Р Е Ш Е Н И Е
№ 384/15.6.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на първи юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1026 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203
и сл. от АПК и е образувано по искова молба на М.С.Б.,***, чрез адв. В.С. срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за сумата от 10 000 лева
за претърпени вреди, болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване
на чувство за малоценност, които са мотивирани от това, че за времето му на
задържане под стража с мярка за неотклонение в Затвора гр. Пловдив, за периода
21.05.2019 г. – 17.07.2022 г. е държан в
пренаселени килии, под 3 кв. м. на човек, без постоянен достъп до санитарен
възел, без постоянно течаща топла и студена вода. Бельото и дюшеците били
мръсни и стари. Лишените от свобода
перели дрехите си в кофи и ги сушили в килиите, което правело атмосферата
задушна, имало мухъл. В килиите имало дървеници и гризачи. Тоалетната била
разбита. Осветлението било слабо. Покривът бил ламаринен, което правело
помещението, в което бил задържан задушно, нямало отопление през зимата.
Ищецът
М.С.Б. – редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и се представлява
от адв. С., който поддържа исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София /ГДИН/ оспорва предявения
иск по основание и размер, чрез процесуален представител юрк. Р.. Изразява
становище, че всички помещения, в които лишеният от свобода е бил настаняван са
били ремонтирани и с площ над 4 кв.м. и че липсват основания за ангажиране
отговорността на ответника по реда на чл. 284 от ЗИНЗС. Представени са подробни
съображения в съдебно заседание и с писмени бележки.
Контролиращата
страна – Окръжна прокуратура – Пазарджик, редовно уведомена, представлява се от
прокурор Я., който счита исковата молба за неоснователна и недоказана. Изразява
становище, че от справките, представени от затворите е видно, че в килиите не е
имало пренаселеност. Лишените от свобода са имали възможност сами да се грижат
за килията, имали са дежурен, давани са им препарати. От затвора е организирано
обслужване по дезинсекция и дератизация. По отношение на пералнята се е
установило, че има такава и на лишените от свобода не е било забранено ползването
ѝ. Лишените от свобода са имали достъп до топла и студена вода в
санитарния възел. По отношение на ламарината и покривът, самият свидетел
поискан от ищеца е установил, че те са били на първия етаж, над тях е имало
втори етаж и този покрив е прекалено далеч от тях.
Административен
съд - Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се
запозна с приетите по делото доказателства, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
Ищецът
търпи наказание в размер на 16 години лишаване от свобода за престъпление по
чл. 116, ал. 1 от НК, извършено на 21.03.2018 г. Постъпил е в Затвора - Пловдив
на 21.05.2019 г., като е бил настанен там до 18.07.2022 г. Считано от 18.07.2022
г., до настоящия момент л/с Б. ***.
Във
връзка с указания на съда, съобразно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, е представена информация
от Затвора - Пловдив относно:
• спалните помещения, в които е пребивавал М.С.Б.
за периода от 21.05.2019г. до 17.07.2022г.;
• броя на настанените лишени от свобода там;
• площта на стаите, мебелите в тях и техните
размери и площта на санитарните помещения, осветление, отопление и проветрение,
капацитет;
• достъп до течаща топла и студена вода;
• график на разпределението на времето на лишените
от свобода;
• брой спално бельо и периодичност на смяната;
• график за използване на баня, състояние на
банята;
• пране на дрехи и спално бельо.
От
представената справка - извлечение за помещенията, в които ищецът е бил
настанен става видно, че за процесния период е бил настаняван в три различни
помещения - Пост № 2, стая № 76, Пост №2, стая № 79 и Пост № 2, стая № 78. Всяко
от тях е било с капацитет на настаняване до 6 лица, като за целия период са
били настанявани най-много до 5 лица в стая /в стая 76 настанени максимален
брой лица – 5 при капацитет 6 лица, в стая № 79 настанени максимален брой лица
– 5 при капацитет 6 лица и в стая № 78 настанени максимален брой лица 2 при
капацитет 2 лица/.
Пост
№ 2, стая № 76 е била с площ от 26,10 кв.м. и площ на санитарния възел от 2,07
кв.м., с два боря прозорци на спалното помещение, с размери както следва
0,60x1,20 и 1,20x1,20. Съответно санитарният възел също е бил с прозорец за
осветление и проветрения с размер 0,40х1,20 кв.м.
Пост
№ 2, стая № 79 е била с площ от 25,36 кв.м. и площ на санитарния възел от 4,80 кв.м., с два
боря прозорци на спалното помещение, с размери както следва 0,95 x 1,15 и 0,40
x 1,15. Съответно санитарният възел също е бил с прозорец за осветление и
проветрения с размер 0,36 х1,20 кв.м.
Пост
№ 2, стая № 78 е била с площ от 10,30 кв.м. и площ на санитарния възел от 3,67 кв.м., с един
брой прозорец на спалното помещение, с размери както следва 0,95x1,20.
При
посочените размери на помещенията, в които е бил настанен лишеният от свобода и
максималният брой настанени лица се установява, че в нито един момент не е
имало настаняване на лица на площ по – малка от 4 км.м. (26,10 /5 = 5,22 кв.м.
на лица; 25,36 /5 = 5.07 кв.м. на лице и 10,30/2 = 5,15 кв.м. на лице).
В спалното помещение лишените
от свобода са имали неограничен достъп до санитарен възел с постоянно течаща
вода. Установено е, че Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно, а
спалните помещения са били добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена
вентилация и осветление. Посочено е изрично, че проветряването на помещението се
извършва от лишените от свобода. Във
всяка стая е имало толкова легла и дюшеци, колкото лишени от свобода са
настанени в помещението и следователно варират според броя лишени от свобода в
стаята.
С
постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект
спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът
осигурява колкото комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да
получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива
в ротация със служебни. Прането ставало по усмотрение на самия лишен от свобода
- в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.
Сушенето на дрехите ставало по
следния начин: когато се перат в пералнята, прането се суши в сушилната машина,
а когато се перат от лишените от свобода, има пригодени простори в общото
помещение на поста или отвън на карето.
Всички
работещи лишени от свобода имат осигурена възможност всеки работен ден да
използват баня след приключване на работния ден. За неработещите лишени от
свобода е осигурена възможност да използват баня два пъти седмично по утвърден
от Началника на затвора график.
В
доказателство на горните условия за извършване на лична хигиена – пране и
къпане е представен седмичен график на служебната пералня в Затвора гр.
Пловдив, както и График за разпределение на времето на лишени от свобода от II-ри пост, в
който също е посочено времето за ползване на баня.
По
отношение на битовите условия, в които е бил настанен ищецът се установява, че
през периода на изтърпяване на наказанието на ищеца в Затвора гр. Пловдив не са
правени основни ремонти на стаите, в които е пребивавал лишеният от свобода, но
са извършвани текущи ремонти като е извършвана своевременна смяна на течащи
кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителните тела и други
подобни. Не е допускано наличието на счупени прозорци /същите били подменяни
своевременно/.
През
2017 г. било извършено боядисване па общите помещения на лишените от свобода.
Дограмата била подменена с нова. Поставен бил гранитогрес в общите умивални.
Банята била обща с под от мозайка и стени с фаянсови плочи.
По отношение на оплакването за
наличие на гризачи и насекоми, е посочено, че Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ сключва централен договор за дезинфекция и дератизация /ДД/
обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, като има
утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията
в затвора.
В доказателство на горното по
делото са представени и приети сключени договори за дезинсекция и дератизация
на помещенията в местата за лишаване от свобода за различни период, включително
процесния, сключени между Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и „ДДД-1“
ООД, ведно с приемо - предавателни протоколи за извършени дейности по ДД в
Затвора – Пловдив.
За изясняване на фактическата
обстановка и установяване на твърдените от жалбоподателя неблагоприятни условия
при настаняването му в Затвора – Пловдив е изслушан свидетеля Б.М.А.,***, чиито
показания съдът кредитира частично като непротиворечащи на събрания по делото
доказателствен материал, а именно по отношение на наличието на санитарен възел,
с течаща вода и относно ползването на пералня в затвора и местоположението на
калията, в която били настанени с ищеца, фактът че е имало място за физическа
активност и, че от страна на ответника са предприемани мерки за ДД. Що се касае
до показанията относно броя настанени лица в калията и осветлението на същата,
съдът не кредитира показанията, тъй като същите се опровергават от наличните по
делото писмени доказателства.
В показанията си свидетелят
установява, че с ищеца са били в един затвор и в една стая няколко години. Перели
си дрехите в килията със студена вода. Дрехите си сушели вътре в килията, тъй
като имали простори. Имало влага в килията. В същата имало гризачи и насекоми.
Твърди, че в килията имало санитарен възел. Твърди, че осветлението в килията
било лошо, защото на всички лишени от свобода им се появили диоптри, вкл. и на
него. По отношение на възможностите за физическа активност свидетелят посочва,
че на карето няма зала за тренировки, но има зала вътре в самия пост на отряда,
по 1 час, имало график два пъти в седмицата. По отношение на пералнята в
затвора посочва, че има такава и достъпът до нея не бил забранен. Посочва, че
килията била на първия етаж и мазе отдолу нямало. Свидетелят твърди също, че
хигиената в стаята се поддържала с парцали и със сапун всеки ден от страна на
лишените от свобода, по дежурство за хигиената. Твърди и, че реално е
извършвана дератизация и дезинсекция – пръскане, но това не давало резултат.
Доказателства и
доказателствени искания от страна на ищеца относно реално претърпени вреди и
техния размер не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като
съобразно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд
по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Към момента на
предявяване на исковата претенция, ищецът е с настоящо местопребиваване в
Затвора гр. Пазарджик. Предвид това искът се явява допустим по отношение на
претенцията за пребиваването в Затвора гр. Пловдив.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище гр. София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и
областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Съобразно установеното по-горе, главните искови претенции са за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност
на администрацията на Затвора гр. Пловдив, към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, включваща и осигуряване на условията за упражняване на
правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно
правното им положение и статус е административна по своето естество. При това
положение изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за
допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието
на ищца в Затвора гр. Пловдив, определя като пасивно, материално и процесуално
правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва
да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване
на поправително въздействие. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването,
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да
е не по-малка от 4,00м². На
следващо място чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС посочва, че, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип
и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Според чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС,
спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени
със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
В този контекст е разписано общото правило на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според
който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в
хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на
забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
По отношение на процесния период, касаещ изтърпяване на наказанието в
Затвора гр. Пловдив, настоящият състав намира, че от страна на ответника бяха
ангажирани достатъчен брой писмени доказателства, които не са оспорени от
страна на ищеца и в този смисъл притежават формална доказателствена сила, от
които е видно, че лицето за целия период на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода в Затвора гр. Пловдив е било настанено в помещения, които са с площ
не по-малка от 4,00м² на лишен от свобода, с осигурен достъп до течаща
студена и топла вода, с достатъчна осветеност на помещенията в светлата и
тъмната част на деня и възможност за проветрение. Това се установява и от
представената справка за помещенията, в които е бил настанен лишеният от
свобода, която установява, че спалните помещения са били с площ на настаняване
над 5 кв.м. за всеки настанен лишен от свобода, като всяко спално помещение е
било с прозорци даващи възможност за естествена осветеност и проветерение и с
наличен санитарен възел с течаща вода, описани подробно по – горе.
По отношение на твърдението, че дрехите на лишените от свобода се перели в
стаята и се сушели там, което водело до наличието на мухъл и задуха, се
установи, че е бил осигурен достъп до пералня Затвора – Пловдив, съобразно
график, като от показанията на св. А. се установи също, че ползването ѝ
не е забранено. От представената информация със справка от ответника се доказва
също, че прането на лишените от свобода може да се суши в сушилнята на затвора
или в предвидени за целта простори в общите помещения. Съответно пък
проветрението на спалните помещенията е отговорност на настанените лишени от
свобода, в случай че са сушили дрехи вътре в помещенията.
Що се касае до твърдението в искова молба за наличие на ламаринен покрив,
който се нагрявал, което правело мястото много задушно, то това твърдение се
опровергава от показанията на св. А.. Същият посочва, че килията, в която били
настанени с ищеца била на първия етаж и над нея имало друг етаж. Тоест не е
възможно наличието на ламаринен покрив да окаже пряко влияние на температурата
в помещението, в което е бил настанен ищецът. Съответно остана недоказано
твърдението, че зимата липсвало отопление, доколкото от представената справка в
затвора се установи, че същият се отоплява с централно парно.
По отношение на твърдението в исковата молба, че не е имало условия за
спорт и раздвижване, се установи също от показанията на св. А., че са имали
условия за раздвижване на каре и по график да тренират в зала.
Във връзка с твърденията за лошо осветление, от справката от Затвора гр.
Пловдив се установи, че във всяко от помещенията са били налични прозорци
даващи възможност за естествена светлина в помещенията. От страна на ищеца или
свидетелят не се посочва да е липсвало изкуствено осветление – лампи, а точно
обратното от представената справка се установява, че е извършвана текуща
подмяна на осветителни тела. Помещенията са ползвани след извършен ремонт през
2017 г. и при реализирани текущи ремонти, вкл. на крушки и кранове последващите
години и при наличие на осигурена дезинсекция и дератизация.
Предвид това не се установява нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС по повод
битовите и санитарно-хигиенните условия при изтърпяване на наказанието в
Затвора гр. Пловдив по отношение на М.Б..
Нещо повече, от страна на ищеца не бяха ангажирани каквито и да е
доказателства подкрепящи твърденията в исковата молба за претърпени вреди и/или
поставянето му в неблагоприятно положение по отношение на тази част от иска.
С оглед изложените, настоящият състав намира предявените искови претенции
за недоказани и неоснователни.
Предвид неоснователността на главната искова претенция, неоснователен се явява
и предявеният акцесорен иск за присъждане на лихви.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на М.С.Б.,***, чрез адв. В.С. срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, за сумата от 10 000 лева за претърпени
вреди, болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за
малоценност, претърпени за времето му на задържане под стража с мярка за неотклонение
в Затвора гр. Пловдив, за периода 21.05.2019 г. – 17.07.2022 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните.
СЪДИЯ:
(п)