Р
E Ш Е
Н И Е
№
………., 24.08.2021
година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесети май през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия
Ангелова,
гражданско дело № 9380 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение № 93933/20.05.2020 г., постановено по
гражданско дело № 16203 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 117
състав, бил отхвърлен предявеният от Д.К.И. срещу сина му К.И.Д., действащ чрез
своята майка, иск с правно основание чл. 150, предложение І и ІІІ във връзка с
чл. 143, ал. 2 от СК – за намаляване на издръжката, определена с решение по гражданско
дело № 28473 по описа за 2017 г. на СРС, 80 състав, чрез отпадане на
задължението му за заплащане на половината от таксата за обучението му, като Д.И.
бил осъден да заплати на П. Иванова
разноски по делото в размер на 500 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ищецът
в първоинстанционното производство Д.К.И. (въззивник в настоящето
производство), който обжалва същото изцяло с оплаквания за неправилност и
немотивираност. Излага съображения за сочените пороци. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението на Първоинстанционният съд, като уважи
исковата му претенция и намали издръжката на детето К. със сумите, дължими за
обучението му и обезсили издадения по гражданско дело № 28437/2018 г. на СРС,
80 състав изпълнителен лист.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си,
поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира
разноски по представен списък. Не прави възражение по разноските на другата
страна.
В срока по чл. 263 от ГПК ответникът в
първоинстанционното производство – малолетния К.Д.И., действащ чрез своята
майка П.К.Н., оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна, като счита
обжалвания съдебен акт за правилен, законосъобразен и обоснован, като моли съда
да потвърди същия. Излага подробни съображения за изразеното становище. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт.
Претендира сторените деловодни разноски.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по
делото, поддържа заявеното в отговора си становище и пледира за потвърждаване
на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по представен
списък на разноските. Не прави възражение по разноските на другата страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При
произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с
предявен от Д.К.И. иск по чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК – за
намаляване на присъдена с решение, постановено по гражданско дело № 28473/2017г.
на СРС, 80 състав, издръжка, дължаща се от родител на ненавършилото пълнолетие дете
– К.Д.И., малолетен, действащ чрез своята майка, чрез отпадане на задължението
да заплаща половината от таксите за обучение на детето.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото постъпил писмен
отговор от малолетния ответник, който действащ чрез своята майка изразил становище
за недопустимост, а при алтернативност за неоснователност на исковата претенция.
За да постанови обжалваният съдебен акт,
Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната
фактическа обстановка :
С решение от 14.02.2018 г. по гражданско дело №
28473/2017 г. на СРС, 80 състав, бил прекратен бракът между родителите на
малолетния ответник, като било одобрено постигнатото помежду им споразумение, с
което ищецът приел да заплаща половината от таксите за обучението му. Към
завеждане на настоящето дело ищецът работел за 600 лева месечно и заплащал
вноски по ипотечен кредит, надхвърлящи заплатата му, но нямало данни от кога е
това задължение. Отпреди развода на родителите си малолетният посещавал частно
училище в предучилищна група и като ученик в първи клас, като продължавал
обучението си в същото училище, за което били подписвани договори за обучение и
от страна на ищеца. Последният и през 2018 г. (към датата на споразумението по
развода) и понастоящем работел за 600 лева месечно, а майката-и тогава и
сега-за по-малка сума.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният
съд приел иска за частично основателен и постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя приетата за установена в
първоинстанционното производство фактическа обстановка. Същата се установява от
събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства, от които относими към предмета на доказване
се явяват следните такива – решение № 341445/14.02.2018 г., постановено по
гражданско дело № 28431/2017 г. на СРС, 80 състав, влязло в сила на 14.02.2018 г.,
служебни бележки от 24.01.2019 г. и от 30.05.2019 г., издадени от „С.К.**“
ЕООД, банково удостоверение от 31.05.2019 г.; удостоверение от 20.01.2020 г.,
издадено от ЧУ „Дружба“, договори за учебната 2016/2017 г., 2017/2018 г.,
2018/2019 г. и за 2019/2020 г., справки от НАП за осигурителните доходи на двамата
родител; удостоверение за доходите на ищеца от 27.02.2020 г., вносни бележки за
превод на определената издръжка за детето в размер на 150 лева месечно.
Други доказателства за твърденията на страните не се
събраха в настоящата съдебна инстанция.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Законът допуска намаление на предходно определена
издръжка само при изменение на обстоятелства, въз основа на които тя е
присъдена в определен размер. За да възникне това право, е необходимо, след
определянето й, да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето в
посока увеличаване на имуществото му и/или намаляване на нуждите му или
намаляване възможностите на родителя, дължащ издръжката, да я доставя. В
случая, с оглед наведените от жалбоподателя и ищец твърдения, следва да се
изследва само наличието на трайно и съществено изменение във възможностите на
задължения родител да осигурява присъдената издръжка. В случая такова
изменение, касаещо доходите на въззивника не е установено в производствата и
пред двете съдебни инстанции. Същият и към момента на поемане на задължението
за издръжката на малолетния си син и добавката към нея е реализирал брутни
доходи в размер на 600 лева месечно, като такива доходи са установени за него и
в първоинстанционното производство. Соченото от него задължение по ипотечен
кредит, видно от ангажираните от страните доказателства, касае семейното
жилище, чието ползване било предоставено при развода на майката със
задължението да заплаща наем за ползването му в размер на 250 лева месечно,
респективно това задължение е съществувало за въззивника и към датата на
поемане на задължението за издръжка на малолетния му син с подписване на
споразумение по чл. 51 от СК. Следователно, в случая, възможностите на
въззивника да заплаща договорената със споразумението издръжка и добавка към
нея за малолетният си син, не са променени съществено в посока намаляване на
доходите. Напротив, същите са увеличени с присъдения наем, дължим от бившата му
съпруга.
Доводите в жалбата, касаещи контактите му с малолетния
му син, както и неизпълнението от страна на бившата му съпруга на същото решение
в частта относно дължимия наем, са ирелевантни в настоящето производство и
изобщо не следва да бъдат обсъждани. Все пак, следва да се отбележи, че липсата
на контакти с детето, включително и поради виновно неизпълнение на това
задължение от страна на родителя, упражняващ родителските права, по никакъв
начин не се отразява върху задължението на другия родител да осигурява
присъдената издръжка за детето в цялост, още повече в случаите, когато това
задължение е договорено от родителите по реда на чл. 51 от СК. От друга страна,
предвид забраната на чл. 148 от СК, независимо от твърдяното неизпълнение на
посочените задължения от майката (за осигуряване на контакти на детето с бащата
и за заплащане на наем), липсва правна възможност за прихващане на тези вземания
със задължението за издръжка. За въззивника е открита възможността да пристъпи
към принудителното изпълнение на решението досежно контактите му с детето,
както и относно присъдения наем за ползване на семейното жилище, но тези
обстоятелства не попадат в предмета на доказване по делото и сами по себе си не
обуславят основателност на исковата му претенция.
Несъстоятелни са и доводите, касаещи избора на училище
за детето, което към датата на исковата молба, заведена на 20.03.2019 г.,
предстояло да бъде записано във втори клас, при което въззивникът „отново щял
да бъде поставен в положение на натиск“. Следва да се отбележи, че до
14.02.2018 г. родителите на малолетния въззиваем били съпрузи. В това си
качество, същите направили избор малолетния им син, през учебните 2016/2017 и
2017/2018 г. да посещава съответно предучилищна група в Частно училище
„Дружба“, а през учебната 2018/2019 г. записали малолетния в първи клас в
същото училище. С това изборът на училище, в което малолетният да завърши
началното си обучение (от първи до четвърти клас включително) е валидно
направен. С успешното приключване на учебната година, малолетният преминава във
втори клас, но не и в друга образователна степен. Сключването на договор за
последващото му обучение във втори клас на същото учебно заведение, по същество
не представлява нов, различен от първоначално направения от двамата родители
избор на училище. По разбиране на настоящия съдебен състав, такова право за
въззивника би възникнало при преминаването на детето в друга образователна
степен, която хипотеза не е налична по делото. Същевременно липсват действия на
въззивника, обективиращи несъгласието му обучението на детето да продължи в
това учебно заведение, който спор между родителите е разрешим по реда на чл.
123, ал. 2 от СК. В заключение следва да се обобщи, че от доказателствата по
делото може да се направи извод, че родителите са избрали ЧУ „Дружба“, като
учебно заведение, където синът им да получи задължителното си обучение в
подготвителна група и да получи началното си образование, като липсват
доказателства този избор да е изоставен понастоящем от бащата. Несъстоятелни са
и доводите, че интересите на детето биха били защитени и при посещаване на
държавно училище, което обстоятелство незаконосъобразно първоинстанционният съд
не обсъдил. В случая, се касае за бъдещо събитие, което не попада в предметния
обхват на чл. 150 от СК, тъй като не отразява трайно и съществено изменение на
обстоятелствата, касаещо нуждите на малолетния от издръжка. Като бъдещо
събитие, тези доводи на въззивника правилно не са били обсъждани от
първоинстанционния съд в настоящето производство.
Без правно значение по делото са и възраженията в
жалбата относно местоживеенето на детето и отглеждането му от родителите на
майката, заплащането на дължими от майката суми от нейните родители,
нежеланието на майката да контактува с въззивника, както и квалифицирането на
тези обстоятелства като противоречащи на интересите на детето. Както се посочи
и по-горе, в предмета на доказване по делото са само обстоятелствата по чл. 150
от СК, така, както същите са били наведени от страните. Посочените
обстоятелства, които въззивникът пространно развива в жалбата си не попадат в
кръга на обстоятелства, подлежащи на доказване по чл. 150 от СК, поради което
не следва да бъдат обсъждани. В случай, че въззивникът счита, че поведението на
другия родител уврежда интересите на детето, може да предприеме съответни
действия за преустановяване на увреждащите действия, респективно за промяна на
мерките за упражняване на родителските права.
Извън това, жалбата се мотивира изцяло с твърденията
на въззивника (за липса на контакти с детето, неговото местоживеене и
отглеждането му от трети лица, неизпълнение на задължението за плащане на наем
от майката и прочее) , които не се подкрепят от доказателствата по делото, а са
произволни и емоционални. Недоказаните твърдения не са факти, не пораждат
никакви правни последици и не следва да бъдат зачетени от съда при неговото произнасяне
по съществото на спора. В този смисъл, следва да се приеме, че въззивникът
разполага с материалната възможност да осигурява присъдената издръжка за детето
К., като липсват трайни и съществени изменения на доходите му в посока
намаляването им в сравнение с тези, които реализирал към датата на определяне
на дължимата от него за малолетният му син издръжка.
При цялостната проверка на обжалвания съдебен акт в
тази му част, съдът не констатира наличието на сочените в жалбата оплаквания.
Все пак следва да се отбележи, че в първоинстанционното производство липсват допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели като резултат до
ограничаване на възможностите на страните за равнопоставено участие в
производство, включително и при проверката и събиране на доказателства и
изясняване на спора от фактическа страна. Не се сочат конкретни императивни
материално правни норми, които да са били нарушени с постановяването на
обжалвания съдебен акт, като при цялостната си проверка за валидност и
допустимост на същия, въззивният съд също не направи положителни констатации в
тази насока.
Съобразно изложеното въззивният съд намира жалбата на
ищеца за изцяло неоснователна.
По разноските
:
Претенция за разноски има и от двете страни, като с
оглед изхода на спора, основателна се явява само претенцията на въззиваемата
страна. Съобразно представения договор за правна защита и съдействие, сключен
между малолетния въззиваем чрез неговата майка, за процесуалното си
представителство на тази страна е договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева, което е платено изцяло в брой при подписване на същия договор на 25.08.2020
г. Предвид това, претенцията на въззиваемата страна се явява основателна до
този размер, като сумата от 500 лева следва да се възложи в тежест на
въззивника.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IІ-ри въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1, от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 93933/20.05.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 16203 по описа за 2019 г. на Софийски районен
съд, 117 състав.
ОСЪЖДА въззивника Д.К.И., с
ЕГН **********, да заплати на въззиваемата страна – малолетния К.Д.И., с ЕГН **********, действащ чрез
своята майка П.К.Н., с ЕГН **********,
сторените в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 (петстотин) лева.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на въззивника Д.К.И. за
присъждане на деловодни разноски по делото, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2.
……………