РЕШЕНИЕ
№ 3715
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20221110204800 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № РД -1040 от 21.03.2022г. по описа на Държавна
агенция „Национална сигурност“(ДАНС) от „К. Л.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул.“М. к.“ № *, ет. *, ап. * , представлявано от Л. л. П. срещу
Наказателно постановление N 38-30 от 28.02.2022г. , издадено от председател на ДАНС, с
което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закон за мерките
срещу изпирането на пари(ЗМИП), имуществена санкция в размер на 5000 за нарушение на
чл. 66, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10, т. 4 от ЗИМП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се представлява от юрк.В. с
пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения последният от името на доверителя си иска отмяна на
НП , като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се , че разпоредбата на чл. 10, т. 4 от
ЗМИП изрично е посочено, че комплексната проверка на клиентите включва изясняване на
произхода на средствата в предвидените в закона случаи. От изложеното се прави извод, че
дружеството не е било длъжно да прави проверка за произход на средствата.
На следващо място се сочи , че е нарушено правото на защита на дружеството , тъй
като неговият законен представител не владее български език и не е бил запознат със
съдържанието на документите, съставени в хода на административното производство.
1
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се
явява.Представлява се от юрисконсулт П. с пълномощно по делото. В хода на съдебните
прения , последната от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на
жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и като такова, следва да
бъде потвърдено.
Иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на „К. Л.“ АД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление постановление
N 38-30 от 28.02.2022г. , издадено от председател на ДАНС, е подадена в законоустановения
срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
„К. Л.“ АД с ЕИК *** е финансова институция по смисъла на Закон за кредитните
институции и като такава е задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 3 от ЗМИП.
На 06.07.2021г. директорът на САД ''Финансово разузнаване'' при ДАНС издал
Заповед № ФР-9-82/06.07.2021г. за извършване на проверка за спазване на ЗМИП и
ППЗМИП от дружеството-жалбоподател в периода от 01.08.2020г. до 30.06.2021г.
За целта на проверката били изискани и проверени документи и така било установено
, че на 28.10.2020г. в гр. София между „К. Л.“ АД в качеството му на цедент и С. С. В. в
качеството на цесионер, посредством елеронна платформа с адрес www.klearlending.com е
подписан Рамков договор за прехвърляне на вземания #29332.
В изпълнение на този договор на 06.11.2020г. и 19.04.2020г. по сметка на „К. Л.“ АД
с ЕИК ***, постъпили на два пъти , суми в размер на по 1000 лева от С. В..
При проверката на предоставените от жалбоподателя документи се установило още,
че последният не е провел процедура по изясняване на произхода на средствата .
При така установеното на 30.11.2021г. св. Г. М. – експерт в сектор ''Оценка на риска
на задължените лица'' в отдел ''Контрол върху задължените лица'' , САД''Финансово
разузнаване'' в ДАНС в кръга на правомощията си по чл. 123, ал. 1, изр. 1 ЗМИП и Заповед
рег. № 3-1355/11.08.2021 г. на Председателя на ДАНС, съставила срещу „К. Л.“ АД с ЕИК
*** АУАН № ФР-10-7669 от 30.11.2021г. за нарушение по чл. 66, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 10, т. 4 от ЗМИП.
Актът бил съставен в присъствието на управителя на „К. Л.“ АД с ЕИК *** и двама
свидетели и бил връчен на първия срещу подпис.
В законоустановения срок по преписката постъпило възражение по акта.
Въз основа на посочения АУАН и като намерил възраженията за неоснователни ,
Председателя на ДАНС издал Наказателно постановление N 38-30 от 28.02.2022г. , с което
на жалбоподателя е наложена на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, имуществена
санкция в размер на 5000 за нарушение на чл. 66, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10, т. 4 от
2
ЗИМП
Спазени са процесуалните срокове по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН, както и
специфичните изисквания за участие на нарушителя и свидетели при съставяне на АУАН,
като изрично е отбелязано качеството на същите.
На следващо място нито при съставянето на АУАН, нито на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила свързани с тяхното съдържание и
реквизити. И в двата процесуални документа са посочени датата и мястото на сключване на
сделката, във връзка, с която е възникнало задължение за извършване на комплексна
проверка на клиента, а именно при сключването на договора на 28.10.2020 г. в гр. София,
поради което не може да се твърди, че е налице празнота или неяснота, относно времето или
мястото на извършване на деянието, предвид, което не е налице нарушение на чл. 42, т. 3
или чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН.
Съдът намира , че наказателното постановление отговаря на изискванията на чл. 57,
ал. 1 ЗАНН, като дава пълно, ясно и конкретно описание на нарушението, достатъчно за
осигуряване правото на защита на санкционирания субект, като е посочена и нарушената
законова разпоредба .
В наказателното постановление са обсъдени депозираните възражения срещу АУАН,
като са изложени аргументи за тяхната неоснователност.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя,че е нарушено по съществен
начин правото му на защита тъй като документите по АНП не са представени на управителя
Л. л. П. , на разбираем за него език.
Видно е , че в АУАН , управителят е правил вписвания собственоръчно , от което
следва , че владее български език в достатъчна степен.
Дружеството се е възползвало от правото си на възражения по акта, от което следва,
че съдържанието на този документ е било известно на управителния му орган и на последно
място е депозирало жалба срещу издаденото наказателно постановление.
От изложеното следва, че правата на обвиненото лице не са нарушени , същото е
реализирало защита в максимален обем и в предвидените от закона срокове.
Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.
Възприетата от актосъставителя фактическа обстановка, отразена и от наказващия
орган съответства на установеното от настоящия съдебен състав, при което нарушението
също се явява установено по безспорен начин.
Установено е , че „К. Л.“ АД с ЕИК *** е финансова институция по смисъла на Закон
за кредитните институции и като такава е задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 3 от ЗМИП.
По силата на т. 1 от сключения на 28.10.2020 г. със С. С. В. Рамков договор за
прехвърляне на вземания #29332, дружеството-жалбоподател следвало да прехвърля само
пълната или съответната част от правото да получава плащания на дължима главница и
3
лихва (вземане) по потребителски кредит(и), посочени в Приложение 1 към него.
Предвид това и съгласно чл. 4, т. 3 ЗМИП попада в кръга на лицата, за които
съществува нормативно задължение, при осъществяване на своята дейност да прилагат
мерките против изпиране на пари, сред които съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗМИП се включва и
изискването за извършване на комплексна проверка на клиентите.
Основание за приложение на посочената мярка, чието съдържание е дефинирано в
чл. 10 ЗМИП, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗМИП е установяването на делови взаимоотншения.
Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП това е "стопанско, търговско или
професионално взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените
институции и лица по този закон и към момента на установяването на контакт се
предполага, че то ще има елемент на продължителност. ".
С оглед конкретиката , като такова следва да се определи и отношението възникнало
на 28.10.2020 г. между дружеството-жалбоподател и клиента по посочения Рамков договор
за прехвърляне на вземания. Същото попада в рамките на основната дейност на финансовата
институция и с оглед естеството на сделката, правата и задълженията на страните по нея не
се изчерпват към момента на постигане на съгласието, а се характеризира с определена
трайност във времето.
Поради това при сключването на Рамковия договор за жалбоподателя е възникнало
задължение да извърши комплексна проверка на С. В., съобразно изискванията на чл. 10
ЗМИП. Същото обаче не е предприело каквито и да е конкретни действия в тази насока,
извън вписване на идентификационните данни на своя контрагент в договора, с което не е
изпълнило задължението си по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗМИП.
С оглед на това правилно е ангажирана административната отговорност за извършено
нарушение в съответствие с нормата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, която предвижда
наказване именно за нарушение на чл. 11, ал. 1 до 3-та от ЗМИП. Доколкото нарушението е
извършено от юридическо лице, не е необходимо обсъждане на субективната страна.
Съгласно посочената разпоредба на юридическите лица, за посоченото нарушение се
налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лева. Санкцията, наложена на „К.
Л.“ АД с ЕИК *** е определена в минимален размер, като предвид правомощията на съда в
настоящото производство следва единствено да бъде отбелязано, че същата е
законосъобразна.
Предвид всичко, жалбата се явява неоснователна и процесното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като съответно на материалния и процесуалния
закон.
Предвид изхода от делото, следва да бъде уважено и направеното на основание чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на АНО за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Основанието за това е нормата на чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и даденото в тази
връзка задължително тълкуване на върховната съдебна инстанция в полза присъждането на
4
възнаграждение определено според правилата на Наредбата за заплащане на правната
помощ, в случай на представителство на административен орган от страна на юрисконсулт.
В настоящото производство, АНО- председателя на ДАНС беше представляван от надлежно
упълномощен за това юрисконсулт, като е представен списък с разноски за сумата от 150
лева.
Липсва възражение за прекомерност, респективно съдът следва да уважи искането за
разноски в претендирания размер, който да бъде присъден в полза на ДАНС, като
първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление N 38-30 от 28.02.2022г. , издадено от
председател на ДАНС, с което на „К. Л.“ АД с ЕИК ***е наложена на основание чл. 116, ал.
1, т. 3 от Закон за мерките срещу изпирането на пари, имуществена санкция в размер на
5000 за нарушение на чл. 66, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10, т. 4 от ЗИМП.
ОСЪЖДА „К. Л.“ АД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на ДАНС сумата от 150 лева,
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5