№ 58
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110213235 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-007594 от 02.09.2021г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на ....... е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата си наказаното лице посочва, че НП е незаконосъобразно, необосновано,
постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила и
се иска неговата цялостна отмяна. Жалбоподателят твърди, че при издаване на
Наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на административно-
производствените правила, изразяващи се в липса на задължителните реквизити на
Наказателното постановление, предвидени в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и на
изискванията за АУАН, разписани в чл.42, т.4 от ЗАНН. Посочва се, че фактическата
обстановка е описана лаконично, липсвало ясно и точно описание в какво се изразява
извършеното нарушение, мястото на извършване, както и обстоятелствата, при които е
осъществено. По отношение на отбелязването в АУАН и в НП, че нарушението е извършено
на 23.03.2021г. в предприятието на работодателя, жалбоподателят твърди, че това не
отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като по смисъла на §1, т.2 от ДР
на КТ „предприятие“ е сборно понятие, включващо всяко място – предприятие, учреждение,
организация, кооперация, заведение, обект и други, където се полага наемен труд. Според
жалбоподателя с термина „предприятие“ не се обозначава конкретно място. Твърди се, че
трябвало да се посочи вида на обекта и неговия адрес. Жалбоподателят се позовава и на
1
чл.270, ал.1 от КТ, че трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се
извършва работата, т.е. то следва да се изплати в конкретния обект, в който
работникът/служителят полага труда си, но никъде в НП не било посочено кое е
конкретното предприятие, в което наказващият орган е приел, че нарушението е извършено,
както и че не било посочено дали е търговски обект, дали е заведение, дали е офис, къде е
неговият адрес и т.н. Това не било посочено и в Протоколите за извършена проверка от
09.02.2021г. и от 18.08.2021г. Твърди, че при наличие на множество обекти на един
работодател, всеки един от тях се счита за „предприятие“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ.
Отбелязва, че на седалището и адреса на управление на Дружеството - жалбоподател не се
полага труд от нито едно от лицата, посочени в предписанието. Поради това се твърди, че
мястото на извършване на твърдяното нарушение не е изяснено в НП. Допълва, че чл.128 от
КТ не съдържа презумпция за мястото, на което следва да бъде платено възнаграждението,
която презумпция да бъде взета предвид при определяне на мястото на нарушението. В
жалбата се сочи още, че административно-наказващият орган не е изяснил обстоятелствата,
при които е извършено твърдяното нарушение, което представлявало пречка за определяне
на наказанието в съответствие с целите на закона и препятствало преценката относно
наложената санкция. Отчита се като пропуск това, че в НП не била посочена длъжността на
М., къде е полагал труд, до кога и къде е трябвало да бъде платено дължимото му
възнаграждение. В тази връзка се твърди, че в административната преписка не се съдържат
трудов договор или споразумение между „.... и М., длъжностна характеристика, копие от
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ или други доказателства, от които да става ясно дали и
къде лицето е престирало труд през месец ноември 2020г. и че не му е платено трудовото
възнаграждение. Не било отчетено, че през месеците ноември и декември 2020г. поради
обявеното извънредно положение, свързано с Covid-19, Дружеството е било в обективна
невъзможност да изплати възнаграждението, поради липса на приходи и затваряне на
заведенията за хранене. Твърди се, че поради спорадичния режим на работа на обектите, в
които лицето е изпълнявало трудовата си функция, не може да се приеме, че е предоставена
пълна престация на труд, за който се дължи трудово възнаграждение. Тези обстоятелства
следвало да се отчетат като смекчаващи. Според жалбоподателя мотивите за определянето
на имуществената санкция в размер на 2000 лв. почиват на неверни твърдения, тъй като
спрямо Дружеството не са налице влезли в сила Наказателни постановления за
неизпълнение на дадени предписания от органи на Дирекция „Инспекция по труда“. По
нататък в жалбата се посочва, че административно-наказващият орган изобщо не е обсъдил
предпоставките за квалифицирането на случая като маловажен по смисъла на чл.415в, ал.1
от КТ или по чл.28 от ЗАНН. Дори и да не били налице предпоставките на чл.415в от КТ, то
това не изключвало приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка се цитира и чл.27, ал.2
от ЗАНН, че наказващият орган е следвало да обсъди тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и други смекчаващи вината обстоятелства. Цитира се Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007г. по т.н.д. № 1/2007г. на ОСНК на ВКС. Изтъква се, че в
обжалваното Наказателно постановление административно – наказващият орган не е
обсъдил затрудненията, предизвикани от извънредното положение и се прави извод, че
2
преценка за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН изобщо не е била извършена. Иска се
това да бъде сторено от съда и Наказателното постановление да бъде отменено изцяло или
при условията на евентуалност - да бъде приложен чл.28 от ЗАНН като се отмени
наложената имуществена санкция.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „.... не изпраща представител.
Производството е приключило пред СРС спрямо Дружеството – жалбоподател по реда на
чл.61, ал.4 от ЗАНН.
Пред СРС въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София
(след 23.12.2021г.) се представлява от юрк. Стоянова, която в съдебно заседание на
25.01.2022г. заявява, че оспорва жалбата на „..... По време на съдебните прения пред СРС на
05.10.2022г. въззиваемата страна се представлява от юрк. Дардова, която пледира за
потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Според
нея от представените по делото писмени доказателства и от събраните свидетелски
показания се установява по безспорен начин, че Дружеството не е изпълнило дадено за
изпълнение задължително предписание за изплащане на трудово възнаграждение.
Процесуалният представител на въззиваемата страна претендира и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 21.05.2020г. е сключен Трудов договор № 7/21.05.2020г. (приложен на лист 87 от
делото) между „.... (като работодател) и М. (като служител). Уговорено било Г. да работи на
длъжност „Обслужващ, бюфет“ с място на работа гр. София, без точно посочен адрес.
Уговореното основно месечно трудово възнаграждение на Г. било в размер на 305 лева.
Служителят постъпил на работа на 22.05.2020г. и на 23.02.2021г. трудово-правните
отношения между „.... и М. били прекратени.
От платежната ведомост (приложена на лист 50 от делото) е видно, че за месец
ноември 2020г. дължимото възнаграждение на М. е начислено, но липсва положен подпис
от страна на служителя, с който да се удостовери получаването на сумата от Г..
В периода от 25.01.2021г. до 09.02.2021г. служители от Дирекция „Инспекция по
труда“ – София извършили проверка на „...., в хода на която били констатирани редица
нарушения, подробно посочени в Протокол от извършена проверка с изх. №
ПР2103777/09.02.2021г. Със същия Протокол били дадени общо 24 задължителни за
изпълнение предписания на Дружеството – работодател. В точка 13 от Протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2103777/09.02.2021г. е посочено, че при преглед на
изисканата и представена платежна ведомост за заплати за месец ноември 2020г. е
установено, че работодателят е начислил, но не е изплатил на М. уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа за посочения месец в нарушение на чл.128, т.2 от КТ,
както и че не са представени други платежни документи /касови ордери, банкови
нареждания и др./, удостоверяващи изплащане на трудовото възнаграждение за месец
3
ноември 2020г. Със същия Протокол е дадено предписание № 13 – работодателят да изплати
на М. уговореното трудово възнаграждение за месец ноември 2020г. съгласно чл.128, т.2 от
КТ в срок до 22.03.2021г. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2103777/09.02.2021г.
е връчен срещу подпис на управителя на „.....
На 15.07.2021г. е издадена призовка от Дирекция „Инспекция по труда“ - София до
„.... в качеството на работодател да се яви негов представител на 22.07.2021г. в 10:00 часа в
Дирекция „Инспекция по труда“ – София при старши инспектор Димитрина Янева, като на
основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ са изискани документи, удостоверяващи изпълнение на
предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2103777/09.02.2021г.;
пълни трудови досието на назначените работници/служители в периода август – септември
2020г., в това число молби и Заповеди за ползване на отпуск (заверения копия);
ведомости/фишове, платежни документи, удостоверяващи изплащане на трудовото
възнаграждение за периода от месец януари 2021г. до датата на тяхното изискване
(заверения копия); графици (отчетни форми за явяване/неявяване на работа) за периода от
септември 2020г. до момента на тяхното изискване и Правилник за вътрешния трудов ред. В
призовката липсва отбелязване за връчването ѝ на „.....
До „.... била изпратена и покана (приложена на лист 54 от делото) от Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, с която на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН Дружеството е
поканено да се яви на 18.08.2021г. в 16:00 часа на адреса на Дирекция „Инспекция по труда“
– София за съставяне на АУАН за нарушения на чл.415, ал.1 от КТ, като изрично било
отбелязано, че това ще стане, ако не бъдат предоставени документи на 18.08.2021г. в 15:30
ч., изискани с призовката от 15.07.2021г. и удостоверяващи изпълнение на предписания,
дадени с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2103777/09.02.2021г. Тази покана е
била връчена срещу подпис на управителя на „.... на 13.08.2021г.
При извършена последваща проверка за периода от 15.07.2021г. до 18.08.2021г. от Д.
(старши инспектор), Р. (главен инспектор) и инж. Н. Л. В. (инспектор) в Дирекция
„Инспекция по труда“ - София са констатирани отново редица нарушения на трудовото
законодателство, обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2123816/18.08.2021г. Една от констатациите на проверяващите лица от Дирекция
„Инспекция по труда“ – София е, че „.... (в качеството си на работодател) не е изпълнил
предписание № 13 от Протокол за извършена проверка от 09.02.2021г., а именно:
„Работодателят да изплати на М. уговореното трудово възнаграждение за месец ноември
2020г. съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на труда“, като е отбелязано, че срокът за изпълнение
на предписанието е изтекъл на 22.03.2021г., административното нарушение е извършено на
23.03.2021г. в предприятието на работодателя, а нарушението е констатирано на
18.08.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - София при последваща проверка на „....,
при която работодателят не е представил платежни ведомости или други платежни
документи (разходни касови ордери, фишове, банкови нареждания и др.), удостоверяващи
изплащане на трудовото възнаграждение за месец ноември 2020г. на М. в нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2123816/18.08.2021г. е
4
връчен срещу подпис на управителя на „.... на дата 18.08.2021г.
Във връзка с посочената по-горе констатация на проверяващите лица, на 18.08.2021г.
Р. (на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – София), в
присъствието на Д. и Н. Л. В., съставила Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 22-007594 срещу „.... за това, че в качеството му на работодател не е
изпълнил предписание под № 13, дадени му на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ с Протокол
за извършена проверка от 09.02.2021г., а именно: „Работодателят да изплати на М.
уговореното трудово възнаграждение за месец ноември 2020г. съгласно чл.128, т.2 от
Кодекса на труда“. В АУАН е посочено, че срокът за изпълнение на предписанието е
изтекъл на 22.03.2021г. като административното нарушение е извършено на 23.03.2021г. в
предприятието на работодателя. Посочено е още, че нарушението е констатирано на
18.08.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – София при последваща проверка на „....,
при която работодателят не е представил платежни ведомости или други платежни
документи (разходни касови ордери, фишове, банкови нареждания и др.), удостоверяващи
изплащане на трудовото възнаграждение за месец ноември 2020г. на М.. Процесният АУАН
е съставен пред управителя на „.... и му е връчен срещу подпис на 18.08.2021г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в
него, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – София е издал Наказателно
постановление № 22-007594 от 02.09.2021г., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415,
ал.1 от КТ на „.... е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Наказателното постановление е връчено на управителя на
„.... срещу подпис на дата 08.09.2021г.
На 15.09.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – София е депозирана жалба от „....
срещу Наказателно постановление № 22-007594/02.09.2021г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, а именно : Заповеди с № 3-0058/11.02.2014г., с № ЧР-977/21.08.2017г. и с №
ЧР-852/11.04.2018г., издадени от Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция
„Главна Инспекция по труда”; длъжностни характеристики на Димо Г. Иванов и на Р.;
Протоколи за извършена проверка с изх. № ПР 2123816/18.08.2021г. и с изх. №
ПР2103777/09.02.2021г.; платежна ведомост на „.... за месец ноември 2020г.; призовка на
основание чл.45, ал.1 от АПК до „....; покана до „.... и разписка за връчването й; писмо от „....
с вх. № 104279/25.05.2022г.; Трудов договор № 7/21.05.2020г.; писмо от СРС – ГО с вх. №
84060/27.04.2022г.; АУАН № 22-007594 от 18.08.2021г., както и показанията на свидетелите
Ангелова, Янева и В..
Показанията на разпитаните от СРС свидетели се характеризират като еднопосочни,
непредубедени и достоверни. Помежду им и с останалия доказателствен материал
/кредитиран по-долу/ не е налице противоречие. Поради това съдът се доверя изцяло на
събраните по делото гласни доказателства.
5
Настоящият съдебен състав дава вяра и на писмото от „.... с вх. №
104279/25.05.2022г., Трудов договор № 7/21.05.2020г. и платежна ведомост на „.... за месец
ноември 2020г., тъй като са обективни и непредубедени писмени доказателства, които
взаимно се допълват, както и намират опора в кредитираните по-горе свидетелски
показания, а също и в наличните по делото АУАН и Протоколи за извършена проверка. От
съвкупната преценка на тези писмени доказателства СРС установява, че в периода от
22.05.2020г. до 23.02.2021г. „.... и М. са били в трудово-правни взаимоотношения, като за
месец ноември 2020г. дължимото възнаграждение на М. е било начислено, но не е било
изплатено.
Призовката на лист 52-53 от делото и поканата на лист 54 от делото са взаимно
допълващи се, обективни и достоверни писмени доказателства. Поради това СРС ги
кредитира и приема, че на 15.07.2021г. от Дирекция „Инспекция по труда“ - София до „.... е
била изпратена призовка за представяне на документи във връзка с изпълнение на
предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2103777/09.02.2021г.,
която призовка е цитирана и в покана, изпратена от Дирекция „Инспекция по труда“ –
София до „.... за явяване за съставяне на АУАН, ако не се представят документи,
удостоверяващи изпълнение на предписания, дадени с Протокол за извършена проверка с
изх. № ПР2103777/09.02.2021г. По същество поканата на лист 54 от делото преповтаря
призовката от лист 52-53 от делото и заедно с това съдържа и покана за съставяне на Акт.
Доколкото поканата съдържа данни, че е връчена срещу подпис на управителя на „.... на
13.08.2021г., съдът приема, че към тази дата представител на Дружеството – жалбоподател е
знаел от една страна, че трябва да представи доказателства за изпълнено предписание (вкл. и
това под № 13) от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2103777/09.02.2021г., а от
друга страна, че ако не представи такива доказателства - ще бъде съставен АУАН на „.... за
нарушения на чл.415, ал.1 от КТ. Поради това настоящият съдебен състав приема, че са
изпълнени изискванията на чл.402, ал.1, т.2 от КТ и чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на Протоколите за извършена проверка,
приложени на лист 20-28 и лист 29-40 от делото, тъка като констатациите от тях (и в
частност тези, касаещи процесния казус) намират опора в показанията на разпитаните от
съда свидетели, както и в АУАН № 22-007594/18.08.2021г., платежната ведомост за ноември
2020г. и Трудов договор № 7/21.05.2020г. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
доколкото и двата Протокола съдържат подпис на управителя на „...., съдът приема, че със
сигурност констатациите от тези Протоколи са били узнати от представител на Дружеството
– жалбоподател.
От съвкупната преценка на Протоколите за извършена проверка с изх. № ПР
2123816/18.08.2021г. и с изх. № ПР2103777/09.02.2021г., призовката и поканата до „.... се
установява, че на Дружеството – работодател е било издадено предписание № 13 (подробно
цитирано по-горе), за което проверяващите лица от Дирекция „Инспекция по труда“ –
София са изискали доказателства за изпълнение и доколкото не са получили такива, са
констатирали неизпълнение на предписание № 13 от Протокол за извършена проверка с изх.
6
№ ПР2103777/09.02.2021г. от страна на „.....
С оглед нормата на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ и доколкото констатациите от АУАН №
22-007594 от 18.08.2021г. намират опора, както в Протоколите за извършена проверка с изх.
№ ПР 2123816/18.08.2021г. и с изх. № ПР2103777/09.02.2021г., така и в Трудов договор №
7/21.05.2020г., писмо от „.... с вх. № 104279/25.05.2022г. и платежна ведомост за месец
ноември 2020г., а също и в показанията на свидетелите, разпитани от СРС, този съдебен
състав прецени, че следва да кредитира и Акта.
Приложените на лист 6-7, лист 8 и лист 14 от делото Заповеди на Изпълнителния
Директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” с № 3-0058/11.02.2014г., с
№ ЧР-977/21.08.2017г. и с № ЧР-852/11.04.2018г., както и длъжностните характеристики на
Димо Г. Иванов и на Р. (на лист 9-13 и лист 15-19 от делото) са официални документи, които
имат доказателствена сила за посочените в тях факти и обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира. От Заповед № ЧР-977 от 21.08.2017г. на Изпълнителния Директор на
Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” и длъжностната характеристика на
лист 9-13 от делото се установява, че Димо Г. Иванов е бил Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София и като такъв по силата на т.4 от Заповед № З-0058 от
11.02.2014г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по
труда” е имал правото да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. От
Заповед № ЧР-852 от 11.04.2018г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция
„Главна Инспекция по труда” и длъжностната характеристика на лист 15-19 от делото става
ясно, че св. Р. е заемала длъжността „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ –
София и като такава /според длъжностната си характеристика/ е имала задължение да
съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. Поради това СРС приема, че конкретните АУАН и
Наказателно постановление са издадени от оправомощени за това лица.
Писмото от СРС – ГО на лист 92 от делото също следва да се кредитира, тъй като
изхожда от държавен орган и има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства.
Въз основа на този документ с вх. № 84060/27.04.2022г. СРС приема, че между „.... и М. не е
имало и не се водят граждански дела, което означава, че касателно трудовото
възнаграждение на Г. за ноември 2020г. служителят не е водил и не води трудово-правни
спорове с бившия си работодател. Поради това в конкретния казус не намират приложение
разпоредбите на чл.404, ал.3 и ал.4 от КТ.
Съдът остави извън доказателствения анализ и съответно не кредитира документите,
приложени на лист 41-49 от делото (Сигнал, Трудов договор № 26/16.09.2020г. на С.Д.С. с
приложение № 1 към него, молба от С.Д.С., служебна бележка № 26/17.09.2020г. за проведен
начален инструктаж на С.Д.С. и длъжностна характеристика), тъй като те касаят трудово –
правните отношения на друго лице с Дружеството – жалбоподател и съответно се явяват
неотносими към предмета на доказване по настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достига до следните правни изводи:
7
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния /към септември 2021г./
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът достигна до извода, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на изискванията на чл.42,
респ. чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентни лица (съгласно приложените по делото и
кредитирани по-горе длъжностни характеристики и Заповеди на Изпълнителния Директор
на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”). Налице е съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението в Акта, в НП и помежду им. Доколкото в
случая става въпрос за неизпълнение на предписание, чийто срок е бил до 22.03.2021г., то
правилно от страна на административно – наказващия орган е прието, че нарушението е
извършено на първия ден след изтичането на срока на предписанието, т.е. на 23.03.2021г.,
тъй като с изтичането на срока и с бездействието (неизпълнение на предписанието да се
плати уговореното трудово възнаграждение за месец ноември 2020г. на М.Г.) нарушението
по чл.415, ал.1 от КТ е довършено. Достатъчно ясно и недвусмислено в Акта и в
Наказателното постановление е посочено кога е извършено нарушението и кога е
констатирано. Считано от датата на извършване на нарушението /23.03.2021г./ и от датата на
неговото установяване /18.08.2021г./ - Актът от 18.08.2021г. се явява съставен в сроковете
по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Между датата на АУАН /18.08.2021г./ и датата на НП /02.09.2021г./
е минало по-малко от месец. Поради това СРС приема, че са спазени и сроковете по чл.34,
ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Според този съдебен състав административното нарушение е ясно и недвусмислено
описано в Акта и в Наказателното постановление – доколкото и в двата акта е посочено в
какво се състои нарушението; за какъв вид парично задължение става въпрос (а именно
трудово възнаграждение за месец ноември 2020г. на Мартин Сивиев Г.); кога е извършено и
кога е констатирано нарушението. В Акта и в Наказателното постановление е цитирано
самото предписание (като е посочен номерът му от Протокол за извършена проверка от
09.02.2021г. и е възпроизведено съдържанието му), срокът за изпълнението му и
бездействието на работодателя. Поради това съдът приема, административно –
наказателното обвинение е ясно и разбираемо.
Вярно е, че в АУАН и Наказателното постановление мястото на извършване на
нарушението не е индивидуализирано с адрес, а само е посочено, че нарушението е
реализирано „в предприятието на работодателя“, но доколкото в АУАН и НП е посочено
седалището и адреса на управление на „.... и естеството на нарушението е такова, че касае не
самото изплащане на трудовото възнаграждение, а неизпълнението на даденото от Дирекция
„Инспекция по труда“ – София предписание (поради което и нарушението е квалифицирано
по чл.415, ал.1 от КТ, а не по чл.128, т.2 от КТ), то следва да се приеме, че мястото на
нарушението е адресът на Дружеството и доколкото той е записан в АУАН и НП – съдът не
констатира неяснота на административно-наказателното обвинение. С оглед правната
8
природа на конкретното нарушение (по чл.415, ал.1 от КТ, а не по чл.128, т.2 от КТ),
доводите на жалбоподателя, базирани на §1, т.2 от ДР на КТ и на чл.270, ал.1 от КТ се явяват
неотносими към конкретния правен спор. Поради това е и без значение къде в
пространството, кога във времето и като какъв е работил Г. за „...., респ. къде е трябвало да
му се плаща трудовото възнаграждение и поради какви причини Дружеството не е платило
заплата на Г. за ноември 2020г., тъй като процесното нарушение се изразява в неизпълнение
на дадено задължително предписание, а не касае неплатено трудово възнаграждение на
работник или служител. С оглед естеството на вмененото на „.... административно
нарушение релевираните в жалбата аргументи за събраните по преписката доказателства
също се явяват неоснователни за конкретния правен спор.
В хода на служебната проверка от съда се констатира, че са изпълнени изискванията
на чл.416, ал.3 и ал.6 от КТ, вр. чл.40, ал.1 и ал.3, чл.43, ал.1 и ал.5 и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Поради изложеното по-горе настоящият съдебен състав прие, че в случая не са
допуснати съществени процесуални нарушения (заради които Наказателното постановление
да следва да се отмени на формално основание) и спорът следва да се реши по същество.
Съгласно чл.415, ал.1 от КТ който не изпълни принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лева. Доколкото принудителните
административни мерки са посочени в чл.404, ал.1 от КТ и в чл.404, ал.1, т.1 от КТ като
принудителна административна мярка е посочено даване на задължително предписание на
работодател за отстраняване на нарушение на трудовото законодателство, то следва, че
неизпълнението на задължително предписание на контролен орган представлява
неизпълнение на принудителна административна мярка, т.е. административно нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ.
За да е реализирано това нарушение следва да се установи, че контролният орган е
дал предписание и че същото не е изпълнено. В случая от приложените на лист 29-40, лист
50, лист 52-53, лист 54 и лист 86-87 от делото писмени доказателства, АУАН и
свидетелските показания се доказва, че на Дружеството – жалбоподател (в качеството му на
работодател на служителя М.) е било дадено предписание в качеството си на „работодател“
да плати на Г. уговореното трудово възнаграждение за месец ноември 2020г. (съгласно
чл.128, т.2 от КТ) - със срок за изпълнение до 22.03.2021г.
Според нормата на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове
да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. От писмото на „.... и
Трудовия договор, приложени на лист 86-87 от делото, следва, че към ноември 2020г. М.Г. е
бил в трудово-правни отношения с Дружеството – жалбоподател. От платежната ведомост
на лист 50 от делото следва, че работодателят е изпълнил спрямо Г. задължението си по
чл.128, т.1 от КТ да начисли във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на
служителя, но не е изпълнил задължението си по чл.128, т.2 от КТ, тъй като не е доказано с
подпис на служителя във ведомостта или с друг платежен документ, че Г. е получил заплата
за месец номври 2020г.
9
Съгласно чл.404, ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат по
своя инициатива, с цел предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях,
да прилагат принудителни административни мерки, една от които е даването на
задължително предписание на работодателя за отстраняване нарушения на трудовото
законодателство. Именно доколкото при проверка в периода от 25.01.2021г. до 09.02.2021г.
проверяващите са установили, че „.... в качеството си на работодател е начислил, но не е
изплатил на М. уговореното трудово възнаграждение за месец ноември 2020г. и така е
нарушил чл.128, т.2 от КТ, контролните органи са дали на Дружеството – работодател
задължително предписание : „.... в качеството си на „работодател“ да изплати на Г.
уговореното трудово възнаграждение за месец ноември 2020г. съгласно чл.128, т.2 от КТ –
при даден срок за изпълнение на предписанието до 22.03.2021г.
От писмото на „.... и Трудовия договор, приложени на лист 86-87 от делото, се налага
изводът, че към ноември 2020г. работодател /по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ/ на М. е бил
„..... Управителят на това Дружество е получил срещу подпис препис от Протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2103777/09.02.2021г. Поради това СРС приема, че за
работодателя е възникнало задължение да изпълни предписание № 13. Срокът за изпълнение
на предписание № 13 е до 22.03.2021г. От свидетелските показания, Протоколите за
извършена проверка, платежната ведомост и АУАН се установява, че до 22.03.2021г. /а дори
и до 18.08.2021г./ „.... не е изплатило на М. уговореното трудово възнаграждение за месец
ноември 2020г. Това означава, че работодателят не е изпълнил даденото му предписание №
13 в срок. Поради това СРС приема, че „.... е извършил вмененото му нарушение по чл.415,
ал.1 от КТ от обективна страна.
От субективна страна следва да се посочи, че административно – наказателната
отговорност на Дружеството е обективна и безвиновна.
Водим от изложеното и на основание чл.415, ал.1 от КТ административно –
наказващият орган правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на
„.... в качеството му на работодател на Г. за неизпълнено предписание, дадено от Дирекция
„Инспекция по труда“ - София.
Според настоящия съдебен състав процесното деяние се характеризира като такова с
висока степен на обществена опасност - предвид това, че става въпрос за неизпълнено
предписание не само в дадения от Дирекция „Инспекция по труда“ – София срок до
22.03.2021г., не и месеци след това (до съставянето на АУАН), а изобщо не се доказа да е
изпълнено процесното предписание. От друга страна неизпълненото предписание касае
неизплатено трудово възнаграждение за период, който е от преди две години. В изготвените
Протоколи за извършена проверка се вижда, че Дружеството – работодател е допуснал и
други /немалко на брой/ нарушения на трудовото законодателство. Поради всичко това
съдът счита, че нормата на чл.28 от ЗАНН в случая е неприложима. По делото няма данни
нарушението да е отстранено веднага след установяване му и няма безспорни доказателства,
10
че от него не са произтекли вредни последици за Г.. Поради това следва, че за конкретния
казус е неприложима и нормата на чл.415в, ал.1 от КТ.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита констатираните
множество нарушения на трудовото законодателство от страна на „.... по отношение на
повече от едно лице (подробно описани в Протоколи за извършена проверка с изх. № ПР
2123816/18.08.2021г. и с изх. № ПР2103777/09.02.2021г.), за които данни се съдържат и в
платежната ведомост на лист 50 от делото. Смекчаващи отговорността обстоятелства
липсват. С оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността
обстоятелства и тяхната относителна тежест, съдът счита, че административно –
наказващият орган правилно е наложил на „.... имуществена санкция в размер под средния и
малко над минималния, предвиден в закона, т.е. „имуществена санкция“ в размер на 2000
лева.
Водим от изложените до тук съображения настоящият съдебен състав реши, че
атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди като правилно,
законосъобразно и при справедлив размер на административното наказание, а жалбата на
„.... следва да се остави без уважение, тъй като се явява неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН (в сила от
23.12.2021г.) учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. Дирекция „Инспекция
по труда” - София) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Наказателното постановление и по време на съдебните прения пред СРС – 10
състав процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от
ЗАНН в полза на Дирекция „Инспекция по труда” - София следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН /каквото е настоящото/ може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по настоящото дело е имало четири открити съдебни заседания пред СРС – 10 състав
с участието на юрк. Стоянова и юрк. Дардова. В рамките на производството пред СРС – 10
състав процесуалните представители на въззиваемата страна са проявили процесуални
усилия да защитят тезата си. Поради това, но и доколкото самият правен спор не се
отличават с фактическа и правна сложност, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - София юрисконсултско възнаграждение в
размер около средния, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 110
(сто и десет) лева.
Така мотивиран, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-007594 от 02.09.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на ....... е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА ....... с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София,
п.к. 1463, район „Триадица“, бул. „Патриарх Евтимий“ № 49, с управител ...., да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда” – София за направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение сумата от 110 (сто и десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12