Р Е Ш Е Н И Е
№ 462 /22.12.2022
г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание
на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА изслуша докладваното от съдия С. Сандева КАНД № 557 по описа на съда
за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна срещу решение № 105/10.04.2022
г., постановено по нахд № 1060/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, с
което е отменено наказателно постановление № 23-0000641/14.06.2021 г. на
директора на РД “АА“ - Варна. В касационната жалба са изложени съображения за
неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Счита
се, че не е налице противоречие между националното законодателство и
общностното право, тъй като всяка държава-членка има възможност да въвежда
допълнителни изисквания към водачите на МПС, каквото е именно изискването за
притежаване на удостоверение за психологическа годност, уредено в Наредба № 36
от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания (Наредба № 36). Твърди се, че българският
законодател не прави разграничение между българските граждани и гражданите на
друга държава-членка на ЕС или гражданите на трети страни, поради което е
ирелевантно дали друга процедура, осъществявана в друга държава, съдържа в себе
си елементи на условия, касаещи психологическата пригодност на водачите. Сочи
се, че в закона не е налице забрана българските превозвачи да осъществяват
своята дейност с лица, които не са български граждани, но те следва да
съблюдават дали са налице предпоставките за това, аргумент за което е и императивната
разпоредба на чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр). Счита
се, че издаденото в друга държава – членка на ЕС удостоверение или медицинско
заключение не може да се приеме за заместващо българското такова. Не се
споделят изводите на районния съд, че водачът е поставен в неблагоприятно
положение, тъй като той не е субект на процесното нарушение. Сочи се, че с
наказателното постановление е санкционирано поведението на превозвач, допуснал
до работа водач, който не отговаря на някое от изискванията за управление, а не
извършването на превоз, за да се изследват изискванията на съответната
държава-членка. Иска се отмяна на решението на районния съд и постановяване на
друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира
се присъждане на разноски за процесуално представителство. В условията на евентуалност
се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Ответната страна – „Свентранс
БГ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и иска
решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че
решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С оспореното пред Районен съд - Добрич наказателно
постановление № 23-0000641/14.06.2021 г. на директора на РД “АА“ - Варна на „Свентранс
БГ“ ЕООД, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтПр е наложена
имуществена санкция от 3000 лева за това, че в качеството си на превозвач, притежаващ
лиценз на Общността за извършване на превоз на товари с № 15187, на 27.07.2020
г. е допуснало водача Antoine
Constant Witterwulghe, с ЛНЧ: **********, до управление
на товарен автомобил влекач, марка “Скания“ (кат. N3) с рег. №
ТХ7702АТ, извършващ международен обществен превоз на товари, видно от
информация от дигиталната карта на водача и CMR от 27.07.2020
г., без водачът да отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2,
пр. 2 от ЗАвтПр.
От извършената справка в Регистър „Психологически
изследвания“ контролните органи са констатирали, че на водача никога не е
издаван документ за психологическа годност по реда на българското
законодателство. Нарушението е установено при извършване на комплексна проверка
относно транспортната дейност на дружеството за периода 01.06.2020 - 31.08.2020
г., за което е съставен акт за установяване на административно нарушение №
287783/23.02.2021 г.
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и
е приел, че установената от наказващия орган фактическа обстановка не се
различава от установената такава в съдебното производство. В мотивите към
решението са разгледани възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения, които са отхвърлени като неоснователни.
За да отмени наказателното постановление, съдът е приел, че
то е издадено в нарушение на материалния закон. Установил е, че в случая
водачът на автомобила притежава свидетелство за управление, издадено от Белгия. Изложил е съображения, че съгласно
чл. 151а от ЗДвП лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на
Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за
съответната категория, определени в чл. 151 от ЗДвП. Свидетелство за управление
на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато
свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП. На базата на
тази нормативна уредба съдът е приел, че наказващият орган е бил длъжен да
установи дали изискването за установяване на психологическа годност на водача
не е изпълнено в страната, където той е придобил професионалната си
квалификация. Позовавайки се на разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО и
Директива 2003/59/ЕО, съдът е приел, че не би следвало към наетите на работа
граждани на страни – членки на ЕС, притежаващи професионална квалификация в
своята държава, да бъдат поставени допълнителни изисквания за придобиване на
квалификация на територията на Република България по повод на създадените с
българско дружество трудови правоотношения.
Настоящият касационен състав приема, че решението е
правилно и не страда от сочените в касационната жалба пороци.
Неправилно на дружеството е била наложена предвидената в чл.
96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвП имуществена санкция в размер на 3000 лева заради
това, че е допуснало управлението на товарен автомобил за обществен превоз от водач,
румънски гражданин, на когото не е издавано удостоверение за психологическа
годност по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Цитираната
разпоредба обявява за административно нарушение назначаването на работа или
допускането на водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с
този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари.
Съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтПр
лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само
с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност
за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите, определени по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. От тълкуването на
тази разпоредба може да се направи извод, че водачите на обществен превоз на
пътници и товари са длъжни да представят удостоверение за психологическа
годност тогава, когато установяването на такава не е част от придобиването на
правоспособност за управление на МПС за дадена категория. От своя страна
санкционната разпоредба на чл. 96г от ЗАвтПр също има предвид случаите, при
които придобиването на правоспособност за управление на МПС не включва в себе
си удостоверяване на психологическа годност или когато срокът на валидност е
изтекъл, което в случая не е така.
От данните по делото е видно, че водачът притежава белгийско
свидетелство за управление на МПС за категорията на управлявания от него
автомобил, което се счита за валидно в България съгласно общата система за
признаване и съответстващите й разпоредби на чл. 151а и чл. 161, т. 5 от ЗДвП. Правилно
и законосъобразно районният съд е приел, че наказващият орган е бил длъжен да установи
дали изискването за психологическа годност не е изпълнено в страната, където
водачът е придобил професионалната си квалификация. Действително съгласно
съображение 11 от Директива № 2005/36/ЕО
държавите – членки могат да въвеждат допълнителни изисквания към
водачите на МПС, но във връзка с това те са длъжни да вземат предвид
изискванията в другите държави – членки и да правят преценка дали тези изисквания
не отговарят на изискванията, които те са поставили.
В чл. 2 от
Директива 2006/126/ЕО относно свидетелствата за управление на МПС е
регламентирано взаимното признаване на свидетелствата за управление, издадени в
държавите – членки, и когато притежателят на валидно национално свидетелство за
управление без административен срок на валидност, постановен в член 7, параграф
2, се установява в държава-членка, различна от тази, която е издала
свидетелството за управление. Съгласно чл. 7, т. 1, б. „а“ от същата директива
свидетелства за управление на моторно превозно средство се издават само на
кандидатите: а) които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и
отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения
ІІ и ІІІ. Приложение
ІІІ - минимални
изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство важи при
първоначалното придобиване на свидетелство за управление и при неговото
подновяване.
В настоящия случай водачът е гражданин
на държава членка на ЕС и притежава валидно свидетелство за управление на МПС,
издадено от Кралство Белгия, което според разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО
относно свидетелствата за управление на МПС удостоверява, че лицето притежава
психологическа годност съгласно националното му законодателство. По делото не е
установено водачът да е постоянно пребиваващ в Република България, което от
своя страна да налага замяната на свидетелството му за управление на МПС,
издадено от румънските власти, с българско такова съгласно изискванията на чл.
11 от Директива 2006/126/ ЕО и чл. 162, ал. 6 от ЗДвП. При положение че
шофьорът има издадено свидетелство за управление на МПС за съответната
категория, издадено от държава – членка на ЕС, следва да бъде прието, че
притежава необходимата психологическа годност по силата на европейския
механизъм за взаимно признаване, поради което правилно и законосъобразно
районният съд е стигнал до извода, че дружеството – жалбоподател не е
осъществило състава на нарушението, за което е било санкционирано.
Споделят се и изводите на районния съд, че към наетите на
работа граждани на страни - членки на ЕС, притежаващи професионална квалификация
в своята държава, не би следвало да бъдат поставяни допълнителни изисквания за
придобиване на квалификация на територията на Република България по повод на създадените
с българско дружество трудови правоотношения. Законосъобразно съдът се е позовал
на разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО и Директива 2003/59/ЕО, в които са
установени правила за работа на лица, граждани на страни от ЕС, при признаване от
държавите – членки на квалификации, придобити в други държави – членки, без да
е необходимо допълнително професионално квалифициране.
При това положение правилно районният съд е приел, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния закон, поради което
решението му следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника по оспорването следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лева съгласно
представените доказателства за заплащането им.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105/10.04.2022 г., постановено по нахд № 1060/2022
г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна да заплати на „Свентранс БГ“ ЕООД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18, представлявано
от управителя Л.Д., сумата от 300 лева (триста лева), представляваща разноски за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: