Номер 1425 16.12.2014
год. гр.
Бургас
Бургаски окръжен съд , граждански
състав
на шестнадесети декември две хиляди и четиринадесета година
в закрито
заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар :
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Дарина Костова
т.д. № 192 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по повод искова
молба на ,,АЙ ДИ Империал“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул. ,,Княгиня Мария Луиза“№25а, представлявано от управителя Петър
И. Драгушев, чрез адв. Е.Н.,***, против Х.К.К. , ЕГН ********** и ,,ЛИЙПСТЪРН
РИЪЛ ЕСТЕЙТ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Димитровград, бул.,,Димитър Благоев“№9,вх.Г, ет.2,ап.4,
представлявано от управителя Добрина Славова Тенева, с искане за прогласяване
за относително недействителен спрямо ищеца договор за покупко- продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №126, том ІІІ, рег№727, дело№443 от
20.02.2014г. на нотариус Мария Бакърджиева , сключен между двамата ответника по
делото, по отношение на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.502.96.1.43
(едно, едно, пет, три, осем, точка, пет, нула, две, точка, девет, шест, точка,
едно, точка, четири, три) по кадастралните карти и кадастралните регистри на
гр. Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-48/03.10.2005
г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. Свети Влас, Секция С,
ет. 4 (четири), ап. 16 (шестнадесет), предназначение на самостоятелния обект:
жилище апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), площ 80,64 кв. м. (осемдесет
цяло и шестдесет и четири стотни квадратни метра), ведно
с 17,09 кв. м. (седемнадесет цяло и девет стотни квадратни метра) идеални части
от общите части, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
11538.502.96.1.44, 11538.502.96.1.42, под обекта: 11538.502.96.1.33, над
обекта: няма, който СОС се намира в сграда с идентификатор 11538.502.96.1
(едно, едно, пет, три, осем, точка, пет, нула, две, точка, девет, шест, точка,
едно) по кадастралните карти и кадастралните регистри на гр. Свети Влас, общ. Несебър,
обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-48/03.10.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение със Заповед КД-14-02-1026/15.05.2006 г. на
Началника на СК - Бургас, с адрес на сградата: гр. Бургас, ул. „Веслец",
със застроена площ 699 кв. м. (шестстотин деветдесет и девет квадратни метра),
брой етажи: 6 (шест), с предназначение: Апартаментен хотел, която сграда е разположена
в поземлен имот с идентификатор 11538.502.96 (едно, едно, пет, три, осем,
точка, пет, нула, две, точка, девет, шест) по кадастралните карти и
кадастралните регистри на гр. Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургас, одобрени
със Заповед РД-18-48/03.10.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение със Заповед КД- 14-02-1026/15.05.2006 г. на Началника на СК - Бургас,
с адрес на поземления имот: гр. Свети Влас, п.к. 8229, Морска, площ 3545 кв. м.
(три хиляди петстотин четиридесет и пет квадратни метра), трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, номер по предходен план: 6032 (шест хиляди тридесет и втори),
квартал : 6 (шести), парцел: IV (четвърти римско), със съседи на поземления
имот: 11538.502.269, 11538.502.95, 11538.502.419, 11538.502.263.
Съдът
е изпратил препис от исковата молба на ответниците по делото,
на които е указано да подадат
писмен отговор в законния срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му и неупражняването на правата.
В
законоустановения за това срок, всеки от двамата ответници е депозирал писмен
отговор. Отговорите на
ответниците са
изпратени
на ищеца, ведно с приложенията, като му
е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в срока по закона. Изпратено е
съобщение до ответниците, с което им е предоставена възможност за подаване на допълнителен отговор на исковата молба. В срока по чл.373 от ГПК, всеки от ответниците (Х.К.К. и ,,ЛИЙПСТЪРН РИЪЛ ЕСТЕЙТ“ЕООД ) е подал
допълнителен писмен отговор.
При това положение следва да се
приеме, че книжата по делото са разменени редовно. Искът е предявен съобразно
правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните
възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други
факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до
извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е
допустим.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад на осн. чл. 374, вр.
чл. 146 от ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът, чрез процесуалния си представител,
твърди в исковата си молба, че бил кредитор на първия ответник по иска-
Х.К.К.. По силата на заповед за изпълнение № 1041/13.11.2013 г. и
изпълнителен лист от 13.11.2013 г., издадени по ч.гр.д. № 1660/2013 г., по
описа на Районен съд-
Димитровград , длъжникът Х.К.К. бил осъден да заплати на кредитора „Ай Ди Империал"
ООД, сумата в размер на 245 185,92 лв.
- главница (двеста четиридесет и пет хиляди сто осемдесет и пет лева и
деветдесет и две стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 11.11.2013 г., както и направените в производството разноски.
Посочва, че с издадения в полза на „Ай Ди Империал" ООД
изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело №
330 от 2013 г. по описа на ЧСИ Т. Луков, рег. № 820 по регистъра на КЧСИ, като
общият размер на задължението на длъжника по делото в момента възлизало на 255 916, 83 лв.
Твърди се
в исковата молба, че длъжникът
Х.К.К. бил надлежно уведомен за образуваното
изпълнително дело с покана за доброволно изпълнение, връчена на 21.12.2013 г.
Излага
твърдение, че в процеса на
издирване на имущество, годно за принудително изпълнение, било установено, че първият ответник, след
възникване на задължението му към ищеца,
след налагане на възбрани върху част от притежаваните от него недвижими имоти,
се разпоредил със собствено имущество,
като по този начин увредил ищеца
и затруднил принудителното изпълнение и
съответно изпълнението на задължението.
Заявява,
че по силата на Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията при
Агенция по вписванията- гр. Несебър под акт № 126, том 3,
дело № 443/20.02.2014г., Х.К.К.
прехвърлил на
„Лийпстърн Риъл Естейт" ЕООД, чрез покупко – продажба, притежаван от него недвижим имот.
Цитира съдебна практика на ВКС (Решение №
639/06.10.2010 г. по гр.д. 754/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение №
149/12.11.2013 г. по т.д. 422/2012 г., I т.о. на ВКС постановени по реда на чл.
290 от ГПК), навеждайки
доводи, че увреждащо кредитора действие бил всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане било
налице, когато длъжникът се лишавал от
свое имущество, намалявал го или по какъвто и да е начин
затруднявал удовлетворението на кредитора.
Всяка една прехвърлителна сделка съставлявала
увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалявало длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на
кредитора. Самият акт на разпореждане с имуществото от
страна на длъжника съставлявал
увреждащо кредитора действие, без оглед на това какъв е размера на цената по
увреждащата сделка, наличието или липсата на заплащане на цената по
разпоредителната сделка, наличието или липсата на друго имущество на длъжника,
което да служи за обезпечение на кредиторите му.
Излага
аргументи, че сделката представлявала увреждаща такава, на
първо място, поради факта, че е акт на
разпореждане с имущество, осъществено от длъжника в полза на трето лице, с
който акт се намалявало имуществото на длъжника. Още повече, че имотът бил
продаден на цена по-ниска от пазарната такава (данъчната
оценка на имота в размер на 55 790,80
лв. (петдесет и пет хиляди седемстотин и деветдесет лева и осемдесет стотинки),
при продажната цена на същия- 56 000 лв. (петдесет и шест хиляди лева). Ноторно известно било, че размерите на
данъчните оценки на имотите са на стойност, значително по- ниска от пазарната.
Посочва,
че договорената
с процесната сделка цена била 577 лв. (290 евро)- доста
под пазарната такава за подобен род имот.
Заявява на следващо място, че плащане на
договорената по сделката цена към момента на сключване на сделката, не било
осъществено. Резултатът
от сделката бил прехвърляне на имуществени права, без обаче да
е получена цената за тях, която да послужи за удовлетворение на кредитора.
Твърди се
в исковата молба, че страните
се договорили плащането да бъде извършено до една година от
датата на нотариалния акт, която уговорка съставлявала само и единствено намерение за заплащане на цената.
Никъде в текста на разпоредителната сделка не била
поета гаранция от дружеството - приобретател за реално изплащане на цената,
съответно каквото и да било обезпечение на заплащането на цената, предвид на
факта, че собствеността върху имота била
прехвърлена при вписване на акта. Подобна уговорка свидетелствала за намерението и на двете страни по сделката да увредят
кредиторите на продавача Х.К.,
предвид липсата на реално осъществена размяна на насрещна престация по
сделката.
Изразява
становище, че след като разпореждането е било
извършено веднага след получаване от страна на длъжника на призовката за
доброволно изпълнение, то сделката е била извършена с цел изчистване патримониума на длъжника от имоти, а също- увреда на кредиторите му и затрудняване на
принудителното изпълнение.
Излага
твърдение, че „Лийпстърн Риъл Естейт" ЕООД знаело, че покупко-продажбата съставлява увреждаща
сделка, предвид това, че на същия е било известно, че ищецът
е кредитор на първия ответник, както и че сделка при такива неблагоприятни
условия и цена неминуемо уврежда кредиторите му.
Посочва,
че вторият ответник получил информация относно възбраните, наложени в полза на ,,АЙ ДИ ИМПЕРИАЛ“ООД по изп. дело № 330/2013 г. по
описа на ЧСИ Т. Луков, върху по-голямата част от имуществото на продавача,
включително и върху имота, предмет на процесната сделка, а именно: Възбрана,
вписана под акт № 9, том 3 от 02.12.2013 по описа на СВ - Димитровград;
Възбрана, вписана под акт № 10, том 3 от 02.12.2013 по описа на СВ -
Димитровград; Възбрана, вписана под акт №11, том 3 от 02.12.2013 по описа на СВ
- Димитровград; Възбрана, вписана под акт № 12, том 3 от 02.12.2013 по описа на
СВ - Димитровград; Възбрана, вписана под акт № 13, том 3 от 02.12.2013 по описа
на СВ - Димитровград; Възбрана, вписана под акт № 14, том 3 от 02.12.2013 по
описа на СВ - Димитровград; Възбрана, вписана под акт № 15, том 3 от 02.12.2013 по описа на СВ -
Димитровград; Възбрана, вписана под акт № 16, том 3 от 02.12.2013 по описа на
СВ - Димитровград; Възбрана, вписана под акт № 17, том 3 от 02.12.2013 по описа
на СВ - Димитровград.
Посочва,
че същите били с дата, предхождаща
датата на процесната сделка. Излага аргументи, че имотният регистър е публичен такъв и всяко вписване в
същия има оповестително действие спрямо трети лица. Твърди, че върху имота, предмет на процесната сделка е била наложена следната възбрана в полза на ищеца: възбрана, акт № 95, том 1 от 20.02.2014г.
Отделно от горното, преди
покупката на недвижим имот, купувачът извършвал
проверка относно наличието или липсата на вещни тежести върху имота, който
купува. В
този смисъл, купувачът е знаел, че не само Х.К. имал
големи по размер задължения към „Ай Ди Империал" ООД, а и праводателите му
- Иванка и Камен Кралеви .
Посочва,
че намерението на първия ответник да прехвърли имуществото си в
полза на втория ответник, се доказвало и от представените към настоящата нотариални актове за
сделките им в ИР-Димитровград и Русе.
Предвид изложеното, за „Ай Ди Империал" ООД възниквал правен интерес от
защита правата му като кредитор чрез
завеждането на иск, на основание чл. 135 от ЗЗД, за обявяване на относителна
недействителност спрямо „Ай Ди Империал" ООД на Нотариален акт за покупко
- продажба на недвижими имоти,вписан в Службата по вписванията при Агенция по
вписванията гр. Несебър под акт № 126, том 3, дело № 443/20.02.2014г., с който
първия ответник се е разпоредил в полза на втория.
Прилага и
ангажира доказателства. Претендира разноски.
Предявеният иск е с правно основание в чл. 135 от ТЗ.
Ответникът Х.К.К., чрез процесуалния
си представител, и „Лийпстърн Риъл Естейт" ЕООД,
представлявано от Добрина Славова Тенева, в
законоустановения за това срок са депозирали идентични по съдържание писмен отговори, оспорвайки
иска като недоказан по
основание и размер. Излагат се аргументи за неговото
отхвърляне.
Всеки от ответниците посочва, че
действително е било образувано ч.гр.д.
№1660/2013 г. по описа на Районен съд-
Димитровград въз основа на запис на заповед, като по същото дело бил издаден
изпълнителен лист и впоследствие
образувано изпълнително дело №330/2013 г.
на ЧСИ Т. Луков.
Подчертава се, че по ч.гр.д. №1660/2013 г. било
подадено възражение по чл.414 от ГПК в срок, а
копие от същото- представено на ЧСИ Т.
Луков, поради което изпълнението по изп. дело №330/2013г. е било
спряно.
Излага се твърдение, че ищецът предявил установителен иск пред Окръжен съд-
Хасково във връзка с образуваното ч.гр.д. №1660/2013 г. по описа на Районен съд -Димитровград.
До момента бил подаден писмен отговор, с
който Х.К.К. оспорвал
изцяло представения по делото запис на заповед,
твърдейки, че същият не е бил подписван от
него като авалист. Делото
било насрочено за разглеждане
в открито заседание на
23.06.2014 г.
Отбелязва се в писмените отговори, че вземанията на „Ай Ди Империал" ООД били
спорни и неустановени по основание и размер с влязло в сила съдебно решение,
поради което следвало
настоящото производство да бъде прекратено, тъй като не била
налице активна процесуална легитимация.
Във връзка със становището за неоснователност на така предявения иск,
ответниците се позовават и цитират съдебна практика (Решение
№ 199 от 30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 966/2009 г., II т. о., ТК).
Навеждат се доводи, че под понятието"длъжник"
по смисъла на чл. 135 ЗЗД, следвало
да се разбира само лицето, насрещна страна по правоотношението, породило
вземането на кредитора, т.е. носителят на главното задължение, но не и лицето, поръчителствало за неговото изпълнение.
Излагат се аргументи относно отговорността на
поръчителя(солидарна), акцентирайки, че неговата
отговорност е акцесорна и има
обезпечителна функция. Отговорността
на поръчителя била вторична и съществувала дотолкова, доколкото съществува главният дълг.
Във връзка с наличието на обезпечения,
се посочва, че до момента по изпълнително
дело №330/2013г. на ЧСИ Т. Луков, били събрани
суми над 100 000 лева от банковите сметки на солидарните длъжници,
които било невъзможно да
бъдат разпределени, а
делото- спряно,
поради подадените от Х.К.К. и останалите длъжници възражения, от което е видно
че длъжниците разполагат със средства.
Намира претенцията
на ищеца по отношение на извършените прехвърлителни
сделки, за
неясна и безпредметна. Имотите, които ищецът
претендирал,
че са продадени на по-ниска от пазарната цена, били
с тежести, което
коренно променяло
пазарната цена на имотите в отрицателен аспект.
Излага още, че в деня на извършване на сделката, възбраната
върху процесния имот не била
видима за третите лица от системата на регистъра ( при извършена
справка от
нотариуса, изготвил нотариалния акт). Същата била
вписана заедно с прехвърлителната сделка дни по късно, (видно
от поредността на входящите номера).
В
тази връзка, отново се подчертава,
че претендираните вземания
на „Ай Ди Империал" ООД не били
изискуеми до произнасянето на
Окръжен Съд - Хасково по т.д.13/14 г.
Намира за необосновано
и неоснователно твърдението на ищеца, че
„Лийпстърн Риъл Естейт" ЕООД
знаело, че ищецът
е кредитор на Х.К.К. заради наложените възбрани на имоти в служба по
вписванията-
гр. Димитровград.
Заявява се, че към момента на покупката,
твърдяното от ищеца вписване не
съществувало.
Непонятно било и становището на ищеца за вменяване задължение
на купувачите да проверяват имущественото състояние на родителите на
продавачите си.
Посочва се, че ищецът сам оценявал имота на стойност „поне 800 евро на квадратен
метър", което се равнявало
на 126 174,51 лева за целия имот, но едновременно с това определял
стойността на иска по сумата на данъчната оценка, издадена към момента на сключване
на прехвърлителната сделка. В тази връзка, ответниците намират,
че с оглед редовността на исковата молба, ищецът следвало да довнесе държавна
такса спрямо твърдените от него обстоятелства.
Отправя се искане за
прекратяване на настоящото производство, поради липса
на активна процесуална легитимация. Приложени са
доказателства. Претендират се разноски.
Ищецът, с допълнителната си искова молба взема отношение
по депозираните от ответниците отговори,
пояснявайки и допълвайки
първоначално
подадената искова молба.
Излага становище във връзка с
искането на ответниците за прекратяване на настоящото дело поради липса на активна процесуална легитимация.
Изразява становище във връзка с предмета
на Павловия иск-
потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на
себе си сделка, с която длъжникът го уврежда,
без значение от каква
облигационна връзка произтича вземането на кредитора спрямо длъжника, дали
вземането е установено по основание и размер, дали е изискуемо, дали е парично
и т.н.
Навежда доводи, че в
производството по чл. 135 от ЗЗД,
съдът изхождал
единствено от положението, че вземането съществува, а предмет
на производството по чл. 422 от ГПК било
установяване на самото вземане по
основание и размер.
Кредиторът можел да прецени дали да съедини Павловия иск и иска
за установяване на вземането в едно производство. В случай, че бъдел
предявен
само Павлов иск,
то правоотношенията, от които произтича вземането,
не били предмет на делото и съдът не можел да
преценява дали съществуват подобни правоотношения и дали
съществува вземането, легитимиращо ищеца като кредитор. Не следвало нито да се спира производството по Павловия иск с оглед
изчакване изхода на делото за установяване на вземането, нито да се задължава ищеца да предяви иск за вземането.
В подкрепа на изложеното, цитира практика- Решение
№ 522 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 171/2009 г. на IV г.о., ГК; Решение № 79 от
30.03.2010 г. по гр. д. № 3356/2008 г„ II г. о., ГК; Решение № 4 от 26.01.2011
г. по гр. д. № 551/2010 г., III г. о., ГК; Решение № 343 от 30.11.2011 г. по
гр. д. № 1379/2010 г., III г. о., ГК; Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. №
754/2009 г., IV г.о., ГК. Съгласно цитираните решения на ВКС всяко лице, което
има качеството на кредитор, е активно легитимиран да предяви иска по чл. 135 от ЗЗД.
С оглед на горното, наличието или не на подаден установителен иск било
без значение за развитието на настоящото производство.
Счита, че отношенията между етапите
по висящото т.д. № 13/2014 г., VII с-в, по описа на Хасковския
окръжен съд за
ирелевантни за настоящя процес.
Във връзка с твърдението на ответниците, (с оглед
цитираната от тях съдебна практика) за неприложимост на иска по чл.135 от ЗЗД по отношение на поръчителството, подчертава,
че в производството по чл.135 от ЗЗД не следвало да
се изследват нито правоотношенията кредитор – длъжник,
нито съществуването на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор. В конкретния случай бил представен изпълнителен лист, издаден в полза на ищеца срещу първия ответник, което обстоятелство било достатъчно, за да се приеме, че ,,АЙ ДИ
ИМПЕРИАЛ“ООД е кредитор. Ирелевантно за процеса било от
какво правоотношение произтича качеството „длъжник" за ответника.
На следващо място сочи,
че поръчителството и менителничното поръчителство съставлявали
сходни правни фигури, но по своята правна същност-
различни.
Менителничното поръчителство(авала) било
специално поръчителство, различно от общото поръчителство по ЗЗД и съставлявало
лично обезпечително средство, абстрактно задължение, възникнало
по силата на едностранно формирано волеизявление на авалиста, обективирано
върху записа на заповед, което задължение имало
самостоятелен характер. Обосновавайки гореизложеното,
цитира съдебна практика: Решение № 5 от 9.02.2010 г. на
ВКС по т. д. № 268/2009 г„ II т. о., ТК; Решение № 17 от 21.04.2011 г. на ВКС
по т. д. № 213/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 120 от 30.07.2010 г. на ВКС по
т. д. № 988/2009 г., II т. о., ТК.
Посочва, че
съгласно чл. 485 от ТЗ, авалистът отговарял
и тогава, когато задължението, за което било
дадено менителничното поръчителство, е недействително. Съгласно чл.513, ал.1 и
2 от ТЗ,
лицата, поели менителничното поръчителство са солидарно отговорни към
приносителя и последният
можел да предяви исковете си срещу
всички задължени по менителницата лица, включително и авалистите, заедно и
поотделно, без да се съобразява с реда, по който те са се задължили. Посочената
разпоредба недвусмислено водела
до извода, че авалистът е солидарен длъжник по смисъла на чл. 121 и сл. от ЗЗД,
а не поръчител по ЗЗД.
Излага становище относно поръчителството- едностранен, каузален, безвъзмезден договор
между кредитора и поръчителя, служещ
за обезпечение изпълнението на чуждо задължение;
юридически факт, различен от този, пораждащ главното задължение. Акцентира
върху акцесорния характер на
поръчителството спрямо главния дълг и обусловеността му от него. Поръчителят
отговарял
само при действително поето задължение по главния дълг,
след настъпване изискуемостта на главния дълг и неизпълнение
от страна на длъжника. Всеки поръчител можел
да противопостави на кредитора всички възражения, както своите, така и личите
възражения на длъжника. Солидарната отговорност между поръчителя и главния длъжник
била предвидена в ЗЗД с диспозитивна
правна норма и съществувала
тогава, когато не било уговорено нещо различно(
чл. 141, ал. 1 във връзка с чл. 139 от ЗЗД).
И правната доктрина (проф.
Ангел Калайджиев и проф. Поля Голева)
и съдебната практика, били
категорични, че поръчителството и менителничното поръчителство са различни
правни фигури.
С оглед на горното, счита, че
напълно основателно настоящият иск е насочен срещу длъжника Х.К., който на
свое, абсолютно самостоятелно основание се е задължил да изпълни на доверителя
ми.
Намира за ирелеванто твърдението
на ответниците за наличие на обезпечения, както и на събрана сума по
изпълнителното дело, образувано от ищеца.
Посочва, като една от предпоставките за уважаване
на иска по чл.135 от ЗЗД - наличието
на увреждащо кредитора действие, извършено от длъжника(
Решение № 149 от 12.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 422/2012 г., I т.о., ТК),
като било без значение дали длъжникът притежава
или не друго имущество.
Относно твърдението на ответниците за неяснота и
безпредметност на претенцията, намира
същата за достатъчно
ясно конкретизирана
в подадената искова молба.
Посочва, че
видно от всички представени по делото нотариални актове,
именно ,,Лийпстърн Риъл Естейт" ЕООД бил
купувач по всички сделки за разпореждане с всички недвижими имоти, собственост
на Х.К..
Твърди, че „Лийпстърн
Риъл Естейт" ЕООД закупило недвижими имоти от Х.К. ***,
като акта на разпореждане бил
с дата 19.02.2014 г., а
всички описани в исковата молба възбрани -
вписани няколко месеца по-рано - на 20.12.2013 г. Всеки един добросъвестен
купувач при покупка на имущество следвало да извърши
проверка за наличието или липсата на тежести върху имотите, обект на покупка, с
оглед наличие на права на трети лица върху купувания имот.
По отношение искането на
ответниците за
определяне по-висока държавна такса, счита същото за неоснователно и без каквато и да е
правна стойност, предвид наличието на изрични императивни законови разпоредби и
съдебна практика, регламентиращи начина на определяне размера на държавните
такси при този вид искове.
Ответниците -Х.К.К.
и „Лийпстърн Риъл Естейт" ЕООД,
представлявано от Добрина
Славова Тенева, са депозирали в законовия срок идентични
по съдържание допълнителни писмени
отговори, вземайки отношение по депозираната
допълнителна искова молба.
Ответниците оспорват твърдението на
ищеца, изложено в допълнителната искова молба, че правоотношенията, от които
произтича вземането не били предмет на делото и съдът нито можел да преценява
дали съществуват подобни правоотношения, нито дали съществува вземането,
легитимиращо ищеца като кредитор. Намират горното за неотносимо и противоречащо както на закона,
така и на съдебната практика.
Навеждат се доводи, че вземането
следвало да бъде доказано с допустимите от закона средства, като кредитор по
смисъла на чл.135 от ЗЗД, било всяко
лице, спрямо което длъжникът е обвързан
със задължение за престиране, съобразно уговореното помежду им или определеното
от закон. Без значение бил вида на престацията - парична или непарична. Отменителният
иск бил вмешателство в свободата на действие на длъжника, което се допускало само при наличие на непосредствен интерес у кредитора.
Във връзка с горното, се отбелязва,
че настоящата искова молба за преждевременно
подадена.
Оспорено е твърдението на ищеца, че
установителният иск бил без значение за развитието на настоящия спор, както и
че отношенията между страните по т.д.№ 13/2014 г., ТО - 7 състав по описа на
Окръжен съд Хасково били ирелевантни в
настоящия спор.
Посочва се, че в конкретния случай
била налице предпоставка за прилагане разпоредбата на чл.229, ал.1,т.4 от ГПК, тъй
като едва след решаване на спора по т.д.№ 13/2014 г., ТО - 7 състав по описа на
Окръжен съд Хасково, щяло да бъде
изяснено налице ли е вземане срещу Х.К.К..
Към настоящия момент не било налице безспорно обстоятелството, че „Ай Ди
Империал" ООД е кредитор на Х.К.К..
Намира за относимо към предмета на спора, от какво
правоотношение произтича качеството „длъжник" за ответника.
Заявява се в допълнителните отговори
на исковата молба, че се поддържа становището относно поръчителството и
менителничното поръчителство, изложено в депозирания по настоящото дело
отговор.
Подчертава се, че целта на настоящото
производство била установяване дали е
налице увреждащо кредитора действие( намаляване на платежоспособността на
длъжника). Твърди се наличие на солидарна отговорност между трима длъжници,
като преди да бъде спряно принудителното изпълнение по изпълнителното дело,
била събрана сумата от над 100 000 (сто хиляди) лева.
Изложено е становище във връзка с
направеното от ищеца искане с правно основание в чл.176 от ГПК.
Иска се настоящото производство да бъде прекратено или спряно
до решаване на спора по т.д.№ 13/2014
г., ТО - 7 състав по описа на Окръжен съд Хасково.
Във връзка с направеното от
ответниците искане за спиране или прекратяване на делото, съдът намира , че в
конкретния случай не е налице преюдициална
връзка между производството по предявения от кредитора иск с правно основание
чл.422 от ГПК и иска по чл.135 от ЗЗД, поради което съдопроизводствените
действия следва да бъдат продължени.
По доказателствените искания на страните: Съдът намира
направените от ищеца и ответниците доказателствени искания- за приемане на
представени от тях при предварителната размяна на книжата писмени
доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те
заявяват, че ще се установява наличието на посочените по- горе факти.
Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяването на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Ищецът е направил искане за назначаване на вещо лице-
оценител, което да даде отговор на поставен от него на л. 5 от исковата молба
въпрос. По горното искане, съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно
заседание, след изслушване на страните.
С исковата молба е направено искане с правно основание в
чл.192 от ГПК- за задължаване на трето неучастващо по делото лице- нотариус
Мария Проданова Бакърджиева, рег.№110 по регистъра на НК, район на действие- НРС,
да представи пълно копие от нотариално дело №142 от 19.02.2014г, по което съдът
ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание.
Във връзка с направеното от ищеца искане с правно
основание в чл.176 от ГПК- да бъде
разпоредено ответникът „Лийпстърн
Риъл Естейт" ЕООД чрез представляващото лице Добрина Славова Тенева, да се
яви в съдебно заседание и да отговори
на въпросите, посочени на л.174 от
делото, съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание, след
изслушване на страните.
Ищецът е поискал допускане и
назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори
на поставените на л.175 от делото въпроси. По горното съдът ще се произнесе в
насроченото открито съдебно заседание, след изслушване на страните, тъй като
експертизата следва да се концентрира само върху относими за спора въпроси.
Ищецът е направил искане за допускане на двама свидетели
в режим на довеждане, по което съдът ще се произнесе в насроченото открито
съдебно заседание, след конкретизиране на фактите и обстоятелствата, които ще
се изясняват посредством разпит.
По доказателствената тежест на
страните:
По
делото липсват въведени неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл. 154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл.
146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
Ищецът носи
тежестта да установи при условията на пълно доказване по делото , следните
обстоятелства: че изискуемостта на вземането му предхожда извършването на
правното действие, с което твърди, че е увреден; че съсъ сключването на
договора за покупко- продажба, длъжниковото имущество е намаляло и процесната
сделка обективно го уврежда.
Ответниците
носят тежестта да оборят твърденията на ищеца за осъществено увреждане от тяхна
страна, както и презумпцията за знание.
По изложените
съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Насрочва
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на … г. – ..
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Допуска
приложените от страните при предварителната размяна на книжата писмени
доказателства.
Обявява, че
по другите доказателствени искания ще се
произнесе в насроченото открито съдебно заседание.
Указва
на страните, че всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните по делото.
СЪДИЯ
: