№ 36
гр. Кюстендил, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря ***ка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500263 по описа за 2021 година
Адвокат З.Г., в качеството й на особен представител на АС. ***. АЛ. с ЕГН
**********, с адрес: ********** обжалва Решение № 260095/23.02.2021 г., поправено
с Определение от 09.04.2021 г., постановени от Районен съд– Дупница по гр.д. №
1110/2020 г. по описа на същия съд в частта, в която АС. ***. АЛ. заедно с В. ***. АЛ.
са осъдени да опразнят и върнат на „Монтажи“ ЕАД държането върху апартамент
№73, находящ се в гр. Дупница, жк. „***“, бл. 2, вх. Г, ет.1, със застроена площ 64.96
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на жилището:
от изток, север и юг- дворно място, от запад- стълбищна клетка и ап. №74, ведно с мазе
№ 89, със застроена площ от 7.77 кв.м., при съседи на мазето: от север- дворно място,
от юг- коридор, от изток- мазе №88.
Във въззивната жалба са въведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и
постановяване на решението при нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. Конкретно се твърди, че не са налице предпоставките на чл. 233, ал.1 от ЗЗД за
уважаване на предявения иск, поради липса на валидно възникнало наемно
правоотношение и липса на доказателства за неизпълнение от страна на наемателя на
задължението да върне наетата вещ. Твърди се, че права по договор за наем на жилище
не преминават по наследство, а членове на семейството на починалия наемател, които
са живеели заедно с него, запазват наетото от него жилище след смъртта му е.
Възразява като неправилен и незаконосъобразен срещу извода на съда, че след смъртта
на ****** А. задължението за връщане на наетия имот преминало в патримониума на
1
неговите наследници по закон – ответници по делото, по силата на универсално
правоприемство. Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „Монтажи“ ЕАД, в който е изразено становище за
законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Твърденията във въззивната
жалба се определят като неоснователни, неправилни и незаконосъобразни. Иска се
оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се разноските във въззивното производство.
„Монтажи“ ЕАД чрез пълномощника адв. С.К. от САК обжалва Определение от
09.04.2021 г., постановено по гр.д. № 1110/2020 г. по описа на РС- Дупница, с което е
изменено първоинстанционното решение, в частта за разноските, като са намалени
разноските, които ответниците АС. ***. АЛ. и В. ***. АЛ. са осъдени да заплатят на
дружеството от 873,50 лева на 450 лева, от които 400 лева за адвокатско
възнаграждение и 50 лева за внесена държавна такса.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Сочи, се,
че в случая не са налице основания за прилагане на чл. 78, ал. 5 от ГПК и се
противопоставя като неоснователен на извода на съда, обосновал намаляване на
адвокатското възнаграждение, че делото е с „неголяма фактическа и правна сложност“.
Иска се обезсилване на атакуваното определение в частта му за разноските и
потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за разноските в пълен
размер.
В законоустановения срок отговор по частната жалба от насрещните страни не е
постъпил.
Жалбите като подадени в законноустановения срок срещу подлежащи на
въззивно обжалване съдебни актове, от лица, имащи право и интерес от обжалване и
отговарящи на изискванията на закона, се явяват процесуално допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
КОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема, че жалбите са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
По въззивната жалба
Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд, установяващи фактическата
обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови
доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение
и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
Пред Дупнишкия районен съд е бил предявен иск с правно основание чл.233, ал.1
от ЗЗД, а именно да бъдат осъдени ответниците да опразнят и върнат на ищцовото
дружество държането върху апартамент №73, находящ се в гр. Дупница, жк. „***“, бл.
2, вх. Г, ет.1, със застроена площ 64.96 кв.м, ведно с мазе № 89, със застроена площ от
7.77 кв.м.
С обжалваното решение районен съд е уважил иска, приемайки че са налице
предпоставките на чл. 233, ал.1 от ГПК, а именно продължило след прекратяване на
наемното правоотношение ползване на процесния имот, въпреки изричното
противопоставяне на наемодателя.
2
Настоящият състав на окръжен съд споделя и правните съображения на районен
съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
решението и по отношение на тях.
Отделно от това съдът излага и следните правни съображения :
Между страните по делото няма спор, а и от представените писмени
доказателства се установява, че е съществувало наемно правоотношение, както и че с
писмо изх. № 93-00-173/05.07.2001 г. ищецът е поканил ****** А. да заплати сумата
7 200 лв., представляваща продажната цена на процесния апартамент в срок до
31.07.2001 г., като със същото писмо го е уведомил изрично, че ако не заплати
посочената цена, то писмото ще се счита за предизвестие за прекратяване на наемното
правоотношение. Посочено е също така, че в срок до 15.08.2001 г. А. следва да предаде
владението на жилището. Няма спор по делото, че след смъртта на ****** А. в
жилището са останали да живеят неговата съпруга и синовете му Асен и В.А.и. С оглед
приетите по делото доказателства, въззивният съд намира, че е осъществен
фактическия състав установен в нормата на чл. 233, ал.1 от ЗЗД, а именно: между
страните по делото е бил сключен договор за наем, по който наемодателят е изпълнил
задължението си за предаване държането на имота; договорът е прекратен, както и че
ответниците не са изпълнили задължението си да върнат предоставеният за ползване
апартамент. С оглед на изложеното неоснователен е доводът във въззивната жалба, че
не са налице предпоставките на чл. 233, ал.1 от ЗЗД
Неоснователен е и доводът във въззивната жалба, че е неправилен и
незаконосъобразен изводът на районен съд, че след смъртта на ****** А. задължението
за връщане на наетия имот е преминало в патримониума на неговите наследници по
закон – ответници по делото, по силата на универсално правоприемство. В тази връзка
следва да се посочи следното:
По делото не е спорно, а и от представеното по делото удостоверение за
наследници се установява, че наемателят ****** А. е починал на 08.01.2004 г. и е
оставил двама наследници по закон- ответниците по делото. След смъртта на
наемателя по силата на наследственото правоприемство по закон, ответниците
заместват починалия си баща в наемното правоотношение, т. е. придобиват всички
права и задължения от типичното му договорно съдържание и са се превърнали в
сънаематели. По делото няма твърдения въззивникът да не е приел наследството на
покойния наемател или пък да се е отказал от същото. Следователно същият е обвързан
от сключения от наследодателя му договор за наем, поради което следва да понесе
неблагоприятните за него правни последици от прекратяването на договора.
По изложените съображения съдът счита, че въззивната жалба е неоснователна,
поради което решението на районен съд в обжалваната част следва да се потвърди.
В останалата част решението е влязло в сила.
По частната жалба
С определение от 09.04.2021 г., постановено по гр.д.1110/2020 г. по описа на РС-
Дупница по реда на чл.248 от ГПК е изменено първоинстанционното решение в частта
за разноските, като е намален размерът на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцовото дружество от 823,50 лева на 400 лева.
Районен съд е приел, че делото не е с фактическа и правна сложност.
Частната жалба е неоснователна. Съображения:
3
В производството пред първата инстанция особеният представител на ответника
А.А. своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцовото дружество. Съгласно чл.
75 ,ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. В т.3 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че основанието по чл. 78, ал.5 от ГПК се
свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно
разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки
отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Извършвайки именно такава
преценка и съобразявайки се с това, че пред районен съд е бил предявен един иск, били
са проведени само две съдебни заседания, както и че доказателствения материал не е
голям, то районен съд правилно е преценил, че делото не е сложно от фактическа и
правна страна, а заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е
несъразмерно високо. Следва да се отчете и обстоятелството, че искът с правно
основание чл. 233, ал.1, изр.1 от ЗЗД е оценяем, като в исковата молба е посочена цена
на същия в размер на 1 200.82 лв. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, в случая възлиза на сумата от
314.06 лв. С обжалваното определение районен съд е определил адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., което е над минималния размер по цитираната по-
горе наредба. Ето защо определението на районен съд е законосъобразно и следва да се
потвърди.
На въззиваемото дружество следва да се присъдят направените от него разноски,
които са в размер на 575.20 лв., съгласно приложения по делото списък на разноските
по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260095/23.02.2021 г., поправено с Определение от
09.04.2021 г., постановени от Районен съд– Дупница по гр.д. № 1110/2020 г. по описа
на същия съд в частта, в която АС. ***. АЛ., ЕГН ********** от ********** заедно с
В. ***. АЛ., ЕГН ********** от гр. Дупница, ул. „***“, № 59, вх.А, ет. 1 са осъдени да
опразнят и върнат на „Монтажи“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „***“, ул. „***“ №9 държането върху апартамент №73, находящ се в
гр. Дупница, жк. „***“, бл. 2, вх. Г, ет.1, със застроена площ 64.96 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на жилището: от изток, север и юг-
дворно място, от запад- стълбищна клетка и ап. №74, ведно с мазе № 89, със застроена
4
площ от 7.77 кв.м., при съседи на мазето: от север- дворно място, от юг- коридор, от
изток- мазе №88.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 09.04.2021 г., постановено от Районен съд–
Дупница по гр.д. № 1110/2020 г. по описа на същия съд в частта, в която са намалени
разноските, които АС. ***. АЛ., ЕГН ********** от ********** и В. ***. АЛ., ЕГН
********** от гр. Дупница, ул. „***“, № 59, вх.А, ет. 1 са осъдени да заплатят на
Монтажи“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„***“, ул. „***“ №9 от 873.50 лв. на 450 лв., от които: адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. и внесена държавна кса в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА АС. ***. АЛ., ЕГН ********** от ********** да заплати на
Монтажи“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„***“, ул. „***“ №9, деловодни разноски в размер на 575.20 лв. /петстотин седемдесет
и пет лв. и 20 ст./, направени пред въззивната инстанция. за въззивната.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5