№
_________
гр.
В. _____________2020 г.
ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – В., VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и
шести май две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 3515 на Административен съд – В. по
описа
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на чл.172, ал.5, вр.чл.171, т.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, във
връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.Г.Г.,
ЕГН: **********,***, против принудителна административна мярка по чл.171, т.5,
буква „б“ от ЗДвП – преместване на паркирано ППС, л.а. марка „А.“, рег.№ В****ВТ,
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, разпоредена
от „инспектор репатриране“ в ОП
„Общински паркинги и синя зона“, за която е съставен констативен протокол №
032127/10.12.2019г.
Жалбоподателят твърди, че
действието по принудително преместване на ППС не е извършено въз основа на
годен индивидуален административен акт, поради което изявлението е нищожно. В
случай че съдът приеме, че е налице валидно постановен индивидуален
административен акт, твърди, че същият е незаконосъобразен поради противоречие
с материалния закон. Конкретно сочи, че към датата на репатриране на автомобила
– 10.12.2019г., същият не е бил паркиран в зоната на пътен знак В-27. Счита и
че е липсвало законово основание за поставянето на пътен знак В-27 и указателна
табела Т-17 на посоченото място – ул.Б. Т.. В тази връзка се позовава на Наредба
за организация на движението на територията на Община В. приета с Решение №
1078-5 от Протокол № 26 от заседание на Общински съвет-В., проведено на
31.01.2018г., и твърди, че актуален проект за организация на движението на
територията на Община-В. към датата на налагане на ПАМ не е налице. Твърди, че
фактическото наличие на пътен знак не е причина да се счита, че е налице
законово основание за неговото поставяне. Твърди и че не е налице и втората
предпоставка за прилагане и изпълнение на принудителното преместване, т.к. автомобилът
не е пречел, не е създавал опасност и не е правил невъзможно преминаването на
другите участници в движението. Моли съдът да приеме, че процедурата по
издаване на индивидуален административен акт е изцяло опорочена. Счита, че по
същество такъв акт липсва, не става ясно кое е било лицето, разпоредило
преместването и било ли е то овластено по закон или друг нормативен акт, да
издава разпореждания с характер на индивидуален административен акт. Липсват
мотиви за разпоредбите на закона, въз основа на които това лице е приело, че
автомобилът следва да бъде репатриран. Иска съдът да прогласи за нищожно
действието на лицето, с което на 10.12.2019г. е разпоредено и извършено
принудително преместване на лекия автомобил, а в условие на евентуалност – да
се отмени принудителната административна мярка по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.Б.Ф., който поддържа жалбата на
наведените в нея основания. В писмени бележки с вх.№ 5769/02.06.2020г. в
допълнение сочи, че от приетия по делото снимков материал се установява, че
автомобилът е паркиран от лявата страна на поставен неподвижно пътен знак В-27,
под който липсва допълнителна табела за репатриране Т-17. Отделно твърди, че
пътните знаци, действащи в района на наложената ПАМ, не са поставени по
надлежния ред. В тази връзка сочи, че по делото не е установено наличието на
окончателен проект за генерален план за организация на движението по смисъла на
чл.15 от Наредба № 1/17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата,
нито на проект за организация на движението по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от
Наредба № 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Относно представената
по делото схема на пътните знаци сочи, че не е одобрена по надлежния ред,
поради което и пътните знаци не пораждат правно действие. След като пътен знак
В-27 практически не е пораждал действие са валидни общите правила за паркиране
по чл.94, ал.3, изр.първо от ЗДвП, които в случая не са нарушени. В случай че
съдът приеме, че пътните знаци в района имат правно действие, твърди, че
паркирането в зона на действие на пътен знак В-27 без допълнителна табела за
репатриране Т-17, не съставлява основание за прилагане на мярката по чл.171,
т.5, буква „б“ от ЗДвП.
Ответната
страна оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, следното:
На
10.12.2019г., С М. – инспектор „Репатриране“ в Общинско предприятие „Общински
паркинги и синя зона“, установил, че около 16,25 часа в гр.В., ул. Б. Т. – до №
11, е паркирано МПС „А.“ – черен, с рег.№ В ****ВТ, в зоната на действие на
пътен знак В-27 и указателна табела Т-17. За установеното бил съставен Констативен
протокол № 032127/10.12.2019г., както и 4бр. снимки. Видно от КП, автомобилът е
репатриран на основание чл.171, т.5, буква „а“ и „б“ от Закона за движение по
пътищата във връзка със Заповед № 4957/26.11.2019г. на кмета на Община-В..
Съгласно фискален бон от 10.12.2019г., издаден от ОП „Общински паркинги и синя
зона“, за репатрирането и отговорното пазене на паркинг е заплатена сума общо в
размер на 46,00лв.
Видно
от Заповед № 4957/26.11.2019г. на кмета на Община-В., същият на основание
чл.44, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМСМА и във връзка с правомощията му по чл.167,
ал.2, т.1 до т.3 вкл., чл.168, ал.1 от ЗДвП, §1а и §2 от ДР на ЗДвП, е оправомощил
посочените в т.ІІ от заповедта длъжностни лица на ОП „Общински паркинги и синя
зона“ (сред които и С А М. – инспектор „Репатриране“) като им е възложил
функциите и правомощията съгласно конкретно посочени разпоредби, в т.ч. и по
чл.171, т.5 от ЗДвП, Наредба за организацията на движението на територията на
Община-В., Наредба за принудителното преместване на ППС с техническо средство
„паяк“ на територията на Община-В., във връзка с което, в изпълнение на
служебните си задължения: 1/ Да упражняват контрол на територията на
Община-В. относно спазването на изискванията на Закона за ограничаване на
вредното въздействие на отпадъците върху околната среда по отношение на снетите
от отчет превозни средства, както и по отношение спазването на правилата за
паркиране; 2/ Да използват необходимите технически средства във връзка с
принудителното преместване на стари, негодни или неправилно паркирани пътни
превозни средства, както и да нареждат да бъде преместено паркирано превозно
средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място, без
знанието на неговия собственик или упълномощен водач; [3/…]; 4/
Да прилагат принудителни административни мерки, визирани в чл.171, т.5 от ЗДвП.
Със същата заповед, в т.ІІІ, е утвърдена и Инструкция за работа на дейността
„Репатриране на излезли от употреба МРС и неправилно паркиране“.
Видно от представената
схема с отбелязани пътни знаци, актуални към 10.12.2019г. за пътен участък гр.В.,
ул.Б. Т., заключен между ул.Поп Х. и ул.А. В., участъкът е регулиран с пътен
знак В-27.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в законоустановения 14-дневен срок и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Неоснователни са
оплакванията в жалбата за нищожност на приложената ПАМ. За прилагане на ПАМ по
чл.171, т.5 от ЗДвП законът не изисква писмена форма за валидност на акта, а в
случая волеизявлението за принудително преместване е направено от компетентен
орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, компетентни са ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от
тях длъжностни лица. За ПАМ по чл.171, т.5 от ЗДвП това са органите по чл.168
от ЗДвП – длъжности лица, определени от администрацията, управляваща пътя. В
случая със Заповед № 4957/26.11.2019г. кметът на Община-В., на основание
чл.168, ал.1 от ЗДвП и §1а от ДР на ЗДвП, е оправомощил длъжностни лица на
Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – сред които и С М.,
заемащ длъжност „инспектор репатриране“, с правомощия да прилагат ПАМ по
чл.171, т.5 от ЗДвП, поради което изявлението, с което е разпоредено
репатрирането на процесния автомобил, е направено от компетентен орган.
Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя, че не е ясно кое е лицето, което е направило
волеизявлението, т.к. това обстоятелство се установява по безспорен и
категоричен начин от съставения КП № 032127/10.12.2019г., който удостоверява и
действията по извършване на проверката, установените при проверката факти,
както и изпълнението на ПАМ – принудително преместване на ППС без знанието и
съгласие на собственика или упълномощен от него водач.
Обстоятелството, че в КП
не е конкретизирано конкретно в коя хипотеза се налага ПАМ – по чл.171, т.5,
буква „а“ или по буква „б“ от ЗДвП, не опровергава доказателствената стойност
на протокол, нито създава неяснота относно законовата хипотеза, при която е приложена
ПАМ, т.к. изрично в протокола е записано, че при проверката е установено, че
моторното превозно средство е паркирано в зоната на действие на пътен знак В-27
и указателна табела Т-17, което кореспондира с хипотезата на чл.171, т.5, буква
„б“ от ЗДвП и именно тя е предмет на изследване в настоящото производство.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав преценява, че производството по налагане
на процесната ПАМ не е опорочено до степен на нищожност на изявлението, с което
е разпоредена, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на субекта на ПАМ.
По същество съдът
преценява, че ПАМ е разпоредена и изпълнена при неправилно приложение на
материалния закон.
Случаите, при които може
да бъде приложена ПАМ „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ са
регламентирани изрично в чл.171, т.5 от ЗДвП. В чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП
са предвидени три отделни хипотези, при които може да се приложи ПАМ, а именно:
1/ когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство;
2/ когато ППС създава опасност; или 3/ когато ППС прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и
при наличие на всяка една от алтернативно визираните предпоставки, административният
орган, в условията на обвързана компетентност, прилага предвидената в закона
ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административното нарушение.
От представения по
делото констативен протокол и приложения снимков материал се установява, че
процесният автомобил е бил паркиран в гр.В., ул.Б. Т. – до № 11, в зоната на
действие на налични на място пътен знак В-27 и указателна табела Т-17 - вж.снимки
на л.15 от делото и стр.3 от преписката. Констативният протокол е официален
документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, който удостоверява достоверно
спрямо всички с обвързваща доказателствена сила, обективираните в него факти. Отразените
в протокола факти се потвърждават от представения снимков материал. Съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП изготвените
с технически средства, заснимащи или записващи датата, точния час и
регистрационния номер на превозното средство, снимки са веществени
доказателствени средства и надлежно установяват нарушението. В случая по
делото, освен съставените констативен протокол и акт, са представени и надлежно
изготвени 4бр. снимки, които точно установяват местонахождението на процесния
автомобил, а именно, че е бил паркиран в зоната на намиращите се на място пътен
знак В-27 и указателна табела Т-17 с текст „Зона контролирана от техн. средство
тип „Паяк“.
Независимо от изложеното
ПАМ е незаконосъобразна.
Съгласно чл.14, ал.1 от ЗДвП, министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с
министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията определят с наредба условията и реда
за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени
за обществено ползване.
Условията и редът за
организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване са
регламентирани с Наредба № 1/17.01.2001г. за организация на движението по
пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството -
ДВ, бр.13 от 10.02.2001г. Видовете пътни знаци и другите средства за
регламентиране на пътищата, както и условията, редът и правилата за тяхното
използване за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, са регламентирани с Наредба № 18/23.07.2001г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци.
Съгласно чл.38, т.4 от
ППЗДвП и чл.2, ал.2, т.4 от Наредба №18 за сигнализацията на пътните знаци,
допълнителните табели - група „Т“ са
пътни знаци.
Съгласно чл.3, ал.2, т.1
от Наредба № 18, пътните знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата
се поставят в обхвата на пътя при спазване изискванията на тази наредба, както
следва: т.1 - в населени места и селищни образувания - съгласно проект за
организация на движението, разработен въз основа на генералния план за
организация на движението. Съгласно чл.3, ал.3 от Наредба № 18, проектите по
ал.2 се изработва, съгласуват и одобряват при спазване на изискванията на
Наредба № 1/2001г. за организиране на движението по пътищата. Те се изготвят от
лица с пълна проектантска правоспособност по част „Организация и безопасност на
движението“ съгласно чл.128 и чл.129 от Наредба № 4/2001г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти. Съгласно чл.15 от Наредба № 1 за
организиране на движението по пътищата, окончателния проект на ГПОД се одобрява
от кмета на съответната община (район).
След справка в сайта на Дирекция
„Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ при Община-В. - http://agup.varna.bg/attachments/article/558/gen_plan.pdf,
се установява, че Генерален план за организацията на движението на
територията на Община - В. съществува, изработен е от „Трафик холдинг“ ЕООД и е
одобрен със Заповед № 1424/17.04.2018г. на кмета на Община-В..
По делото е приета „схема“
с отбелязани пътни знаци, която съгласно екзекутив към част „Организация на
движението“ и заверка от 25.04.2019г., установява актуалната организация на
движението в района, в който е извършено нарушението, вкл. към 10.12.2019г. Дали
този проект /схема/ е изготвен и одобрен по надлежния ред, са въпроси относими
към законосъобразността на общия административен акт и не могат да бъдат
изследвани в настоящото производство по реда на косвения контрол.
Видно от така
представената схема за организация на движението за пътен участък в гр.В., ул.Б.
Т., заключен между ул.Поп Х. и ул.А. В.“, на мястото, на което е установено
нарушението, има предвиден знак В-27. От приетия по делото снимков материал се
установява, че знак В-27 фактически има поставен след кръстовището между ул.Б. Т.
и ул.Поп Х.. Не е предвидено обаче поставянето на указателна табела Т-17. Указателна
табела Т-17 не е предвидена и по отношение на останалите знаци
В-27 по ул.Б. Т..
За да е налице основание
за прилагане на ПАМ по чл.171, ат.5, буква „б“ от ЗДвП следва превозното
средство да е паркирано не само в нарушение на правилата за движение, но и на
място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване. След като поставената под знака В-27 указателна табела Т-17, не е
предвидена в действащия проект за организация на движението в района, същата не
поражда валидно правно действие, респ. липсва основание за прилагане на ПАМ по
чл.171, ат.5, буква „б“ от ЗДвП.
По изложените съображения
съдът приема, че обжалваната ПАМ е приложена в нарушение на материалния закон и
следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството
разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК са общо в размер на
310 (триста и десет лева), от които 10,00лв. за държавна такса и 300лв.
адвокатско възнаграждение, което съгласно договор за правна защита и съдействие
серия Б № **********/17.02.2020г. е изплатено изцяло в брой.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Г.Г., ЕГН: **********,***,
принудителна административна мярка по чл.171, т.5, буква „б“ от ЗДвП – преместване
на паркирано ППС, л.а. марка „А.“, рег.№ В****ВТ, без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, разпоредена от „инспектор репатриране“ в ОП „Общински
паркинги и синя зона“, за която е съставен констативен протокол №
032127/10.12.2019г.
ОСЪЖДА Община-В. да заплати на В.Г.Г.,
ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 310 (триста и
десет) лева.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Административен
съдия: