Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 161 20.06.2016г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.М.
и
с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 540
по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Х.Х.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 15-1228-000870 от 07.12.2015г., издадена от Началник група в сектор
„Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на
основание чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП, на Х.К. е наложена принудителна
административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач” до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 6 месеца. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по
съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че извършената от полицейските
служители проверка за употреба на алкохол, не е била при и по време на
управление на МПС като твърди, че към момента на задържането му от полицейските
органи и извършената проверка, не е имал качеството на водач на МПС и съотв. че
не е управлявал автомобила под въздействие на алкохол, наличие на какъвто пробата
отчела. Обосновава, че не е извършил
вмененото му нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и съотв. че не налице
нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът
свързва прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б”
от ЗДвП. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна
полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На
жалбоподателя в настоящото производство – Х.Х.К., е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г-218590 от 07.12.2015г.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 07.12.2015г., около 10:03ч, в гр. Стара Загора, по бул. ”България”,
близо до бензиностанция „ЕКО”, в посока изток, Х.Х.К. управлявал лек автомобил
м. „Тойота Корола” с рег. № СТ3941ВН, собственост на Петранка Илиева Чакърова,
като управлява МПС под въздействие на алкохол. Водачът бил изпробван с
техническо средство ”Алкотест” 7410, № ARSM 0160 в 10:47ч, което отчело 1,05 ‰, с което деяние е
нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В АУАН е посочено че същият е съставен по
данни на свидетел очевидец -Т.И.Ц.. Издаден е талон за медицинско изследване №
0434483, като съгласно Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещества в кръвта № 668/
08.12.2015г., в иззетата от лицето Х.К. на 07.12.2015г. в 11.20ч. и изследвана
кръвна проба е доказано наличието на етилов алкохол 1,01 ‰. Въз основа на
съставения АУАН е издадено Наказателно постановление №
15-1228-004179/23.12.2015г. от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД
на МВР – Стара Загора, с което на основание чл.174, ал.1 на Х.К. са наложени
административни наказания - глоба в размер 800лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 9 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано от санкционираното лице по съдебен ред,
като е образувано АНД № 885/ 2016г. по
описа на Районен съд - Стара Загора.
Съгласно
докладна записка, изготвена от П.И.В. – ст. полицай група „ООР” към Второ РУ –
Стара Загора /л.61 по делото/, на 07.12.2015г. екипът, в който е бил назначен, е
изпратен от ОД до с. Богомилово за установяване на лицето Х.Х.К., във връзка с
това че лицето е обсебило лек автомобил рег. № СТ3491ВК собственост на жената,
с която живее. На място не са установили такова лице с посочения автомобил, но
към 10.15ч. получили информация, че автомобилът е засечен в центъра на града и
пътува на запад. След обход в района с колегата му установили, че автомобилът е
паркиран на ул. „Армейска” № 18, но нямало никой в автомобила. След като
обходили района на ОРБ /МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович”/, полицейските служители
открили в детското отделение на болницата лицето Х.Х.К., задържали го и го
отвели до автомобила, за да бъде извършен оглед. Полицейския екип от група „ООР”
към Второ РУ – Стара Загора поискали съдействие от сектор „Пътна полиция”, за
тестване на задържания за употреба на алкохол. Съгласно Доклад за установен
факт и предприето действие вх. 8489/ 08.12.2015г., изготвен от полицейските
служители Стоян Даскалов и Александър Коджабашев /л.21/ и съдържащото се
описание на случая, на 07.12.2015г. в 10.38ч получили сигнал от ОДЧ на ОД на
МВР да окажат съдействие на екип 413 на ул. „Армейска” № 18 за тестване на
водач на МПС за употреба на алкохол. На място установили водача К. и след
тестване с техническо средство „Алкотест” 7410, № 0160, е отчетен резултат от 1,05 ‰ алкохол. Изложената в
Доклад за установен факт и предприето действие вх. 8489/ 08.12.2015г.
фактология се потвърждава и от Сведение вх. рег. № 8593/ 12.12.2015г. от
Александър Коджабашев – мл. автоконтрольор в група „ГПА” на ОД на МВР – Стара
Загора /л.24/. Мл. автоконтрольор Ал. Коджабашев сочи и че при пристигането на
екипа във връзка с извършването на проверка на Х. К. за употреба на алкохол, колегата
им от Второ РУ – Стара Загора - Т.Ц. заявил, че около 10.03ч. видял К. да
управлява автомобил „Тойота Корола” с рег. № СТ3941ВМ на бул. „България” до
бензиностанция „ЕКО” в посока изток и при направената от тяхна страна проверка
се носил мирис на алкохол. След извършената с техническо средство „Алкотест”
7410 № 0160 в 10:47ч проба и отчетен резултат от 1,05 ‰
алкохол, мл. автоконтрольор Ал. Коджабашев съставил АУАН по сведения на колегата му Т.Ц., който
бил вписан в акта като свидетел-очевидец, посочил часа, мястото и посоката на
движение на водача К..
Представена
и приета като доказателство по делото е изготвена от мл. експерт Т.Ц. – мл.
разузнавач в група „ПКП-Т” Докладна записка рег. № 8245р-14495/ 12.12.2015г. до
Началника на Второ РУ – Стара Загора „относно управление на МПС от водач под
въздействието на алкохол” /л.25/. Съгласно изложеното в докладната записка, на
07.12.2015г., Т.Ц., съвместно с РП Нейчо Рахнев и мл. експерт БНТЛ Димитър Димитров,
са извършили оглед на местопроизшествие в МБАЛ „Проф д-р Стоян Киркович”.
Пътувайки към Второ РУ - Стара Загора със служебния бус, заедно с лицата
Петранка Илиева Чакърова /в чийто кабинет е бил извършен огледа/ и Николай
Петров Николов, около 10.00ч. в района на бензиностанция „ЕКО” в посока запад –
изток се разминали с л.а „Тойота Корола” с рег. № СТ3941ВН, собственост на
Чакърова, като автомобилът бил управляван от лицето Х.Х.К.. Т.Ц. веднага се
обадил на ОДЧ на Второ РУ, тъй като автомобилът бил обсебен от К. и докладвал
за посоката на движение на МПС. Впоследствие около 10.30ч. автомобилът бил
установен на адрес гр. Стара Загора, ул. „Армейска” до № 16, като Х.К. бил
задържан в двора на МБАЛ от полицейски служители от група „ООР” при Второ РУ –
Стара Загора и доведен до паркираното МПС, като лицето било във видимо нетрезво
състояние и е лъхало на алкохол.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 15-1228-000870 от 07.12.2015г., издадена
от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Х.Х.К.
е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач”, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от шест месеца. Обжалваният административен акт е
постановен на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като от фактическа страна
се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Х.К. АУАН №
Г-218590 /07.12.2015г., за това, че на 07.12.2015г., около 10:03ч, в гр. Стара
Загора, по бул. ”България”, близо до бензиностанция „ЕКО”, в посока изток, Х.К.
управлявал лек автомобил м. „Тойота Корола”, рег. № СТ3941ВН, собственост на
Петранка Илиева Чакърова, като управлява МПС под въздействие на алкохол. Посочено
е че водачът бил изпробван с техническо средство ”Алкотест” 7410, № ARSM 0160 в 10:47ч, което отчело 1,05 ‰ алкохол, с което
деяние К. е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 15-1228-000870 от
07.12.2015г., в т.ч АУАН № Г-218590 /07.12.2015г., както и Доклад за установен
факт и предприето действие вх. 8489/ 08.12.2015г.; Сведение вх. №
8593/12.12.2015г. от мл. автоконтрольор Ал. Коджабашев; Талон за медицинско
изследване №0434483; Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол
или друго упойващо вещество и Протокол за химическа експертиза № 668/
08.12.2015г.; Докладна записка вх. № 8245р-14495 от 12.12.2015г. от мл. експерт
Т.Ц., Справка за нарушител/водач за Х.Х.К.; и др. Съгласно писмо с характер на удостоверение
изх. рег. № 824500-6122 /15.04.2016г. от ст. разследващ полицай Нейчо Рахнев,
срещу лицето Х.Х.К. е образувано и се води досъдебно производство
№8245зм-1082/2015г. за деяния по чл.198, ал.1 и чл.339, ал.1 от НК.
По
делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството но свидетели на лицата П.И.В. - ст. полицай в група „ООР”, Второ РУ –
Стара Загора и Т.И.Ц. - мл. експерт във
Второ РУ - Стара Загора. Съгласно показанията на св. Пл. В., на 07.12.2015г. с
колегата му били изпратени в Спешен център, в детското отделение, във връзка с
подаден сигнал за лице, което било там и заплашвало с пистолет. Било предадено
по станцията за автомобила и лицето, което заплашвало. Първият път като отишли
сутринта, лицето го нямало, но при второто обхождане установили лицето /посочва
жалбоподателя Х. К./ в отделението, където работела жената, подала сигнала. Свидетелят
и колегата му задържали К. и го отвели в служебния автомобил, след което повикали
Пътна полиция за съдействие, тъй като лицето миришело на алкохол. Свидетелят Т.Ц.
заявява,
че на 07.12.2015г. били получили сигнал за лице, което влезнало в
болницата и отнело от проф. Чакърова вещи /лаптоп и мобилен телефон/, след което
избягало с личния й автомобил. По повод
сигнала, той и колегата му отишли на място и извършили оглед, след което заедно
с проф. Чакърова се отправили със служебния автомобил обратно към Второ РУ –
Стара Загора. Пътувайки към Второ РУ, в района на магазин „Зора”, се разминали
с издирвания автомобил, който се управлявал от К. /свидетелят посочва
присъстващия в залата жалбоподател Х. К./. Свидетелят заявява, че лично е видял
К. да управлява издирвания автомобил, като разпознаването било извършено въз
основа на разпечатана снимка на издирваното лице от базата данни на ОД на МВР –
Стара Загора. Предал по станцията, че автомобилът се движи в посока изток. Свидетелят
Ц. твърди, че след като оставили проф. Чакърова да бъде разпитана във Второ РУ,
взел служебния автомобил и се отправил към района на болницата, където с
колегите му открили впоследствие паркирания автомобила - до пешеходната пътека, до Медицинския факултет. Според
свидетеля от момента, в който е видял Х. К. да управлява автомобила до момента,
в който К. е бил задържан в болницата, са минали около 30 минути.
Показанията
на св. Т.Ц. са оспорени от пълномощника на жалбоподателя в частта относно
твърдението, че на посочените от свидетеля дата и час, при разминаване по бул.
„България”, в близост до бензиностанция „ЕКО”, св. Ц. е имал обективната
възможност да види и да разпознае и съотв. че е видял Х.К. да управлява л.а. марка
”Тойота Корола” с рег. № СТ3941ВН.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 4, т.5, б.”а”, т.6 и т.7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-275 от 29.01.2015г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.165 от ЗДвП, чл.43,
ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР и Заповед № 8121з-48/ 16.01.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР –
Стара Загора да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваният акт е издаден от
материално и териториално компетентния административен орган – Началник група в
сектор „Пътна полиция” при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по
чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч фактическите основания за издаването на заповедта
- обстоятелствата, възприети от
административния орган като съставляващи нормативно регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната административна
мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 15-1228-000870 от 07.12.2015г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, обаче е
постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с неговата цел, като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни
последици.
В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ №
15-1228-000870 от 07.12.2015г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б.”б”
от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага
принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство” на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,
установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерване на издишания въздух, или е под
въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с
техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Приложената на Х.К. с
обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП от фактическа
страна се основава на съставен от мл. автоконтрольор Ал. Коджабашев Акт за установяване на
административно нарушение № Г-218590 /07.12.2015г., за това, че на
07.12.2015г., около 10:03ч, в гр. Стара Загора, по бул. ”България”, близо до
бензиностанция „ЕКО”, в посока изток, Х.Х.К. управлявал лек автомобил м.
„Тойота Корола”, рег. № СТ3941ВН, собственост на Петранка Илиева Чакърова, като
управлява МПС под въздействие на алкохол. Водачът бил изпробван с техническо
средство ”Алкотест” 7410, № ARSM 0160 в 10:47ч,
което отчело 1,05 ‰ алкохол, с което деяние К. е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С оглед на така направената
фактическа и правна обосновка на наложената на Х.К. принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, издаването на обжалваната
заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се
свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния
ред от компетентните длъжностни лица управление на МПС от водача Х.К. с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерване на издишания въздух.
От
фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на Х.К. на
07.12.2015г. в 10:47ч проверка за употреба на алкохол с техническо средство
”Алкотест” 7410, № ARSM 0160, е отчетен резултат 1,05 ‰ концентрация
на алкохол. Жалбоподателят К. не оспорва и резултата от медицинското изследване
от взетата в 11:20ч на същата дата кръвна проба - 1.01‰ съдържание на алкохол в
кръвта, съгласно Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол № 668/ 08.12.2015г.
Спорният
по делото въпрос се свежда до това, дали Х.К. е управлявал лек автомобил м.
„Тойота Корола” с рег. № 3941ВН, след като е употребил алкохол, по времето, на
мястото и при обстоятелствата, посочени в обжалваната заповед.
Както вече беше отбелязано, приложената
на Х.К. ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на
констатациите, съдържащи се Акт за установяване на административно нарушение на
АУАН № Г-218590 /07.12.2015г., който АУАН, касателно досежно обстоятелството,
че „на 07.12.2015г., около 10:03ч, в гр. Стара Загора, по бул. ”България”,
близо до бензиностанция „ЕКО”, в посока изток, Х.Х.К. управлява лек автомобил
м. „Тойота Корола”, рег. № СТ3941ВН, собственост на Петранка Илиева Чакърова”,
е съставен и се основава на данни на посочения като свидетел - очевидец Т.Ц. - мл. разузнавач в група „ПКП-Т”, Второ РУ –
Стара Загора. Посоченото лице, в изготвената от него Докладна записка вх. № 8245р-14495
от 12.12.2015г., както и при разпита му в качеството на свидетел в съдебно
заседание по делото, заявява, че на 07.12.2015г., около 10:00ч, когато с негови
колеги и други лица пътували със служебния автомобил към Второ РУ – Стара Загора,
видял в района на бензиностанция „ЕКО” на бул. „България”, че се разминали с
л.а. „Тойота Корола” рег. № СТ941ВН, собственост на Петранка Чакърова, като автомобилът,
движещ се в посока запад – изток, се управлявал от лицето Х.К.. Разпознаването
на Х. К. от полицейския служител Т.Ц. било извършено по разпечатана снимка на
издирваното лице от базата данни на ОД на МВР – Стара Загора. Съдът обаче не възприема
като достоверни твърденията, съотв. не кредитира с доверие показанията на св. Ц.,
че е успял да разпознае и да идентифицира лицето Х.К. като водач на л.а.
„Тойота Корола” рег. № СТ941ВН, при посоченото разминаване на двата автомобила по
бул. „България”, по следните съображения: Разминаването на две насрещно движещи
се МПС по бул. „България”, имайки предвид пътния участък, където се твърди, че
са се разминали автомобилите и интензивността на движението в този пътен
участък, евентуално би позволило визуално възприемане или на характеристиките
на насрещно движещия се автомобил /марка, рег. номер и др./, или на водача на МПС, но едва ли и двете
едновременно. Дори да се приеме, че полицейският служител е идентифицирал
параметрите на обявения за издирване автомобил м. ”Тойота Корола” с рег. №
СТ941ВН, недостоверно е твърдението, че за краткия интервал от време на
разминаване на две насрещно движещи се МПС по бул. „България” в този пътен
участък, Ц. освен посочените характеристики на насрещно движещия се лек
автомобил, е възприел, идентифицирал и разпознал лицето, което е управлявало
автомобила, при това само въз основа на разпечатана снимка от базата данни на
МВР на „издирваното лице”. Всъщност към 10.00ч. на 07.12.2015г., съгласно Доклад за установен факт и предприето
действие вх. 8489/ 08.12.2015г., изготвен от полицейските служители Стоян
Даскалов и Александър Коджабашев, лицето Х.К. не е било обявено за издирване,
поради което наличието на разпечатка на снимка от базата данни на МВР на
„издирването лице Х.К.”, въз основа на каквато свидетелят Т.Ц. твърди, че е
извършил разпознаването, съдът също приема за недоказано. Налице е и още едно
основание за некредитиране с доверие на изнесените от „свидетеля-очевидец” Т.Ц.
данни относно това, че на 07.12.2015г., около 10:03ч, в гр. Стара Загора, по
бул. ”България”, близо до бензиностанция „ЕКО”, Х.К. е управлявал лек автомобил
м. „Тойота Корола”, рег. № СТ3941ВН. Съгласно посоченото в съставения АУАН №
Г-218590 /07.12.2015г. и в издадената въз основа на него Заповед за прилагане
на ПАМ № 15-1228-000870 от 07.12.2015г.
и потвърдено от св. Т.Ц. при неговия разпит, Х.К. е управлявал автомобила в
посока запад – изток, като с оглед на посоченото място на разминаване на двата
автомобила /на управлявания от К. и на служебния полицейски автомобил, движещ
се в посока изток – запад към Второ РУ – Стара Загора/, означава, че лек
автомобил м. „Тойота Корола”, рег. № СТ3941ВН се е движил в посока към центъра
на гр. Стара Загора. Свидетелят Ц. в съдебно заседание изрично заяви, че лично
е предал по станцията на ОДЧ посоката на движение на МПС - че автомобилът се
движи в посока изток. Но съгласно Докладна записка, изготвена от П.И.В. – ст.
полицай група „ООР” към Второ РУ – Стара Загора, получената от полицейските
служители към 10.15ч. информация от ОДЧ
е била, че автомобилът е засечен в
центъра на града и пътува на запад. Установените противоречия във
фактологията по изнесените от „свидетеля-очевидец” данни, въз основа на които е
съставен АУАН № Г-218590 /07.12.2015г. и данните, съдържащи се в останалите
събрани по делото доказателства, мотивират съда да приеме, че е оборена
доказателствената сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП. А предпоставка за
издаването на заповед на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е извършено от
водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се
установява с акт за административно нарушение. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно
и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл
АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане
на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, ал.2,
т.4, предл. първо от АПК. След като съдържащите се в АУАН № Г-218590
/07.12.2015г. констатации досежно управлението от Х.К. на лек автомобил м.
„Тойота Корола” рег. № СТ3941ВН на посочените в АУАН дата, час и място, с оглед
на останалите доказателства по делото, се явяват фактически и доказателствено
необосновани, този АУАН не може да бъде доказателство за наличието на
материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП от гл. т управлението на МПС рег. №
СТ3941ВН от Х.К. на 07.12.2015г., около 10:03ч, в гр. Стара Загора, по бул.
”България”, близо до бензиностанция „ЕКО”.
На
следващо място съдът приема за недоказано и посоченото в обжалваната заповед
обстоятелство, с които от фактическа страна е мотивирано прилагането на ПАМ по
чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а именно че на 07.12.2015г., около 10:03ч, в гр.
Стара Загора, по бул. ”България”, близо до бензиностанция „ЕКО”, Х.К.
управлявал лек автомобил м. „Тойота Корола”, рег. № 3941ВН, под въздействие на алкохол. Проверката с
техническо средство ”Алкотест” 7410, № ARSM 0160, при която е отчетено 1,05 ‰ съдържание на алкохол,
е извършена в 10:47ч, след като Х.К. е
задържан от екип от полицейски служители от група „Охрана на обществения ред”
при Второ РУ Ст.Загора, в сградата на МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович”. Очевидно
е че към момента на тестването за употреба на алкохол Х.К. не е имал качество
на „водач на МПС” по смисъла на легалната дефиниция по §6, т.25 от ДР на ЗДвП. При
липса на безспорни доказателства, че на 07.12.2015г., около 10:03ч, в гр. Стара
Загора, по бул. ”България”, близо до бензиностанция „ЕКО”, в посока изток, Х.К.
е управлявал л. а „Тойота Корола” рег. № 3941ВН и при условие, че проверката на
Х. К. за употреба на алкохол не е извършена при управление на МПС, а в по-късен
момент, когато лицето не е имало качеството на водач на МПС, съдът приема, че административният
орган, в чиято тежест съгласно чл.170, ал.1 от АПК е да докаже при условията на
пълно главно доказване, не установил и доказал наличието на релевантните
юридически факти, с които правната норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП свързва
налагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач”, а именно че на посочените в оспорената заповед
дата, час и място Х.К. е управлявал л. а
„Тойота Корола” с рег. № 3941ВН след употреба на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Принудителните административни мерки
/каквато по дефиниция и по съдържание е наложената мярка по чл.171, т.1, б. „б”
от ЗДвП/, са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно
поведение, като именно с оглед този им характер законодателят е предвидил
строго формални процесуални правила и материалноправни изисквания за тяхното
прилагане. В случая на практика налагането на ПАМ се основава на
предположението, че щом при извършената проверка за употреба на алкохол в
10.47ч на 07.12.2015г. на Х.К., което лице към момента на проверката няма
качеството на водач на МПС по см. на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, е установено
наличието на съдържание на алкохол в кръвта, то това лице в предходен момент
/10.00ч на 07.12.2015г./ е управлявало МПС под въздействието на алкохол. Това
предположение, освен че е фактически и доказателствено необосновано, не е
достатъчно да се приеме за доказано съществуването на материалноправните
предпоставки за налагането на ограничението по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. С
оглед на което обжалваната заповед за прилагане на ПАМ се явява издадена в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
Целта
на принудителните административни мерки е да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни
последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна
мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Законово
регламентираният правен резултат, който се цели с прилагането на ПАМ по чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДвП, е за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. В конкретния случай, предвид установените по делото факти, прилагането на
обжалваната ПАМ се явява не само недоказано от гл.т. наличието на
материалноправните предпоставки по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, но не се
основава и на необходимост от налагане на този вид принудителна административна
мярка за постигане на предвидената в закона цел.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата
е основателна. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
15-1228-000870 от 07.12.2015г., като издадена при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР – Стара
Загора следва да бъде осъдена да заплати на Х.К. сумата от 210лв.,
представляваща 10лв. внесена държавна такса и 200лв. адвокатско възнаграждение
за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и
съдействие.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Х.Х.К. ***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 15-1228-000870 от 07.12.2015г., издадена
от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна Дирекция на МВР – Стара
Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП, на Х.К. е наложена
принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач” до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 6 месеца, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР - Стара Загора да
заплати на Х.Х.К. ***, ЕГН **********, сумата 210 /двеста и десет/ лева - разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: