да ги заплати. Поради проявената от страна на св. Д. активност при
наблюдение на действията на подс. П., той след като е бил спрян непосредствено след
преминаването му през касовата зона и преди да се напуснал магазина, не е успял да
установи трайна фактическа власт върху отнетото.Т.е. деянието му е останало във
фазата на опита и недовършено по независещи от него причини.С оглед на това съдът
прие за доказан квалифициращият елемент по смисъла на чл.18 ал.1 от НК.
Квалифициращият признак по смисъла на чл.196 от НК по отношение на
подс. П. съдът прие за доказан с оглед предходната му съдимост , а именно
осъжданията му по по НОХД № 5494/2017г. на ВРС, НОХД № 5611/2017г. на ВРС,
НОХД № 2203/2018г. на ВРС , по НОХД № 2565/2019г. на ВРС , НОХД № 3137/2020г.
на ВРС, НОХД № 1392/на РС-Шумен, НОХД № 326/2021г. на ВРС, НОХД №
1741/2021г. на РС-Бургас и по НОХД № 460/2021г. С тях , след съответното групиране,
на подсъдимия са били наложени наказания „Лишаване от свобода” съответно за срок
от 1 година и 4 месеца и 10 месеца, които той е изтърпял ефективно на 18.05.2020г и
29.05.2021г .Към настоящия момент не са изтекли визираните в чл.30 ал.1 от НК
срокове. Т.е . в случая е налице рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ и б.»б» от НК.
От субективна страна при осъществяване на деянието подс. П. е действал при
форма на вината пряк умисъл.Той добре е осъзнавал,че инкриминираните вещи са
чужда собственост, както и че предприема действия с цел да лиши собственика им от
фактическата власт , като при това е предвиждал и пряко е целял установяването на
своето владение върху нея .
При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против подсъдимия
обвинение в тази му част е доказано по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НК със
събраните в съдебното производство доказателства, съдът призна А. П. за
виновен в извършването на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр.
3

чл.18 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени наличието на
предходна съдимост по отношение на подсъдимия, която не влияе на квалификацията
на деянието, но от която се извеждат изключително лоши характеристични данни за
същия. Той очевидно е лице с утвърдени престъпни навици, като налаганите му
многобройни наказания за извършени от него престъпления , не са постигнали
необходимия превъзпитателен ефект.В случая съдът взе предвид и че настоящото
деяние е извършено по-малко от една година след изтърпяването на поредното
наказание „Лишаване от свобода” от подс. П., което не е било с минимален срок.От
това съдът прави извод, че обществената опасност на подсъдимия е силно завишена.
Същевременно като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът съобрази , че инкриминираните вещи са с ниска стойност и са възстановени.
Самопризнанията на подс.П. в хода на съдебното следствие не биха могли да се
приемат за такова обстоятелство, доколкото са единствено основание за разглеждане
на делото по предвидена в НПК диференцирана процедура и за налагане на редуцирано
наказание.Поради това и съдът намира, че смекчаващите отговорността на подс. П.
обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, поради което и най-
лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. С оглед на това, като
взе предвид по- високата степен на обществена опасност на подсъдимият, както и
всички обстоятелства, свързани с извършване на настоящото престъпление и неговата
високата степен на обществена опасност , съдът приложи задължителната в случая
норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” от НК и определи наказание на
подсъдимия при условията на чл.54 от НК в минималния предвиден от закона размер
от 2 години „Лишаване от свобода“ . След определяне на това наказание като размер,
съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи
на подс. П. да изтърпи наказание от 1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода”
Съдът счете, че така определеното като размер наказание е съответно на извършеното
деяние, както и че постигането на целите , визирани в чл.36 ал.1 от НК - подсъдимия
да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, както и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления, може да се реализира чрез
изолирането на подс. П. от обществото за по-продължителен период от време.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” –
условно или ефективно , съдът намира че подс. П. следва да изтърпи наложеното
наказание „лишаване от свобода” ефективно при първоначален строг режим съгласно
установеното от ЗИНЗС.Налице е законова пречка за прилагане на чл.66 ал.1 от НК,
тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът зачете времето, през което
подсъдимия е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.П. да заплати направените
по делото разноски в размер на 48,75лв. в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното,съдът постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5

Номер на акта:	66
Дата:	28 март 2022 г.
Съдия:	Даниела Михайлова

Дело:	20223110200733
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 февруари 2022 г.

Присъда по дело №733/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите