Определение по дело №52/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 58/08.09.2009 г., постановена по НОХД № 9/2009 г., по описа на Кърджалийския районен съд, П. А. Н. К. с ЕГН *, от Г.К., е призната за невиновна в това, че в периода 01.11 – 30.11.2004 г. в Г.К., съставила неистински официален документ – протокол от месец ноември 2004 г. в изпълнение на обект „Изработка и монтаж на автобусни спирки” Г.К., с цел да бъде използван, поради което и на основание чл.304 от НПК, е оправдана по предявеното й обвинение по чл.308, ал.1 от НК. П. А. Н. К. е призната за невиновна и в това, че в периода 14.11 – 27.12.2004 г. в Г.К., чрез съставяне на неистински официален документ – протокол от 14.11.2004 г. за изпълнени строително-монтажни работи на обект „П.” Г.К., на стойност 6 197.92 лв. съзнателно дала възможност на друго физическо лице – Г. Я. Ю. да получи без правно основание, чуждо движимо имущество на стойност 1560.26 лв., собственост на Министерството на регионалното развитие и благоустройство – София, поради което и на основание 304 от НПК, е оправдана по предявеното й обвинение по чл.212, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Със същата присъда, подсъдимият Г. Я. Ю. с ЕГН *, от Г.К. е признат за невиновен в това, че в периода 14.11 – 27.11.2004 г. в Г.К., чрез използване на документ с невярно съдържание – протокол от 14.11.2004 г. за изпълнени строително – монтажни работи на обект „П.”, Г.К., на стойност 6197.92 лв., получил без правно основание, чуждо движимо имущество на стойност 1560.26 лв., собственост на Министерството на регионалното развитие и благоустройство – София, поради което и на основание чл.304 от НПК, е оправдан по предявеното му обвинение по чл.212, ал.1 от НК.

Настоящото производство е образувано по повод въззивен П. на прокурор при Р. П. – К. против така постановената присъда от Кърджалийския районен съд. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. На досъдебното производство и в производството пред първоинстанционния съд били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на страните. Иска се отмяна на постановената оправдателна присъда изцяло и връщане на делото за ново разглеждане на РП – К. или на Кърджалийския районен съд, или респективно оправданите подсъдими А. К. и Г. Ю. да бъдат признати за виновни и осъдени по първоначално повдигнатите им обвинения.

В допълнително представените мотиви към протеста се твърди, че по делото били събрани достатъчно доказателства за безспорния извод, че подс.К. е извършила инкриминираното деяние по чл.308, ал.1 от НК, за което й е било повдигнато обвинение, както от обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че П. е изготвила и подписала официален документ в качеството на „Инвеститор”, каквото в действителност нямала и по този начин съставила неистински документ , тъй като го изготвила от чуждо име и е нямала право да съставя такива документи. Подс.К. имала качеството на длъжностно лице, но извършила инкриминираното деяние извън кръга на службата си, тъй като посоченото подписване не е влизало в кръга на служебните й задължения, поради което според прокурора деянието осъществявало състава по чл.308, ал.1 от НК, а не по чл.310, ал.1 от НК.

Твърди се също в допълнителните мотиви към протеста, че по делото са събрани достатъчно доказателства за безспорния извод, че подс.А. К. е извършила инкриминираното деяние по чл.212, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Чрез съставянето на инкриминирания неистински документ – протокол от 14.11.2004 г. за изпълнени строително-монтажни работи, П. съзнателно дала възможност на подс.Г. Ю. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – 1560.26 лв., като това се потвърждавало и от дадените от нея обяснения на съдебното производство.

По делото били събрани и достатъчно доказателства, за да се направи безспорен извод, че подс.Г. Ю. е извършил инкриминираното деяние по чл.212, ал.1 от НК. Подсъдимият съставил документ с невярно съдържание – протокол от 14.11.2004 г. за извършени СМР на обект „П.”, тъй като в същия било отразено поставянето на настилка от гнайсови плочи /на стойност 4695.40 лв./, каквато следвало да бъде изпълнена, но всъщност била поставена настилка от бетонови плочи /на стойност 3495.20 лв./, като разликата между актуваните гнайсови плочи и бетонните такива била 1560 лв., която сума той получил без правно основание и с намерение да присвои. Деецът определено нямал право да получи въпросното имущество – пари, съзнавал е, че използва документ с невярно съдържание, и че отсъства основание за разпореждане с имуществото и въпреки това го е получил, като освен това нямал намерение да връща или замества полученото имущество.

В протеста се твърди още, че на досъдебното производство било допуснато съществено процесуално нарушение, а именно интересите на двамата подсъдими К. и Ю. били противоречиви и единият от тях – Ю. имал З., а другият нямал такъв, въпреки че участието на З. в този случай било задължително. Допуснатото нарушение довело до ограничаване на процесуалните права на подс.К. и било отстранимо, поради което съдебното производство следвало да бъде прекратено от първата инстанция и делото върнато на РП-К. за неговото отстраняване.

В хода на делото пред първата инстанция било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което довело до ограничаване на правата на прокурора, досежно неуважаването от страна на съда на релевантни за изясняване на фактическата обстановка по делото доказателствени искания, а именно: недопускането до разпит на областния управител на област с административен център Г.К. К.Т.П., както и извършването на преразпит на св.Б.Б..

В съдебно заседание представителят на О. П., Г.К., поддържа протеста. Счита обаче, че по делото следвало да се обсъжда доколко съдържанието на съставените инкриминирани документи е съответствало на действително извършените СМР. В този смисъл представителят на обвинението не споделя становище, че документите били неистински, тъй като по отношение на авторството на съставените документи, не се установявало П. да е придала вид на тези документи да изхождат от друго конкретно физическо лице, различно от нея.

Ответника по протеста - подс.К., лично и чрез А.П., заявява, че протеста е неоснователен. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че сочените за неистински документи – протоколи, и по двете обвинения, на първо място не са неистински, и на второ място, нямат характер на официален документ, поради което описаното деяние е несъставомерно. Не на последно място било и обстоятелството, че въпросните протоколи не служели за изплащане на сумите за реализиране на малките демонстрационни проекти. Документите, които служели за изплащане на сумите, били тези, които се подписвали от една страна от изпълнителя на обекта и от втора страна, от комисия, създадена със Заповед на Областния управител, както и фактурите за закупените материали. Нямало основание за връщане на делото на прокуратурата за извършване на допълнително разследване, тъй като не били налице предвидените в закона предпоставки за това. Моли, присъдата на Кърджалийския районен съд да бъде потвърдена.

Ответника по протеста – подс.Г. Ю. лично и чрез защитника си – А.Я. също счита, протеста е неоснователен, а присъдата на Кърджалийския районен съд е правилна и законосъобразна. Също счита, че инкриминирания протокол от 14.11.2004 г. няма качеството на официален документ. Видно било от материалите по делото, че няколко дни преди това, а именно на 10.11.2004 г., комисия е приела обекта, описано било подробно какви СМР са извършвани, като в този протокол било отразено, че е поставена настилка от бетонни плочи и всички други СМР, така, че подсъдимият не се опитвал никого да заблуди или ощети. По делото се установило с извършената експертиза, че поставените плочи били дори по-скъпи отколкото стрували гнайсовите такива. Установило се също, че щетата не била за МРРБ, така както било обвинението, а финансовите средства били собственост на Министерство на финансите. Моли да се потвърди присъдата на Кърджалийския районен съд.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения П., въззивния съд приема за установено следното:

Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Първоинстанционния съд е изяснил всички обстоятелства по предявените обвинения. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като нови на въззивното следствие не са искани и събирани, настоящата инстанция установи следната фактическа обстановка:

Със заповед №РД-12-274/29.10.2004г. на Областен управител на Област К., подс.А. Н. К. била назначена на длъжността „старши експерт - Инвестиции, строителство и инфраструктура" в отдел „РРЕИ" към Дирекция „АКДСРР" в Областна администрация –К. /ОА-К./, считано от 01.11.2004г. Със Заповед №РД-09-310/01.11.2004г. подс.К. била включена в екип, работещ по малките проекти към Областна администрация -К., с ръководител св.Н.Я. – началник отдел „РРЕИ” в ОА-К.. В последно цитираната Заповед е посочено, че следва да се съставят досиета на всеки проект, които да се съхраняват при Ръководителя на екипа, както и че приемо-предавателните протоколи и отчетите следÔа да се подписват от Ръководителя на екипа.

Съгласно чл.1, ал.1 във вр. с т.6 от Приложение №1 към чл.1, ал.1 от Постановление №185/28.07.2004г., Министърът на финансите е предоставил средства от републиканския бюджет за 2004г. на Министерски съвет с предназначение: „по бюджетите на областните администрации за изграждането на малки обекти с регионално значение". В тази връзка били предоставени средства от републиканския бюджет на Областна администрация Г.К. с оглед осъществяване на дейности по малки демонстрационни проекти. В изпълнение на правителствената програма било извършено класиране по оферти на фирми заявили желание да участват в изграждането на малки обекти с регионално значение. Предвид това на 18.08.2004 г. в Г. К. бил сключен между инж. К.Т.П.- Областен управител на област с административен център Г.К., в качеството на „Възложител" и „Пътно поддържане" ЕООД, Г.К., представлявано от К.Х.- управител, в качеството на „Изпълнител", договор № 39 за изпълнение на малък демонстрационен проект с цел насърчаване гражданското участие в регионалното развитие по проект „Изработка и монтаж на автобусни спирки в Г.К.". Дейностите по този проект следвало да бъдат изпълнени, съгласно Приложение №1, за сумата от 8 040.00 лева, като Изпълнителят следвало да получи 30% от сумата след сключване на договора, 50% след представени от Изпълнителя и одобрени от Възложителя междинен финансов и технически отчети за изразходването на първата вноска, а останалите 20 % след представени от Изпълнителя и одобрени от Възложителя краен финансов и технически отчети. Приемането на работата предвид сключения договор следвало да се извърши с приемо- предавателен протокол, като срока на изпълнение на проекта бил три месеца и всички дейности, включително и отчитането на проекта следвало да бъдат приключени до 15.11.2004 г. Впоследствие на 04.10.2004 г. „Пътно поддържане" ЕООД, Г. К., представлявано от свидетеля Т.Т.- управител, в качеството на „Възложител" сключило договор с „У.-с." ЕООД, Г.К., представлявано от Н.Н., в качеството на „Изпълнител", съгласно който Изпълнителят следвало да довърши строително-монтажните работи по проект „Изработка и монтаж на автобусни спирки в Г.К." по договор № 39/18.08.2004 г, както и направа на автобусни спирки и монтаж в с.Пенево и с.Бленика - по договор №40/18.08.2004г., сключени между Областна администрация - Г.К. и „Пътно поддържане" ЕООД, Г.К.. За заплащането на дейностите по процесния проект „Изработка и монтаж на автобусни спирки в Г.К." от Областна администрация Г.К. на „Пътно поддържане-К.” ЕООД, Г.К. били преведени по издадени три броя фактури сумите, както следва: по фактура № */30.08.2004 г. сумата от 2412.00 лева – авансово плащане 30%, по фактура № */18.10.2004 г. сумата от 4020.00 лева – авансово плащане 50% и по фактура № */27.12.2004 г. сумата от 1608.00 лева – окончателно плащане. В тази връзка дружеството представило на Областна администрация- К. документи за изразходване на сумите, свързани с труд, материали, механизация и др., съответно актове обр.19 за извършени СМР, както и финансови и технически отчети. Били също така подписани и представени два броя протоколи за изпълнени строително-монтажни работи /СМР/- първият протокол от месец септември 2004 г. за извършени строително- монтажни работи /СМР/ по проект „Изработка и монтаж на автобусни спирки в Г. К.", на стойност 2 583.07 лева, подписан от управителя на „Пътно поддържане" ЕООД, Г. К. - свидетеля Т.Г.Т., срещу графа „Изпълнител" и от А. К.- срещу графата „Инвеститор" и вторият протокол от месец ноември 2004 г. за извършени строително- монтажни работи /СМР/ по проект „Изработка и монтаж на автобусни спирки в Г. К.", на стойност 5 482.65 лева, подписан от свидетелката Т.А.Я.- срещу графа „Изпълнител" и от А. Н. К.- срещу графа „Инвеститор". Изготвен и подписан бил на 15.11.2004 г. и приемо- предавателен протокол за приемане на обект „Изработка и монтаж на автобусни спирки в Г. К.", подписан от свидетеля Т.Г.Т.- управител на „Пътно поддържане" ЕООД, Г. К., от св.Е.Д. и подс.А. Н. К., като представител на Областна администрация и от св.Л.А., като представител на Общинска Администрация и организацията - вносител.

Във връзка с изпълнението на правителствената програма на 18.08.2004 г. в Г. К. между инж. К.Т.П.- областен управител на област с административен център Г. К., в качеството на „Възложител" и „Й.- Г. Ю.", с.Широко поле, представлявано от Г. Я. Ю., в качеството на „Изпълнител" бил сключен договор №59 за изпълнение на малък демонстрационен проект с цел насърчаване на гражданското участие в регионалното развитие /проект „П." Г. К./. Дейностите по същия проект следвало да бъдат изпълнени за сумата от 9000.00 лева, като Изпълнителят трябвало да получи 30 % от сумата след сключване на договора, 50 % след представени от Изпълнителя и одобрени от Възложителя междинен финансов и технически отчети за изразходване на първата вноска, а останалите 20 % след представени от Изпълнителя и одобрени от Възложителя краен финансов и технически отчети. Приемането на работата предвид сключения договор следвало да се извърши с приемо- предавателен протокол, а самият срок на изпълнение на проекта бил три месеца и всички дейности, включително и отчитането на проекта следвало да бъдат приключени до 15.11.2004 г. След започване на дейностите по въпросния проект „П." Г. К. от Областна администрация Г.К. били преведени по издадени три броя фактури сумите, както следва: по фактура № */13.10.2004 г. сумата от 4500.00 лева, по фактура № */ 30.08.2004 г. сумата от 2700.00 лева, по фактура № */ 14.12.2004 г. сумата от 1800.00 лева. Същите суми били преведени с платежни нареждания на Изпълнителя, като последният е представил на Областна администрация- К. документи за изразходване на сумите, свързани с труд, материали, механизация и др. и акт обр.19 за извършени строително- монтажни работи /СМР/. Изготвен бил протокол от 14.11.2004 г. за изпълнени строително- монтажни работи /СМР/, по същия проект „П." Г.К., на стойност 6197.92 лева, подписан от П. Г. Я. Ю.- управител на „Й.- Г. Ю.", с. Широко поле, срещу графата „Изпълнител" и от А. Н. К., срещу графата „Инвеститор". Изготвен бил и приемо- предавателен протокол от 10.11.2004 г. за приемане дейностите по същия проект „П." Г. К., подписан от управителя на „Й.- Г. Ю." с. Широко поле- Г. Я. Ю., като предал дейностите по проекта, от А. Н. К. и св.Е.Д., като представители на Областна администрация- Г. К. и св.Б.Б., като представител на Общинска администрация и организацията - вносител на проекта.

Видно от заключението по назначената и изготвена по делото съдебно-техническа експертиза, технически проект по проект „Изработка и монтаж на автобусни спирки в Г. К." за изготвяне и монтаж на автобусни спирки не бил представен, имало приложена количествена и стойностна сметка за изготвяне на автобусните спирки към офертните материали, без да са посочени от кои технически проекти са извлечени количествата и съставени стойностните сметки. При огледа на мястото на бул. „Беломорски", в района на стадион „Дружба", срещу Учителския институт, където било разширението за спиране на автобуси, нямало поставена и монтирана автобусна спирка, както и извършени СМР, описани в офертата на изпълнителя по договор №. 39/2004 г, сключен с Областна администрация-К.. При огледа на място в кв.„Байкал", на кръстовището на ул.„Славянска" и ул. „Генерал Чернобузов" нямало поставена и монтирана автобусна спирка и извършени СМР, описани в офертата на изпълнителя по договор № 39/2004 г, сключен с Областна администрация- К.. При посещение на подизпълнителя „У.-с." ЕООД, Г. К. било установено, че в железарския цех на „У.-с." ЕООД, Г. К. имало изработени странични стоманени стенни елементи и покривна стоманена конструкция за две автобусни спирки, като според искане № 194/09.11.2004 г. бил изписан материал на стойност 1315.06 лв. В искането били вписани базалтови плочи на стойност 210.00 лева, които не били положени на мястото и следвало да се приспаднат от стойността на описаните материали, при което стойността на изписаните материали възлизала на 1105.06 лева. В другите приложени документи, фактури и разходи за вложен труд и възнаграждения не можело да се установи какви суми били изплатени за изготвените и намиращи се в железарския цех елементи на автобусните спирки. Разликата между действително извършените СМР по изработката на спирките и отразените СМР в двата протокола за СМР /акт обр. 19/ били в размер на 6 934. 94 лева /8040.00 лв-1105.06 лв/, от която сума следвало да се спаднат разходите за възнаграждения и специфичните разходи по проекта. Не били направени снимки, къде е трябвало да бъдат поставени и монтирани автобусните спирки. В заключението е посочено също така, че при оглед на място, на площадката пред касите на стадион „Дружба", находящ се в Г.К. било установено, че поставената настилка не била от гнайсови плочи, съгласно представената оферта по договор № 59/2004 г., по проект „П.", Г.К.. Изпълнителят направил настилката на площадката пред касите на стадиона от бетонови плочи, но е актувал настилка от гнайсови плочи 170.00 кв.м по 27.62 лв/кв.м, което се равнявало на 4695.40 лева. Разликата в стойностно отношение между настилката от бетонни плочи и настилката от гнайсови плочи с ДДС и включена печалба към 2004 г. била 1 560.26 лева. В заключението е посочено още, че в приемо-предавателния протокол от 10.11.2004 г. за приемане на дейността по проект „П.” и в Декларация, подписана от изпълнителя е вписано – изготвяне на площадка от бетонови плочи и поставяне на бетонови плочи.

Видно от назначената и изготвена по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, действително извършените СМР по проект „Изработка и монтаж на автобусни спирки в Г. К." възлизали на стойност 2 266.14 лева, вложените материали за изработка възлизали на стойност 832.86 лева, като двете автобусни спирки се намирали в железарския цех на „Устра- строй" ЕООД, Г.К.. В протоколите били отчетени материали и разходи за монтаж, които били платени, но не били извършени. Калкулираните, но неизвършени работи по СМР възлизали на стойност 3 216.51 лева, вложените материали били на стойност 832.86 лева, а невложените материали били на стойност 1 173.90 лева, които били предвидени за монтаж. Вещото лице е приело, че поликарбонатните плоскости били доставени, но не били разкроени и същите се водели като материали и можели да се ползват за други изделия.

От назначената в съдебно заседание допълнителна счетоводна експертиза и от заключението на вещото лице П.С., се установява, че действително извършените СМР по Договор №59/18.08.2004г. са: направа на външна настилка от 170кв.м. от бетонови плочи на обща стойност от 4 618.15 лв. с ДДС; монтаж на указателно табло на стойност 78лв.; Цената на ненарязани гнайсови плочи с дебелина 1.5 - 2.5 см. за второто полугодие на 2004г. била 5лв. на кв.м. без ДДС, франко склада на основен производител в Г.К..

Видно от назначената и изготвена по делото съдебно- графическа експертиза, в протокол от месец ноември 2004 г. саморъчният подпис срещу графа „Инвеститор" бил положен от А. К.. Саморъчният подпис срещу графа „Инвеститор" в протокол от 14.11.2004 г. бил изпълнен от П. А. К., а саморъчният подпис в същия документ срещу графа „Изпълнител” бил положен от подсъдимият Г. Я. Ю..

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда, след преценка на събраните и налични по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Е.Д., Н.Я., Т.Т., Т.Я., Ю.И., М.Р., Т.Т., Г.Н., В.Б., Л.А., Бояна Петрова, Т.Я., Б.М., Б.Б., М.М., О.С. и Е.М., които съдът възприема като последователни и взаимодопълващи се, обясненията на подсъдимите К. и Ю., които кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, заключенията на вещите лица П.С., К.Г. и В.П., както и материалите по досъдебно производство №66/2008г, по описа на ОД на МВР –К..

При така установената фактическа обстановка въззивния съд споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че липсват основания да се приеме, че подс.А. К. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.308, ал.1 от НК и чл.212, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, както и че подс.Г. Я. Ю. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.212, ал.1 от НК, по които обвинения са предадени на съд.

По обвинението по чл.308, ал.1 от НК, повдигнато на подс.К.:

Както е посочил в мотивите си и първоинстанционния съд, подправката на документ по чл.308 от НК се изразява в две форми: съставянето на неистински или преправянето на истински документ, като на П. е предявено обвинение за съставянето на неистински официален документ. „Неистински документ”, съгласно чл.93, т.6 от НК е този, на който е предаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на лицето, което действително го е съставило. Т.е. документа е неистински с оглед на неговото авторство. По делото няма спор относно обстоятелството, че инкриминирания протокол от месец 11.2004 г. е подписан от подс.К. срещу изписването в долната част на същия „инвеститор”, като в същото време обаче, в началната част на протокола е записано „подписаните представители на инвеститора….и на изпълнителя….”. Така оформен този протокол не може да се приеме, че е неистински такъв, тъй като не му е предаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на лицето, което действителÝо го е съставило. Доводите в допълнително представените мотиви към протеста, че подс.К. подписвайки се за инвеститор какъвто в действителност тя не била, както и не била упълномощена да се подписва в това качество, е извършила престъпление по чл.308, ал.1 от НК, са неоснователни. На посочения документ по никакъв начин не е предаден вид, че същият представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на лицето, което действиетлно го е съставило. От цялото съдържание на въпросния документ, а и от събраните в тази насока доказателства, се установява, че подс.К. се е подписала като представител на инвеститора, изхождайки от обстоятелството, че същата е била включена в нарочно сформирания екип, работещ по малките проекти към Областна администрация К., определен със Заповед на Областния управител. От самия подпис срещу „инвеститор” не може да се направи извод, че П. се е подписала съзнавайки и целейки да придаде вид на документа, че същият изхожда не от нея, а от друго лице, притежаващо качеството „инвеститор”, още повече, че в документа не е изписано нито име, нито длъжност на лицето положило подписа срещу „инвеститор”, както и не е положен печат на учреждението, което представлява подписалото го лице. По делото липсват доказателства, а и твърдения, че процесния протокол е бил възприет или използван като документ подписан не от подс.К. в качеството й на член от екипа работещ по малките проекти към Областна администрация К. , а като подписан от Областния управител - К.П., като представляващ възложителя/инвеститора по договор №39 от 18.08.2004 г. или съответно упълномощено от него лице. Междувпрочем, представителят на О. П. К. в съдебно заседание също изрази становище, че процесния документ не е неистински.

С оглед изложеното следва да се направи безспорния извод, че съставения протокол от месец 11.2004 г. в изпълнение на обект „Изработка и монтаж на автобусни спирки”, Г.К. не е неистински, поради което и извършеното от П. деяние не е съставомерно по чл.308, ал.1 от НК.

По обвинението по чл.212, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, повдигнато на подс.К.:

По делото не се установи при това по несъмнен начин, подс.К. да е осъществила от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.212, ал.2, във вр. с ал.1 от НК – в периода 14.11 – 27.12.2004 г. в Г.К., чрез съставяне на неистински документ – протокол от 14.11.2004 г. за изпълнени строително- монтажни работи на обект „П.” – К., на стойност 6197.92 лв., съзнателно дала възможност на друго физическо лице – Г. Я. Ю. да получи без правно основание чуждо движимо имущество, на стойност 1560 лв., собственост на Министерството на регионалното развитие и благоустройство – Г.София.

В обвинителния акт отново се твърди, че посоченият документ е неистински, тъй като подс.К. се подписала срещу графата „инвеститор”, без да е била упълномощавана със заповед да се подписва в това качество. Отново по делото е безспорно установено, видно от началната част на посочения протокол, че П. се е подписала като представител на инвеститора - член на екипа работещ по малките проекти към Областна администрация К., а не като „инвеститор”. С подписването на този протокол също така не е дадена възможност на Г. Я. Ю. да получи без правно основание чуждо имущество на стойност 1560.26 лв., както се твърди в обвинителния акт, тъй като този протокол не е част, нито от техническия, нито от финансовия отчет, съответно разходооправдателните документи въз основа, на които се е извършвало изплащането на извършените дейности по договор №59 от 18.08.2004 г., сключен между К.П. - областен управител на област с административен център Г.К., в качеството на „възложител” и ”Й-Г.Ю.”, в качеството на „изпълнител”. По делото, а и по конкретно към досието по проект „П.” липсва приложена фактура или друг документ удостоверяващ закупуването на гнайсови плочи, за да се приеме евентуално, че този протокол, ведно с представен разходооправдателен документ е послужил като основание за заплащането на гнайсови плочи, които според обвинението са по-скъпи от поставените бетонови такива, като разликата е в размер на 1560.26 лв. Напротив по делото съществуват доказателства – приемо-предавателен протокол от 10.11.2004 г., който междувпрочем също е подписан и подс.К. и декларация и краен отчет от 14.12.2004 г., подписани от изпълнителя на проекта, като след графа коментар на одоб­яващия проекта е посочено името на П., съответно дата и подпис, от които се установява, че при изпълнението на проекта са поставени бетонови плочи. Че на ”Й-Г.Ю.”, с.Широко поле, общ.К. е заплатена съответната сума по проекта въз основа на представения приемо-предавателен протокол, подписан от съответните членове на комисията, а не въз основа на процесния протокол, се установява и от разпита на главния счетоводител в Областна администрация К. – св.Т.Т..

С оглед изложеното следва да се направи извода до който е достигнал и първоинстанционния съд, а именно, че процесния протокол от 14.11.2004 г. за изпълнени СМР по обект „П.” не представлява неистински официален документ, както и че същият не е съставен с цел да послужи като основание Г. Ю. да получи без правно основание инкриминираната сума от 1560.26 лв., поради което и обвинението за извършено от подс.К. престъпление по чл.212, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, се явява недоказано.

По обвинението по чл.212, ал.1 от НК, повдигнато на подс.Ю.:

Недоказано предвид установената по делото фактическа обстановка, се явява и обвинението за извършено от подс.Ю. престъпление по чл.212, ал.1 от НК. За съставомерността на това деяние се изисква деецът да използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, за да получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои. Този документ следва да служи като средство за получаване на чуждото имуществото без правно основание, като въз основа на него съответното длъжностно лице се разпорежда с имуществото, предоставяйки го на дееца. Посоченият документ – протокол от 14.11.2004 г. за извършени СМР на обект „П.”, коментиран и по-горе в решението и сочен от обвинението като неистински документ, а по отношение на подс.Ю. сочен като документ с невярно съдържание, не е послужил като основание за получаване от подс.Ю., без правно основание на сумата от 1560.26 лв. Както вече бе посочено заплащането на цената по договорите за малки демонстрационни проекти, се е извършвало след представяне на технически и финансови отчети, ведно с разходнооправдателни документи, като процесния протокол не е измежду тези, които са послужили като заплащане на отразената в същия настилка от гнайсови плочи. В тази връзка по делото е установено от показанията на свидетелите М.Ш., О.С. и Е.Я., които са логични, последователни и непротиворечиви, като еднопосочни с тях са и обясненията на подс.Г. Ю., че първоначално на обект „Переперикон” е започнало поставянето на настилка от гнайсови плочи, но след проверка на обекта и по изрично настояване на представители от Общинска администрация К., за естетическото оформяне на площадката, гнайсовите плочи са били заменени с бетонови такива. Именно последните са били описани и в приемо-предателния протокол от 10.11.2004 г., съставен за приемане на дейностите по проект „П.” от комисия от заинтересованите страни: предал – ”Й-Г.Ю.” и приел: за областна администрация – инж.Е.Д. и арх.А. К., за общинска администрация: Б.Б. и за организация – вносител на проекта – Б.Б.. Поставянето на бетонови плочи /а не гнайсови/ е посочено и в крайния отчет представен от изпълнителя и подписан на 14.12.2004 г. от подс.К., като одобряващ отчета. Или, от изложеното не може да се направи при това безспорен и несъмнен извод, че процесния протокол от 14.11.2004 г. е с невярно съдържание и е бил използван от подс.Г. Ю., за да получи същият без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 1560.26 лв., собственост на МРРБ – Г.София. Присъдата съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК не може да почива на предположения и П. се признава за виновен само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В настоящия случай нито едно от трите обвинения – по чл.308, ал.1 от НК и по чл.212, ал.2 вр. с ал.1 от НК за подс.К. и по чл.212, ал.1 от НК за подс.Ю., не са доказани по несъмнен начин, поради което и правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е признал подсъдимите за невиновни и ги е оправдал по повдигнатите им обвинения.

Във връзка с изложеното, следва да се посочи, че самият обвинителен акт съдържа редица неточности, неясноти и противоречия. Така например липсва описание кой е съставил процесните протоколи, същите били ли са част от задължителната документация, която е следвало да бъде изготвена във връзка с въпросните проекти, кой ги е прÕдставил и съответно приложил към съответните досиета по проектите, кой е следвало да одобри крайните финансов и технически отчети. Защо е прието, че само инкриминираните два протокола са „неистински” и осъществят състава на престъпление по чл.308, ал.1 от НК и съответно по чл.212, ал.2 вр. с ал.1 от НК, след като в обстоятелствената част по отношение на проект „Изработка и монтаж на автобусни спирки” са изписани последователно три протокола – съответно от м.септември 2004 г., от м.ноеври 2004 г. и 15.11.2004 г., подписани от подс.К., а по отношение на проект „П.”, съответно два протокола, отново подписани от подс.К.. Не става ясно от обвинителния акт, защо е прието, че за част от протоколите се приема, че подс.К. е имало право да полага подписа си като представител на Областна администрация – К. и част от екип, работещ по малки проекти, назначен със Заповед на областния управител, а за инкриминираните протоколи не е имала право да полага подписа си, като в тази връзка въобще не е преценено, че в заповедта на Областния управител е посочено, че приемо-предавателните протоколи и отчетите се подписват от Ръководителя на екипа. Във връзка с последното, в обвинителния акт не е посочено какви са били правата и задълженията на П. във връзка с включването й в екипа, работещ по малките проекти към ОА – К.. Не става ясно също така от обвинителния акт, защо един и същ протокол – от 14.11.2004 г. е приет по обвинението срещу подс.К., че същият е „неистински” такъв, а по отношение на подс.Г. Ю., че е документ с невярно съдържание. Озадачаващ е подхода на обвинението и критериите, които е преценял прокурора по отношение на кои лица следва да се търси наказателна отговорност. Неясно защо е преценено, че по отношение на Г. Ю. следва да се повдигне обвинение, за получената от него сума в размер на 1560.26 лв. без въобще да е изследвано за какво в действителност му е изплатена – за поставяне на гнайсови или бетонови плочи, а в същото време при категоричните данни за липса въобще на изработени и монтирани автобусни спирки в Г.К. и преведени и заплатени изцяло сумите по проекта, от изпълнителя и съответно от лицата „приели” обекта, не е потърсена каквато и да било персонална отговорност. Освен описаното обвинителния акт съдържа и неточности. Така е посочено, че сумите по три броя фактури във връзка с проект „Изработка и монтаж на автобусни спирки” Областна администрация К. превела на „У.-с.” ЕООД, Г.К., а видно от приложените фактури и платежни нареждания сумите са преведени на изпълнителя „Пътно поддържане” ЕООД, Г.К. и съответно последното е имало задължение да представя документи за разходване на сумите, а не както е посочено „У.-с.” ЕООД, Г.К.. Неправилно е посочено също така, че средствата по въпросните проекти са били осигурени, съответно собственост на МРРБ – София, като последното е посочено като ощетено лице в обвинението срещу Г. Ю., а от материалите по делото се установява, че министърът на финансите е предоставил средства от републиканския бюджет за 2004 по бюджета на МС, т.е. средствата не са собственост на МРРБ.

Описаните пропуски и неточности в обвинителния акт, не могат обаче да доведат до отменяване на първоинстанционната присъда и връщане на делото на прокурора, както се иска с протеста, макар това безспорно да е довело да ограничаване и нарушаване на правата на двамата обвиняеми. Това е така, тъй като последните са били признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения и по този начин те са получили възможно най-добрата за тях защита. Във връзка с изложеното е неоснователно и искането в протеста за връщане на делото на прокурора, тъй като били нарушени процесуалните права на обвиняемите на досъдебното производство, а именно двамата били с противоречиви интереси и единият от тях имал З., а другият не, което нарушение било отстранимо. Недопустимо е прокурорът да иска връщане на делото за пропуски, които самият той е имал възможност, а и задължение да отстрани на досъдебното производство, но не го е сторил своевременно, т.е. да черпи права от свои пропуски.

Неоснователен е доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, което довело до ограничаване правата на прокурора, досежно неуважаване на релевантни за изясняване на фактическата обстановка по делото доказателствени искания, което нарушение следвало да доведе до отменяване на първоинстанционната присъда и връщане на делото на РС-К.. Съдът няма задължение да уважава всички направени доказателствени искания от страните, а само тези които са относими към предмета на доказване. Ако прокурорът е преценил, че тези искания са от значение за изясняване на фактическата обстановка, нямало е никаква пречка той да ги направи отново с протеста, или съответно те се направят от представителя на прокуратурата във въззивното произвдство, което не е сторено.

С оглед всичко изложено, първоинстанционната присъда е правилна и обоснована, а изложените в тази връзка доводи в протеста, се явяват неоснователни.

Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №58/08.09.2009 г., постановено по НОХД № 9/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.