Присъда по дело №16503/2024 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XX НПК
Образувано е по внесен от СРП срещу С. М. С. обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно: че на 07.12.2023 г. в гр. София, на паркинга на
търговски обект „Джъмбо", находящ се на бул. „Ботевградско шосе" № 525, с посока на движение
към търговски обект „Фууд корт" - зона за хранене, управлявал моторно превозно средство -
товарен автомобил „Ф.К." с per. № ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,26 на хиляда, установено по надлежния ред (с протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 781 от 07.12.2023 г. - съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, обн. ДВ бр. 61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп. ДВ бр. 81/2023 г.).
В съдебно заседание представител на СРП поддържа повдигнатото обвинение. Намира
деянието за съставомерно от обективна и субективна страна, а обвинението – за доказано по
несъмнен начин. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, с предложение за минимален
на наказанието.
Защитата оспорва повдигнатото обвинение. Намира същото за недоказано, по несъмнен
начин. Навежда доводи за малозначителност на случая. Пледира за постановяване на оправдателна
присъда, а в условията на евентуалност – за минимален размер на санкцията.
Подс. С. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума, моли да бъде оправдан.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след извършване
на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна следното :
Подс. С. М. С. е роден на ... г. в гр. В., с българско гражданство, неженен, неосъждан
(реабилитиран), средно образование, работи, с настоящ адрес в гр. Д., ул. „Д.С.“ № ..., ЕГН ....
На 07.12.2023 г., рано сутринта, подс. С. управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил „Ф.К.”, ДК № ... в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 525, на паркинга на търговски
обект „Джъмбо“, с посока на движение към търговски обект „Фууд корт“ - зона за хранене, но тъй
като изгубил контрол над автомобила, се блъснал в бетонна кашпа, при което била нарушена и
целостта на винилова завеса на находящ се в непосредствена близост търговски обект – заведение
за хранене.
За реализираното ПТП били сигнализирани органите на МВР от охраната на паркинга и на
мястото, около 06:40 ч., пристигнали свидетелите П. В. и Н. Н. - служители в ОПП-СДВР), които
били назначени като АП - „Хемус“, за времето от 06:30 ч. на 07.12.2023 г. до 18:30 ч. на 07.12.2023
г.
След като установили самоличността на водача, служителите го тествали за употреба на
алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARDM - 0210, проба №
03028, което отчело концентрация на алкохол в издишания въздух на обвиняемия 1,32 на хиляда в
07:36 ч. В тази връзка, полицейските служители съставили АУАН серия GA с № 1109205/07.12.2023
г. и ЗППАМ № 3552, които връчили на подсъдимия срещу подпис. Бил му издаден и талон за
изследване № 0151165/07.12.2023 г. в 08.45 ч., като след това бил транспортиран до УМБАЛ "Св.
Анна - София" АД, където в 09.07 ч. дал кръвна проба за изследване.
Извършеното химическо изследване отчело количество на етилов алкохол във взетата
кръвна проба на С. 1,26 на хиляда, съгласно протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 781 от 07.12.2023 г.).
Автомобилът бил собственост на „Д....“ ЕООД, със законен представител Д. С.Б.и към
процесната дата бил на стойност 28 950 лв.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обяснения на подс.
1

С. (л. 31-гръб); показанията на свидетелите Н. Н. (л. 44-гръб и четени от л. 25 Дп в цялост) и П. В.
(л. 66-гръб и четени частично от л. 12 ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 22 ДП);
АУАН (л. 32 ДП); ЗМАП (л. 33 ДП); разпечатка от дрегер (л. 34 ДП); протокол за техническа
проверка (л. 35 ДП); скица на ПТП (л. 36 ДП); декларация (л. 37 ДП); картон на водач (л. 38 ДП);
справка за собственост (л. 40 ДП); протокол за химическо изследване (л. 41 ДП); талон за
изследване (л. 42 ДП); протокол за медицинско изследване (л. 43 ДП); справка от АВп (л. 50 ДП);
справка от НПИ (л. 53 ДП); заключение на СОЕ (л. 27 ДП); справки за съдимост (л. 15) и за
неприключили наказателни производства (л. 67 ДП).
Важно е да се отбележи, че доказателствената съвкупност е еднопосочна, по отношение на
всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, като самите страни не ги оспорват, а
именно: мястото, датата и приблизителния час на проверката, факта на управление и
индивидуализиращите белези на лекия автомобил, извършване на проба с техническо средство –
Алкотест дрегер, отвеждане на подс. С. до лечебно заведение за даване на кръвна проба, даването
на кръвна проба и резултата от изследването й. Това, по аргумент от чл. 305, ал. 3 НПК, позволява
на съда да маркира основаните моменти по доказателствата за тези обстоятелства, без да се налага
тяхната детайлна съпоставка.
Приложеният по делото АУАН не се ползва с материална доказателствена сила (разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 ЗДП ползва само целите на адмнистративнонаказателното прозиводство, с всички
условности, касателно разместването на доказателствената тежест), поради което и посоченитв в
него действия на водача няма как да бъдат приети за установени, на тази основа. За тези
обстоятелства, обаче, са ангажирани и надлежно събрани гласни доказателства, посредством
обясненията на подсъдимия, дадено в хода на съдебното следствие и в присъствието на защитник,
от които може да бъде формиран обоснован извод, че именно той е управлявал процесното ППС, а
моментът на консумация на алкохол е темпорално отнесен, преди управлението и лекия пътен
инцидент (съдът не разполага с рационален отговор за причините, поради които защитата твърди
обратното, в хода по същество, но по всяка вероятност се касае за собствен прочит на
доказателствата, съобразен с процесуалната позиция на съответната страна).
Тук е мястото да се отбележи, че съобразно заключението на изготвената СХТЕ в съдебна
фаза, концентрацията на алкохол в организма на подсъдимия около 06:40 ч. на процесната дата е
била не 1,26 на хиляда, а 1,6 на хиляда. Доколкото, обаче, държавното обвинение не е счело за
необходимо да упражни правомощието си по чл. 287, ал. 1 НПК, подробни разсъждения в тази
насока са безпредметни, а коментираната разлика може (а и следва) да бъде отчетена, при
индивидуализацията на наказанието, като за целите на настоящия раздел е достатъчно да бъде
коментирана, в контекста на потвърждение най-малкото на резултата от лабораторното химическо
изследване.
Данни за съдебното минало на подс. С. и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за неприключили наказателни производства и за
нарушения на ЗДП.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна подс. С.
е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
По делото е безспорно установено, че на инкриминираните дата, час и място подсъдимият е
управлявал ППС, след употреба на алкохол. Последното обстоятелство е установено по надлежен
ред – въз основа на химическо изследване на кръвна проба (с всички условности, че са налице
данни за значително по-висок резултат, който, обаче, не е бил въведен в процеса, по надлежния
ред).
Налице е и изискуемата се по закон форма на вината – умисъл. За разлика от болшинството
съдебни състави, настоящият приема, че не е нужно наличието на пряк умисъл за съставомерността
на деянието, а е достатъчен и евентуален такъв – наличие на поет алкохол и предприети действия
2

по управление, без водачът да е сигурен дали концентрацията е под или над определени граници. С.
няма как да не е бил с ясното съзнание, че се намира в съС.ие, след консумация на алкохол, както и
че не бива да управлява моторни превозни средства в такова съС.ие (разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.
1 ЗДП съдържа принципна забрана за управление на МПС, след употреба на алкохол и/или
упойващи вещества), но въпреки това е предприел именно такава линия на поведение.
Съдът намира възражението на защитата за малозначителност на случая за неоснователно.
Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното
обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното обществени
отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е
обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното обществено
отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената система и от
характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се
отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на
отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, отрицателно
въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и други. Тези
обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата
на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения.
Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е сред
обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението.
Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са
именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно
дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно - без
действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните
условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или
пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл.
9, ал. 2 НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от
състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При преценката дали
един случай е малозначителен, съдът изхожда единствено от преценката за формалната
съставомерност и обществената опасност на самото деяние, без оглед на останалите обстоятелства.
В този смисъл е и константната съдебна практика. Съгласно Решение № 237 от 04.05.1971 г. по н. д.
№ 192/1971 Г., I н. о. на ВС, за това, дали деянието, което, макар и да осъществява формално
признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от
неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е
налице или да е явно незначителна. Съгласно Решение № 512 от 11.07.1991 г. по н. д. № 367/1991 г.,
II н. о. на ВС, при маловажния случай по чл. 9, ал. 2 НК извършеното деяние не е престъпно поради
липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност е явно
незначителна. Според Решение № 409 от 08.06.1973 г. по н. д. № 361/1973 г., II н. о. на ВС. Съгласно
Решение № 546 от 13.12.1988 г. по н. д. № 617/88 г., II н. о. на ВС, чистото съдебно минало на
подсъдимата, много добрите характеристични данни от местоработата й и проявената от нея
висока финансова и трудова дисциплина имат значение за определяне конкретната обществена
опасност на деянието и дееца и за размера на наказанието. сами по себе си те не са достатъчни да
обосноват приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно Решение № 568 от 15.03.2011 г. по н. д. №
502/2010 г., Н. К., І н. о. на ВКС, нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на всички
видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия може да
има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени качества на
дееца. В Решение № 195 от 25.05.2010 г. по н. д. № 93/2010 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС е закрепено
разбирането, че сам по себе си обаче предметът на престъплението по размер не може да изключи
приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Малозначителността по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК се извежда от
съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично проявление.
Съгласно Решение № 337 от 18.07.2011 г. по н. д. № 1550/2011 г., Н. К., І н. о. на ВКС, от значение е
характерът на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат, както и
характерът на конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за
определено засягане на този обект. В този ред на мисли могат да се посочат още редица решения на
3

Върховния съд и Върховния касационен съд, което, на този етап, се явява ненужно.
Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на настоящия случай, а именно
– да се направят и формулират правни изводи относно обществената опасност на деянието, за което
е повдигнато обвинение на подс. С., както и на самия деец. Действително това престъпление не е
резултатно, но вредите не бива да се разглеждат в тесния смисъл, а в широк такъв (включително и в
контекста на болезнената актуалност на темата за шофиране след употреба на алкохол и упойващи
вещества и застрашаването на здравето и живота на потенциално неограничен брой лица ).
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП запретява управлението, с концентрация над 0,5 на хиляда,
като инкриминираната такава бележи надвишение с около 150% над законово позволеното, а
реално установената – с 220% над допустимия праг. Встрани от „сухите” числа, не може да бъде
подминато обстоятелството, че в това си съС.ие подсъдимият е причинил ПТП с материално щети,
макар вече в миналото да е бил осъждан (макар и реабилитиран по право) за идентично деяние
(реабилитацията заличава последиците от осъждането, но не създава фикция – престъпление да не
е било извършвано). По изложените съображения, съдът намира, че теза за малозначителност на
деянието е незащитима.
С изложените по-горе аргументи и доколкото не се установяват отклонение от реда,
предписан в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МПр за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ бр. 61/28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г., изм. и доп. ДВ бр. 81/2023 г., настоящият съдебен състав намира, че от обективна и
субективна страна С. е реализирал престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.

По вида и размера на наказанието
За извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода”, за срок от една до три години, както и глоба от 200 до 1 000 лева.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало
на С., липсата на данни за множество други нарушения на ЗДП и относително добрите
характеристични данни (вкл. трудова заетост, въпреки предходното осъждане, за което е настъпила
реабилитация). Като отегчаващо отговорността обстоятелство, обаче, не може да не бъде отчетено
причиняването на ПТП, без съпътстващи фактори.
С изложените по-горе доводи и с най-силния аргумент за чистото съдебно минало на С. и
относително малкото надвишаване над границата на административнонаказателната отговорност,
както и предвид превеса на смекчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира, че целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК успешно биха могли да бъдат постигнати, като
наказанието „лишаване от свобода” бъде отмерено близо до предвидения в закона минимален
размер, а именно – размер от една година, като изтърпяването на същото, към настоящия момент,
не необходимо и следва да бъде отложено за минималния изпитателен срок от три години.
С оглед горепосочения алгоритъм, но и предвид коментираното повече от двукратно
надвишаване на разрешената концентрация, подсъдимият се отличава с умерен интензитет на
лична обществена опасност като водач на МПС, което позволява продължителността на
кумулативното наказание „лишаване от правоуправление” да бъде отмерена под средния, но и над
минималния размер, а именно – една година, от който срок следва да бъде приспаднато времето,
през което подсъдимият е бил лишен от правоуправление по административен ред, във връзка с
настоящото производство.
Към инкриминираната дата е действала разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, в който смисъл и
доколкото управляваното ППС не е било собственост на подсъдимия, в негова тежест следва да
бъде възложено заплащането на равностойността му.

По разноските
Предвид изхода на настоящото производство и разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на признатия за виновен
подсъдим.
4

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
5

Номер на акта:	274
Дата:	9 май 2025 г.
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20241110216503
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 ноември 2024 г.

Присъда по дело №16503/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите