Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № /8.1. 2016 г. по гр.д. № /2015 г. на ВТРС е отхвърленпредявения от Г. С. против С.Г. С. иск с правно основание чл.144 от СК за месечна издръжка в размер на 200лв. на пълнолетно учащо се дете от родител за периода от датата на предявяване на ИМ 05.10.2015г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта и до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. С решението е отказано присъждане на разноски в полза на ищеца. Недоволен от решението е останал Г. С., който го обжалва и моли да бъде отменено изцяло,като се твърди ,че същото е незаконосъобразно,неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се ,че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка,тъй като съдът не е допуснал исканите от ищеца доказателства. Твърди се ,че съпругата на ответника има достатъчно доходи за издръжка на семейството им, че не плаща наем в жилището в което живеят,поради което бащата може да си позволи да плаща издръжка на ищеца. Моли да се отмени решението и да се уважи изцяло иска за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв. По въззивната жалба е постъпил отговор отС. Г. С., в който се заявява, че жалбата е допустима, но не е основателна. Твърди се ,че съдът не е допуснал нарушенията, които се твърдят от жалбоподателя.Твърди се,че даването на издръжка на ищеца представлява особено затруднение за ответника и правилно и мотивирано съдията е постановил обжалваното решение. Великотърновският окръжен съд като запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното: Производството пред районния съд е образувано по повод исковата молба на Г. С. С. против С. Г. С. за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв. на основание чл.144 от СК за периода от датата на предявяване на ИМ 05.10.2015г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта и до окончателното изплащане. Твърди се ,че ищецът е пълнолетен и от 01.10.2015г. е студент - редовно обучение във Великотърновския Университет "Св. Св. К. и М.", първи курс, по специалност - Приложна лингвистика Английски и втори чужд език. Твърди ,че че както преди, така и след започване на обучението във Висшето училище във В.Т., не е имал доходи и имущество, от ползването на което да получава доходи, че не получава стипендия и не ползва безплатно общежитие на Университета. Твърди, че от постъпването му на обучение в Университета, издръжката му е била осигурявана от майка му - Д. Иванова С., която в момента е в друга държава, където също има безработица. Твърди, че ответникът, негов баща, получава добро трудово възнаграждение, няма задължения за издръжка по отношение на други лица. Претендирани са разноски. Ответникът в отговора по исковата си молба заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявения иск по чл.144 от СК, тъй като заплащането на претендираната от ищеца издръжка за него би съставлявало особено затруднение. Твърди се, че работи по трудово правоотношение с "Т." ЕООД гр.В.Т. на двучасов работен ден и реализира доход в размер на около 100лв., както и че има ново семейство и съответно дължи издръжка по закон на малолетното си дете М. С. С., родена на .03.2007г. Не претендира разноски. За да постанови обжалваното решение районният съдия правилно е приел, че искът е допустим и го е разгледал по същество. Съдият подробно е описал събраните по делото доказателства и е отделил спорното от безспорното по спора. Съдията подрбно е разгледал законовите предпоставки при наличието на които при условие на кумулативност може да бъде уважен предявения иск. Безспорно е че ищецът е син на ответника,че ищецът е пълнолетен и не получава доходи и не притежава имущество от което може да се издържа, както и че ищецът е студент първи курс редовна форма на обучение. Подробно са обсъдените и доказателствата по делото имащи отношение към доходите на ответника и неговата възможност да дава издръжка на ищеца. Взет е предвид факта ,че същият се грижи за малолетно дете. Правилно съдията е приел, че обстоятелството, че ответникът е заплащал на ищеца редовно присъдената му издръжка до навършване на пълнолетие не може да доведе до извод, че може без особено затруднение да му заплаща издръжка и след навършване на пълнолетие, тъй като съгласно чл.143 ал.2 от СК, издръжката на ненавършили пълнолетие деца се дължи от родителя безусловно, независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Правилно е и становището на съдията относно това, че от принципната възможност ответникът да реализира труд при пълно работно време и при няколко работодатели, не може да се извежда извод, че същият може да дава издръжка на пълнолетното си дете без особено затруднение, тъй като възможностите на ответника се преценяват съобразно установените реално получавани доходи. В тази връзка съдията правилно е приел ,че не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.144 от СК и мотивирано е направил извод, че ответникът не може да дава исканата от ищеца издръжка без особени затруднения, поради което искът по чл.144 от СК следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. От събраните по делото доказателства пред въззивната инстанция не се установи промяна във фактическата обстановка различна от тази констатирана пред ВТРС. ВТОС напълно споделя изложените от съдията мотиви, както и крайния извод по делото и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд. С оглед изложеното жалбата е неоснователна и недоказана , а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора право на разноски има ответникът по жалбата ,но той не претендира такива и съдът не присъжда такива. По отношение искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени разноски по делото в размер на 100 лв. адвокатски хонорар съдът го намира за неоснователно поради неоснователността на жалбата. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № /8.1. 2016 г. по гр.д. № /2015 г. на ВТРС. Отхвърля искането на Г. С. С. за присъждане на разноски по делото в размер на 100 лв. адвокатски хонорар. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |