Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 6.04.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в
в открито заседание
на двадесет и осми март 2017год.,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Валентин Бойкинов
при секретаря
П.С., като разгледа
докладваното от съдията търг.дело №
4404 по описа
за 2015год, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на Чл.625 и следв.
от Търговския закон.
Молителят „Ф.” ЕООД е сезирал
съда с искане за откриване на производство по несъстоятелност на „А.К.Г.”АД.
Молителят счита, че ответникът има не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение към 01.01.2015 г., което е в
размер на 2 378 284,03 лв. Твърди, че вземанията му срещу длъжника произтичат
от договор за междуфирмен заем от дата 20.08.2007 г.,
по който е предоставил сума на длъжника в размер на 234 699,59 лв. и годишна
капитализирана лихва в размер на 8%, като срока на договора е 3 месеца от
превода на заемните суми. Излага твърдения, че с анекс 1 от 08.10.2007 г. е
определен размер на заемните суми до 500 000 лв. за 2007 г. и 1 250 000 лв. за
2008 г., а също така е изменен и лихвения процент – за 2007 г. е 8 %, а за 2008
г. – 12 %. Твърди, че с анекс 2 от 06.11.2007 г. е удължен срока на договора до
31.12.2009 г. Твърди още, че е предоставил допълнителни суми за периода 30.10.
– 31.12.2007 г. в общ размер от 228 486,58 лв.и за периода 01.01. – 31.12.2008 г. в общ размер от 835 395,95 лв., като заемателят е върнал през това време сума в размер на 748
971,68 лв. С анекс 3 от 12.01.2009 г. размера на заемните суми е изменен до 900
000 евро, лихвите е уговорено да бъдат в размер на 12 %, а срокът на договора е
удължен до 21.12.2014 г. Твърди, че е предоставил на заемателя
допълнителни заемни суми – за периода 01.01.2009 г. –
31.12.2009 г. в общ размер от 350 097,96 лв.; за периода 01.01.2010
г. – 31.12.2010 г. предоставените са в общ размер от 168 949,23 лв.; за периода
01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. предоставените са в общ
размер от 737 477,03 лв., като ответникът е върнал 737 477,03 лв.; за периода
01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. предоставените са в общ
размер от 292 232,36 лв., като ответникът е върнал 523 412,40 лв.; през периода
01.01.2013 – 31.12.2013 г. предоставените са в общ
размер от 20 000,02 лв., като ответникът е върнал 6 000 лв. Твърди, че заемателят не е погасил сумите с лихвите с изтичане на
договора на 31.12.2014 г., нито на по-късен етап. Предвид изложеното прави
искане за постановяване на решение по реда на чл.630 ТЗ, с което да обяви
неплатежоспособността на длъжника и да се определи като начална дата 01.01.2015 г., да се открие
производство по несъстоятелност, да назначи временен синдик и да допусне
налагането на общ запор и възбрана върху имуществото на ответника, както и да
определи дата за първото общо събрание на кредиторите.
Ответникът „А.К.Г.”АД не е
депозирал становище по молбата.
Съдът след като се съобрази
с доводите на молителя и обсъди събраните по делото
писмени доказателства, както и приетите заключения на вещите лица съобразно разпоредбата на Чл.235 от
ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
От фактическа
страна:
По делото между страните не се спори, а и от
представения по делото и приет като доказателство Договор за междуфирмен заем от 20.08.2007год. молителят „Ф.“ЕООД е
предоставил на „А.К.Г.”АД на 24.09.2007год. заемни суми в размер на
120 000 евро или 234 699,59 лева срещу годишна капитализирана лихва в
размер на 8%. Видно от чл.1, ал.3 от договора заемът се отпуска за проектиране
и строителство на сграда „обект Казино“, върху недвижим имот с площ от
2575кв.м, находящ се на дял „б“ от УПИ – ІІІ, кв.19
по плана на КК“Слънчев бряг- изток“.
Видно от представения по делото и приет като
доказателство Анекс №1/08.10.2007год. размера на предоставените в заем суми от
заемодателя на заемателя е определен в размер до
500 000 лева за 2007год. и в размер до 1 250 000 лева за
2008год. С анекса е изменен и годишният лихвен процент срещу който е
предоставен заема, а именно за предоставените през 2007год. заемни средства в
размер на 8%, а за предоставените през 2008год.- в размер на 12%.
Видно от представения по делото и приет като
доказателство Анекс №2/06.11.2007год. страните са изменили срока на договора,
като същият е продължен до 31.12.2009год.
Видно от представения по делото и приет като
доказателство Анекс №3/12.01.2009год. размера на предоставените в заем суми от
заемодателя на заемателя е променен като същият е
определен в размер до 900 000 евро. Със същия анекс страните са договорили
размера на годишната лихва за предоставените в заем суми, който считано от 01.01.2009год. е в размер на 12%, както и са променили срока
на договора- до 31.12.2014год.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза общият размер на задължението на ответника по договора за междуфирмен заем от 20.08.2007год. след крайния срок на
договора- 31.12.2014год. и когато е следвало да бъде върната предоставената в
заем сума, след отчитане на извършеното на 15.08.2014год. частично плащане в
размер на 2656 лева, възлиза на сумата от 2 375 628,03 лева.
Видно от заключението на вещото лице към
31.12.2014год. „А.К.Г.”АД е притежавало краткотрайни активи с балансови
стойности, както следва :
1. Материални запаси- 228 хил. лева;
2. Вземания- 3 471хил.лева, в т.ч : а/. от
клиенти и доставчици- 45 хил.лева; б/. от предприятия в Г.а/свързани лица/-
3 223 хил.лева; други вземания- 203хил. лева;
3. Парични
средства- 2 406 хил. лева.
С цел установяване на възможностите на
ответното дружество за погасяване на краткосрочните си задължения с
притежаваните текущи активи вещото лице е изчислило показателите за ликвидност
на „А.К.Г.”АД по данни от счетоводните
баланси към края на годишните отчетни периоди от 2010год. до 2014год.,
разбирани като съотношение между краткотрайните активи към текущите задължения/
в хил.лева/, както следва : към 31.12.2010год.- краткотрайни активи 4155/ 542 краткосрочни задължения; към
31.12.2011год.- краткотрайни активи 5904/1200 краткосрочни задължения; към
31.12.2012год. – краткотрайни активи 6087/1560 краткосрочни задължения; към
31.12.2013год.- краткотрайни активи 5687/2111 краткосрочни задължения; към
31.12.2014год.- 6105/2406 краткосрочни задължения.
На тази база коефицентите
за обща ликвидност следва да възлизат на 7,66 за 2010год.; 4,92 за 2011год.;
6,56 за 2012год.; 6,53 за 2013год. и 4,97 за 2014год.
Според заключението на вещото лице резултатите
от изчисленията на показателите за ликвидност сочат, че през периода от
2010год. до 2014год. включително стойностите на всички коефиценти
на ликвидност са над горните граници на референтните стойности, което е
доказателство за това, че през изследвания период „А.К.Г.”АД е било в състояние
без затруднения да погасявах краткосрочните си задължения с притежаваните
текущи активи.
Вещото лице е дало и алтернативен вариант на
заключението си при което от стойността на краткотрайните активи да бъдат
приспаднати вземанията на „А.К.Г.”АД към свързани лица/т.нар. „предприятия в Г.а“/,
които видно от баланса възлизат на сумата
3 223 хил.лева.
Видно от допълнителното заключение на вещото
лице тези вземания произтичат от Договор за междуфирмен
заем от 16.04.2008год. между „А.К.Г.”АД и „А.“ЕАД, като последният понастоящем
е в открито производство по несъстоятелност. На тази база вещото лице прави
алтернативен анализ на данните от счетоводните баланси на ответника, при който
става ясно, че през периода от 2013год. до 2015год. вземанията като част от
текущите/краткотрайни/ активи на „А.К.Г.”АД са заемали между 56,85% и 62,49% от
общата балансова стойност на този вид активи. В общата сума на активите през
същия период вземанията са съставлявали между 34,71% и 46, 02%.
Същевременно вещото лице е констатирало, че най-голям
относнителен дял в структурата на самите вземания
заемат вземанията от предприятия в Г.а- между 85,96% и 92,85% от сумата на
всички краткосрочни вземания. От представените счетоводни баланси е видно, че
към 31.12.2013год. всички вземания от предприятия в Г.а/3 055 хил. лева/ са
възникнали в рамките на текущия отчетен период, т.е през 2013год. През 2014год.
към тези вземания са били добавени нови 178 хил.лева. и в края на отчетния
период общият им размер е достигнал 3 223 хил.лева, от които 2 055
хил. лева са просрочени с над 1 година. Този размер на вземанията от
предприятия в Г.а е запазен и към 31.12.2015год. и според вещото лице това
означава, че през 2015год. за същите е налице нулева събираемост.
Към 31.12.2015год. общият размер на вземанията по данни от счетоводния баланс
възлиза на 3 477 хил.лева, а вземанията към свързаното лице „А.“ЕАД възлизат
общо на 3 095 647, 81 лева/главница и лихви/.
На тази база вещото лице е предоставило
алтернативен вариант на показателите за
ликвидност на „А.К.Г.”АД по данни от
счетоводните баланси към края на годишните отчетни периоди за 2014 и 2015год.,
както следва : към 31.12.2014год.- краткотрайни активи 3 050хил. лева/1 227 хил. лева
краткосрочни задължения с коефицент за обща
ликвидност 2,48 и към 31.12.2015год.- краткотрайни активи 2 873хил. лева/8 630 хил. лева краткосрочни
задължения с коефицент за обща ликвидност 0,33.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
За да
бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на Чл.608,
Чл.625, ал.1 и Чл.631 от Търговския закон, съответно и от Чл.742 от Търговския
закон,а именно : Да е подадена от компетентния по смисъла на Чл.613 от
Търговския закон молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на Чл.625 от
Търговския закон лице, съответно от лицата по Чл.742,ал.2 от Търговския закон;
длъжникът да е търговец по смисъла на Чл.1 от Търговския закон; да е налице
изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на Чл.608,ал.1 от Търговския закон/евентуално да се
установи свръхзадължеността му съгласно Чл.742,ал.1 от
Търговския закон, ако той е корпоративно търговско дружество/; затрудненията на
длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно
и трайно/арг. от Чл.631 от Търговския закон/.
От
друга страна неплатежоспособността съгласно Чл.608,ал.1 от Търговския закон е
обективно състояние.Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява
своите изискуеми парични задължения. За да послужи като основание за откриване
на производство по несъстоятелност обаче, съдът следва да бъде сезиран от
определени категории кредитори, чийто вземания произтичат от сделки, свързани с
търговската дейност на длъжника или са публични вземания, свързани с тази
дейност, или представляват частни държавни вземания.
В настоящия случай съдът намира,
че са налице всички елементи от сложния фактически състав на чл.608, ал.1 ТЗ, а
именно: лицето спрямо, което се иска откриване на производство по
несъстоятелност да е търговец; да съществува парично задължение, което
произтича от търговска сделка; то да е изискуемо и длъжникът не е в състояние
да го изпълни.
Страните по сделката са търговци
по см. на Чл.1,ал.2,т.1 от Търговския закон, за което обстоятелство не се спори
в настоящето производство, а и се установява от представените по делото и приети
като доказателства Удостоверения за актуално състояние на страните. С оглед
изложеното съдът в настоящия си състав приема, че е налице първия от
кумулативните елементи на сложния фактически състав от Чл. 608, ал.1 от ТЗ.
По делото не се спори, а и от представения по
делото и приет като доказателство Договор за междуфирмен
заем от 20.08.2007год. и трите анекса към него/ съответно от 08.10.2007год.;
06.11.2007год. и 12.01.2009год./ безспорно се установява обстоятелството, че
търговецът е задължен по търговска сделка по смисъла на Чл.286, ал.1 от
Търговския закон- сделка, която е свързана с упражняваното от него занятие.
След като заемните средства са били предназначени за оборотни средства и оглед
осъществяването на точно определена инвестиционна цел- заемът е бил отпуснат за
проектиране и строителство на сграда обект – Казино/ съгл. чл.1, ал.3 от
договора за междуфирмен заем/, следва несъмнения
извод, че ответникът именно в качеството си на търговец е сключил сделката и то
във връзка с упражняваното от него занятие. Следователно договорът за междуфирмен заем от 20.08.2007год. е търговска сделка по
см. на чл.286, ал.1 от ТЗ, в резултат на което е и налице и тази материално
правна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.
От основното заключение на вещото
лице С.М. / на л. 29 от делото/се установява също така, че към 31.12.2015год. ответното дружество е имало непогасени задължения
по договора за междуфирмен заем в размер на 2 375 628,03 лева. Изискуемостта
на това задължение е настъпила на 31.12.2014год. с изтичане на уговорения в
анекс №3 краен срок за връщане на дълга.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото се
установява и третият от кумулативните елементи от фактическия състав на неплатежоспособността,
очертани в разпоредбата на Чл.608, ал.1
Търговския закон, тъй като от една страна безспорно се установи наличието на
изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка, а от друга страна той не
ангажира доказателства в настоящия процес това негово изискуемо задължение да е
било погасено.
От събраните доказателства се
установява също така, че е налице и последният елемент от фактическия състав –
длъжникът да не е в състояние да изпълни изискуемото парично задължение,
произтичащо от търговска сделка. Това е така, тъй като ответникът не ангажира
доказателства, от които да се обори презумпцията на ал.2 от Чл.608 на ТЗ. Напротив
от приетата по делото и неоспорена от страните допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че към 31.12.2015год. коефицентът
на общата ликвидност, т.е съотношението на активите към задълженията и която е
показател за способността на дружеството да извършва своите текущи разплащания към
кредиторите възлиза на 0.33 при общ норматив за този показател, за какъвто се
приема коефицентът 1.00.
Съдът кредитира предложеният от
вещото лице в допълнителното заключение алтернативен анализ на данните от
счетоводните баланси на ответника, съгласно които значителна част от вземанията
на ответника през периода 2013- 2015год. представляват вземанията към предприятия
в Г.а, които по различно време са варирали между 85,96% и 92,85% от сумата на
всички краткосрочни вземания.
Конкретно има се предвид
вземането на „А.К.Г.”АД срещу „А.“ЕАД, произтичащо от Договор за междуфирмен заем от 16.04.2008год. И двете дружества са
свързани лица по смисъла на §1, ал.2 от ДР на ТЗ, тъй като едно и също лице
участва в управителния орган на двете дружества- установява се от справка в ТР,
че Р.Б.М. е член на Съвета на директорите на „А.К.Г.”АД, както и на „А.“ЕАД. А
това само по себе си е достатъчно да се презумира, че между дружествата, представляващи свързани
лица могат да се уговарят условия, различни от обичайните, вкл. и за начина на погасяване
на задълженията между тях.
На следващо място, установи се
също така от справка в ТР по партидата на „А.“ЕАД, че по отношение на това
дружество е открито производство по несъстоятелност с определена начална дата
31.12.2010год. Вземането на „А.К.Г.”АД срещу „А.“ЕАД, произтичащо от Договор за
междуфирмен заем от 16.04.2008год. не е включено в
обявения в Търговския регистър Списък на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „А.“ЕАД, предявени в
срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, като от съдържанието на определението на съда по
несъстоятелността по чл.690, ал.1 и ал.2 от ТЗ не личи тези вземания изобщо да
са били предявявани. Съгласно чл.739, ал.1 от ТЗ непредявените в производството
по несъстоятелност вземания и неупражните права се погасяват. Следователно
отразените в баланса вземания от свързани лица в размер на 3 095 647, 81 лева
са с нулева събираемост и следва да бъдат изключени
от изчисляването на показателите за ликвидност. При това положение коефицентът на общата ликвидност към 31.12.2015год. ще
възлиза на 0,33, който резултат недвусмислено сочи, че към тази дата
стойностите на общата, а следователно и на бързата, незабавна и абсолютна
ликвидност са под минимално допустимите граници, т.е че притежаваните от А.К.Г.”АД
краткотрайни активи не са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения
на дружеството.
От всичко изложеното до тук
следва да се направи извода, че дружеството е с декапитализиран
собствен капитал и че то е неплатежоспособно- не разполага с
необходимите парични средства в брой и по банкови сметки, както и с други
бързоликвидни активи, за да изплати задълженията си като неговите затруднения
нямат временен характер. С оглед изложеното съдът намира, че са налице
всички кумулативни елементи от сложния фактически състав на
неплатежоспособността и длъжникът е изпаднал в това обективно състояние, което
е общо състояние за откриване на производство по несъстоятелност. Като начална
дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 31.12.2015год., към
която сочат изводите на вещото лице. Тъй като игнорирането на вземанията към
свързано лице, намиращо се в производство по несъстоятелност е достатъчно да се
направи извода за неплатежоспособността на ответника към посочената дата
31.12.2015год. съдът намира, че е без всякакво значение за крайния резултат
обсъждането на третото поред допълнително заключение на вещото лице за
действителното фактическо наличие на описаните в баланса парични средства тъй
като те няма да променят с нищо спадналия под установения норматив коефицент на общата ликвидност, имащ водещо отношение към
преценката дали е налице обективното състояние на неплатежоспособността на
длъжника. Както се посочи по-горе към този момент краткотрайните активите на
дружеството не са били достатъчни за покриване на всички негови текущи задължения,
което сочи за наличието на обективното състояние на неплатежоспособност на
ответника.
Съдът намира, че следва да бъде
постановено решение със съдържанието по Чл.630, ал.1 от Търговския закон като
съответно назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.
Едновременно с постановяването на
решението следва да бъдат и допуснати и
предвидените в разпоредбата на Чл.630, ал.1, т.4 от Търговския закон
обезпечителни мерки- общи запор възбрана върху цялото имущество на длъжника.
За временен синдик на дружеството
следва да бъде назначен Р.И.Т.,***, който следва да ангажира доказателства, че отговаря
на изискванията на Чл.655 от Търговския закон и следва да даде писмено съгласие
за назначаването си. На същата следва да бъде определено възнаграждение в
размер на 1 000 лева месечно. Първото събрание на кредиторите следва да се насрочи
на 23.05.2017год. от 9,30 часа, което ще се проведе в Съдебната палата, гр.София.
Водим от гореизложеното Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.К.Г.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** ,на основание Чл.630 ТЗ.
ОБЯВЯВА НАЧАЛНАТА ДАТА на неплатежоспособността -31.12.2015год.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
на „А.К.Г.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик Р.И.Т.,*** с месечно възнаграждение в размер на 1000 /хиляда / лева, на основание чл.630 ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „А.К.Г.”АД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***.
НАСРОЧВА
първо събрание на кредиторите на „А.К.Г.”АД
на 23.05.2017год. от 9,30 часа. Събранието ще се проведе
в Съдебната палата зала, гр.София, бул.”В.”№2, СГС, на основание чл.630 ТЗ.
Решението подлежи на незабавно вписване в
Търговския регистър при Агенция по вписването, за което да се предприемат
необходимите мерки от назначения временен синдик, на основание Чл.622 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от вписването в ТР по общия
ред на Гражданско-процесуалния кодекс, на основание с Чл.613а, ал.1 ТЗ.
СЪДИЯ