Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 130
гр. Сливен, 23. 10. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тридесети септември, две
хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 114 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „МИШИНАКИС ТРАНС“
ЕООД с ЕИК: *********, подадена против Решение № 233 от 25.06.2020 г., постановено
по АНД № 1613 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 40-0000075 от 30.10.2019
г., издадено от Началника на ОО “Автомобилна администрация” - Сливен, с което
на жалбоподателя, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. последно от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтПр/ във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. на МТ и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр, е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
В жалбата си касационният жалбоподател твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът е
кредитирал единствено показанията на актосъставителя и че мотивите на съда са
противоречиви относно действията на наказващия орган при определяне вида и
размера на санкцията. Моли решението на Районния съд и процесното НП да бъдат
отменени.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че: на територията на
Европейския съюз не се изисква удостоверение за психологическа годност на
водача, а в процесния случай е установено извършване на превоз в Н.; санкцията
не е съобразена с тежестта на извършеното нарушение.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да потвърди процесното НП като
законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по
делото доказателства, е приел за установено извършването на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството; направил е извод, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила; счел е, че наложената санкция е определена правилно и
че случаят не е маловажен.
Решението на Районния съд е
валидно, допустимо и правилно. Възраженията
на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
при извършена на жалбоподателя на 23.10.2019 г. тематична проверка в г. С. от
служители на ОО „Автомобилна администрация” – Сливен, е констатирано, че
търговското дружество – превозвач, притежаващо лиценз за извършване на
международен превоз на товари, е допуснало да се извърши международен превоз на
дата 31.07.2019 г. на територията на К. Н. с автомобил с Рег. № ******** с
водач И.С.Т., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, тъй като водачът е притежавал удостоверение за психологическа
годност с валидност до дата 13.02.2019 г. За констатираното нарушение е
съставен АУАН на 23.10.2019 г., въз основа на който на 30.10.2019 г. е издадено
процесното НП.
С оглед установените по делото факти, изводът на
Районния съд, че по делото е установено, че търговското дружество е извършило
процесното административно нарушение, е правилен. По делото са събрани
доказателства за извършване на горепосочения международен превоз, без водачът
да е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, с което
дружеството – превозвач е нарушило разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтПр,
която задължава превозвачите да осъществяват превоз на товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с
Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. А съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба №
36 от 15.05.2006 г., издадена от Министъра на транспорта, при извършване на
дейността като водач на автомобили за превоз на товари, лицата представят
удостоверение за психологическа годност.
Имуществената отговорност на жалбоподателя е ангажирана
правилно с прилагане на санкционната разпоредба на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
ЗАвтПр, в която е предвидено налагане на санкция за лицето, допуснало водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че
съдът е кредитирал единствено показанията на актосъставителя. Напротив, съдът е
анализирал целия доказателствен материал по делото, включително и събраните
писмени доказателства, като изложените от съда мотиви са безпротиворечиви и
кореспондират с установените факти.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че
след като превозът е извършен в чужбина, НП е незаконосъбразно, тъй като на територията
на Европейския съюз не се изисквало удостоверение за психологическа годност на
водача. Съгласно чл. 1, т. 1 от ЗАвтПр, същият урежда условията и реда за
обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили,
извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Следователно, и за
извършените превози в чужбина на пътници и товари, българските превозвачи
следва да спазват изискванията на ЗАвтПр, поради което възражението на
жалбоподателя не може да бъде споделено.
Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид, а
напротив, разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне
състава на нарушението и санкцията за извършването му, поради което Районният
съд обосновано е приел, че случаят не е маловажен.
Правилен е и изводът на Районния съд за
законосъобразност на наложената санкция. За извършеното нарушение в
разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 пр. 2 от ЗАвтПр е предвидено налагане на
имуществена санкция в размер на 3000 лева. В този определен от закона размер е
и наложената на дружеството санкция, поради което твърдението на жалбоподателя,
че санкцията не е съобразена с тежестта на извършеното нарушение, е
неоснователно.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и
в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233 от 25.06.2020 г., постановено по
АНД № 1613 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: