Решение по дело №19727/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2887
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20193110119727
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                 2887

                                                                                                     

                                гр.Варна ;06.07.2020год.

 

              В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ състав в публично заседание на  седемнадесети  юни  през две хиляди и двадесета година , в състав:

      

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА

          

при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19727  по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

 

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба предявена от  С.В.П., ЕГН:**********, чрез адв. Ц.Б. *** със съд. адрес:***,офис 12 срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ  гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян №2, представлявана от Д. С. П. в качеството му на Директор, след допуснато изменение на исковата претенция, на основание чл.214 от ГПК,за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 1 172.71лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 163 часа за периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд  в дневен с коефициент 1,143, които възлиза на 1299 часа,ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 03.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, по адвокатска банкова сметка ***: ***; BIC: ***, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

В исковата молба се излагат твърдения, че през периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019г. ищецът е полагал труд като „младши инспектор“ в Група Общинска полиция-Варна, което е на структурно подчинение на ОД на МВР Варна,

Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен служител.

В чл. 176 от ЗМВР е предвидено че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8ч. дневно и 40ч. седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8,12, или 24- часови смени - сумирано на тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

В разпоредбата на чл. 178 ал. 1 т.З към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горепосоченото кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл. 67 ал. 1 от същия брутната заплата се състои от основната заплата и допълнителни възнаграждения.

В Чл. 67 ал.7 т.2 ЗДСЛ е посочено че допълнителни възнаграждения са допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г./отм./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата),. Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. е отменена с приемане на Наредба №8121з- 592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016г.

В настоящия случай в процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл.3, ал.3 от същата наредба посочва че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".

Но в действащата Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от11.08.2014г.,която в нормата на чл. 31, ал.2 регламентираше при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143.

Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

В случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.).В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. за периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019г., е в размер на 1008 часа, които следва да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1.143, които възлизат на 1152,14 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 144,14 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 8,34 лв. за 1 час отработен извънреден труд, като задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 1202,13 лв./хиляда двеста и два лева и 13 стотинки/. Впоследствие изменя размера на претенцията, като претендира 1 172.71лева,  дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 163 часа за периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд  в дневен с коефициент 1,143, които възлиза на 1299 часа.

           Предвид на това че през процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения в Група Общинска полиция към ОД на МВР - Варна, предявявам настоящият иск пред Районен съд - гр. Варна.

Моли да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски, включително разходи за адвокатска защита.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Ответникът не оспорва, че ищецът през процесния период е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.

Сочи, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.

Сочи, че съгласно чл. 178 ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от  ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч.

Оспорва часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

В   съдебно   заседание   ищецът   поддържа   иска,    съобразно

направеното в хода на производството по делото изменение на иска.В хода по същество на делото, процесуалният представител на  ищеца моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез юк. Йорданова, поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество моли да отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Депозира писмени бележки.

                    СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в процесния период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства.

Спорно между страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора на исковата молба.

За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в предприятието му през исковия период, се установява, че отработените нощни смени 12/24 часови, съобразно действително отработените дни в месеца - 142бр.За периода от 01.12.2016год. до 30.11.2019год. общо отработените часове нощен труд – 1136 часа, заплатени - 284лв. Преизчислен положеният нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1299 часа общо.Разликата след преизчислението с коеф. 1.143-163 часа дневен извънреден труд. На ищеца е изплатен извънреден труд като разлика между нормочасовете за  месеца и часовете положени при дежурства по график, както и полаган по заповед в извън работно време. Извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент-1.143, не е изплащан в периода от 01.12.2016год. до 30.11.2019год. Размерът на сумата за така вписания , изчислен извънреден труд за  163часа - 1172.71лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:

Ищецът е предявил иск за заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.

Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.

Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.

Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

В процесния период приложима към спора, касаещ нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.

В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г.  Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност  полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване  на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.

Досежно разноските:

С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 200лева за платено адвокатско възнаграждение.

На основание чл.83,ал.1,т.1 от ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС разноски за държавна такса от  50лева и 200,00 лева депозит за вещо лице, или общо разноски в размер от  250 лева.

                     Водим от горното, съдът

                                                                                                                                                    

                                                                                               Р Е Ш И :

        ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.В.П., ЕГН:**********, чрез адв. Ц.Б. *** със съд. адрес:***,офис 12,както следва: сумата от сумата от 1 172.71лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 163 часа за периода от 01.12.2016г. до 30.11.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд  в дневен с коефициент 1,143, които възлиза на 1299 часа,ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 03.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР.

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.В.П., ЕГН:**********, чрез адв. Ц.Б. *** със съд. адрес:***,офис 12,сумата от 200лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски,  на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

Присъдените в полза на ищеца сума следва да се платят по следната адвокатска банкова сметка ***: ***; BIC: ***.

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на Варненски районен съд сумата от 250лева, представляваща дължима държавна такса за производството по делото и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                   

                                                                         /Р.Христова/